Изобличаващ анализ: България при Костов най-корумпирана
Усещането за корупция на българските жители е било най-високо по времето на държавното управление на Иван Костов. Това демонстрира разбор на данните от проучванията на интернационалната организация „ Прозрачност без граници “, които организират годишни изследвания за т.нар Индекс за усещане на корупцията. Класацията за най-затънали в рушвети страни постоянно се употребява от представителите на подмолните кръгове у нас като таран при офанзивите им против България и институциите й в борбата на олигарсите за пленяването на страната, написа " Телеграф ".
Благодарение на интерпретациите, които се вършат върху резултатите от проучването и напъните по разпространяване на клеветите зад граница, на страната й бе лепнат етикет „ най-корумпираната страна в Европейски Съюз “. За задачите на пропагандата данните постоянно се преекспонират от ретранслаторите от Фабриката за подправени вести за да се насади в обществото чувството за това, че живеем в тъмни и тежки времена, потънали в корупция и цензура. За политическа опция на тази черна картина пък се показват самите олигарси, разказани от услужливите си чиновници в машината за медийни операции като морални стожери, почтени предприемачи и радетели за промените и демократичните полезности. С този захаросан до границите на диабетна кома портрет са представяни разградският енергиен необут Иво Прокопиев, банкерът дезертьор, банкрутирал КТБ, Цветан Василев, газовият барон Сашо Дончев и фармацевтичният магнат Огнян Донев. Карето олигарси от години се пробват да оплетат в мръсните си схеми страната, с цел да си подсигуряват институционална индулгенция за закононарушенията, вършени през годините, и за които множеството от тях към този момент са подсъдими. С тази цел е
спусната заповед към
марионетките им - „ Очерняйте България!
Какво обаче демонстрира елементарен разбор на резултатите от сякаш толкоз позорния показател. Това, което нито един от медийните манипулатори на подмолните играчи няма да ви каже, е, че показателят не демонстрира действителния % на корупция в съответната страна, а се сформира въз основата на самоусещането на жителите й за настояването на пари под масата. Освен това, въпреки класацията да излиза от името на интернационалната „ Прозрачност без граници “, във всяка от страните тя работи с локални сътрудници. Именно те вземат решение кой да бъде интервюиран и кой не. Те събират и показват и информацията. Ако се чудите кой е началник на БГ клона на организацията – това е Огнян Минчев. Минчев е една от главните брънки от веригата НПО-та – медии – партии – олигарси на задкулисието у нас. Връзките му с кръга „ Капитал “ са дебели като корабни въжета, а
медийните му изяви
са като че ли писани под индиго
с пропагандите текстове на фабриката по опорните точки на босовете й. Точно по тази причина при представянето на показателя мненията на Минчев и чиновниците му в БГ бюрото на „ Прозрачност без граници “ не показват действителната картина в страната, а интерпретация в интерес на господарите му.
Ако погледнем пък какво съставлява самата ранглиста, ще забележим, че има показател на чувство за корупция, както и място, на което страната се подрежда по отношение на този показател. Най-високият резултат, който може да получи една страна, е 100, т.е. 0% на корупция, и противоположното - колкото по-ниски са цифрите, толкоз повече мръсни практики се регистрират в нея.
И до момента в който показателите са променяни единствено един път – през 2012 година, когато от оценка по 10-балната система се минава към 100-балната, то не по този начин постоянно е ситуацията с броя на страните, които се изследват. В документите на организацията категорично е посочено, че на разбор подлежат единствено страни, за които има 3 източника на информация – държавните служби, непознати наблюдаващи и представители на Неправителствени организации бранша. Ако един от тези канали липсва, страната не може да бъде класирана. Затова и през годините броят на страните варира от 85 до 182. Това е и втората мръсна загадка, която представителите на задкулисието ревностно пазят скрита от обществото. Просто тъй като плаващият брой страни прави номерирането на страните в класацията недействителен индикатор. Например през 1998 година, когато за пръв път България минава през оценките, тя е подредена на 66-о място от 85 страни, в този момент е на 75-о. Но от 176 страни. Т.е.
по времето на Командира по-корумпирани
от нас са били единствено 19 страни,
до момента в който сега страната действително се намира в горната част на класацията, с цели 101 страни по-надолу от нас. Също по този начин зорко е премълчаван и фактът, че не мястото в класацията, а самият показател е индикативен за положението на съответната проверявана страна. Данните от последните 2 десетилетия демонстрират, че той е бил най-нисък точно през 1998 година - 2.9 от 10 и остава твърдо към тройката през цялото ръководство на Костов. Това ясно демонстрира, че страната е била най-корумпирана точно по времето на Командира, до момента в който в наши дни от дълго време сме надхвърлили оценката 4. Друга значима детайлност е, че за разлика от в този момент, когато първичните данни се събират от БГ клона на организацията, през 1998 година, изследването е направено от чужденци, който са обучавали НПО-то у нас. За да замажат неприятната оценка обаче, българският екип пуска в прессъобщението на български коментара, че въпреки на опашката на класацията, данните не са неприятни, тъй като се усещало възстановяване на обстановката в страната. На каква база се отича това „ усъвършенстване “ в случай, че страната се ревизира за първи път, не е ясно.
Всичко това обаче ясно демонстрира нещо друго – че данните от показателя се употребяват за манипулиране на обществото в интерес на ползите на олигарсите. И с помощта на цялостното преодоляване на сякаш самостоятелните НПО-та тези проучвания се подават към медиите от фабриката с нужните за задачите на олигархичната офанзива опорки. Така действителните резултатите в последна сметка се разгласяват в съществено килнат тип за страната да бъде дестабилизирана.
България през годините в класацията Година - Индекс - Място 1998 – 2.9 – 66 място от 85 1999 – 3.3 – 63 място от 99 2000 – 3.5 – 52 място от 90 2001 – 3.7 – няма данни 2002 – 4.0 – 45 място от 102 2003 – 3.9 – 54 място от 133 2004 – 4.1 – 54 място от 145 2005 – 4.0 – 55 място от 158 2006 – 4.0 – 57 място от 163 2007 – 4.1 – 64 място от 179 2008 – 3.6 – 72 място от 158 2009 – 3.8 – 71 място от 180 2010 – 3.6 – 73 място от 178 2011 – 3.3 – 86 място от 182 2012 – 41 – 75 място от 174 2013 – 41 – 77 място от 175 2014 – 43 – 69 място от 174 2015 – 41 – 69 място от 167 2016 – 41 – 75 място от 176 Манипулират проучването както класацията за свободно слово
Че класацията за корупция е съществено манипулирана може да се види от всеки, който си направи труда да прочете „ трудовете “ на НПО-то за последните 2 десетилетия. От тях лъсва да вземем за пример, че съгласно класацията сега България е по-корумпирана от Гърция и Италия, страни пословични с благоразположението си към даването на пари под масата. Двете страни са били по-зле от нас обаче през 2014 година, когато България е подредена на 69-то място в класацията. Надолу в редицата е и Румъния – страната, оповестена в България за знаме на битката с корупцията и прокламирана от проваления правосъден министър Христо Иванов и политическите му приятели като модел за справяне със задкулисието тъкмо през 2014 година И тук идва мястото за един логически въпрос – за какво страна по-корумпирана от България се сочи за образец у нас? Просто тъй като през въпросната година в ръководството е и Иванов и като правосъден министър носи отговорност за корупцията в страната. За да наподобява, че е работил на цялостни обороти, цифрите на Индекса през 2014 година са мощно напудрени, като страната е оценена с показател 43, без обаче да е отчела повишен брой на делата против корупцията или други специфични ограничения, които да обяснят този свръхестествен резултат.
Всъщност манипулирането на сходни ранглисти не е оригиналност за Фабриката. Докато тя работи на цялостни пропагандни обороти в интерес на своите притежатели, публицистите на олигарсите методично съумяват да срутен страната ни във всички вероятни ранглисти за независимост на словото в последните 10 години. Благодарение на тези старания на олигархичните пешки страната ни ненадейно се подреди до страни като Гана и Джибути, в които несъмнено проблемите на публицистиката са свързани с физическото й оцеляване. Целта обаче е ясна – свободна България да се трансформира още веднъж в тресавище, в което олигархичните ползи на босовете с медии да процъфтяват, комфортно скрити за правораздаването зад подправени етикетите „ хайлайф “ и „ почтен предприемач “.
Благодарение на интерпретациите, които се вършат върху резултатите от проучването и напъните по разпространяване на клеветите зад граница, на страната й бе лепнат етикет „ най-корумпираната страна в Европейски Съюз “. За задачите на пропагандата данните постоянно се преекспонират от ретранслаторите от Фабриката за подправени вести за да се насади в обществото чувството за това, че живеем в тъмни и тежки времена, потънали в корупция и цензура. За политическа опция на тази черна картина пък се показват самите олигарси, разказани от услужливите си чиновници в машината за медийни операции като морални стожери, почтени предприемачи и радетели за промените и демократичните полезности. С този захаросан до границите на диабетна кома портрет са представяни разградският енергиен необут Иво Прокопиев, банкерът дезертьор, банкрутирал КТБ, Цветан Василев, газовият барон Сашо Дончев и фармацевтичният магнат Огнян Донев. Карето олигарси от години се пробват да оплетат в мръсните си схеми страната, с цел да си подсигуряват институционална индулгенция за закононарушенията, вършени през годините, и за които множеството от тях към този момент са подсъдими. С тази цел е
спусната заповед към
марионетките им - „ Очерняйте България!
Какво обаче демонстрира елементарен разбор на резултатите от сякаш толкоз позорния показател. Това, което нито един от медийните манипулатори на подмолните играчи няма да ви каже, е, че показателят не демонстрира действителния % на корупция в съответната страна, а се сформира въз основата на самоусещането на жителите й за настояването на пари под масата. Освен това, въпреки класацията да излиза от името на интернационалната „ Прозрачност без граници “, във всяка от страните тя работи с локални сътрудници. Именно те вземат решение кой да бъде интервюиран и кой не. Те събират и показват и информацията. Ако се чудите кой е началник на БГ клона на организацията – това е Огнян Минчев. Минчев е една от главните брънки от веригата НПО-та – медии – партии – олигарси на задкулисието у нас. Връзките му с кръга „ Капитал “ са дебели като корабни въжета, а
медийните му изяви
са като че ли писани под индиго
с пропагандите текстове на фабриката по опорните точки на босовете й. Точно по тази причина при представянето на показателя мненията на Минчев и чиновниците му в БГ бюрото на „ Прозрачност без граници “ не показват действителната картина в страната, а интерпретация в интерес на господарите му.
Ако погледнем пък какво съставлява самата ранглиста, ще забележим, че има показател на чувство за корупция, както и място, на което страната се подрежда по отношение на този показател. Най-високият резултат, който може да получи една страна, е 100, т.е. 0% на корупция, и противоположното - колкото по-ниски са цифрите, толкоз повече мръсни практики се регистрират в нея.
И до момента в който показателите са променяни единствено един път – през 2012 година, когато от оценка по 10-балната система се минава към 100-балната, то не по този начин постоянно е ситуацията с броя на страните, които се изследват. В документите на организацията категорично е посочено, че на разбор подлежат единствено страни, за които има 3 източника на информация – държавните служби, непознати наблюдаващи и представители на Неправителствени организации бранша. Ако един от тези канали липсва, страната не може да бъде класирана. Затова и през годините броят на страните варира от 85 до 182. Това е и втората мръсна загадка, която представителите на задкулисието ревностно пазят скрита от обществото. Просто тъй като плаващият брой страни прави номерирането на страните в класацията недействителен индикатор. Например през 1998 година, когато за пръв път България минава през оценките, тя е подредена на 66-о място от 85 страни, в този момент е на 75-о. Но от 176 страни. Т.е.
по времето на Командира по-корумпирани
от нас са били единствено 19 страни,
до момента в който сега страната действително се намира в горната част на класацията, с цели 101 страни по-надолу от нас. Също по този начин зорко е премълчаван и фактът, че не мястото в класацията, а самият показател е индикативен за положението на съответната проверявана страна. Данните от последните 2 десетилетия демонстрират, че той е бил най-нисък точно през 1998 година - 2.9 от 10 и остава твърдо към тройката през цялото ръководство на Костов. Това ясно демонстрира, че страната е била най-корумпирана точно по времето на Командира, до момента в който в наши дни от дълго време сме надхвърлили оценката 4. Друга значима детайлност е, че за разлика от в този момент, когато първичните данни се събират от БГ клона на организацията, през 1998 година, изследването е направено от чужденци, който са обучавали НПО-то у нас. За да замажат неприятната оценка обаче, българският екип пуска в прессъобщението на български коментара, че въпреки на опашката на класацията, данните не са неприятни, тъй като се усещало възстановяване на обстановката в страната. На каква база се отича това „ усъвършенстване “ в случай, че страната се ревизира за първи път, не е ясно.
Всичко това обаче ясно демонстрира нещо друго – че данните от показателя се употребяват за манипулиране на обществото в интерес на ползите на олигарсите. И с помощта на цялостното преодоляване на сякаш самостоятелните НПО-та тези проучвания се подават към медиите от фабриката с нужните за задачите на олигархичната офанзива опорки. Така действителните резултатите в последна сметка се разгласяват в съществено килнат тип за страната да бъде дестабилизирана.
България през годините в класацията Година - Индекс - Място
Че класацията за корупция е съществено манипулирана може да се види от всеки, който си направи труда да прочете „ трудовете “ на НПО-то за последните 2 десетилетия. От тях лъсва да вземем за пример, че съгласно класацията сега България е по-корумпирана от Гърция и Италия, страни пословични с благоразположението си към даването на пари под масата. Двете страни са били по-зле от нас обаче през 2014 година, когато България е подредена на 69-то място в класацията. Надолу в редицата е и Румъния – страната, оповестена в България за знаме на битката с корупцията и прокламирана от проваления правосъден министър Христо Иванов и политическите му приятели като модел за справяне със задкулисието тъкмо през 2014 година И тук идва мястото за един логически въпрос – за какво страна по-корумпирана от България се сочи за образец у нас? Просто тъй като през въпросната година в ръководството е и Иванов и като правосъден министър носи отговорност за корупцията в страната. За да наподобява, че е работил на цялостни обороти, цифрите на Индекса през 2014 година са мощно напудрени, като страната е оценена с показател 43, без обаче да е отчела повишен брой на делата против корупцията или други специфични ограничения, които да обяснят този свръхестествен резултат.
Всъщност манипулирането на сходни ранглисти не е оригиналност за Фабриката. Докато тя работи на цялостни пропагандни обороти в интерес на своите притежатели, публицистите на олигарсите методично съумяват да срутен страната ни във всички вероятни ранглисти за независимост на словото в последните 10 години. Благодарение на тези старания на олигархичните пешки страната ни ненадейно се подреди до страни като Гана и Джибути, в които несъмнено проблемите на публицистиката са свързани с физическото й оцеляване. Целта обаче е ясна – свободна България да се трансформира още веднъж в тресавище, в което олигархичните ползи на босовете с медии да процъфтяват, комфортно скрити за правораздаването зад подправени етикетите „ хайлайф “ и „ почтен предприемач “.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ