Петрол за “Нефтохим” през тръбопровод от Александруполис и бърз влак за войски договаряме с Атина и Букурещ
Ускоряване на инфраструктурни планове, които стоят замразени от години, разискаха министър председателите на България, Гърция и Румъния Николай Денков, Кириакос Мицотакис и Марчел Чолаку на среща в двореца " Евксиноград " край Варна. Разговорите бяха по покана на българския министър-председател. Пълно създаване на транспортния кулоар Кавала-Александруполис-Бургас-Варна-Констанца бе главната тематика на диалозите.
Този мегапроект бе контрактуван преди експлоадирането на пандемията от Коронавирус, като по гледище на тогавашния български министър председател Бойко Борисов в диалозите участваше и Сърбия. В новия му вид Белград не бе поканен. Но бе показана Европейската комисия на равнище вицепрезидента Маргаритис Схинас и комисарката по превоза Адина Вълян. Участваше и един " прикрит министър председател и еврокомисар " - българският вицепремиер Мария Габриел, както се пошегува Николай Денков.
Ускоряването на плановете по коридора е поради войната на Русия против Украйна, не скриха и тримата министър председатели. " Транспортната, енергийната и цифровата съгласуваност имат надрегионално значение поради войната в Украйна. Европа повече не може да е разединена ", заключи домакинът Денков. А гръцкият му сътрудник Кириакос Мицотакис даже акцентира, че инфраструктурата е значима освен за развиването на бизнеса, само че и за превоза на войски и техника за потребностите на Украйна и защитата на страните от НАТО. Той даде образец, че огромно количество военна техника, предопределена за Киев, е била разтоварена на пристанището в Александруполис, само че е нужна спомагателна инфраструктура, с цел да стигне бързо там, където е нужна за защитата на Украйна.
Един от най-важните планове за България е построяването на петролопровод от Александруполис до Бургас, където се намира рафинерията " Лукойл Нефтохим ". Той бе упоменат като незабавен от министър-председателя на Гърция Мицотакис. Петролопроводът ще разреши доставката на танкери с неруски нефт за българската рафинерия, без да се постанова корабите да минават през Босфора. От 1 октомври 2024 година " Нефтохим " би трябвало напълно да приключи работата си с нефт от Русия, откакто получи спомагателна пролонгация от наложените на Москва европейски наказания. Доставката с танкери през Босфора обаче оскъпява доста суровината за " Нефтохим ".
Освен това през Босфора и Дарданелите има ограничавания върху размера на корабите, които могат да минават, и това прави навременните доставки несигурни. Петролопроводът действително е възкръсване на остарял съветски план за заобикаляне на Босфора, съгласно който обаче суровината трябваше да тече от Бургас към гръцкото пристанище, а не на назад. Споразуменията по този план бяха подписани още през 1994 година, само че през 2011 година България се отхвърли от него. През февруари при посещаване в Гърция президентът Румен Радев подписа меморандум за обновяване на петролопровода.
А в скоро време всички общи инфраструктурни планове сред България, Гърция и Румъния би трябвало да бъдат записани в тристранен контракт със периоди за построяването им, разгласи в " Евксиноград " министър председателят Денков. Един от най-спешните планове е обезпечаването на задоволително опция с влакове и камиони зърното от Украйна да стига през Румъния и България до Александруполис, а оттова да се изнася в Африка. Този експорт бе контрактуван сред Киев и Европейския съюз, с цел да се прекратят разногласията към възбраната за импорт на зърно от Украйна в Полша, Румъния и Словакия. България се отхвърли от възбраната преди месец, което докара до митингите на зърнопроизводители.
Разширяване на опциите за транспорт на газ от Гърция в северна посока до Молдова също е част от общите инфраструктурни планове. Скоро ще проработи терминалът за полутечен газ на пристанището в Александруполис, акцентира през вчерашния ден Мицотакис. В този план България е акционер, като по газопровода IGB горивото ще стига до нашата мрежа.
Гръцкият министър председател акцентира и потребността от свързване и взаимно развиване на електропреносните системи на Гърция, България и Румъния поради вложенията във възобновими енергийни източници. Енергетиката ще е тематика и при подготовката на нов контракт за потреблението на водите на река Арда, обясниха Денков и Мицотакис.
Сегашното съглашение какъв брой вода би трябвало да пропуща България към южната си съседка изтича в средата на 2024 година Новите тристранни инфраструктурни планове ще са част от трансевропейски транспортен кулоар, който би трябвало да свързва Балтийско море на север с Черно и Егейско море на юг. Реално този кулоар съставлява уголемение на самодейността " Три морета ", от която България е част и която е под американска закрила.
Изключително значимо е развиването на отвесните пътни и железопътни връзки, акцентира в изявлението си след срещата Мицотакис. Трите столици - Букурещ, София и Атина, би трябвало да бъдат свързани с високоскоростна железница, сподели еврокомисарката по превоза Адина Вълян.
Нов мост над Дунав при Русе - Гюргево и удълбаване на реката по плана " Бърз Дунав " пък са предпочитаните за Румъния планове, стана ясно от думите на премиера на северната ни съседка Марчел Чолаку.
Или декември в Шенген, или с Румъния разгласяваме проект Б - дело против Австрия и Нидерландия и унищожаване на границата сред двете страни са благоприятни условия Убеждение, че през декември България и Румъния ще бъдат позволени да влязат в Шенген и ветото на Австрия (за двете държави), както и това на Нидерландия (за България) ще отпаднат, показаха министър председателите Николай Денков и Марчел Чолаку. Двамата бяха подкрепени и от министър-председателя на Гърция Кириакос Мицотакис.
" Убеден съм, че Австрия и Нидерландия имат изгода от влизането на България и Румъния в шенгенското пространство. И към този момент слушам нашите причини да се акцентират и от политици от други страни в Европейски Съюз ", уточни след диалозите акад. Денков.
" Много ще е мъчно да се отбрани позицията против влизането ни в Шенген ", добави той. И румънският министър председател е убеден, че през декември двете страни най-накрая ще получат " да ". " Този път би трябвало да има разисквания по тематиката и в случай че Австрия продължи да постанова несъгласие, без да дава пояснения, ще обмислим взаимен отговор ", съобщи Марчел Чолаку. Думите му бяха в отговор на въпрос дали България и Румъния ще заведат дело против Австрия за нарушение на контракта на Европейски Съюз със своето несъгласие.
И двамата министър председатели загатнаха, че в София и Букурещ към този момент се разискват дейности, в случай че още веднъж двете страни не бъдат позволени до Шенген. След възможен отвод през декември измежду концепциите, които може да се обсъдят, е даже и отвън единното европейско пространство България и Румъния да отстранен граничния надзор между тях, отговори Марчел Чолаку на въпрос на " 24 часа ".
" Засега България е 100% фокусирана върху проект А, който е приемане в Шенген през декември. След това ще мислим за проект Б ", отговори на същия въпрос българският министър председател Николай Денков.
" Гърция има личен стопански интерес от приемането на България и Румъния в Шенген, защото сега няма сухопътна граница в единното пространство. Ако желаеме да имаме повече съгласуваност в Европа, това значи приемане на България и Румъния. Имаме интерес този въпрос да се реши ", акцентира и министър председателят на Гърция Мицотакис.
Увереност, че казусът с ветото на Австрия и Нидерландия ще бъде решен до края на годината, изрази и вицепрезидентът на Европейската комисия Маргаритис Схинас, който също взе участие в срещата във Варна. Той акцентира, че присъединението на България и Румъния към Шенген ще способства и за улеснение на бизнеса, а освен за по-сигурни граници.
Останалите европейски страни са получили съдействието на България и Румъния за ускорение на доставките през тяхна територия при затварянето поради пандемията от Коронавирус през 2020 година, акцентира Схинас.
Източник: 24 часа
Този мегапроект бе контрактуван преди експлоадирането на пандемията от Коронавирус, като по гледище на тогавашния български министър председател Бойко Борисов в диалозите участваше и Сърбия. В новия му вид Белград не бе поканен. Но бе показана Европейската комисия на равнище вицепрезидента Маргаритис Схинас и комисарката по превоза Адина Вълян. Участваше и един " прикрит министър председател и еврокомисар " - българският вицепремиер Мария Габриел, както се пошегува Николай Денков.
Ускоряването на плановете по коридора е поради войната на Русия против Украйна, не скриха и тримата министър председатели. " Транспортната, енергийната и цифровата съгласуваност имат надрегионално значение поради войната в Украйна. Европа повече не може да е разединена ", заключи домакинът Денков. А гръцкият му сътрудник Кириакос Мицотакис даже акцентира, че инфраструктурата е значима освен за развиването на бизнеса, само че и за превоза на войски и техника за потребностите на Украйна и защитата на страните от НАТО. Той даде образец, че огромно количество военна техника, предопределена за Киев, е била разтоварена на пристанището в Александруполис, само че е нужна спомагателна инфраструктура, с цел да стигне бързо там, където е нужна за защитата на Украйна.
Един от най-важните планове за България е построяването на петролопровод от Александруполис до Бургас, където се намира рафинерията " Лукойл Нефтохим ". Той бе упоменат като незабавен от министър-председателя на Гърция Мицотакис. Петролопроводът ще разреши доставката на танкери с неруски нефт за българската рафинерия, без да се постанова корабите да минават през Босфора. От 1 октомври 2024 година " Нефтохим " би трябвало напълно да приключи работата си с нефт от Русия, откакто получи спомагателна пролонгация от наложените на Москва европейски наказания. Доставката с танкери през Босфора обаче оскъпява доста суровината за " Нефтохим ".
Освен това през Босфора и Дарданелите има ограничавания върху размера на корабите, които могат да минават, и това прави навременните доставки несигурни. Петролопроводът действително е възкръсване на остарял съветски план за заобикаляне на Босфора, съгласно който обаче суровината трябваше да тече от Бургас към гръцкото пристанище, а не на назад. Споразуменията по този план бяха подписани още през 1994 година, само че през 2011 година България се отхвърли от него. През февруари при посещаване в Гърция президентът Румен Радев подписа меморандум за обновяване на петролопровода.
А в скоро време всички общи инфраструктурни планове сред България, Гърция и Румъния би трябвало да бъдат записани в тристранен контракт със периоди за построяването им, разгласи в " Евксиноград " министър председателят Денков. Един от най-спешните планове е обезпечаването на задоволително опция с влакове и камиони зърното от Украйна да стига през Румъния и България до Александруполис, а оттова да се изнася в Африка. Този експорт бе контрактуван сред Киев и Европейския съюз, с цел да се прекратят разногласията към възбраната за импорт на зърно от Украйна в Полша, Румъния и Словакия. България се отхвърли от възбраната преди месец, което докара до митингите на зърнопроизводители.
Разширяване на опциите за транспорт на газ от Гърция в северна посока до Молдова също е част от общите инфраструктурни планове. Скоро ще проработи терминалът за полутечен газ на пристанището в Александруполис, акцентира през вчерашния ден Мицотакис. В този план България е акционер, като по газопровода IGB горивото ще стига до нашата мрежа.
Гръцкият министър председател акцентира и потребността от свързване и взаимно развиване на електропреносните системи на Гърция, България и Румъния поради вложенията във възобновими енергийни източници. Енергетиката ще е тематика и при подготовката на нов контракт за потреблението на водите на река Арда, обясниха Денков и Мицотакис.
Сегашното съглашение какъв брой вода би трябвало да пропуща България към южната си съседка изтича в средата на 2024 година Новите тристранни инфраструктурни планове ще са част от трансевропейски транспортен кулоар, който би трябвало да свързва Балтийско море на север с Черно и Егейско море на юг. Реално този кулоар съставлява уголемение на самодейността " Три морета ", от която България е част и която е под американска закрила.
Изключително значимо е развиването на отвесните пътни и железопътни връзки, акцентира в изявлението си след срещата Мицотакис. Трите столици - Букурещ, София и Атина, би трябвало да бъдат свързани с високоскоростна железница, сподели еврокомисарката по превоза Адина Вълян.
Нов мост над Дунав при Русе - Гюргево и удълбаване на реката по плана " Бърз Дунав " пък са предпочитаните за Румъния планове, стана ясно от думите на премиера на северната ни съседка Марчел Чолаку.
Или декември в Шенген, или с Румъния разгласяваме проект Б - дело против Австрия и Нидерландия и унищожаване на границата сред двете страни са благоприятни условия Убеждение, че през декември България и Румъния ще бъдат позволени да влязат в Шенген и ветото на Австрия (за двете държави), както и това на Нидерландия (за България) ще отпаднат, показаха министър председателите Николай Денков и Марчел Чолаку. Двамата бяха подкрепени и от министър-председателя на Гърция Кириакос Мицотакис.
" Убеден съм, че Австрия и Нидерландия имат изгода от влизането на България и Румъния в шенгенското пространство. И към този момент слушам нашите причини да се акцентират и от политици от други страни в Европейски Съюз ", уточни след диалозите акад. Денков.
" Много ще е мъчно да се отбрани позицията против влизането ни в Шенген ", добави той. И румънският министър председател е убеден, че през декември двете страни най-накрая ще получат " да ". " Този път би трябвало да има разисквания по тематиката и в случай че Австрия продължи да постанова несъгласие, без да дава пояснения, ще обмислим взаимен отговор ", съобщи Марчел Чолаку. Думите му бяха в отговор на въпрос дали България и Румъния ще заведат дело против Австрия за нарушение на контракта на Европейски Съюз със своето несъгласие.
И двамата министър председатели загатнаха, че в София и Букурещ към този момент се разискват дейности, в случай че още веднъж двете страни не бъдат позволени до Шенген. След възможен отвод през декември измежду концепциите, които може да се обсъдят, е даже и отвън единното европейско пространство България и Румъния да отстранен граничния надзор между тях, отговори Марчел Чолаку на въпрос на " 24 часа ".
" Засега България е 100% фокусирана върху проект А, който е приемане в Шенген през декември. След това ще мислим за проект Б ", отговори на същия въпрос българският министър председател Николай Денков.
" Гърция има личен стопански интерес от приемането на България и Румъния в Шенген, защото сега няма сухопътна граница в единното пространство. Ако желаеме да имаме повече съгласуваност в Европа, това значи приемане на България и Румъния. Имаме интерес този въпрос да се реши ", акцентира и министър председателят на Гърция Мицотакис.
Увереност, че казусът с ветото на Австрия и Нидерландия ще бъде решен до края на годината, изрази и вицепрезидентът на Европейската комисия Маргаритис Схинас, който също взе участие в срещата във Варна. Той акцентира, че присъединението на България и Румъния към Шенген ще способства и за улеснение на бизнеса, а освен за по-сигурни граници.
Останалите европейски страни са получили съдействието на България и Румъния за ускорение на доставките през тяхна територия при затварянето поради пандемията от Коронавирус през 2020 година, акцентира Схинас.
Източник: 24 часа
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ