Големите въпроси, които стоят след Боят настана
Успехът на партиите от митинга не беше толкоз непредвидим. Борисов въпреки всичко самичък способства към работата по личното си събаряне. И продължава сега: всеки, който е гледал последното нареждане на кабинета му, би трябвало да е останал с доста съществено възприятие за сюрреалистична балканиада - или изобщо както се назовава този род, в който си питаш министъра на културата дали има плочки, обявяваш, че за министър на туризма си избрал човек, който може да приказва, тъй като " туризмът е агитация ", и правиш толкоз футболни асоциации ( " Ние сме като Роналдо и Меси " ), че нещата на селекция за мач, вместо за политика.
Но в случай че пратим всичко това в раздел " развлечение ", остават други неща, много по-трудни от това Борисов да бъде комплициран на мястото му. Вече беше комплициран - от самият електорат. Боят в действителност " настана ", само че след него идват следните незабавни задания:
1) Въпросите от референдума
Може би би трябвало да се признае, че концепциите на референдума бяха от други времена, в които Трифонов, допускам, имаше напълно друга визия за личното си присъединяване в политиката. Едно съмнение: мажоритарната система беше измежду огромните му дела, тъй като тогава изглеждаше като единствен вероятен метод да вкара хора в Народното събрание, заставайки като поръчител за тях. Не мисля, че към това може да има огромен укор - лостовете за въздействие изглеждаха нестабилни, това беше някакъв късмет. Но, не щеш ли мина време и се оказа, че Трифонов го направи непосредствено с партия. Оказа се също, че партиите на статуквото надалеч не са толкоз сложни за пробив и тази партия ще би трябвало да поеме отговорността за ръководството.
Другата концепция, намаляването на броя на депутатите, беше наказателна акция за безполезността на парламента; само че дали в този момент " ИТН " мисли същото? Ако не мисли, дано се откаже: да си развалиш предизборното заричане е неточност, само че да го реализираш, макар че към този момент не вярваш в него, още по-голяма. 240 депутати са доста, когато Народното събрание е извънредно фалшив. Но при обективен избирателен развой по-големият брой на народни представители води до по-голяма представителност изобщо, до по-голям общ брой от престижи и оттова - по-добре работещ парламент.
2) Свалянето на модела " Борисов ", само че освен в реториката
Лафове като " Джипко Бибипков " може да са доста вълнуващи за обичаща зрелища аудитория. Но в случай че Борисов остане като реторическо упражнение, без да има каквито и да било последствия за неговия модел, значи въпреки всичко става дума доста повече за атрактивен ефирен сюжет, в сравнение с за политика и предстояща десетилетия наред правдивост. Сега може да е забавно, само че в случай че след година нападките в Народното събрание не престават по същия метод, нещата ще стартират да наподобяват на разногласието Борисов-Станишев-Борисов. Припомням: Борисов четири години изяснява, че в случай че проблеми, ги е посял още Станишев, който по-късно изяснява, че тъкмо да е щял да ги позволи, само че пристигнал Борисов. Надяваме се, не следва второ сходно издание.
3) От партии на митинга да станат партии на ръководството
Вероятно най-трудната задача. И " ИТН ", и " Демократична България ", и партията на Манолова са добре тренирана съпротива - до степен, в която даже при вероятно болшинство на ГЕРБ, въпреки всичко вдъхваха някакво успокоение за това, че могат да упражняват надзор върху тях. Когато обаче измежду партиите на митинга се появят гласове, че се търсят сътрудници, които " Да ти дадат камък против Борисов " (Хаджигенов), наподобява, че опозиционната роля е почнала да дава оня отпечатък, който мъчно се трансформира в ръководство. Впрочем най-сложна, във връзка с прехода " опозиция-власт ", сега е задачата на Българска социалистическа партия: би трябвало да поддържат държавно управление, построено от партии на митинга, против които в случай че протестираш, излиза, че си от властта. А в случай че не протестираш - отново излиза, че си от властта.
4) Бягство от медиите
Причината Слави Трифонов да успее с " ИТН " не се споделя " Телевизия 7/8 ", а фейсбук профил: по-важният и по-влиятелния медиум. Сега обаче има нов капан: изкушението да използваш постоянно удобството на статуса пред журналистическите въпроси и неутралния терен е огромно и все по-ясно се вижда: желано. Колкото и Трифонов да твърди, че медийната среда е корумпирана - тя фактически е, и почтено казано имам благосклонност към това, че " ИТН " нямаше никаква медийна акция - въпреки всичко има няколко журналистически острови и тези острови биха желали да зададат своите въпроси. Самият Борисов в последната година избра точно Фейсбук; мисирките бяха отсвирени, назначи се оператор по лайвстрийма и нещата с медиите завършиха - образуваха му, както беше споделил, нерви. Най-лошото, което може да се случи, са политически партии, които в никакъв случай не влизат в директен конфликт при безпристрастен посредник, а зареждат своите публики във Facebook, възползвайки се от комфорта на автоматизираното утвърждение.
5) Кадри и визия
Влизането на способени фрагменти в политиката е най-утопичната земя, в която към момента се стъпва плахо; и способени не значи просто по-добри от тези на ГЕРБ, доколкото има теоретична неспособност Народното събрание да не бе излъчил по-добър ръководител от Караянчева. Все още визията на новите наподобява краткосрочна: избирателен кодекс, проверка на Борисов, офанзива против Гешев и така нататък Все значими неща; само че след изборния спринт следва управнически маратон. Боят, колкото и да прекрасен (особено в случай че не си от битите), настъпва единствено един път. После настъпва друго, за което рядко се пее, само че от което всички се нуждаем: обикновено ръководство.
Автор: Райко Байчев
Но в случай че пратим всичко това в раздел " развлечение ", остават други неща, много по-трудни от това Борисов да бъде комплициран на мястото му. Вече беше комплициран - от самият електорат. Боят в действителност " настана ", само че след него идват следните незабавни задания:
1) Въпросите от референдума
Може би би трябвало да се признае, че концепциите на референдума бяха от други времена, в които Трифонов, допускам, имаше напълно друга визия за личното си присъединяване в политиката. Едно съмнение: мажоритарната система беше измежду огромните му дела, тъй като тогава изглеждаше като единствен вероятен метод да вкара хора в Народното събрание, заставайки като поръчител за тях. Не мисля, че към това може да има огромен укор - лостовете за въздействие изглеждаха нестабилни, това беше някакъв късмет. Но, не щеш ли мина време и се оказа, че Трифонов го направи непосредствено с партия. Оказа се също, че партиите на статуквото надалеч не са толкоз сложни за пробив и тази партия ще би трябвало да поеме отговорността за ръководството.
Другата концепция, намаляването на броя на депутатите, беше наказателна акция за безполезността на парламента; само че дали в този момент " ИТН " мисли същото? Ако не мисли, дано се откаже: да си развалиш предизборното заричане е неточност, само че да го реализираш, макар че към този момент не вярваш в него, още по-голяма. 240 депутати са доста, когато Народното събрание е извънредно фалшив. Но при обективен избирателен развой по-големият брой на народни представители води до по-голяма представителност изобщо, до по-голям общ брой от престижи и оттова - по-добре работещ парламент.
2) Свалянето на модела " Борисов ", само че освен в реториката
Лафове като " Джипко Бибипков " може да са доста вълнуващи за обичаща зрелища аудитория. Но в случай че Борисов остане като реторическо упражнение, без да има каквито и да било последствия за неговия модел, значи въпреки всичко става дума доста повече за атрактивен ефирен сюжет, в сравнение с за политика и предстояща десетилетия наред правдивост. Сега може да е забавно, само че в случай че след година нападките в Народното събрание не престават по същия метод, нещата ще стартират да наподобяват на разногласието Борисов-Станишев-Борисов. Припомням: Борисов четири години изяснява, че в случай че проблеми, ги е посял още Станишев, който по-късно изяснява, че тъкмо да е щял да ги позволи, само че пристигнал Борисов. Надяваме се, не следва второ сходно издание.
3) От партии на митинга да станат партии на ръководството
Вероятно най-трудната задача. И " ИТН ", и " Демократична България ", и партията на Манолова са добре тренирана съпротива - до степен, в която даже при вероятно болшинство на ГЕРБ, въпреки всичко вдъхваха някакво успокоение за това, че могат да упражняват надзор върху тях. Когато обаче измежду партиите на митинга се появят гласове, че се търсят сътрудници, които " Да ти дадат камък против Борисов " (Хаджигенов), наподобява, че опозиционната роля е почнала да дава оня отпечатък, който мъчно се трансформира в ръководство. Впрочем най-сложна, във връзка с прехода " опозиция-власт ", сега е задачата на Българска социалистическа партия: би трябвало да поддържат държавно управление, построено от партии на митинга, против които в случай че протестираш, излиза, че си от властта. А в случай че не протестираш - отново излиза, че си от властта.
4) Бягство от медиите
Причината Слави Трифонов да успее с " ИТН " не се споделя " Телевизия 7/8 ", а фейсбук профил: по-важният и по-влиятелния медиум. Сега обаче има нов капан: изкушението да използваш постоянно удобството на статуса пред журналистическите въпроси и неутралния терен е огромно и все по-ясно се вижда: желано. Колкото и Трифонов да твърди, че медийната среда е корумпирана - тя фактически е, и почтено казано имам благосклонност към това, че " ИТН " нямаше никаква медийна акция - въпреки всичко има няколко журналистически острови и тези острови биха желали да зададат своите въпроси. Самият Борисов в последната година избра точно Фейсбук; мисирките бяха отсвирени, назначи се оператор по лайвстрийма и нещата с медиите завършиха - образуваха му, както беше споделил, нерви. Най-лошото, което може да се случи, са политически партии, които в никакъв случай не влизат в директен конфликт при безпристрастен посредник, а зареждат своите публики във Facebook, възползвайки се от комфорта на автоматизираното утвърждение.
5) Кадри и визия
Влизането на способени фрагменти в политиката е най-утопичната земя, в която към момента се стъпва плахо; и способени не значи просто по-добри от тези на ГЕРБ, доколкото има теоретична неспособност Народното събрание да не бе излъчил по-добър ръководител от Караянчева. Все още визията на новите наподобява краткосрочна: избирателен кодекс, проверка на Борисов, офанзива против Гешев и така нататък Все значими неща; само че след изборния спринт следва управнически маратон. Боят, колкото и да прекрасен (особено в случай че не си от битите), настъпва единствено един път. После настъпва друго, за което рядко се пее, само че от което всички се нуждаем: обикновено ръководство.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ