Наши учени идентифицираха маркери на клетъчната памет след ваксиниране срещу COVID
Успешно завърши работата по плана „ Продължителност на T- и B-клетъчната памет след имунизация против Коронавирус “, оповестиха от Националния център по заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ).
В рамките на плана с бенефициент МУ – Пловдив като сътрудници са взели участие и 10 откриватели от НЦЗПБ – микробиолози и имунолози, измежду които и млади учени докторанти и постдокторанти.
Изследвани са доброволци, имунизирани с иРНК или векторна ваксина против ковид в разнообразни времеви интервали до една година след имунизация. Направените разбори са посочили, че характерни антитела против вируса при изследваните доближават своя пик 1-2 месеца след имунизиране с втора доза, само че последователно понижават до една година след имунизация. При имунизирани против COVID-19 здравни служащи предстоящо равнищата на антителата са високи, като по-често се откриват от клас IgA спрямо IgG. Т-клетъчният имунен отговор с присъединяване на паметни стволови кафези играе основна роля за установяване на измененията след имунизиране против Коронавирус.
Установява се по-силен пик на Т-клетъчен отговор месец след имунизация спрямо преболедували от инфекцията, като вирус-специфични T.клетки след първата доза се потвърждават при по-висок % от ваксинираните с иРНК ваксина спрямо ваксинираните с векторна ваксина. Нещо повече, броят на Т клетките е доста по-висок след хибридна експозиция (инфекция/ваксина). иРНК имунизациите индуцират и мощен В-клетъчен отговор месец-два след втора доза, с по-висок пик и продължителност в съпоставяне при преболедували. Физиологичен спад се открива след 6 и 12 месеца, само че с остатъчна реактивност.
Получените резултати поддържат тезата за съществуване на избрана Т- и В-клетъчна имунна памет против SARS-CoV-2 вследствие на имунизиране с иРНК- ваксини, като са разпознати маркери, корелиращи с генерираната В- и Т-клетъчна имунна памет. Разбирането на имунологичния отговор, активирането и паметта на Т- и В-клетките, е от значително значение за ефикасното създаване на ваксини и тактиките за преодоляване на пандемията, показват от центъра.
Създадена е база от клинико-епидемиологични данни за изследваните анонимизирани пациенти. Биобанката от сортирани подгрупи на Т- и В-клетките на паметта ще бъде скъп източник на материал за бъдещн разбори на репертоара на характерни Т- и В-клетки за определяне на корелации с трайна имунна памет и протективен имунитет против SARS-CoV-2, регистрират от центъра.
Резултатите са показани в научни изявления и са разпространявани с презентации на научни конгреси, което ги прави налични за научната общественост.
В процеса на осъществяване на плана са въведени профилирани имунологични методики, осъществена е сериозна изследователска работа, финализирани са две докторски дисертации - от доктор Милена Алексова (НЦЗПБ) и от доктор Мартина Божкова (МУ-Пловдив), която е пред отбрана.
В рамките на плана с бенефициент МУ – Пловдив като сътрудници са взели участие и 10 откриватели от НЦЗПБ – микробиолози и имунолози, измежду които и млади учени докторанти и постдокторанти.
Изследвани са доброволци, имунизирани с иРНК или векторна ваксина против ковид в разнообразни времеви интервали до една година след имунизация. Направените разбори са посочили, че характерни антитела против вируса при изследваните доближават своя пик 1-2 месеца след имунизиране с втора доза, само че последователно понижават до една година след имунизация. При имунизирани против COVID-19 здравни служащи предстоящо равнищата на антителата са високи, като по-често се откриват от клас IgA спрямо IgG. Т-клетъчният имунен отговор с присъединяване на паметни стволови кафези играе основна роля за установяване на измененията след имунизиране против Коронавирус.
Установява се по-силен пик на Т-клетъчен отговор месец след имунизация спрямо преболедували от инфекцията, като вирус-специфични T.клетки след първата доза се потвърждават при по-висок % от ваксинираните с иРНК ваксина спрямо ваксинираните с векторна ваксина. Нещо повече, броят на Т клетките е доста по-висок след хибридна експозиция (инфекция/ваксина). иРНК имунизациите индуцират и мощен В-клетъчен отговор месец-два след втора доза, с по-висок пик и продължителност в съпоставяне при преболедували. Физиологичен спад се открива след 6 и 12 месеца, само че с остатъчна реактивност.
Получените резултати поддържат тезата за съществуване на избрана Т- и В-клетъчна имунна памет против SARS-CoV-2 вследствие на имунизиране с иРНК- ваксини, като са разпознати маркери, корелиращи с генерираната В- и Т-клетъчна имунна памет. Разбирането на имунологичния отговор, активирането и паметта на Т- и В-клетките, е от значително значение за ефикасното създаване на ваксини и тактиките за преодоляване на пандемията, показват от центъра.
Създадена е база от клинико-епидемиологични данни за изследваните анонимизирани пациенти. Биобанката от сортирани подгрупи на Т- и В-клетките на паметта ще бъде скъп източник на материал за бъдещн разбори на репертоара на характерни Т- и В-клетки за определяне на корелации с трайна имунна памет и протективен имунитет против SARS-CoV-2, регистрират от центъра.
Резултатите са показани в научни изявления и са разпространявани с презентации на научни конгреси, което ги прави налични за научната общественост.
В процеса на осъществяване на плана са въведени профилирани имунологични методики, осъществена е сериозна изследователска работа, финализирани са две докторски дисертации - от доктор Милена Алексова (НЦЗПБ) и от доктор Мартина Божкова (МУ-Пловдив), която е пред отбрана.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ