Американската мечта става българска
" Усети ли го чисто логичен? ", пита Георги Линев - още един знак, че новият концептуален албум на плана му Kan Wakan е за повече от едно слушане. От известно време Линев води лицемерен живот - до момента в който някои песни под името на Kan Wakan стигат до ефира на BBC и други водещи радиа или притеглят внимание със стилните си клипове, в България тази есен планът му стана най-добре прочут с " Убиваш всичко в мен ", взаимна ария с Тони Стораро, която бързо надвиши милион гледания и породи разнопосочни реакции.
" Все още не мога да схвана какво се случи, не чаках отзивите да са толкоз полярни. Повечето мнения не ги възприемам напълно. Като че ли те идват от ненавист, която е на ръба на дискриминирането ", споделя Георги Линев. Песента е рядка среща сред артистичния ъндърграунд и абсолютния мейнстрийм в България, която свидетелства за желанието на Линев да огледа по нов метод върху някои табу тематики на музикалната сцена. За него тя е еднократен опит, без користни цели: " Не чакам, че ще има преливане на публика - примерно тези, които всекидневно слушат Тони, да си пуснат мое предходно видео, както и противоположното. Хората в софийския псевдоинтелектуален балон би трябвало да са най-отворени, само че незабавно подвигат ръце, в случай че стане въпрос за попфолк. "
Спомня си, че в един от мненията в YouTube някой написа: " Този се е завърнал да прави чалга и да става богат и прочут. " Това не е напълно точна биография...
До Ел Ей и назад
Линев е роден в София, само че още като дете фамилията му се открива в Съединени американски щати. Живял е в Айдахо и Невада. От осемгодишен свири на пиано, ненапълно под въздействие на чичо му, диригентът Стефан Линев (1956 - 2018), който след солидна кариера на българската сцена се насочва към Съединени американски щати през 1996 година " Нямах никакъв интерес към теорията, а имах доста строга учителка. Впоследствие открих, че ме вълнува тази класическа музика, която има актуален почерк, примерно Филип Глас и Стив Райх, те надлежно имат въздействие върху това, което вършат Radiohead. "
Реклама
Kan Wakan, тогава група, преди да морфира в соло план на Линев, дебютира през 2014 година, и то като част от именития лейбъл Verve. Не след дълго негова музика се появява в филмов откъс на " Игра на тронове ", стартира да продуцира Моузес Съмни малко преди огромния му пробив.
Две години по-късно Линев прави първите си концерти в България. Нарастващото му любознание към локалната сцена и реализатори води до основаването на фестивала Outlier през 2018 година Тогава той събира музикантите, с които работи в Съединени американски щати, с новите си другари тук и въпреки събитието да не се повтаря, то дава дълготрайни резултати. Певицата Рейчъл Фанън след това записва с, а различен сътрудник от Калифорния, Saigo, се мести в София и е в новия албум на българската пробна група. Все по-често Линев е композитор или продуцент на актьори тук, измежду които Иво Димчев и Рут Колева (включително на новия ѝ сингъл Wassup). В момента работи по демо версиите на Христо Йорданов, към този момент прочут като фотограф, в това число на последните сесии на Линев, както и с електронната група " Пистамашина ".
Ако първоначално той се завръщаше в България единствено от време на време, от юли предходната година Линев е за непрекъснато в София. Какво го държи в България към този момент година и половина?
" Много неща. От четири-пет години се движа към завръщане в България. Основният фактор е, че Лос Анджелис стана доста мъчно място за живеене. Да оцеляваш с изкуство е съвсем невероятно. Има сериозен проблем с бедността - излизаш от у дома и палатка до палатка с бездомни хора, неравенството е голямо ", споделя Линев. Ежедневието, в което всичко е фокусирано върху работа и оцеляване, му се е отразява все по-нездравословно и той се взема решение на огромна смяна.
Фотограф: Христо Йорданов Реклама
" Достигнах до степен, в която взех решение, че това място към този момент не ми е нужно, с цел да се развъртвам. А и не мога да кажа, че в миналото съм се чувствал вкъщи си в Лос Анджелис, макар че живях там петнадесет години. Разбира се, факторът къде живееш, с цел да успееш, към момента го има, само че мисля, че към сегашен миг това не е толкоз значимо. "
Наблюдава една децентрализация в музиката, разтрошаване на стандартите и не мисли, че в постпандемичния свят старите модели ще се върнат. " Може да си младеж в Габрово, да направиш нещо брутално, да го пуснеш в Soundcloud и то да си откри публиката. "
От друга страна, достъпността ражда и пренасищане със наличие, изключително в стрийминг ерата. В мислите му проличава и отчаяние от метода, по който музиката през днешния ден стига до всеобщите медии. " Дълго време доста мощно имах вяра, че в случай че направиш нещо хубаво, без значение какъв брой го промотираш, то рано или късно ще доближи до верните хора. Вече не съм толкоз сигурен в това. "
Има смесени усеща и към политизирането на музиката в Съединени американски щати. " В множеството случаи медиите не се интересуват от самата музика. Много по-важно е актьорът да каже защо се бори и това обръщение се трансформира в контакта с публиката и пресата. Ако има тематика, с която можеш да се свържеш като актьор, това оказва помощ, в моя случай не съм сигурен какво бих могъл да кажа - " аз съм българин " не носи някаква тежест в Ел Ей, а и не ми идва от вътрешната страна да използвам това. "
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Политика 3 Политика 1 Медийна сергия 2 Ритейл 3 Политика 1 Коронавирус 2 Свят 3 Коментари и разбори Реклама
Внимателното слушане като забравено изкуство
Новият албум Phantasmagoria II е продължение на първата част от 2018 година и стъпка към трилогия. Преди него се появяват няколко песни, всяка от които съпроводена с естетически издържано видео: Oh Mother с Джесика Чилдрес елегантно отразява обществените и политически земетресения в Съединени американски щати от предходната година, до момента в който режисираният от Валери Витанов клип към Shining Bright Truth, с хореография от Цвета Дойчева и вокали от Рейчъл Фанън, показва пътешестване на три дами из България, което стига до паметника " Създателите на българската страна " в Шумен.
Обложката към албума е основана от скулптора Тодор Рабаджийски и е резултат от асоциации след слушането на демо версии на новите песни
В началото Георги обмисля да издаде всички в двоен албум, само че противоположната връзка, която получава, го навежда на мисълта да раздели плана на три. " Трябваше да се примиря, че никой не желае да чуе толкоз музика изведнъж. Реших да направя три елементи, които са малко по-събрани. " Колко го нервира това, че сега нямаме тази отдаденост на вниманието, че да изслушаме двайсет песни една след друга? " Много! ", прям е той.
В началото на 2022 година той възнамерява турне в Съединени американски щати и се надява групата да стигне и до европейска обиколка в границите на същата година. Въпреки че по всяка възможност в близко бъдеще ще е по-често на сцена, самостоятелната работа в студиото му остава най-любима. " Най-добре се усещам като композитор. Няма по-задоволяващо възприятие от това да се роди една концепция, която преди я е нямало. Цял свят се оформя към тази концепция: по какъв начин ще се развие, какви принадлежности ще има, какви хора ще са забъркани в нея, по какъв начин ще звучи онлайн. "
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
" Все още не мога да схвана какво се случи, не чаках отзивите да са толкоз полярни. Повечето мнения не ги възприемам напълно. Като че ли те идват от ненавист, която е на ръба на дискриминирането ", споделя Георги Линев. Песента е рядка среща сред артистичния ъндърграунд и абсолютния мейнстрийм в България, която свидетелства за желанието на Линев да огледа по нов метод върху някои табу тематики на музикалната сцена. За него тя е еднократен опит, без користни цели: " Не чакам, че ще има преливане на публика - примерно тези, които всекидневно слушат Тони, да си пуснат мое предходно видео, както и противоположното. Хората в софийския псевдоинтелектуален балон би трябвало да са най-отворени, само че незабавно подвигат ръце, в случай че стане въпрос за попфолк. "
Спомня си, че в един от мненията в YouTube някой написа: " Този се е завърнал да прави чалга и да става богат и прочут. " Това не е напълно точна биография...
До Ел Ей и назад
Линев е роден в София, само че още като дете фамилията му се открива в Съединени американски щати. Живял е в Айдахо и Невада. От осемгодишен свири на пиано, ненапълно под въздействие на чичо му, диригентът Стефан Линев (1956 - 2018), който след солидна кариера на българската сцена се насочва към Съединени американски щати през 1996 година " Нямах никакъв интерес към теорията, а имах доста строга учителка. Впоследствие открих, че ме вълнува тази класическа музика, която има актуален почерк, примерно Филип Глас и Стив Райх, те надлежно имат въздействие върху това, което вършат Radiohead. "
Реклама
Kan Wakan, тогава група, преди да морфира в соло план на Линев, дебютира през 2014 година, и то като част от именития лейбъл Verve. Не след дълго негова музика се появява в филмов откъс на " Игра на тронове ", стартира да продуцира Моузес Съмни малко преди огромния му пробив.
Две години по-късно Линев прави първите си концерти в България. Нарастващото му любознание към локалната сцена и реализатори води до основаването на фестивала Outlier през 2018 година Тогава той събира музикантите, с които работи в Съединени американски щати, с новите си другари тук и въпреки събитието да не се повтаря, то дава дълготрайни резултати. Певицата Рейчъл Фанън след това записва с, а различен сътрудник от Калифорния, Saigo, се мести в София и е в новия албум на българската пробна група. Все по-често Линев е композитор или продуцент на актьори тук, измежду които Иво Димчев и Рут Колева (включително на новия ѝ сингъл Wassup). В момента работи по демо версиите на Христо Йорданов, към този момент прочут като фотограф, в това число на последните сесии на Линев, както и с електронната група " Пистамашина ".
Ако първоначално той се завръщаше в България единствено от време на време, от юли предходната година Линев е за непрекъснато в София. Какво го държи в България към този момент година и половина?
" Много неща. От четири-пет години се движа към завръщане в България. Основният фактор е, че Лос Анджелис стана доста мъчно място за живеене. Да оцеляваш с изкуство е съвсем невероятно. Има сериозен проблем с бедността - излизаш от у дома и палатка до палатка с бездомни хора, неравенството е голямо ", споделя Линев. Ежедневието, в което всичко е фокусирано върху работа и оцеляване, му се е отразява все по-нездравословно и той се взема решение на огромна смяна.
Фотограф: Христо Йорданов Реклама
" Достигнах до степен, в която взех решение, че това място към този момент не ми е нужно, с цел да се развъртвам. А и не мога да кажа, че в миналото съм се чувствал вкъщи си в Лос Анджелис, макар че живях там петнадесет години. Разбира се, факторът къде живееш, с цел да успееш, към момента го има, само че мисля, че към сегашен миг това не е толкоз значимо. "
Наблюдава една децентрализация в музиката, разтрошаване на стандартите и не мисли, че в постпандемичния свят старите модели ще се върнат. " Може да си младеж в Габрово, да направиш нещо брутално, да го пуснеш в Soundcloud и то да си откри публиката. "
От друга страна, достъпността ражда и пренасищане със наличие, изключително в стрийминг ерата. В мислите му проличава и отчаяние от метода, по който музиката през днешния ден стига до всеобщите медии. " Дълго време доста мощно имах вяра, че в случай че направиш нещо хубаво, без значение какъв брой го промотираш, то рано или късно ще доближи до верните хора. Вече не съм толкоз сигурен в това. "
Има смесени усеща и към политизирането на музиката в Съединени американски щати. " В множеството случаи медиите не се интересуват от самата музика. Много по-важно е актьорът да каже защо се бори и това обръщение се трансформира в контакта с публиката и пресата. Ако има тематика, с която можеш да се свържеш като актьор, това оказва помощ, в моя случай не съм сигурен какво бих могъл да кажа - " аз съм българин " не носи някаква тежест в Ел Ей, а и не ми идва от вътрешната страна да използвам това. "
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Политика 3 Политика 1 Медийна сергия 2 Ритейл 3 Политика 1 Коронавирус 2 Свят 3 Коментари и разбори Реклама
Внимателното слушане като забравено изкуство
Новият албум Phantasmagoria II е продължение на първата част от 2018 година и стъпка към трилогия. Преди него се появяват няколко песни, всяка от които съпроводена с естетически издържано видео: Oh Mother с Джесика Чилдрес елегантно отразява обществените и политически земетресения в Съединени американски щати от предходната година, до момента в който режисираният от Валери Витанов клип към Shining Bright Truth, с хореография от Цвета Дойчева и вокали от Рейчъл Фанън, показва пътешестване на три дами из България, което стига до паметника " Създателите на българската страна " в Шумен.
Обложката към албума е основана от скулптора Тодор Рабаджийски и е резултат от асоциации след слушането на демо версии на новите песни
В началото Георги обмисля да издаде всички в двоен албум, само че противоположната връзка, която получава, го навежда на мисълта да раздели плана на три. " Трябваше да се примиря, че никой не желае да чуе толкоз музика изведнъж. Реших да направя три елементи, които са малко по-събрани. " Колко го нервира това, че сега нямаме тази отдаденост на вниманието, че да изслушаме двайсет песни една след друга? " Много! ", прям е той.
В началото на 2022 година той възнамерява турне в Съединени американски щати и се надява групата да стигне и до европейска обиколка в границите на същата година. Въпреки че по всяка възможност в близко бъдеще ще е по-често на сцена, самостоятелната работа в студиото му остава най-любима. " Най-добре се усещам като композитор. Няма по-задоволяващо възприятие от това да се роди една концепция, която преди я е нямало. Цял свят се оформя към тази концепция: по какъв начин ще се развие, какви принадлежности ще има, какви хора ще са забъркани в нея, по какъв начин ще звучи онлайн. "
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ