Усещането за самота и страхът, че няма кой да те

Усещането за самотност и страхът, че няма кой да те обича или да го е грижа за теб, възприятието на отменяне, в действителност е чувството, че си зарязан. Това възприятие е неизбежно, когато изгубим някой, който е бил доста непосредствен с нас.

" Ако сме оставили пространство на нашия сътрудник да се показва без боязън от занемаряване, ние сме създали голяма крачка към обработване на обич в нашите връзки ". — Кеми Нола

Изоставянето не визира единствено децата, то е доста постоянно срещан проблем, с който се сблъскват възрастните и хората в третата възраст. То не се отнася единствено до физическо неявяване, само че и до липса на прочувствена поддръжка. Почти всеки има боязън да остане самичък и да се оправя самичък с проблемите на живота.
Ефектът от изоставянето може да е друг при другите човеци. Несъмнено поддръжката на близки и скъпи хора е от помощ при оправянето с това възприятие. Усещането за занемаряване надълбоко визира живота на индивида, когато стартира да управлява мислите и дейностите му. Колкото повече чувството за липса на обич и поддръжка нараства, толкоз по-ясно признаците на проблемите с изоставянето стартират да се демонстрират.

Изоставянето при децата

Когато едно дете загуби и двамата родители, то се усеща изоставено. Поведенческата логика на психиката дефинира това положение като Синдром на изоставените деца. От здравна позиция проблемите с изоставянето са тип психическо разстройство. В случаите, когато детето е обещано за осиновяване, тежката загуба е повода за възприятието на изоставеност. Също по този начин, при случаите, когато детето има доста заети родители, които в никакъв случай не намират време за него, това се претърпява като физическо занемаряване.

Ако детето минава през фамилни проблеми като липса на обязаност — вижда родителите си разграничени или живее в спорове от самото начало, или е лишено от обич и любов от родителите си, заради някаква причина, детето стартира да се усеща прочувствено изоставено.

Видими признаци

Поради менталния стрес от изоставянето, детето е по-предразположено да се разболява прекомерно постоянно. То може да отхвърля да взе участие в общи действия, заради психическото си положение и неспособността да се оправи с отхвърлянето и неведението.

Липса на централизация

Детето може да изпитва доста усложнения с концентрацията върху учебните действия и ученето. Умът му може да е толкоз заплеснат от хаоса в персоналния му (семейния) живот, че то даже да не може да прави нищо друго. Това може да докара до ниски оценки и едва показване в учебно заведение.

Негативизъм

Тъй като детето е изправено пред незнание и отменяне, то може да развие негативни страсти и мисли; може да стане раздразнително и надълбоко неудовлетворено.

Нарушения

Детето може да не се храни вярно или даже да гладува, заради депресия; може да страда от нарушавания на съня, като бодърствуване.

Поведение

Дете, което се усеща изоставено, постоянно регресира до привички като рев, фантазиране, нощно напикаване, смучене на палеца, прилепване към избрана играчка, одеяло или възглавница, гневни експлоадирания и така нататък Ако е изоставено от единия родител, то се опасява да не бъде изоставено и от другия. Често може да развие боязън от тъмното.

Начини за оказване на помощ
По-лесно е да помогнем на човек да се възвърне от възприятието за занемаряване, в случай че му дадем нужното внимание в детството.

• Ако сте родител, незабавно щом осъзнаете, че детето ви се усеща изоставено, започнете да градите връзка с него.
• Давайте му повече внимание и пробвайте да спечелите доверието му.
• Уверявайте го, че постоянно ще бъдете разполагаем за него и, че то в никакъв случай няма да се окаже изправено пред проблемите на света единствено.
• Помогнете му да построи самочувствие, като го насърчавате да взе участие в обществени действия и го напътствате в ученето.
• Ако ситуацията и държанието на вашето дете не се трансформира, консултирайте се с детски психолог.

Изоставяне при възрастните

С възрастта човек признава личните си неточности и дефекти. Тогава страхът, че няма да бъде признат или зарязан, има наклонност да надвива. Ако този възрастен е бил зарязан като дете, страхът ще бъде доста надълбоко затвърден и мощен. Загубата на непосредствен или отхвърлянето от околните може да докара до непоносима болежка и отчаяние, което в последна сметка да докара до проблеми, свързани с изоставянето. Това може да провокира съществени умствени, душевен и физически затруднения.

Видими признаци

Изоставеният може да слага под въпрос своята значимост и стойност, имайки поради обстоятелството, че неговите лични родители/братя/сестри не го считат за заслужен за любовта, времето и привързаността си. Той също може да се усеща ненужен, поради невярност на колегата до него или изменничество от другари. В подобен случай той постоянно може да генерализира държанието им, като трансферира виновността на личните си раменете.

Вина

Той може да бъде с усещането, че е бил зарязан поради нещо, което не е направил както би трябвало, и да продължи да проучва къде е сбъркал. Това може да го кара да се усеща отговорен за неточност, която в никакъв случай не е направил.

Несигурност

Това е постоянно срещан признак. Едно изоставено дете постоянно израства в прилепнал възрастен, защото постоянно е с чувство за неустановеност и счита, че хората ще го изоставят.Поради този боязън подобен човек може да прилепва към хората — сътрудник, приятел/ка, другари или просто някой, с който е обвързан-, тъй че в никакъв случай да не го изоставят.

Отдръпване

Поради неговата неустановеност и виновност, той може да се усеща малоценен; да страни от обществените дейности; да не поддържа връзка с хората, заради боязън от отменяне. В множеството случаи хората, които се усещат изоставени, са първите, които предизвикват разлъка или напущат колегата си, поради страха, че в случай че не го създадат, той ще го направи.

Вредни привички

Един възрастен, който се усеща зарязан, нормално може да прибегне до алкохол, пушене или опиати. Той може смята тези привички за елементарен метод за справяне с проблемите и страховете. Такъв човек може да се грижи по-малко за здравето си, защото има вяра, че е единственият, който го е грижа за самия него.

Нужда от прекалено увещание

Тъй като към този момент е изправен пред чувството за занемаряване, за подобен човек може да е доста мъчно да има вяра, че може да откри някой, който да го обича. Ето за какво постоянно да има потребност от увещание. Той може също да търси в допълнение внимание посредством ненадейно държание или странни диалози, единствено с цел да откри дали сътрудникът го е грижа задоволително.

Самодоволство

Понякога хората, страдащи от това психологично разстройство, може да станат извънредно самодоволни, т.е. безрезервно удовлетворени от себе си или от дейностите си и да демонстрират извънредно и рисково държание като това да правят най-отвратителните домашен отговорности или полови занимания, от които сътрудникът да не се интересува.

Самонараняване

Тъй като човек, изправен пред проблеми с изоставянето, обезверено желае внимание, той може да стартира да изнудва оня, към който е прилепващ. Тези изнудвания може да са под формата на опасност за физическо самонараняване, при положение, че бъде изоставен.

Ниско самочувствие

Самочувствието се отнася до това какъв брой почтени и значими се усещаме. Нашата стойност и значение нормално зависят от това какъв брой сме обичани и признати от нашето семейство, другари и другите хора към нас. Човек, който се усеща зарязан, може да мисли, че не е обичан или признат, заради което неговата самокритика да е доста занижена. Ниското самочувствие води до неустановеност, възприятие на некадърност и меланхолия.

Начини да си помогнете

• Отпускането на мозъка посредством упражняване на йога може да помогне доста. Йога би могла да резервира мозъка ви спокоен и свободен от негативизма.
• Разбирането на силата на мозъка и неговите качества би могло да увеличи самосъзнанието ви.
• Добра концепция е да спрете да се привързвате към хората. Непривързването не значи да не ви е грижа за тях, а да поддържате отдалеченост и да не разчитате прекомерно на някого.
• Фокусирайте се върху живота и бъдещето. Съсредоточавайте се върху сегашното.
• Заетостта оказва помощ да забравим предишното и лишава вниманието от ненужните неща.
• Участвайте в действия, които занимават мозъка (отклоняване).
• Насочването към по-висши желания, слагането на цели и осъществяването на каузи, които биха добавили към чувството за благоденствие, биха работили доста добре.
• Ако нищо от тези неща не усъвършенства обстановката, говорете с другар или колегата си, или посетете психолог — това несъмнено ще помогне.

Чувството на изоставеност при възрастни хора

След избрана възраст хората стартират да се усещат безполезни. Когато тялото им откаже и стартират да губят умствената и физическата си мощ, те се усещат непродуктивни. При такива условия самооценката на един остарял човек доближава до най-ниско равнище. Това е времето, когато възрастните се нуждаят от любовта, приемането и поддръжката на своето семейство. Така че, в случай че бъдат бомбардирани с незнание, отменяне и изолираност, те стартират да се усещат изоставени. Много хора избират да изпратят родителите си в старешки дом. Някои мигрират в други страни, с цел да работят, а трети просто не намират време за тях в натоварения си график. Всички тези аргументи са виновни за проблемите, свързани с изоставянето при възрастните хора.

Видими признаци

Депресия

Повечето младежи се опасяват от самотната напреднала възраст, а множеството възрастни хора живеят с проклятието на самотата. Следователно те изпадат в тежка меланхолия.

Освен депресията, възрастните хора се сблъскват със признаци като ниско самочувствие, възприятие за безполезност, загуба на вкус, отмалялост, липса или нарушавания в съня, тъкмо както се случва и с децата и младежите.

Начини за помощ

Изоставянето може да бъде опустошително за възрастните хора. Ето за какво те биха могли да употребяват своите познания и опит, с цел да преодолеят потискащите усеща.

• Заниманието с плетене, бродиране или други занимателни занаяти може да помогне, отнемайки мозъка, от нежеланите мисли.
• Поддържането на другарства и общуването с други възрастни хора може да направи нещата по-леки.
• Излизането на разходки е освен здравословно, само че и релаксиращо.
• Медитацията може да бъде от огромна изгода, защото дава успокоение.
• Изоставяне — най-лошото, което можете да сторите на някого

Да се откажете от някого е нещо в действителност грубо. Човек може да бъде ангажиран с всекидневието и обвързваните с него проблеми, само че да неглижира околните и скъпите за него хора е елементарен акт на безмилостност. Повечето хора даже не осъзнават вредата, която предизвикват от безмилостната си немарливост. Един акт на незнание може изцяло да промени живота на някого. Всеки има потребност от обич и нищо в света не може да замести човешката топлота и любов.

Framar.bg