МВФ: Ръстът на заплатите засега не пречи на икономиката
Ускореният растеж на заплатите в България през последните години не пречи на стопанската система на страната и на този стадий не лимитира нейната конкурентоспособност. Това съобщи в отговор на журналистически въпрос Алехандро Хайденберг, представител на фонда за България и Румъния при представянето в София на пролетната икономическа прогноза на фонда за Европа. По думите на Хайденберг, в случай че заплатите продължат да порастват над продуктивността за по-дълъг интервал от време обаче, в един миг те ще стартират да лимитират конкурентоспособността, само че към този момент няма знаци това да се случва.
Анализът на МВФ на процедура опровергава непрестанните рецензии през последните 1-2 години на работодателските организации, които не стопират да се оплакват, че заплатите порастват по-бързо от продуктивността на труда.
За да не се стигне до понижаване на конкурентоспособността, държавното управление би трябвало да реформира пазара на труда, тъй че да се понижи казусът с дефицита на работна ръка, което ще успокои заплатите, излиза наяве от отчета на МВФ.
Като цяло пазарът на труда в Европа се усъвършенства, а безработицата спада. Нивото ѝ е над предкризисните нива в старите страни членки (ЕС15) – към 7%, и под предкризисните равнища в новите членки – към 6%, излиза наяве от отчета на МВФ.
В него се отбелязва, че заплатите порастват и в остаряла, и в нова Европа, само че растежите в новите страни членки са доста по-високи. В ЕС15 растежът на възнагражденията през 2017 година е бил под 2%, до момента в който в новите членки на съюза се движи приблизително към 6%. В България в последните 1-2 години междинната заплата пораства с 9-10% на годишна база.
Анализът на МВФ сочи, че факторите за повишение на възнагражденията в остаряла и нова Европа са разнообразни. Най-голям принос за по-високите хонорари в ЕС15 съгласно отчета имат инфлацията и продуктивността на труда, които обаче също са на относително ниски равнища.
В новите страни членки обаче по-значимо въздействие оказват други фактори като дефицита на работна ръка, изключително квалифицирана, и миграцията на работната мощ към по-богатите страни членки. На процедура растежът на заплатите доста бързо се въздейства от равнището на безработицата. В този случай продуктивността и инфлацията имат по-малка роля и на този стадий повишаването на заплатите не води до мощен резултат върху инфлацията.
Заради другите фактори, които движат цената на труда в другите елементи на Европа, МВФ предлага разнообразни обществени политики. Например остаряла Европа би трябвало да продължи напъните си да повишава инфлацията и инфлационните упования, до момента в който нова Европа е добре да създаде политики за ограничение на несъответствието сред потребностите на пазара и квалификацията на работната ръка. Трябва да се поддържат и ограничения за включване на пазара на труда на стопански неактивните. Целта е да се ограничи дефицитът на работна ръка, с цел да се успокоят растежите на заплатите, които в един миг ще стартират да подкопават вложенията и растежа.
Български икономисти оспориха някои от заключенията и рекомендациите на МВФ в обществена полемика във връзка показаната прогноза. Доц. Ралица Ганева от Софийския университет да вземем за пример съобщи, че даже страната посредством своите политики да поддържа образованието, има заплаха по-високо квалифицираните българи да отидат в чужбина на по-високо платени работни места. По думите ѝ има заплаха цели браншове в обществената сфера да останат без задоволително работна ръка като медицински сестри, учители и т. н. Затова съгласно Ганева е нужна ефикасна политика по приходите в обществения бранш.
Анализът на МВФ на процедура опровергава непрестанните рецензии през последните 1-2 години на работодателските организации, които не стопират да се оплакват, че заплатите порастват по-бързо от продуктивността на труда.
За да не се стигне до понижаване на конкурентоспособността, държавното управление би трябвало да реформира пазара на труда, тъй че да се понижи казусът с дефицита на работна ръка, което ще успокои заплатите, излиза наяве от отчета на МВФ.
Като цяло пазарът на труда в Европа се усъвършенства, а безработицата спада. Нивото ѝ е над предкризисните нива в старите страни членки (ЕС15) – към 7%, и под предкризисните равнища в новите членки – към 6%, излиза наяве от отчета на МВФ.
В него се отбелязва, че заплатите порастват и в остаряла, и в нова Европа, само че растежите в новите страни членки са доста по-високи. В ЕС15 растежът на възнагражденията през 2017 година е бил под 2%, до момента в който в новите членки на съюза се движи приблизително към 6%. В България в последните 1-2 години междинната заплата пораства с 9-10% на годишна база.
Анализът на МВФ сочи, че факторите за повишение на възнагражденията в остаряла и нова Европа са разнообразни. Най-голям принос за по-високите хонорари в ЕС15 съгласно отчета имат инфлацията и продуктивността на труда, които обаче също са на относително ниски равнища.
В новите страни членки обаче по-значимо въздействие оказват други фактори като дефицита на работна ръка, изключително квалифицирана, и миграцията на работната мощ към по-богатите страни членки. На процедура растежът на заплатите доста бързо се въздейства от равнището на безработицата. В този случай продуктивността и инфлацията имат по-малка роля и на този стадий повишаването на заплатите не води до мощен резултат върху инфлацията.
Заради другите фактори, които движат цената на труда в другите елементи на Европа, МВФ предлага разнообразни обществени политики. Например остаряла Европа би трябвало да продължи напъните си да повишава инфлацията и инфлационните упования, до момента в който нова Европа е добре да създаде политики за ограничение на несъответствието сред потребностите на пазара и квалификацията на работната ръка. Трябва да се поддържат и ограничения за включване на пазара на труда на стопански неактивните. Целта е да се ограничи дефицитът на работна ръка, с цел да се успокоят растежите на заплатите, които в един миг ще стартират да подкопават вложенията и растежа.
Български икономисти оспориха някои от заключенията и рекомендациите на МВФ в обществена полемика във връзка показаната прогноза. Доц. Ралица Ганева от Софийския университет да вземем за пример съобщи, че даже страната посредством своите политики да поддържа образованието, има заплаха по-високо квалифицираните българи да отидат в чужбина на по-високо платени работни места. По думите ѝ има заплаха цели браншове в обществената сфера да останат без задоволително работна ръка като медицински сестри, учители и т. н. Затова съгласно Ганева е нужна ефикасна политика по приходите в обществения бранш.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ