Хилядолетният Пловдив в миналото на България
Условната „ дата “ на основаването му е към 1350 година прочие Хр.
След броени дни един български град поема ролята на културна столица на Европа за 2019 година. Разположен в плодородната равнина на Марица, в директно съседство с красивата планина Родопи, Пловдив е един от най-древните градове освен в България. Неговото изключително обаяние е изкушавало четката на не един художник, въображението на поети и музиканти… Затова и отредената му роля през идващата година отразява дълбоките културни пластове на неговата история, както и хилядолетното минало на България.
Следите от наличието на най-старите жители на територията на актуалния град датират от новокаменната, каменно-медната и бронзовата ера. Най-ранната човешка интензивност е от шестото хилядолетие прочие Хр. и не прекъсва през идващите столетия. Около трите източни хълма (Джамбаз-, Таксим- и Небет тепе) „ се ражда “ Евмолпия/Евмолпиада – име, което научаваме от римския историк Амиан Марцелин (IV в.). Като основател на това градско средище е апетитен полулегендарният тракийски цар и сановник Евмолп, а условната „ дата “ е към 1350 година прочие Хр. В началото на I век Овидий твърди, че царете на одрисите са се считали за потомци на Евмолп! Съществува догадка, опираща се на сведение на Стефан Византийски (VI век сл. Хр.) и два вида доста редки монети, че градът се е наричал Одрюса, по името на самите одриси. Това може да значи, че дружно с Ускудама (Адрианопол/Одрин) градът на тепетата е една от владетелските резиденции на могъщото Одриско царство. Съдено е обаче Пловдив да остане в историята с името на популярния Филип II (359-336 г.пр. Хр.). Владетелят на прилежащото на одрисите мощно Македонско царство, тракийско като население, език и просвета, през 342 година прочие Хр. превзема града и го трансформира в мощна цитадела. Дава му своето име – Филипопол, „ градът на Филип “ на гръцки, „ Пулпудева “ на езика на траките.
През I век прочие Хр. тракийските земи попадат в обсега на завоеванията на античния Рим. През 72 година прочие Хр., малко преди началото на градиозното въстание на тракиеца Спартак, Филипопол е превзет от пълководеца Марк Теренций Варон Лукул. Предвид съюзните връзки на локалната аристокрация с Рим тракийската власт е съхранена под формата на автономност. Филипопол дефинитивно влиза в в рамките на империята със основаването на провинция Тракия (46 г.сл. Хр.). Едно изобретение на археоложката Мая Мартинова сподели, че фамозният Античен спектакъл (днес средище на артистичен живот с европейски измерения!) е построен не при започване на II век при император Траян, както се смяташе, а още в края на I век при Домициан (81-96). За откритието заяви и в. „ Труд “ в броя от 28.11.2016 година Разчетеният от доктор Николай Шаранков надпис демонстрира, че театърът е издигнат от потомъка на тракийските царе „ …Тит Флавий Котис, наследник на Рескупурис, троент първожрец на провинция Тракия и градовете в нея… “. Филипопол е наименуван „ метрополия “, което свидетелства за водещата му роля в ръководството на така наречен Съюз на тракийските градове под егидата на Рим. Затова и откритата от известния археолог Константин Кисьов гробница под могилата Малтепе при близкото село Маноле е допустимо да принадлежи на някой от потомците на последните тракийските царе.
Златна монета – солид – на император Маркиан.
През римската ера за Пловдив се употребява и новото наименование „ Тримонциум “ ( “Трихълмие ”), само че обичайното име се оказва по-силно. Филипопол се трансформира в един от най-големите и богати градове на Балканите, значим пункт на фамозния боен път „ Виа Милитарис ”, свързващ Европа с Азия. Разкритите при десетилетните археологически изследвания антични храмове, публични здания, покритите с каменна настилка улици, градският конгрес, огромният стадион и така нататък свидетелстват за незабравим напредък. През 172 година император Марк Аврелий строи втора крепостна стена, построени са тръбопровод и канализация. През 245 година от Филипопол император Филип I Араб (244-249) води война с нахлулото в Мизия немско племе карпи. Материалните следи от римската ера, която изпъква все по-силно, с помощта на археологията, са правели мощно усещане през Средновековието. През 1114 година византийската принцеса Анна Комнина идва в града дружно със своя татко император Алексий I Комнин. Виждайки руините на античния стадион, тя го оприличава на популярния Хиподрум в Константинопол! През 1323 година Йоан Кантакузин загатва за руините на античния спектакъл. Да не приказваме за усещанията на западноевропейските пътешественици, прекосявали през Пловдив през XV-XVIII век, които с жаден взор „ попиват “ следите от античната ера. И, да напомним, постоянно настояват, че тук е роден Александър Велики! Очевидно е, че съхранената в името на града памет за неговия татко е будела сходни асоциации.
След разделянето на голямата римска страна през 395 година Филипопол влиза в рамките на Източната империя (Византия). За разлика от други административни и икономически центрове на Балканите, градът оцелява при нашествията на готи, хуни, авари, славяни… Местната християнска община е основана през 36 година от светия великомъченик Ерм, чието име се загатва в едно от посланията на деятел Павел. Първият свещеник на Филипопол е един от така наречен седемдесет апостоли, а епископията е измежду най-древните на Балканите и Европа. Знаем това от описите, формирани съгласно църковната традиция от Иполит Римски и Доротей Тирски. Ерм е създател на поучителната книга „ Пастир “ – едно от творбите на ранното християнско богословие. Известни са имената и на още двама епископи – Маркиан и Македоний. За силата на християнството свидетелства и основаният тук през IV век фетиш към Светите тридесет и седем (всъщност четиридесет!) филипополски мъченици, потърпевши за вярата през 304 година при гоненията, осъществени от император Диоклециан. Двадесет и девет от тях са от самия град, осем – от Виза в Източна Тракия, а малко по-късно същата орис имат още двама филипополци и един християнин от близкия Стенимахос/Асеновград. Мъчениците са избити при източната врата (Хисар капия), а на мястото на гибелта им по-късно е построен мартириум. Един от най-впечатляващите монументи от онази ера е Голямата базилика на късноантичния Филипопол от V век с нейните превъзходни мозайки. Непременно би трябвало да споменем Маркиан (450-457), останал в историята на църквата с Четвъртия Вселенски събор в Халкедон (451 г.). Императорът е от тракийски генезис, родом от региона на Филипопол. Този „ боен човек “ е бил надълбоко набожен и въпреки да е нямал високо обучение, е запомнен като обективен и кадърен общественик.
Заселването на българи и славяни на Балканите през VІ-VІІ век трансформира етнокултурната картина. Симбиозата със завареното население, частично елинизирано и романизирано, проличава от запазването на тракийските названия на Марица, Родопите и така нататък, както и на самия град. Неговото българско име Пълдин/Пловдив е производно точно от тракийското „ Пулпудева ”, а не от елинистическото „ Филипопол ”. През VІІ-ІХ век Филипопол е граничен град с Първото българско царство. За да укрепи своите позиции и преодолее настъпилия демографски срив, византийската власт преселва свои жители от Армения и Сирия, които придвижват тук павликянската „ разкол “. От позиция на тогавашните географски разбирания Пловдив е в „ Македония “ – наименование, което се постанова вследствие на преселването на антично македонско население, още веднъж тракийско като етнос и език, в тази част на империята. Затова по-късно средновековни книжовници настояват, че „ великата българска разкол “ (богомилството) е основана в „ …българска Македония при Филиповград… “ За първи път античният град влиза в рамките на България при кан Крум през 812 година, а дефинитивно – при неговия внук Маламир през 834 година Постепенно Пловдив получава български етнокултурен образ и заема значимо място в средновековното Българско царство. За всичко това, въпреки и в резюме, ще разкажем в идващия „ епизод “ от нашата поредност.
След броени дни един български град поема ролята на културна столица на Европа за 2019 година. Разположен в плодородната равнина на Марица, в директно съседство с красивата планина Родопи, Пловдив е един от най-древните градове освен в България. Неговото изключително обаяние е изкушавало четката на не един художник, въображението на поети и музиканти… Затова и отредената му роля през идващата година отразява дълбоките културни пластове на неговата история, както и хилядолетното минало на България.
Следите от наличието на най-старите жители на територията на актуалния град датират от новокаменната, каменно-медната и бронзовата ера. Най-ранната човешка интензивност е от шестото хилядолетие прочие Хр. и не прекъсва през идващите столетия. Около трите източни хълма (Джамбаз-, Таксим- и Небет тепе) „ се ражда “ Евмолпия/Евмолпиада – име, което научаваме от римския историк Амиан Марцелин (IV в.). Като основател на това градско средище е апетитен полулегендарният тракийски цар и сановник Евмолп, а условната „ дата “ е към 1350 година прочие Хр. В началото на I век Овидий твърди, че царете на одрисите са се считали за потомци на Евмолп! Съществува догадка, опираща се на сведение на Стефан Византийски (VI век сл. Хр.) и два вида доста редки монети, че градът се е наричал Одрюса, по името на самите одриси. Това може да значи, че дружно с Ускудама (Адрианопол/Одрин) градът на тепетата е една от владетелските резиденции на могъщото Одриско царство. Съдено е обаче Пловдив да остане в историята с името на популярния Филип II (359-336 г.пр. Хр.). Владетелят на прилежащото на одрисите мощно Македонско царство, тракийско като население, език и просвета, през 342 година прочие Хр. превзема града и го трансформира в мощна цитадела. Дава му своето име – Филипопол, „ градът на Филип “ на гръцки, „ Пулпудева “ на езика на траките.
През I век прочие Хр. тракийските земи попадат в обсега на завоеванията на античния Рим. През 72 година прочие Хр., малко преди началото на градиозното въстание на тракиеца Спартак, Филипопол е превзет от пълководеца Марк Теренций Варон Лукул. Предвид съюзните връзки на локалната аристокрация с Рим тракийската власт е съхранена под формата на автономност. Филипопол дефинитивно влиза в в рамките на империята със основаването на провинция Тракия (46 г.сл. Хр.). Едно изобретение на археоложката Мая Мартинова сподели, че фамозният Античен спектакъл (днес средище на артистичен живот с европейски измерения!) е построен не при започване на II век при император Траян, както се смяташе, а още в края на I век при Домициан (81-96). За откритието заяви и в. „ Труд “ в броя от 28.11.2016 година Разчетеният от доктор Николай Шаранков надпис демонстрира, че театърът е издигнат от потомъка на тракийските царе „ …Тит Флавий Котис, наследник на Рескупурис, троент първожрец на провинция Тракия и градовете в нея… “. Филипопол е наименуван „ метрополия “, което свидетелства за водещата му роля в ръководството на така наречен Съюз на тракийските градове под егидата на Рим. Затова и откритата от известния археолог Константин Кисьов гробница под могилата Малтепе при близкото село Маноле е допустимо да принадлежи на някой от потомците на последните тракийските царе.
Златна монета – солид – на император Маркиан. През римската ера за Пловдив се употребява и новото наименование „ Тримонциум “ ( “Трихълмие ”), само че обичайното име се оказва по-силно. Филипопол се трансформира в един от най-големите и богати градове на Балканите, значим пункт на фамозния боен път „ Виа Милитарис ”, свързващ Европа с Азия. Разкритите при десетилетните археологически изследвания антични храмове, публични здания, покритите с каменна настилка улици, градският конгрес, огромният стадион и така нататък свидетелстват за незабравим напредък. През 172 година император Марк Аврелий строи втора крепостна стена, построени са тръбопровод и канализация. През 245 година от Филипопол император Филип I Араб (244-249) води война с нахлулото в Мизия немско племе карпи. Материалните следи от римската ера, която изпъква все по-силно, с помощта на археологията, са правели мощно усещане през Средновековието. През 1114 година византийската принцеса Анна Комнина идва в града дружно със своя татко император Алексий I Комнин. Виждайки руините на античния стадион, тя го оприличава на популярния Хиподрум в Константинопол! През 1323 година Йоан Кантакузин загатва за руините на античния спектакъл. Да не приказваме за усещанията на западноевропейските пътешественици, прекосявали през Пловдив през XV-XVIII век, които с жаден взор „ попиват “ следите от античната ера. И, да напомним, постоянно настояват, че тук е роден Александър Велики! Очевидно е, че съхранената в името на града памет за неговия татко е будела сходни асоциации.
След разделянето на голямата римска страна през 395 година Филипопол влиза в рамките на Източната империя (Византия). За разлика от други административни и икономически центрове на Балканите, градът оцелява при нашествията на готи, хуни, авари, славяни… Местната християнска община е основана през 36 година от светия великомъченик Ерм, чието име се загатва в едно от посланията на деятел Павел. Първият свещеник на Филипопол е един от така наречен седемдесет апостоли, а епископията е измежду най-древните на Балканите и Европа. Знаем това от описите, формирани съгласно църковната традиция от Иполит Римски и Доротей Тирски. Ерм е създател на поучителната книга „ Пастир “ – едно от творбите на ранното християнско богословие. Известни са имената и на още двама епископи – Маркиан и Македоний. За силата на християнството свидетелства и основаният тук през IV век фетиш към Светите тридесет и седем (всъщност четиридесет!) филипополски мъченици, потърпевши за вярата през 304 година при гоненията, осъществени от император Диоклециан. Двадесет и девет от тях са от самия град, осем – от Виза в Източна Тракия, а малко по-късно същата орис имат още двама филипополци и един християнин от близкия Стенимахос/Асеновград. Мъчениците са избити при източната врата (Хисар капия), а на мястото на гибелта им по-късно е построен мартириум. Един от най-впечатляващите монументи от онази ера е Голямата базилика на късноантичния Филипопол от V век с нейните превъзходни мозайки. Непременно би трябвало да споменем Маркиан (450-457), останал в историята на църквата с Четвъртия Вселенски събор в Халкедон (451 г.). Императорът е от тракийски генезис, родом от региона на Филипопол. Този „ боен човек “ е бил надълбоко набожен и въпреки да е нямал високо обучение, е запомнен като обективен и кадърен общественик.
Заселването на българи и славяни на Балканите през VІ-VІІ век трансформира етнокултурната картина. Симбиозата със завареното население, частично елинизирано и романизирано, проличава от запазването на тракийските названия на Марица, Родопите и така нататък, както и на самия град. Неговото българско име Пълдин/Пловдив е производно точно от тракийското „ Пулпудева ”, а не от елинистическото „ Филипопол ”. През VІІ-ІХ век Филипопол е граничен град с Първото българско царство. За да укрепи своите позиции и преодолее настъпилия демографски срив, византийската власт преселва свои жители от Армения и Сирия, които придвижват тук павликянската „ разкол “. От позиция на тогавашните географски разбирания Пловдив е в „ Македония “ – наименование, което се постанова вследствие на преселването на антично македонско население, още веднъж тракийско като етнос и език, в тази част на империята. Затова по-късно средновековни книжовници настояват, че „ великата българска разкол “ (богомилството) е основана в „ …българска Македония при Филиповград… “ За първи път античният град влиза в рамките на България при кан Крум през 812 година, а дефинитивно – при неговия внук Маламир през 834 година Постепенно Пловдив получава български етнокултурен образ и заема значимо място в средновековното Българско царство. За всичко това, въпреки и в резюме, ще разкажем в идващия „ епизод “ от нашата поредност.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ