Путин срещу демоните на Макрон – новата прокси война на Русия в Африка
Успоредно с войната в Украйна, Москва заема позиция в някогашния френски плацдарм в Африка, черпейки ентусиазъм от практиките, които я направиха стопанин на играта в Сирия. Това написа в собствен разбор за френския ежедневник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.
На път ли е Русия да прогони Франция от африканския континент?
Да, чрез резултата на доминото, който може да доближи няколко страни. След Централноафриканската република и Мали през 2022 година френската войска напусна Буркина-Фасо, преследвана на всички места от " Вагнер " и локалните управляващи. Подобно на малийската хунта, пучистите в Буркина, които се опасяваха да не бъдат свалени от армията, бяха повикали съветски наемници, с цел да подсигуряват персоналната им сигурност. В трите столици съветски флагове цъфват на публични здания и антифренските настроения се разпалват.
От няколко години съветските наемници на " Вагнер " са открити също в Либия, дружно с маршал Хафтар. В подмяна на концесии върху петролни залежи, те в този момент лимитират въздействието на Франция на юг от Средиземно море. Въпреки войната в Украйна, където са всеобщо ангажирани, наемниците на " Вагнер " не са напуснали африканския терен, където натискът им да изгонят Франция от някогашния й заден двор става все по-силен.
Компанията на Евгений Пригожин, непосредствен другар на Владимир Путин, към този момент участва в 38 африкански страни. Ще бъде ли идната му цел Кот д`Ивоар, където Франция разполага с 950 бойци? Във всеки случай за това става дума в неотдавнашен видеоклип на " Вагнер ", който изобразява в анимиран тип съветски наемници, които са пристигнали да подадат ръка на локалните сили, с цел да отстраняват френските бойци, показани под формата на зомбита, " демоните на Макрон ". След Мали и Буркина Фасо, спасителите на " Вагнер " отиват в Кот д`Ивоар, с цел да прогонят " френския империализъм " и грубо да избият бойците му.
Превърна ли се Вагнер в продължение на съветската външна политика?
Да. Министърът на външните работи Сергей Лавров неотдавна посети за повторно Африка - континент, който се трансформира в предпочитана цел на съветската дипломация за въздействие и предпочитана геополитическа инвестиция от страна на Кремъл. Монетизирайки помощта си, посредством Вагнер, за достъп до естествените запаси на африканските страни, по-специално златни, диамантени и уранови мини, Владимир Путин се стреми да заобиколи западните наказания. На стратегическо равнище наемническата компания запълва празнотата, останала в Африка, както прави и в Близкия изток, след изтеглянето на френските и американските войски. " Както по време на Студената война, Москва още веднъж слага Африка в центъра на идеологическите конфликти ", написа експертът Лова Раджаоаринелина в материал за Фондацията за стратегически проучвания (FRS).
Руските вложения в Африка също целят да уверят Кремъл в поддръжката на страните от Юга за неговата външна политика, по-специално в Организация на обединените нации. От началото на войната си в Украйна Владимир Путин търси поддръжка на интернационалната сцена. Автоматичният избор на френскоговорящите африкански страни в интерес на някогашната колониална мощ в този момент играе в интерес на Москва. През март 2022 година множеството страни в района се въздържаха да подпишат резолюцията на Организация на обединените нации, осъждаща съветската експанзия в Украйна. " Руският роман работи добре на юг. В Африка концепцията, че Русия единствено се пази, до момента в който НАТО е подготвена да нападна, се популяризира като горски пожар ", проучва някогашният посланик Мишел Дюкло на конференция, проведена от Фондацията за стратегически проучвания (FRS).
Какви са аргументите за антифренските настроения в Африка?
Първо, неуспехът на битката против джихадизма. През 2013 година интервенция Serval беше сполучлива. Тя отблъсна джихадистите, които заплашваха Бамако, в северната част на страната. Тя също по този начин даде водеща интернационална позиция на Франция. Но от този момент феноменът провокира метастази в целия район, като се разгръща по-специално в Буркина Фасо и Нигер, със съпътстващото го принуждение. Френската войска е безсилна да реши проблем, който се подхранва от локалните политически, културни и стопански разделения. Неуспехът й да изкорени тероризма подхранва разочарованието на популацията, което в този момент гледа на французите към този момент не като на освободители, а като на окупатори.
Същото се случи в Афганистан с американската войска. В продължение на доста години африканското население подлага на критика французите за поддръжка на режими, които ненавиждат, и за легитимиране на военни преврати. Те желаят да възстановят своя суверенитет, да сложат завършек на френския " патернализъм " и да върнат " Африка на африканците ". Но акциите за агитация и дезинформация на Москва също играят роля в разпалването на към момента живото антиколониално възмущение.
Борба против Запада ли е това?
Да.Това даже е една от главните мотивации на Владимир Путин и наемниците на " Вагнер ", когато настояват, че се борят против последователите на колониализма в Африка. " Континентът самичък по себе си се трансформира в залог за основаването на мрежа за дипломатическа дестабилизация против Франция и, като цяло, против Запада... Москва вкара разчетена динамичност, предопределена да сътвори нов интернационален фронт против Запада като зложелател, фронт, който стартира с опълчване на Франция, основано на система за плячкосване на минерални запаси ", написа Лова Раджаоаринелина. В очите на руснаците Африка е ходило за заемане на световна стратегическа позиция.
За няколко години тя се трансформира в авангард на световното антизападно придвижване. Това е мнението и на Мишел Дюкло: " Русия желае да промени международния ред. Войната в Украйна е война против Запада. Москва си играеше на съзаклятничество със страните от Юга. Руският нихилизъм се причислява към недоволството на страните от Юга към правилата на Хартата на Организация на обединените нации ". Борбата сред автокрациите и демокрациите не се разиграва единствено на руско-украинския фронт. Действа и на африканския континент. Западняците станаха нечуваеми в част от света и изключително в Африка, където автократичните режими в този момент избират да подписват съглашения с Москва.
Това ли е краят на " Франсафрика "?
Да. Някои ще си помислят, че това единствено по себе си е добра вест. Подобно на своите прародители, Емануел Макрон даде обещание да приключи кръвосмесителните връзки, които сплотяват някогашната колониална мощ с африканските страни. Той безспорно се оправи по-добре от останалите, като заложи на африканската юноша и влага в англоезичните страни на Африка. Но никой не би желал или предполагал, че огромното френско премеждие в Африка ще приключи по този начин, с един общ ритник на африканските държавни глави и наемниците на " Вагнер ". " Франсафрика " от дълго време се трансформира в " Африкафранс ", съгласно израза на експерта Антоан Глазер, който счита, че африканските водачи са станали господари на играта в връзките си с някогашната колониална мощ.
Специалистът Лова Раджаоаринелина измисли нов термин за съветската конкуренция с " Франсафрика " - " FSBlack ". " Свидетели сме на основаването на мрежа сред африкански водачи и фигури от ФСБ, в която ролята на " Вагнер " е неразделна част от зъбното колело. " Държавните съветници на някои африкански страни, да вземем за пример в ЦАР, в действителност принадлежат към бившето Комитет за Държавна сигурност (на СССР), от което идва и Путин. Вместо да стабилизират страните, в които влагат, наемниците на " Вагнер ", които са известни със своите злоупотреби и грабителство на континента, за момента усилиха равнището на принуждение и неустановеност, без да овладеят джихадистката опасност. За Париж въпросът е незабавен: по какъв начин да се пренапише новата африканска политика на Франция по отношение на континент, прилежащ на Европа, който през 2030 година ще съставлява една четвърт от популацията на света?
На път ли е Русия да прогони Франция от африканския континент?
Да, чрез резултата на доминото, който може да доближи няколко страни. След Централноафриканската република и Мали през 2022 година френската войска напусна Буркина-Фасо, преследвана на всички места от " Вагнер " и локалните управляващи. Подобно на малийската хунта, пучистите в Буркина, които се опасяваха да не бъдат свалени от армията, бяха повикали съветски наемници, с цел да подсигуряват персоналната им сигурност. В трите столици съветски флагове цъфват на публични здания и антифренските настроения се разпалват.
От няколко години съветските наемници на " Вагнер " са открити също в Либия, дружно с маршал Хафтар. В подмяна на концесии върху петролни залежи, те в този момент лимитират въздействието на Франция на юг от Средиземно море. Въпреки войната в Украйна, където са всеобщо ангажирани, наемниците на " Вагнер " не са напуснали африканския терен, където натискът им да изгонят Франция от някогашния й заден двор става все по-силен.
Компанията на Евгений Пригожин, непосредствен другар на Владимир Путин, към този момент участва в 38 африкански страни. Ще бъде ли идната му цел Кот д`Ивоар, където Франция разполага с 950 бойци? Във всеки случай за това става дума в неотдавнашен видеоклип на " Вагнер ", който изобразява в анимиран тип съветски наемници, които са пристигнали да подадат ръка на локалните сили, с цел да отстраняват френските бойци, показани под формата на зомбита, " демоните на Макрон ". След Мали и Буркина Фасо, спасителите на " Вагнер " отиват в Кот д`Ивоар, с цел да прогонят " френския империализъм " и грубо да избият бойците му.
Превърна ли се Вагнер в продължение на съветската външна политика?
Да. Министърът на външните работи Сергей Лавров неотдавна посети за повторно Африка - континент, който се трансформира в предпочитана цел на съветската дипломация за въздействие и предпочитана геополитическа инвестиция от страна на Кремъл. Монетизирайки помощта си, посредством Вагнер, за достъп до естествените запаси на африканските страни, по-специално златни, диамантени и уранови мини, Владимир Путин се стреми да заобиколи западните наказания. На стратегическо равнище наемническата компания запълва празнотата, останала в Африка, както прави и в Близкия изток, след изтеглянето на френските и американските войски. " Както по време на Студената война, Москва още веднъж слага Африка в центъра на идеологическите конфликти ", написа експертът Лова Раджаоаринелина в материал за Фондацията за стратегически проучвания (FRS).
Руските вложения в Африка също целят да уверят Кремъл в поддръжката на страните от Юга за неговата външна политика, по-специално в Организация на обединените нации. От началото на войната си в Украйна Владимир Путин търси поддръжка на интернационалната сцена. Автоматичният избор на френскоговорящите африкански страни в интерес на някогашната колониална мощ в този момент играе в интерес на Москва. През март 2022 година множеството страни в района се въздържаха да подпишат резолюцията на Организация на обединените нации, осъждаща съветската експанзия в Украйна. " Руският роман работи добре на юг. В Африка концепцията, че Русия единствено се пази, до момента в който НАТО е подготвена да нападна, се популяризира като горски пожар ", проучва някогашният посланик Мишел Дюкло на конференция, проведена от Фондацията за стратегически проучвания (FRS).
Какви са аргументите за антифренските настроения в Африка?
Първо, неуспехът на битката против джихадизма. През 2013 година интервенция Serval беше сполучлива. Тя отблъсна джихадистите, които заплашваха Бамако, в северната част на страната. Тя също по този начин даде водеща интернационална позиция на Франция. Но от този момент феноменът провокира метастази в целия район, като се разгръща по-специално в Буркина Фасо и Нигер, със съпътстващото го принуждение. Френската войска е безсилна да реши проблем, който се подхранва от локалните политически, културни и стопански разделения. Неуспехът й да изкорени тероризма подхранва разочарованието на популацията, което в този момент гледа на французите към този момент не като на освободители, а като на окупатори.
Същото се случи в Афганистан с американската войска. В продължение на доста години африканското население подлага на критика французите за поддръжка на режими, които ненавиждат, и за легитимиране на военни преврати. Те желаят да възстановят своя суверенитет, да сложат завършек на френския " патернализъм " и да върнат " Африка на африканците ". Но акциите за агитация и дезинформация на Москва също играят роля в разпалването на към момента живото антиколониално възмущение.
Борба против Запада ли е това?
Да.Това даже е една от главните мотивации на Владимир Путин и наемниците на " Вагнер ", когато настояват, че се борят против последователите на колониализма в Африка. " Континентът самичък по себе си се трансформира в залог за основаването на мрежа за дипломатическа дестабилизация против Франция и, като цяло, против Запада... Москва вкара разчетена динамичност, предопределена да сътвори нов интернационален фронт против Запада като зложелател, фронт, който стартира с опълчване на Франция, основано на система за плячкосване на минерални запаси ", написа Лова Раджаоаринелина. В очите на руснаците Африка е ходило за заемане на световна стратегическа позиция.
За няколко години тя се трансформира в авангард на световното антизападно придвижване. Това е мнението и на Мишел Дюкло: " Русия желае да промени международния ред. Войната в Украйна е война против Запада. Москва си играеше на съзаклятничество със страните от Юга. Руският нихилизъм се причислява към недоволството на страните от Юга към правилата на Хартата на Организация на обединените нации ". Борбата сред автокрациите и демокрациите не се разиграва единствено на руско-украинския фронт. Действа и на африканския континент. Западняците станаха нечуваеми в част от света и изключително в Африка, където автократичните режими в този момент избират да подписват съглашения с Москва.
Това ли е краят на " Франсафрика "?
Да. Някои ще си помислят, че това единствено по себе си е добра вест. Подобно на своите прародители, Емануел Макрон даде обещание да приключи кръвосмесителните връзки, които сплотяват някогашната колониална мощ с африканските страни. Той безспорно се оправи по-добре от останалите, като заложи на африканската юноша и влага в англоезичните страни на Африка. Но никой не би желал или предполагал, че огромното френско премеждие в Африка ще приключи по този начин, с един общ ритник на африканските държавни глави и наемниците на " Вагнер ". " Франсафрика " от дълго време се трансформира в " Африкафранс ", съгласно израза на експерта Антоан Глазер, който счита, че африканските водачи са станали господари на играта в връзките си с някогашната колониална мощ.
Специалистът Лова Раджаоаринелина измисли нов термин за съветската конкуренция с " Франсафрика " - " FSBlack ". " Свидетели сме на основаването на мрежа сред африкански водачи и фигури от ФСБ, в която ролята на " Вагнер " е неразделна част от зъбното колело. " Държавните съветници на някои африкански страни, да вземем за пример в ЦАР, в действителност принадлежат към бившето Комитет за Държавна сигурност (на СССР), от което идва и Путин. Вместо да стабилизират страните, в които влагат, наемниците на " Вагнер ", които са известни със своите злоупотреби и грабителство на континента, за момента усилиха равнището на принуждение и неустановеност, без да овладеят джихадистката опасност. За Париж въпросът е незабавен: по какъв начин да се пренапише новата африканска политика на Франция по отношение на континент, прилежащ на Европа, който през 2030 година ще съставлява една четвърт от популацията на света?
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ