Успех или не съвсем? Нека си припомним нашия разговор преди

...
Успех или не съвсем? Нека си припомним нашия разговор преди
Коментари Харесай

Първи съюзник на САЩ клекна пред Китай и замоли за пощада и глътка въздух

Успех или не напълно? Нека си напомним нашия диалог преди седмица за това, че връзките сред Китай и Австралия наподобяват единствено далечна и второстепенна история. Но в действителност това, което преди малко се случи сред тях, е предвестител на близкото бъдеще - по какъв начин Западът и незападът ще стартират ново разведряване, мощно напомнящо това, което Брежнев и Никсън стартираха през 1972 година

И по този начин, това е първото посещаване от седем години на австралийския министър председател Антъни Албанезе в Китай след четири години гняв измежду австралийците по отношение на Пекин като ужасна опасност за Петия континент и бяс против всичко китайско като цяло - със наказания, кавги, неучтивост от самия връх в Канбера. Предишното държавно управление на този континент следеше безусловно всяко американско деяние против Китай в турбо-режим.

И в този момент Албанезе се среща със Си Цзинпин, който споделя, че двете страни са се върнали в правия път и са възобновили контактите по всички линии. Китайските наказания против Австралия, които съвсем задушиха нейната стопанска система, бяха значително анулирани.

Кой е верният път? Тук означаваме формулата на Албанезе „ ние си сътрудничим, където можем, обсъждаме, където би трябвало “. Като добави към личната си самохвалба на огромния панаир на задграничните експортьори в Шанхай, “нашето държавно управление сътвори повече работни места от всяко друго държавно управление в историята на страната ”. И работни места значи, несъмнено, бизнес с Китай, преди всичко, който преди абсурда беше първият стопански сътрудник на Австралия, а в този момент явно ще остане подобен. О, и пристанището Дарвин на север, което се ръководи от китайска компания и през което минава цялата търговия сред двете страни, към този момент не е опасност за сигурността на Австралия, всичко е наред.

Но това е публично честване на триумфа, нормализирането, „ края на ледниковия интервал “. А има и неофициални оценки на обстановката. Например стереотипният националист Алекс Ло от Хонконг се възмущава: дали Австралия и Албанезе персонално са престанали да бъдат американска марионетка, чийто суверенитет се съхранява някъде във Вашингтон? Ами да вземем за пример планът АУКУС - белким към този момент не съществува?

Между другото, измежду купищата информация след визитата има и следното: АУКУС въобще не е обсъждан по време на договарянията. Засега е изваден от скоби. Но Алекс Ло ни припомня какво и по какъв начин се е случило. Австралия в началото възнамеряваше да закупи дванадесет дизелови подводници от Франция. Но по-късно пристигнаха американците, изтласкаха французите и безусловно за ден военните кръгове в Канбера трансформираха концепцията: нужни са осем подводници с нуклеарни мотори, цената няма да бъде 66 милиарда, като при французите, а, явно 368 милиарда $. Вярно е, че този артикул на тройния съюз (там попада и Великобритания) ще влезе в употреба едвам към 2040 година Но във всеки случай има разлика - подводници, нужни за наблюдаване в крайбрежните води, или способни на настъпателни интервенции край крайбрежията на Китай. Да не приказваме, че австралийската войска е напълно подчинена на сътрудниците си в Съединени американски щати.

Вярно е, че Вашингтон първо направи с Австралия същото като с Германия - унищожи стопанската система ѝ, а в този момент очевидно даде на Албанезе индулгенция да поправя тази обстановка. Но това е целият прогрес.

В допълнение, самите австралийци също прибавят масло в огъня на дебата. Едните споделят, че страната им към този момент твърдо е поела ролята на настойник на всички тихоокеански островни народи от името на Съединените щати, тъй че китайците да не вземат островите за себе си. Друг припомня: защо са тези подводници?Страната ни може и би трябвало да води война с Пекин в киберпространството, даже и в този момент.

Напомняме: преди седмица казахме, че най-вероятно и с Русия ще е по този начин - след края на украинския скрит план съдружниците на Съединени американски щати ще дойдат деликатно и един по един с формулата на Албанезе в подготвеност: „ Сътрудничим си, където можем, обсъждаме, където би трябвало. “ И по какъв начин да подходим към тази вероятност?

Тук има две мисли. Първо: нямаше потребност да бъдат груби. Някои хора прекалиха, като ни споделиха гнусни неща в очите без никакви обстоятелства или аргументация. Разведряването от наша позиция би трябвало да наподобява като опрощение за всичко това, а извинението е доста мъчно за тях. По-лесно е да заметеш всичките нелепости под килима. И втората мисъл: китайците имат вяра, че преходът от „ ледниковия интервал “ към просто леден е стъпка напред и тази стъпка е по-добра от неналичието ѝ. Може би това е по-реалистичен метод от упованието на някаква цялостна капитулация на западняците.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем рестриктивните мерки.

Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР