Успешният пробив на Украйна в Курска област се дължи на

Успешният пробив на Украйна в Курска област се дължи на грешките и самодеяността на Русия, споделя военният специалист полк. Маркус Райзнер. Но Русия в последна сметка постоянно ги поправя и надвива с големите си запаси, написа в разбор " Дойче веле ".

" През последните над 900 дни от войната видяхме, че Русия непрекъснато прави съдбовни неточности. Но с помощта на ресурсите си постоянно до момента е успявала да ги поправя. Сегашният случай също е подобен. Русия се бе концентрира 100 % върху Донбас и не предполагаше, че Украйна към момента е в положение да организира атака в Курск. Затова този сектор от фронта бе оставен без изключително внимание ", отбелязва военният анализатор полк. Маркус Райзнер пред АРД.

Украинците се възползваха от самонадеяността на руснаците

Той дава и отговор на въпроса за какво грешките на съветската войска се повтарят непрекъснато: „ Много от нас нямат никаква визия какво е да се грижиш за фронт с дължина 1200 км – и за двете страни. За задачата има потребност от големи запаси. Но постоянно се случва дребни военни елементи да наблюдават за огромно пространство и около това естествено се получава, че избрани територии остават без контрол, в това число заради известна самоувереност. Самонадеяността на руснаците даде опция на украинците да извършат пробив “.

Военният анализатор Маркус Райзнер показва пред АРД, че желанието на Украйна е било да принуди руснаците да изтеглят свои елементи от регионите на Донбас, където се водят тежки сражения, и да ги трансферира към Курск. „ Русия се пробва да избегне това, защото сега отбелязва триумфи в Донбас. Поради това тя в този момент желае да набере нови сили от вътрешността на страната и да ги насочи към Курск. Eто за какво ѝ е нужно време, до момента в който тези сили се задействат. "

Шансове и опасности

Маркус Райзнер прави пред АРД и прогноза докога Украйна би могла да задържи контрола над завладените територии. „ Украйна се пробва да разшири наличието си в района, само че непрекъснато се натъква на опозиция. Тя се пробва да задържи завладените територии, както и да завземе нови. Дилемата е в това, че Украйна към този момент е на три фронта. Тя би трябвало да обезпечи бойци, запаси, въоръжение и техника и за Донбас, и за региона към Харков, а в този момент и за Курск. В тази игра на запаси в границите на една мощно изтощителна война стои въпросът дали Украйна ще покаже задоволително устойчивост. "

Военният специалист показва, че заради голямото си население Русия има опция непрекъснато да набира нови бойци. „ Смята се, че до края на годината в боевете против Украйна ще бъдат хвърлени 690 000 съветски бойци. От това обаче не следва, че няма да се стигне до дефицит на военни фрагменти. Предполага се да вземем за пример, че Русия всекидневно губи по 1000 бойци – починали или ранени. Затова в сраженията се включват и неопитни наборници, които безусловно са пометени от украинците. Много от тях биват и пленени – по украинските данни става дума за 100 души на ден. “

" Украйна би трябвало да остане гъвкава и мобилна "

Райзнер споделя още, че Украйна отбелязва триумфи тогава, когато е гъвкава и мобилна. „ Дилемата на Украйна постоянно стартира тогава, когато този резултат отсъства и руснаците съумяват да я принудят да води изтощителна позиционна война. Това може да се случи и в този момент в Курск. “

Експертът разяснява пред АРД, че когато настъплението завърши и на Украйна ѝ се наложи да отбранява някои недобре готови позиции, може юмрукът на съветската войска да се стовари върху нея още веднъж. „ Украйна би трябвало да остане бързоподвижна и гъвкава, с цел да има триумф. Но Русия в действителност постоянно надвива заради съществуването на големи запаси. Това го следим към този момент 900 дни. Независимо от триумфите на украинската войска, на Русия непрекъснато ѝ се удава още веднъж да си възвърне възможностите. "

Поуките от международните войни

Не се ли оказва тогава, че настъплението в Курск не е преломен миг, а по-скоро стряскаща причинност в хода на войната, пита Сузане Петерсон от АРД. В отговор Райзнер прави съпоставяне с Първата международна война, при която рамковите условия са били други, само че могат да се открият и доста паралели. „ Например голословната еуфория от 1914 година, че войната ще може да завърши бързо. След неуспеха на съветското нахлуване от 2022 година също имаше сходни очаквания.

Маркус Райзнер прави съпоставяне и с 1916 – „ годината на злополучните офанзиви, при които умират стотици хиляди хора, само че това е и годината, в която, както знаем, са подхванати първите опити за започване на мирни договаряния. След това обаче войната трае още две години. А през днешния ден знаем и друго – Първата международната война в действителност е базата за доста по-ужасната Втората международна война, почнала 21 години по-късно, която засенчи всичко, случило се по време на Първата. Това несъмнено би трябвало да бъде предизвестие за нас “, акцентира военният специалист пред АРД.

Източник " Дойче веле "