Усещането е най-поносимо следобед около 16 часа, установява ново френско

Усещането е най-поносимо следобяд към 16 часа, открива ново френско изследване. Кортизолът, прочут като маркер за стрес, има роля и на антивъзпалителен хормон

Един от най-разпознаваемите хормони е кортизолът - нормалният обвинен за напрежението. Това обаче не е единствената му роля. При естествени условия има за задача да упражнява противовъзпалително деяние. С тази негова задача парадоксално е обвързван феноменът на усилване на болката нощем. Това споделя доктор Елън Слоусби, шеф на центровете за болежка в обвързвания с Харвардския университет Институт за медицина на мозъка и тялото “Бенсън-Хенри ”. И напълно не е единственият, уверен в хипотезата.

Наскоро и парижки екип, измервал равнищата на болежка през денонощието, уточни като неподходящ интервал нощта и го свърза с естественото понижаване на хормона през часовете, отредени ни за отмора.  Д-р Инес Даге и сътрудниците ѝ от Френския институт по опазване на здравето и медицински проучвания, които учат усещането за болежка, стига до извода, че пикът е към 4 часа.

Множество други проучвания са в поддръжка на изказванието, че с тъмнината болката стартира да се усилва и доближава пик в средата на нощта. Без да могат да си обяснят за какво, за същото описват и множеството хора с хронични болести.

Въпреки че няма уместно време нещо да ни боли, нощта е изключително проблематична, защото неприятните чувства гонят съня. А от своя страна незадоволителният сън понижава способността ни да управляваме болката. Само че процесите, свързани със съня, са виновни единствено за към една пета от резултата на чувствителност към болежка за 24-часов интервал. Или – тяхната роля е четири пъти по-малка от резултата от циркадния темп и обвързваните с него хормонални промени.

В строго следени идентични лабораторни условия французите откриват още, че чувствителността към болежка е ритмична в границите на 24 часа и мощно следена от циркадната система за време. Като всекидневен синоним на това разбиране в всекидневието употребяваме сравнението с вътрешен часовник, надъхан на режим ден - нощ. В случая той основава такива условия, че всяка нощ към 4 чувството за болежка е най-интензивно, а става най-поносимо следобяд към 16 часа.

Докато в положение на напрежение кортизолът скача внезапно в отговор на напрежението, при естествени равнища той е и противовъзпалителен, което значи, че по-ниските му концентрации през нощта водят до по-голяма сензитивност и това може да утежни усещането за болежка. Просто тъй като не сме в положение да я обезвреждаме с задоволително мощен противовъзпалителн фактор.

“Аз персонално имам вяра, че това може да има връзка с обстоятелството, че първоначално хората е трябвало да бъдат по-чувствителни през нощта, с цел да се разсънят бързо при опасност от дебнещите край пещерите диви животни и връхлитащите естествени бедствия ”, изяснява Даге.

Най-много потвърдителни изследвания за увеличението на болката нощем има при пациенти с контузии, диабетна невропатия, артрит, ишиас, систематичен лупус. При тези болести влият повече фактори от пониженото равнище на произвеждане на кортизол и разстройствата на съня. Намесва се преди всичко характерната позиция на тялото.

Когато лежим, тежестта на тялото оказва повишен напън върху някои нерви по метод, който не сработва, до момента в който сме изправени. Това е изключително постоянно прекарване при ишиас и други типове хронична болежка, породена от прищипани или притиснати нерви.

Коригирането на позата за сън може да понижи напрежението. Например хората с ишиас, които избират да спят встрани, постоянно намират за потребно да спят със засегнатия си крайник от горната страна. Хората с болежка в тазобедрената става или коленете могат да намерят облекчение, като спят с възглавница сред краката си.

При невралгичните болки се намесва и факторът температура на околната среда. Нощите и спалните са по-хладни и това оказва помощ на доста хора да спят по-добре. Но по-ниските градуси може също да влошат болката при артрит. Всяка невропатия може да ни направи по-чувствителни към мраз и тогава е по-вероятно да се ускори възприятието за болежка.

Експериментирайте с разнообразни стайни температури в спалнята. Може да отнеме известно време, с цел да намерите оптималните за вас градуси - задоволително свежо, с цел да ви помогне да спите, незадоволително студено, с цел да утежни болката.

На изострящата се болежка нощем може да се противодейства и с смяна на рутинната терапия.

Циркадната биохимия на тялото може да изисква поправена вечерна доза или друго лекарство. Ако медикаментите за справяне с болката отслабват резултата си или не работят през нощта, си коства това да се разиска с доктор. Например при ревматоиден артрит може да се предлагат кортикостероиди с модифицирано освобождение за попречване на нощното инфектиране вследствие на понижените количества кортизол.

Отделно хронобиологията пропагандира медикаментите за болежка да се взимат вечер в най-голяма доза, за да покрият дейно часовете на страдалчество.

Парадоксална косвена причина за увеличението на болките нощем са лимитираните спрямо деня разсейващи фактори. Спокойствието и усамотението може да засилят усещането ни за някои признаци. Главоболие или изтръпването от притиснат нерв, или други признаци, които нормално подценяваме, до момента в който работим или гледаме телевизия,може да отекват в мозъка ни доста по-агресивно, когато лежим в леглото и нищо друго не ангажира вниманието ни.

Добрият нощен сън може да е измежду най-успешните способи да направляваме заболяването си. Така че е целесъобразно потреблението на всички оръжия, с които разполагаме, с цел да облекчим нощната болежка.