Ускореното развитие, изграждане и интегриране на вятърни и слънчеви централи

Ускореното развиване, създаване и консолидиране на вятърни и слънчеви централи ще ограничи зависимостта от енергийните доставки на европейско и национално равнище В подтекста на военния спор в Украйна, енергийната сигурност на Европа, и в частност на България, е под непосредствена опасност. Зависимостта от доставките на енергийни първични материали от Русия слага европейската стопанска система пред невиждано тестване, което би могло да прерасне в опасност за националната сигурност на страните от остарелия континент. Повече от всеки път европейските жители и бизнес се нуждаят от eнергийна самостоятелност - сигурна, налична и чиста сила, добита на нашия континент. Така стартира отвореното писмо до медиите на Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), което бе публикувано през днешния ден. Според БГВЕА ускореното развиване, създаване и консолидиране на вятърни и слънчеви централи ще ограничи зависимостта от енергийните доставки на европейско и национално равнище. „ От непосредствена значимост е да заложим на забележителния локален вятърен и безоблачен запас и да предприемем бързи и целенасочени дейности в посока огромно инсталиране на възобновима сила, което ще спомогне независимостта от вноса на енергоносители, като в същото време форсира процеса по декарбонизация. Трансформацията на енергийната ни система към въглеродно-независими технологии, които употребяват локален запас, не търпи отсрочване “, изясняват специалистите. Още по тематиката 13:45 ч. На 8 март 2022 година Европейската комисия показа проект „ RePower EU” за ускорена агресия на вятърната сила и други ВЕИ за увеличение на енергийната сигурност. Европейски Съюз си слага цел за 50% електрическа енергия от вятър до 2050г.Комисията акцентира фундаменталната потребност от улеснение на разрешителните процедури за нови ВЕИ планове, като подчертава, че това е „ въпрос от изключителна неотложност “ за европейския енергиен преход. Дългите и усложнени процедури са главната спирачка за увеличение каузи на вятърната сила. Към сегашния миг електрическата енергия, създавана от вятър и слънце е в пъти по-евтина от електрическата енергия, създавана от изкопаеми горива и АЕЦ. Така, наред с непосредствения резултат в поддръжка на енергийната сигурност, огромното консолидиране на ВЕИ мощности в електроенергийната система на България ще увеличи конкурентоспособността на българската стопанска система, ще бъдат привлечени вложения, изискващи доставки на ВЕИ сила и ще бъдат разкрити голям брой висококвалифицирани работни места., извършено взаимно от Eвропейската платформа за технологии и нововъведения в региона на вятърната сила (ЕtipWind) и Eвропейската вятърна асоциация (WindEurope), енергийна система, основана на възобновими източници, няма да коства повече като дял от Брутният вътрешен продукт, в сравнение с актуалната енергийна система, основана значително на изкопаеми горива. Подобна система ще понижи фрапантно разноските, свързани със замърсяването на въздуха и отрицателното влияние върху околната среда и човешкото здраве. За да реализира това, Европейски Съюз би трябвало да усили потенциала си за оншорна вятърна сила до 1000 ГВт и до 300 ГВт за офшорна вятърна сила до 2050 година Към сегашния миг общата конфигурирана мощ е 180 ГВт и в този смисъл нужната промяна изисква Европа да удвои построяването на нови вятърни паркове на годишна база. Вятърът е един от най-бързо разрастващите се енергийни източници, като се чака да бъде основна част от новоинсталираните потенциали през идващото десетилетие. Вятърната сила се оказа устойчива на рецесията, провокирана от COVID-19, и в този смисъл тя е скъп актив за европейската стопанска система. Данните от миналата година сочат, че секторът способства 37 милиарда евро към Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз и наема 300 хиляди служащи. Основните преимущества на вятърната сила могат да бъдат откроени отчетливо: Вятърът е локален енергиен запас, който понижава зависимостта от импорт на сила и енергоизточници и лимитира въздействието на волатилните цени на изкопаемите горива. Вятърната сила отделя нула въглерод, серни и азотни окиси. Вятърните енергийни планове създават ~ 95% по-малко CO2 от газовите и ~ 98% по-малко CO2 от въглищните централи. Вятърните планове не употребяват съвсем никаква вода. Въглеродният отпечатък е нищожен: една турбина изплаща излъчванията от целия си витален цикъл единствено за 6-9 месеца работа. Проектите във вятърна сила въздействат положително върху локалните общности, насочвайки запаси в отдалечени региони с ниска капиталова интензивност. Вятърните паркове действат в обезпечена симбиоза с другите стопански браншове, като в същото време работят в цялостно сходство с биоразнообразието и отбрана на околната среда. Настоящата геополитическа конюнктура слага още по-остро нуждата от незабавна и значима промяна на електроенергийната система на България. В последните години поредност от законодателни и нормативни ограничения доведоха до грамаден отлив на вложения във ветроенергийни централи, като едвам 7 МВ са конфигурирани в интервала 2015-2021. В този смисъл е наложителна отчетлива държавна политика, която да се концентрира върху устойчиви геополитически, стопански и бизнес модели. „ Спешни законодателни и нормативни промени следва да разрешат ускореното развиване, създаване и консолидиране на вятърни и слънчеви централи в електроенергийната система на страната. Българската ветроенергийна асоциация остава градивен сътрудник на виновните институции в работата по създаване на нужните политики и тактики, които да създадат вероятен прехода към чиста и самостоятелна енергетика като важен детайл за националната сигурност “, приключват писмото си от БГВЕА.