Кога стресът ни мотивира и кога ни парализира?
Усещането за тормоз е самостоятелен сигнал за нарушени персоналните граници
Психологът Петя Кривицки показа изчерпателен разбор на напрежението и издевателството на работното място. В ефира на предаването " Lege Artis " по БНР тя акцентира, че разбирането на личните реакции и персонални граници е в основата на оправянето с тези провокации.
Добрият и неприятният стрес
Според Кривицки стресът не всеки път е отрицателно събитие. Той бива два типа.
" Добрият " стрес работи мотивиращо, дава сила и ускорява концентрацията. Това е вътрешното напрежение, което подтиква към деяние и развиване.
От другата страна е " неприятният " стрес – " парализиращият, изтощаващият, този, който лимитира опциите ни и последователно води до привършване ", изясни психологът.
Ключът, съгласно експерта, е в умеенето да се разпознае в точния момент по кое време позитивното напрежение минава във нездравословно и да се реагира съответно.
Тормозът на работното място
Кривицки подчертава върху това, че чувството за тормоз е надълбоко самостоятелно. То не всеки път се демонстрира посредством забележими дейности, а постоянно е вътрешно положение – сигнал, че персоналните граници са нарушени.
Всяка позиция има своите ясно дефинирани отговорности. Когато се навлиза в областта на персоналните взаимоотношения или се упражнява напън отвън професионалния подтекст, това може да бъде възприето като тормоз. Ето за какво е значимо човек да разпознава личните си чувства за дискомфорт и да не ги подценява.
Как фирмите се оправят
Според психолога " умните компании " все по-често влагат в битка със напрежението и търсят поддръжка от консултативни психолози и експерти по психологично здраве. Причината е, че " най-добре работи човек, който се усеща добре. "
Професионалната среда се трансформира, само че и самостоятелната настройка е от значително значение. Един чиновник може да схване работата си като стимулираща, до момента в който различен – като източник на непрекъснат стрес.
Личният избор и настройката
Кривицки акцентира, че въпреки човек самичък да избира специалността си, усещането дали тя е източник на стрес зависи от вътрешното му отношение.
" Страхът, когато стане несъразмерен, ни лимитира и ни сковава ", споделя психологът, представен от БНР.
Затова най-хубавият метод е дейната грижа за личното психологично здраве – смяна в настройката, насърчаване на резистентност и умеене за саморегулация. Кривицки показа, че е основала и мобилно приложение, което оказва помощ на хората в сложни моменти, когато тревогата и напрежението надвиват.
Психологът Петя Кривицки показа изчерпателен разбор на напрежението и издевателството на работното място. В ефира на предаването " Lege Artis " по БНР тя акцентира, че разбирането на личните реакции и персонални граници е в основата на оправянето с тези провокации.
Добрият и неприятният стрес
Според Кривицки стресът не всеки път е отрицателно събитие. Той бива два типа.
" Добрият " стрес работи мотивиращо, дава сила и ускорява концентрацията. Това е вътрешното напрежение, което подтиква към деяние и развиване.
От другата страна е " неприятният " стрес – " парализиращият, изтощаващият, този, който лимитира опциите ни и последователно води до привършване ", изясни психологът.
Ключът, съгласно експерта, е в умеенето да се разпознае в точния момент по кое време позитивното напрежение минава във нездравословно и да се реагира съответно.
Тормозът на работното място
Кривицки подчертава върху това, че чувството за тормоз е надълбоко самостоятелно. То не всеки път се демонстрира посредством забележими дейности, а постоянно е вътрешно положение – сигнал, че персоналните граници са нарушени.
Всяка позиция има своите ясно дефинирани отговорности. Когато се навлиза в областта на персоналните взаимоотношения или се упражнява напън отвън професионалния подтекст, това може да бъде възприето като тормоз. Ето за какво е значимо човек да разпознава личните си чувства за дискомфорт и да не ги подценява.
Как фирмите се оправят
Според психолога " умните компании " все по-често влагат в битка със напрежението и търсят поддръжка от консултативни психолози и експерти по психологично здраве. Причината е, че " най-добре работи човек, който се усеща добре. "
Професионалната среда се трансформира, само че и самостоятелната настройка е от значително значение. Един чиновник може да схване работата си като стимулираща, до момента в който различен – като източник на непрекъснат стрес.
Личният избор и настройката
Кривицки акцентира, че въпреки човек самичък да избира специалността си, усещането дали тя е източник на стрес зависи от вътрешното му отношение.
" Страхът, когато стане несъразмерен, ни лимитира и ни сковава ", споделя психологът, представен от БНР.
Затова най-хубавият метод е дейната грижа за личното психологично здраве – смяна в настройката, насърчаване на резистентност и умеене за саморегулация. Кривицки показа, че е основала и мобилно приложение, което оказва помощ на хората в сложни моменти, когато тревогата и напрежението надвиват.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ