България през Втората световна война. Част втора
Усложняване на вътрешната и интернационалната конюнктура
Укрепил позициите си на Балканите, Хитлер стартира идната си военна акция – против Съюз на съветските социалистически републики. На 22 юни 1941 година войските на Вермахта минават границите на Съюз на съветските социалистически републики. Два дни след немската инвазия Англия и Съединени американски щати оповестиха, че ще поддържат Русия. След началото на войната със Съюз на съветските социалистически републики България, макар че е съдружник на Германия, продължава да поддържа дипломатически връзки със Съюз на съветските социалистически републики и не изпраща постоянни войски на Източния фронт.
Цар Борис III не пуска на фронта даже легион доброволци (като испанската „ Синя дивизия “). Веднага след експлоадирането на военните дейности на Източния фронт, българските комунисти под управлението на Коминтерна се насочват към въоръжена битка. Решението за това е взето на 24 юни 1941 година
Символичната война
На 7 декември 1941 година някогашните английски колонии Канада, Австралия и Нова Зеландия афишират война на Царство България след нападението над Пърл Харбър и оповестяването на война на Съединени американски щати от Третия райх на същия ден. Пет дни по-късно, на 12 декември, Обединеното кралство направи същото.
В отговор на идващия ден, 13 декември 1941 година, българският парламент приема решение за оповестяване на война на Англия и Съединени американски щати, които обаче близо година не афишират война на България. Царство България съумява единствено да убеди германците да не афишират война на Съюз на съветските социалистически републики и да поддържат цялостни дипломатически връзки със Съюз на съветските социалистически републики.
Така наречената алегорична война обаче става повода за англо-американските бомбардировки на България освен против военните, само че основно против цивилни обекти и цивилното население в Дупница, София, Скопие, Стара Загора, Казанлък, Враца, Горна Оряховица, Ниш и други градове и обитаеми места.
Допълнителното усложняване на вътрешната и интернационалната конюнктура
Междувременно битката на комунистите против властта се изостря. Радиостанция " Христо Ботев " излъчва програмата на Отечествения фронт (ОФ). Това е предлагането на комунистите за основаване на необятен публичен фронт против властта. В тази стратегия се твърди, че България не взе участие директно във военните дейности, че българските войски от прилежащите страни са изтеглени, че съюзът с Оста е преустановен и че страната се причислява към антихитлеристката коалиция.
В региона на вътрешната политика се дава обещание възобновяване на Търновската конституция и плануваните от нея права и свободи. Тъй като самодейността беше на комунистите, останалата част от опозицията отхвърли предлагането им.
През февруари 1943 година, след успеха на руската войска над войските на Вермахта край Сталинград, стартира еволюционен поврат в хода на военните дейности. Кризата се задълбочава от гибелта на цар Борис III през август 1943 година, който е най-авторитетната, консолидираща фигура в българския политически живот. През септември 1943 година капитулацията на Италия най-сетне е оповестена. Това в допълнение усложнява позицията на България като съдружник на Германия.
България на страната на съдружниците
На 26 август 1944 година, под опасността от нахлуване на Червената войска в Румъния, държавното управление на Иван Багрянов подрежда на немските войски да изоставен страната, а тези, които отхвърлят, да се разоръжат. По същото време държавното управление в Египет стартира сепаратистки мирни договаряния с Англия и Съединени американски щати, само че те бяха несполучливи.
Междувременно на 12 август парламентарната съпротива и Отечественият фронт излязоха със взаимна декларация, призоваваща за основаване на „ ново конституционно държавно управление “. След напън от Москва и инструкция на Георги Димитров, Отечественият фронт отдръпва подписа си от декларацията.
Останала без поддръжката на Отечествен фронт, на 2 септември 1944 година парламентарната съпротива сформира ново държавно управление, което прави финален опит да попречи на Съветския съюз да разгласи война на България. За няколкото дни от съществуването си, тя скъса дипломатическите връзки с Германия, изиска публично помирение от Съединени американски щати и Англия и стартира изтеглянето на българските войски от анексираните в Югославия и Гърция територии.
Въпреки тези условия на 5 септември Съветският съюз афишира война на Царство България. Правителството на Константин Муравьов обаче афишира война на нацистка Германия на 8 септември 1944 година На същия ден, сутринта на 8 септември, Червената войска навлиза в територията и акваторията с формированията на Трети украински фронт и неговия Черноморски флот. По заповед на държавното управление, българските войски не оказват опозиция, а българските воински елементи дори не са били разоръжени от руските войски.
Вечерта на 9 септември 1944 година делегация е изпратена със аероплан до командващия 3-ти украински фронт маршал Фьодор Толбухин в Букурещ за договаряния за помирение, а в 22:00 Сталин подрежда прекратяването на военните дейности на войските на Съветския съюз против България.
На 10 септември 1944 година полицията е закрита, а на нейно място с Постановление на Министерския съвет № 1 е основана Народна милиция. От пандизите са освободени 8130 политически пандизчии. Установяването на новата власт става най-късно в Хасково, където след несполучливи договаряния с командването, на 12 септември 1944 година партизаните заемат артилерийските казарми.
Военните дейности против Третия райх
Участието на България във войната против Германия минава през два стадия. Първият стадий обгръща времето от септември до края на ноември 1944 година Български войски работят на територията на Македония, Източна Сърбия и Косово. На първия стадий България взе участие с три армии – Първа, Втора и Четвърта, като Трета войска не взе участие в интервенции против Третия райх, оставайки ситуирана на границата с Турция.
Още в първите дни след 9 септември 1944 година българските войски, взаимно с партизански и руски елементи, отблъскват немските войски, настъпващи по направлението Кюстендил-София. На 18 септември 1944 година Българската войска минава в оперативно управление на командващия III Украински фронт маршал Фьодор Толбухин.
Мобилизацията на Българската войска (преименувана на Българска национална армия) стартира на 18 септември и завършва в края на същия месец. За къс интервал бяха мобилизирани съвсем 300 000 бойци. Повече от 40 000 искащи да се бият, само че без мобилизационни назначения, постъпват непринудено в Народната армия. Скоро по-късно българските бойци стартират интензивно да вземат участие в битката против нацизма – три български армии с общо 271 977 души вземат участие в освобождението на Югославия.
Българската войска, като част от силите на руския III Украински фронт, има за задача да обезпечи левия фланг на Червената войска, да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да отреже пътищата за бягство на група Е на немските войски от Гърция по долините на реките Морава, Вардар и Ибър.
От 8 октомври до 14 октомври 1944 година българските войски организират настъпателната Нишка интервенция – елитната VII SS дивизия е разрушена и Ниш е високомерен. От 8 октомври до 19 ноември се организира Страцинско-Кумановската интервенция - завладяни са Страцин, Куманово, Скопие.
По същото време се организира Брегалнишко-Струмишката интервенция, вследствие на която елементи на Вермахта са изтласкани от село Царево, Кочани, Щип, Струмица, Велес и други обитаеми места. От 21 октомври до 30 ноември се организира Косовската интервенция, по време на която са освободени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови Пазар. С това завършва първата фаза на българското присъединяване във войната.
Втората фаза стартира през декември 1944 година и продължава до май 1945 година, като в него България взе участие с 1-ва българска войска от 130 000 бойци, която взе участие в освобождението на Северна Югославия, навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия. От 22 декември до 28 декември 1944 година се организира Сремската интервенция. На 31 декември същата година военните дейности се трансферират на територията на Унгария.
Апогеят на присъединяване на България в последния стадий на войната е Дравската отбранителна интервенция през март 1945 година По това време Хитлер към момента таи очаквания за повратна точка. Той замисля интервенцията „ Пролетно събуждане “, която се състои в изненадваща офанзива против руската формация сред езерата Велензейто и Балатон.
Целта на нацистите е да победят целия южен фланг на Червената войска и техните съдружници и по този метод да възстановят контрола над нефтените полета в Плоещ. Германските войски са подсилени от елитната Шеста SS танкова войска, командвана от генерал-полковник Йозеф Дитрих. На българския сектор от фронта нацистите работят под управлението на генерал-полковник Александър декор Лор.
Боевете при Драва стартират в нощта на 5 против 6 март. Германските войски настъпват в три направления, само че срещат яростна опозиция от страна на българите, която на 8 март стопира настъплението на съперника. Нацистите възобновяват ударите си на 10 март, само че със взаимните старания на 1-ва българска войска и 57-ма руска войска на 19 март немското нахлуване е дефинитивно спряно. Плановете на Генералния щаб на Вермахта се провалиха, нацистите се отдръпнаха.
Победата основава предпоставки за нахлуване на 3-ти Украински фронт и 1-ва българска войска против Австрия. От края на март доникъде на април регионът на река Мур се трансформира в основния спектакъл на интервенциите (операция Мур). Последните боеве с немските войски се водят в Австрия, в региона на Клагенфурт, както и в Босна от края на април до към 15 май 1945 година
След капитулацията на нацистка Германия (7 май 1945 г.) българските войски доближават до гр. Клагенфурт в подножието на Австрийските Алпи, където открива контакт с елементи от 8-ма английска войска. До 15 май българските войски не престават борбите с към момента съпротивляващите се елементи на Вермахта и хърватските войски в Австрия, Словения и Босна до цялостното им проваляне и пленяване.
Приносът на българските военни е оценен в Съветския съюз. „...Днес, 30 март, в 23 часа столицата на нашата татковина Москва отдава чест с 20 залпа от 224 оръдия на доблестните бойци на Трети украински фронт, измежду които и българската войска с пълководец генерал-лейтенант Стойчев, пробили немската защита и овладяли посочените градове! ", - се споделя в заповедта на висшия главнокомандващ маршал на Съветския съюз Й. В. Сталин, прочетена по Радио Москва. На 2 април Сталин още веднъж издава заповед за салют в чест нат българските бойци, които приветстват края на войната в Австрия.
На парада на успеха на 9 май 1945 година Командващият Първа българска войска военачалник Стойчев, по-късно дълготраен ръководител на БОК (Български олимпийски комитет), също участва на Парада на успеха като част от III украински фронт.
В първия и втория стадий на войната против Германия, България губи повече от 32 хиляди души по време на военните дейности, само че нанася огромни вреди на врага. Унищожени са 60 000 противников бойци и офицери. Над 200 000 германци бяха извадени от строя от дейностите на 1-ва войска, което способства за капитулацията на Третия райх.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Укрепил позициите си на Балканите, Хитлер стартира идната си военна акция – против Съюз на съветските социалистически републики. На 22 юни 1941 година войските на Вермахта минават границите на Съюз на съветските социалистически републики. Два дни след немската инвазия Англия и Съединени американски щати оповестиха, че ще поддържат Русия. След началото на войната със Съюз на съветските социалистически републики България, макар че е съдружник на Германия, продължава да поддържа дипломатически връзки със Съюз на съветските социалистически републики и не изпраща постоянни войски на Източния фронт.
Цар Борис III не пуска на фронта даже легион доброволци (като испанската „ Синя дивизия “). Веднага след експлоадирането на военните дейности на Източния фронт, българските комунисти под управлението на Коминтерна се насочват към въоръжена битка. Решението за това е взето на 24 юни 1941 година
Символичната война
На 7 декември 1941 година някогашните английски колонии Канада, Австралия и Нова Зеландия афишират война на Царство България след нападението над Пърл Харбър и оповестяването на война на Съединени американски щати от Третия райх на същия ден. Пет дни по-късно, на 12 декември, Обединеното кралство направи същото.
В отговор на идващия ден, 13 декември 1941 година, българският парламент приема решение за оповестяване на война на Англия и Съединени американски щати, които обаче близо година не афишират война на България. Царство България съумява единствено да убеди германците да не афишират война на Съюз на съветските социалистически републики и да поддържат цялостни дипломатически връзки със Съюз на съветските социалистически републики.
Така наречената алегорична война обаче става повода за англо-американските бомбардировки на България освен против военните, само че основно против цивилни обекти и цивилното население в Дупница, София, Скопие, Стара Загора, Казанлък, Враца, Горна Оряховица, Ниш и други градове и обитаеми места.
Допълнителното усложняване на вътрешната и интернационалната конюнктура
Междувременно битката на комунистите против властта се изостря. Радиостанция " Христо Ботев " излъчва програмата на Отечествения фронт (ОФ). Това е предлагането на комунистите за основаване на необятен публичен фронт против властта. В тази стратегия се твърди, че България не взе участие директно във военните дейности, че българските войски от прилежащите страни са изтеглени, че съюзът с Оста е преустановен и че страната се причислява към антихитлеристката коалиция.
В региона на вътрешната политика се дава обещание възобновяване на Търновската конституция и плануваните от нея права и свободи. Тъй като самодейността беше на комунистите, останалата част от опозицията отхвърли предлагането им.
През февруари 1943 година, след успеха на руската войска над войските на Вермахта край Сталинград, стартира еволюционен поврат в хода на военните дейности. Кризата се задълбочава от гибелта на цар Борис III през август 1943 година, който е най-авторитетната, консолидираща фигура в българския политически живот. През септември 1943 година капитулацията на Италия най-сетне е оповестена. Това в допълнение усложнява позицията на България като съдружник на Германия.
България на страната на съдружниците
На 26 август 1944 година, под опасността от нахлуване на Червената войска в Румъния, държавното управление на Иван Багрянов подрежда на немските войски да изоставен страната, а тези, които отхвърлят, да се разоръжат. По същото време държавното управление в Египет стартира сепаратистки мирни договаряния с Англия и Съединени американски щати, само че те бяха несполучливи.
Междувременно на 12 август парламентарната съпротива и Отечественият фронт излязоха със взаимна декларация, призоваваща за основаване на „ ново конституционно държавно управление “. След напън от Москва и инструкция на Георги Димитров, Отечественият фронт отдръпва подписа си от декларацията.
Останала без поддръжката на Отечествен фронт, на 2 септември 1944 година парламентарната съпротива сформира ново държавно управление, което прави финален опит да попречи на Съветския съюз да разгласи война на България. За няколкото дни от съществуването си, тя скъса дипломатическите връзки с Германия, изиска публично помирение от Съединени американски щати и Англия и стартира изтеглянето на българските войски от анексираните в Югославия и Гърция територии.
Въпреки тези условия на 5 септември Съветският съюз афишира война на Царство България. Правителството на Константин Муравьов обаче афишира война на нацистка Германия на 8 септември 1944 година На същия ден, сутринта на 8 септември, Червената войска навлиза в територията и акваторията с формированията на Трети украински фронт и неговия Черноморски флот. По заповед на държавното управление, българските войски не оказват опозиция, а българските воински елементи дори не са били разоръжени от руските войски.
Вечерта на 9 септември 1944 година делегация е изпратена със аероплан до командващия 3-ти украински фронт маршал Фьодор Толбухин в Букурещ за договаряния за помирение, а в 22:00 Сталин подрежда прекратяването на военните дейности на войските на Съветския съюз против България.
На 10 септември 1944 година полицията е закрита, а на нейно място с Постановление на Министерския съвет № 1 е основана Народна милиция. От пандизите са освободени 8130 политически пандизчии. Установяването на новата власт става най-късно в Хасково, където след несполучливи договаряния с командването, на 12 септември 1944 година партизаните заемат артилерийските казарми.
Военните дейности против Третия райх
Участието на България във войната против Германия минава през два стадия. Първият стадий обгръща времето от септември до края на ноември 1944 година Български войски работят на територията на Македония, Източна Сърбия и Косово. На първия стадий България взе участие с три армии – Първа, Втора и Четвърта, като Трета войска не взе участие в интервенции против Третия райх, оставайки ситуирана на границата с Турция.
Още в първите дни след 9 септември 1944 година българските войски, взаимно с партизански и руски елементи, отблъскват немските войски, настъпващи по направлението Кюстендил-София. На 18 септември 1944 година Българската войска минава в оперативно управление на командващия III Украински фронт маршал Фьодор Толбухин.
Мобилизацията на Българската войска (преименувана на Българска национална армия) стартира на 18 септември и завършва в края на същия месец. За къс интервал бяха мобилизирани съвсем 300 000 бойци. Повече от 40 000 искащи да се бият, само че без мобилизационни назначения, постъпват непринудено в Народната армия. Скоро по-късно българските бойци стартират интензивно да вземат участие в битката против нацизма – три български армии с общо 271 977 души вземат участие в освобождението на Югославия.
Българската войска, като част от силите на руския III Украински фронт, има за задача да обезпечи левия фланг на Червената войска, да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да отреже пътищата за бягство на група Е на немските войски от Гърция по долините на реките Морава, Вардар и Ибър.
От 8 октомври до 14 октомври 1944 година българските войски организират настъпателната Нишка интервенция – елитната VII SS дивизия е разрушена и Ниш е високомерен. От 8 октомври до 19 ноември се организира Страцинско-Кумановската интервенция - завладяни са Страцин, Куманово, Скопие.
По същото време се организира Брегалнишко-Струмишката интервенция, вследствие на която елементи на Вермахта са изтласкани от село Царево, Кочани, Щип, Струмица, Велес и други обитаеми места. От 21 октомври до 30 ноември се организира Косовската интервенция, по време на която са освободени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови Пазар. С това завършва първата фаза на българското присъединяване във войната.
Втората фаза стартира през декември 1944 година и продължава до май 1945 година, като в него България взе участие с 1-ва българска войска от 130 000 бойци, която взе участие в освобождението на Северна Югославия, навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия. От 22 декември до 28 декември 1944 година се организира Сремската интервенция. На 31 декември същата година военните дейности се трансферират на територията на Унгария.
Апогеят на присъединяване на България в последния стадий на войната е Дравската отбранителна интервенция през март 1945 година По това време Хитлер към момента таи очаквания за повратна точка. Той замисля интервенцията „ Пролетно събуждане “, която се състои в изненадваща офанзива против руската формация сред езерата Велензейто и Балатон.
Целта на нацистите е да победят целия южен фланг на Червената войска и техните съдружници и по този метод да възстановят контрола над нефтените полета в Плоещ. Германските войски са подсилени от елитната Шеста SS танкова войска, командвана от генерал-полковник Йозеф Дитрих. На българския сектор от фронта нацистите работят под управлението на генерал-полковник Александър декор Лор.
Боевете при Драва стартират в нощта на 5 против 6 март. Германските войски настъпват в три направления, само че срещат яростна опозиция от страна на българите, която на 8 март стопира настъплението на съперника. Нацистите възобновяват ударите си на 10 март, само че със взаимните старания на 1-ва българска войска и 57-ма руска войска на 19 март немското нахлуване е дефинитивно спряно. Плановете на Генералния щаб на Вермахта се провалиха, нацистите се отдръпнаха.
Победата основава предпоставки за нахлуване на 3-ти Украински фронт и 1-ва българска войска против Австрия. От края на март доникъде на април регионът на река Мур се трансформира в основния спектакъл на интервенциите (операция Мур). Последните боеве с немските войски се водят в Австрия, в региона на Клагенфурт, както и в Босна от края на април до към 15 май 1945 година
След капитулацията на нацистка Германия (7 май 1945 г.) българските войски доближават до гр. Клагенфурт в подножието на Австрийските Алпи, където открива контакт с елементи от 8-ма английска войска. До 15 май българските войски не престават борбите с към момента съпротивляващите се елементи на Вермахта и хърватските войски в Австрия, Словения и Босна до цялостното им проваляне и пленяване.
Приносът на българските военни е оценен в Съветския съюз. „...Днес, 30 март, в 23 часа столицата на нашата татковина Москва отдава чест с 20 залпа от 224 оръдия на доблестните бойци на Трети украински фронт, измежду които и българската войска с пълководец генерал-лейтенант Стойчев, пробили немската защита и овладяли посочените градове! ", - се споделя в заповедта на висшия главнокомандващ маршал на Съветския съюз Й. В. Сталин, прочетена по Радио Москва. На 2 април Сталин още веднъж издава заповед за салют в чест нат българските бойци, които приветстват края на войната в Австрия.
На парада на успеха на 9 май 1945 година Командващият Първа българска войска военачалник Стойчев, по-късно дълготраен ръководител на БОК (Български олимпийски комитет), също участва на Парада на успеха като част от III украински фронт.
В първия и втория стадий на войната против Германия, България губи повече от 32 хиляди души по време на военните дейности, само че нанася огромни вреди на врага. Унищожени са 60 000 противников бойци и офицери. Над 200 000 германци бяха извадени от строя от дейностите на 1-ва войска, което способства за капитулацията на Третия райх.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ