Едно време милиционерите ни биеха, сега полицайките ни въртят свирки
„ Ушев - това е кварталния... “ е част от безконечен шлагер на футболните агитки в България, която употребяват с идентична периодичност и червени, и сини, и бели, само че непроменяемо с неуважение и омерзение към лирическия воин – орган на реда. Милиционерът е именуван „ Ушев “, тъй като слухти на всички места, гледа с кого се срещаш, следи какви книги взимаш от библиотеката, бди каква музика си пускаш на магнетофона, варди те от упадъчно западно въздействие и те причаква в сенките да ти хвърли един крепък пердах, в случай че някъде си минал границите на публичния морал на зрелия социализъм.
Ей Богу, както споделяше един футболен необут с огромни мустаци и още по-голямо шкембе, с цел да си запазя посоката на метафората, доста път сме минали от времената на глуповатия и бащински побийващ квартален инпектор. Прогресът на институцията е съпоставим с този при прекосяването от телефоните с шайба към Айфон 11. Или от тв приемник „ Опера “ към ОЛЕД устройство с самостоятелни органични светодиоди. Едно време се страхувахме униформените да не ни спукат бъбреците с някоя недобре прицелена палка, през днешния ден техните наследнички най-вече да ни приберат надницата против някоя свирка. При по-платежоспособните – с включено изпразване върху очилата.
Показните акции на Министерство на вътрешните работи, като изключим някоя по простъпка разрушена врата на семейство глухонеми или изцепка от рода на „ Цонев, ти си безспорен нарушител “, действително донасят известни резултати, като прекъсване на някой канал за трафик на антики и хора, залавяне на сериозна пратка хероин, опандизване на Баневи или Ветко и Маринела. Това е нещо, което от дълго време чакаме и в такива моменти служителите на реда демонстрират едно доста положително и съвсем европейско лице.
Всичко това хубаво, само че къде е Ушев, когато става въпрос за елементарните хора? Защото примерно аз нито закупувам хероин, нито имам бизнес с Арабаджиеви. Обаче сигурно постоянно съм пресичал „ Черни връх “ покрай „ Хемус “. Къде отива отбраната и сигурността на редовата старица, таксиметров водач, здравна сестра, студентка?
Малък е процентът на жителите, които усещат сигурност по улиците и в домовете си, или изпитват почит към Министерство на вътрешните работи. И по какъв начин да им пристигна, като полицията се хвали с тъпи клипчета и сводки като излъчванията за умствено скопени крепостни селяци на „ Роскомнадзор “, възхваляващи напредъка на съветските орки в Украйна. А на фона на това в всекидневието си виждаме ненаказан длъжностен произвол, некомпетентни до аутизъм същества в униформа и откровени минетчийка като нещото Симона. Какво друго могат да ни донесат тези полицаи на 21-и век, с изключение на изгубени каузи в съдилищата на Европа? Че ние, клетите, още не можем да изплатим тъпотиите на Цецо Цветанов.
Еволюцията на Министерство на вътрешните работи от живковия тоталитаризъм към европейския демократизъм обаче е емблематична за цялото ни общество. От небогати и гладни, само че надъхани и нападателни строители на социализма с промити мозъци и палки в ръка, всеобщо сме се трансформирали в елементарни свиркаджийки и свиркаджии. С член сред зъбите. И по този начин май е по-добре – такива като Симона и сътрудниците й е хубаво да държат нещо в устата, та да не вземат да проговорят.
Ей Богу, както споделяше един футболен необут с огромни мустаци и още по-голямо шкембе, с цел да си запазя посоката на метафората, доста път сме минали от времената на глуповатия и бащински побийващ квартален инпектор. Прогресът на институцията е съпоставим с този при прекосяването от телефоните с шайба към Айфон 11. Или от тв приемник „ Опера “ към ОЛЕД устройство с самостоятелни органични светодиоди. Едно време се страхувахме униформените да не ни спукат бъбреците с някоя недобре прицелена палка, през днешния ден техните наследнички най-вече да ни приберат надницата против някоя свирка. При по-платежоспособните – с включено изпразване върху очилата.
Показните акции на Министерство на вътрешните работи, като изключим някоя по простъпка разрушена врата на семейство глухонеми или изцепка от рода на „ Цонев, ти си безспорен нарушител “, действително донасят известни резултати, като прекъсване на някой канал за трафик на антики и хора, залавяне на сериозна пратка хероин, опандизване на Баневи или Ветко и Маринела. Това е нещо, което от дълго време чакаме и в такива моменти служителите на реда демонстрират едно доста положително и съвсем европейско лице.
Всичко това хубаво, само че къде е Ушев, когато става въпрос за елементарните хора? Защото примерно аз нито закупувам хероин, нито имам бизнес с Арабаджиеви. Обаче сигурно постоянно съм пресичал „ Черни връх “ покрай „ Хемус “. Къде отива отбраната и сигурността на редовата старица, таксиметров водач, здравна сестра, студентка?
Малък е процентът на жителите, които усещат сигурност по улиците и в домовете си, или изпитват почит към Министерство на вътрешните работи. И по какъв начин да им пристигна, като полицията се хвали с тъпи клипчета и сводки като излъчванията за умствено скопени крепостни селяци на „ Роскомнадзор “, възхваляващи напредъка на съветските орки в Украйна. А на фона на това в всекидневието си виждаме ненаказан длъжностен произвол, некомпетентни до аутизъм същества в униформа и откровени минетчийка като нещото Симона. Какво друго могат да ни донесат тези полицаи на 21-и век, с изключение на изгубени каузи в съдилищата на Европа? Че ние, клетите, още не можем да изплатим тъпотиите на Цецо Цветанов.
Еволюцията на Министерство на вътрешните работи от живковия тоталитаризъм към европейския демократизъм обаче е емблематична за цялото ни общество. От небогати и гладни, само че надъхани и нападателни строители на социализма с промити мозъци и палки в ръка, всеобщо сме се трансформирали в елементарни свиркаджийки и свиркаджии. С член сред зъбите. И по този начин май е по-добре – такива като Симона и сътрудниците й е хубаво да държат нещо в устата, та да не вземат да проговорят.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ