Успешните войни, които цар Симеон води срещу Византия (в отделни

Успешните войни, които цар Симеон води против Византия (в обособени моменти заплашват самото ѝ съществуване), маджарите и сърбите (Сърбия е покорена е включена в българските предели) усилват доста територията на страната ни и я трансформират в една от най-могъщите сили в Югоизточна Европа. Но това, което прави делото на цар Симеон Велики в действителност безсмъртно, е основаването на Преславската цивилизация.

Цар Симеон се прочува и като държател строител. “И сътвори той (Симеон) градове велики по морето, и великия град Преслав той сътвори и там одобри царството " (Български апокрифен летопис, XI век). Цар Симеон трансформира остарялото населено място във превъзходен град, който да бъде за българите това, което е бил Константинопол за ромеите. Преслав става център на богата материална и духовна просвета, която извежда страната ни в челните редици на тогавашна Европа, написа nationalgeographic.bg.

В " Шестоднев " (X век) Йоан Екзарх прави превъзходно изложение на столицата Велики Преслав: " Когато някой елементарен и безпаричен човек и освен това чужденец, идвайки отдалеко, стигне до портите на царския двор, още щом го зърне, стартира да се учудва и изпълнен с възхита, пристъпва към вратите и моли да го пуснат. И като влезе вътре, той вижда да се издигат къщи от двете страни, украсени с камък и дърво и задачите изписани. А като влезе в самия замък и съзре високите покои и църквите, украсени неизмеримо красиво с камък и дърво и разнообразни краски, а от вътрешната страна с мрамор и бронз, сребро и злато, той няма да знае с какво да ги съпостави, тъй като в своята татковина този дрипльо не е виждал такова нещо с изключение на сламените колиби. И той ще се учудва и ще наподобява, че като че ли си е изгубил мозъка. "

Не инцидентно времето на цар Симеон е наречено Златен век на българската просвета. Българският държател се посвещава и на основаването на богата литература, творена на новата книжовност - кирилицата, основана в Преславската книжовна школа през IX век, която да не отстъпва по нищо на византийската книжнина. Познати по име са малко от неговите съратници в това огромно дело, сред които Климент Охридски, Наум Преславски, Йоан Екзарх, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Тудор Доксов, Презвитер Григорий.

Френският историк Алфред Рамбо (1842 - 1905) казва: " Цар Симеон е за българите това, което е Карл Велики за нас, само че по-образован и доста по-щастлив, тъй като е съумял да сътвори една национална литература! "

Постижение на цар Симеон са и отстъпките, които Византия прави на неговия наследник Петър, разгласен за “император (цар) на българите ", и на българския църковен глава, провъзгласен за патриарх.