Само за три седмици доходността по 5-годишните ДЦК скочи с над 1.5 пункта до 5.65%
Условията за финансиране на вътрешния пазар на български дълг стават все по-трудни Причината не е в неналичието на ликвидност, а на от ден на ден опасности във вътрешен и интернационален проект В понеделник МФ е одобрявало продажба на 5-годишните ДЦК даже при рентабилност от 6%
Министерството на финансите организира следващ провокационен аукцион за ДЦК в понеделник, белязан от едва търсене, фрапантен скок на постигнатата рентабилност и разширение на спредовете. При второто отваряне на емисията петгодишни бумаги, която за пръв път беше препоръчана в края на септември, междинната рентабилност е 5.65%, а има утвърдени поръчки и за 6%.
Освен това още веднъж търсенето е било неенергично като подадените поръчки са били за 208.2 млн. лева, което подхожда на едвам 1.04 коефициент на покритие. Като извънредно решението е било да не се продадат в началото плануваните 200 млн. лева, а единствено 180.55 млн. лева, като при вероятно угаждане на всички поръчки доходността би била над 5.8%.
Реклама
" За страдание още веднъж сме очевидци на слаб аукцион и стремглаво покачващи се доходности. Пазарът сега е извънредно нерешителен и фрагментиран. Доказателство за това е голямата разлика сред минимална и оптималната рентабилност - малко над 2%. Спредът по отношение на евробондовете по външния ни дълг със подобен матуритет продължава да се повишава ", разяснява пред " Капитал " Мартин Търпанов, началник на отдел " Дългови принадлежности " в " Делтасток ".
Единствената добра вест на фона на затягащия се дългов пазар е, че с този аукцион служебното държавно управление се приближи с още една крачка до заветната цел да набере нужното си финансиране за 2022 година След него набраните от началото на годината средства надвишават 7 милиарда лева, като в околните седмици държавното управление би трябвало да получи и още 460 млн. евро спомагателен заем по програмата SURE от Европейска комисия за покриване на остарели заплащания по мярката 60/40. Дори и по този начин сумата към момента не е задоволителна да покрие падежиращия през годината дълг (около 2.5 милиарда лева.) плюс заложения недостиг (6.2 милиарда лева.), който обаче би могъл и финално да е по-малък.
Силен пазарен сигнал
Резултатът от този и предходните няколко аукциона може да се одобри като ясно обръщение от вложителите към политиците. Покачващите се доходности са факт на всички места по света, само че в българския случай това се случва много по-стремглаво. При преди три седмици (26 септември) постигнатата рентабилност беше 4.13%, а спредът по отношение на петгодишните немски облигации 223 базисни пункта. Сега той се разтваря до 370 базисни пункта, което е явен знак, че българският дълг се възприема за все по-рисков.
Това от една страна не е изненадващо поради политическата неустойчивост в страната и неразбираемата вероятност дали ще има държавно управление. От друга страна може да се одобри и за оценка на вложителите на водената фискална политика от страната, която с последната проверка на бюджета през юни раздаде обилно още обезщетения и данъчни отстъпки. Дори и тези, които по план са краткотрайни, мъчно могат да се анулират, а нарасналите пенсии и приходи хронично раздуват недостига. Така служебният даже единствено при опазване на настоящите политики.
Реклама
Междувременно втората политическа мощ " Продължаваме промяната " Приоритетите на " Продължаваме промяната " обрисува като свои цели " увеличение на минималната работна заплата на 50% от междинната - на 860 лева, и увеличение на пенсиите с 20%, с цел да изпреварват инфлацията ". Все отново тя декларира, че желае да реализира това без нарастване на налозите и при ограничение на бюджетния недостиг до 3%, което не е доста ясно по какъв начин може да се случи.
" Последните два аукциона са явен знак за политиците и техните проекти за все по-големи разноски и респективно раздути бюджетни дефицити ", сподели Мартин Търпанов, който предизвести, че в кратковременен проект вероятностите за финансиране наподобяват все по-мрачни.
По-скъпо и по-малко
Ако в предходните години бюджетните дефицити бяха на практика безвъзмездни за държавното управление, в този момент към този момент то ще би трябвало да си планува и основни лихвени разноски. При догадка, че актуалните високи доходности над 5% се запазят това ще се превежда в 50 млн. лева годишен разход за всеки 1 милиарда лева изтеглен нов дълг. Така примерно даже консервативно опазване през 2023 година на заложения номинален недостиг от тази година (6 милиарда лева.) би коствало 300 млн. лева, за които също би трябвало да се планува финансиране.
Друг проблем е, че внезапно покачващата се рентабилност и надлежно спад на цените на облигациите значи и по-малки настоящи приходи за страната. Например съответната петгодишна емисия 3.2% годишен ваучър като по-високата рентабилност идва защото на аукциона в понеделник е продадена на по-ниска цена 89% от номинала. Това значи, че сега вложителите заплащат не въпросните 180 млн. лева, а малко над 160 млн. лева.
Министерството на финансите организира следващ провокационен аукцион за ДЦК в понеделник, белязан от едва търсене, фрапантен скок на постигнатата рентабилност и разширение на спредовете. При второто отваряне на емисията петгодишни бумаги, която за пръв път беше препоръчана в края на септември, междинната рентабилност е 5.65%, а има утвърдени поръчки и за 6%.
Освен това още веднъж търсенето е било неенергично като подадените поръчки са били за 208.2 млн. лева, което подхожда на едвам 1.04 коефициент на покритие. Като извънредно решението е било да не се продадат в началото плануваните 200 млн. лева, а единствено 180.55 млн. лева, като при вероятно угаждане на всички поръчки доходността би била над 5.8%.
Реклама
" За страдание още веднъж сме очевидци на слаб аукцион и стремглаво покачващи се доходности. Пазарът сега е извънредно нерешителен и фрагментиран. Доказателство за това е голямата разлика сред минимална и оптималната рентабилност - малко над 2%. Спредът по отношение на евробондовете по външния ни дълг със подобен матуритет продължава да се повишава ", разяснява пред " Капитал " Мартин Търпанов, началник на отдел " Дългови принадлежности " в " Делтасток ".
Единствената добра вест на фона на затягащия се дългов пазар е, че с този аукцион служебното държавно управление се приближи с още една крачка до заветната цел да набере нужното си финансиране за 2022 година След него набраните от началото на годината средства надвишават 7 милиарда лева, като в околните седмици държавното управление би трябвало да получи и още 460 млн. евро спомагателен заем по програмата SURE от Европейска комисия за покриване на остарели заплащания по мярката 60/40. Дори и по този начин сумата към момента не е задоволителна да покрие падежиращия през годината дълг (около 2.5 милиарда лева.) плюс заложения недостиг (6.2 милиарда лева.), който обаче би могъл и финално да е по-малък.
Силен пазарен сигнал
Резултатът от този и предходните няколко аукциона може да се одобри като ясно обръщение от вложителите към политиците. Покачващите се доходности са факт на всички места по света, само че в българския случай това се случва много по-стремглаво. При преди три седмици (26 септември) постигнатата рентабилност беше 4.13%, а спредът по отношение на петгодишните немски облигации 223 базисни пункта. Сега той се разтваря до 370 базисни пункта, което е явен знак, че българският дълг се възприема за все по-рисков.
Това от една страна не е изненадващо поради политическата неустойчивост в страната и неразбираемата вероятност дали ще има държавно управление. От друга страна може да се одобри и за оценка на вложителите на водената фискална политика от страната, която с последната проверка на бюджета през юни раздаде обилно още обезщетения и данъчни отстъпки. Дори и тези, които по план са краткотрайни, мъчно могат да се анулират, а нарасналите пенсии и приходи хронично раздуват недостига. Така служебният даже единствено при опазване на настоящите политики.
Реклама
Междувременно втората политическа мощ " Продължаваме промяната " Приоритетите на " Продължаваме промяната " обрисува като свои цели " увеличение на минималната работна заплата на 50% от междинната - на 860 лева, и увеличение на пенсиите с 20%, с цел да изпреварват инфлацията ". Все отново тя декларира, че желае да реализира това без нарастване на налозите и при ограничение на бюджетния недостиг до 3%, което не е доста ясно по какъв начин може да се случи.
" Последните два аукциона са явен знак за политиците и техните проекти за все по-големи разноски и респективно раздути бюджетни дефицити ", сподели Мартин Търпанов, който предизвести, че в кратковременен проект вероятностите за финансиране наподобяват все по-мрачни.
По-скъпо и по-малко
Ако в предходните години бюджетните дефицити бяха на практика безвъзмездни за държавното управление, в този момент към този момент то ще би трябвало да си планува и основни лихвени разноски. При догадка, че актуалните високи доходности над 5% се запазят това ще се превежда в 50 млн. лева годишен разход за всеки 1 милиарда лева изтеглен нов дълг. Така примерно даже консервативно опазване през 2023 година на заложения номинален недостиг от тази година (6 милиарда лева.) би коствало 300 млн. лева, за които също би трябвало да се планува финансиране.
Друг проблем е, че внезапно покачващата се рентабилност и надлежно спад на цените на облигациите значи и по-малки настоящи приходи за страната. Например съответната петгодишна емисия 3.2% годишен ваучър като по-високата рентабилност идва защото на аукциона в понеделник е продадена на по-ниска цена 89% от номинала. Това значи, че сега вложителите заплащат не въпросните 180 млн. лева, а малко над 160 млн. лева.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ