Чувството за празнота и какво да правим, когато то се появи
Усещането, че си празен от вътрешната страна е много ужасно, само че не се плашете, не сте сами! Много от нас се усещат по този начин, тъй като нещо липсва в живота им.
Това може да е празнотата, провокирана от отминаването на любовта. Същата празнина може да е разследване от „ бавното занемаряване на вашите лични очаквания и стремежи “. Може да се откажете несъзнателно и неумишлено, тъй като се стремите към съвършенство и утвърждение от другите. Може даже да спрете да се грижите за себе си, до момента в който се фокусирате над кариерата, която сякаш осмисля живота ви. Да оставите персоналните си цели може да провокира тревога, меланхолия, виновност и позор. Хората, които признават чувството, че са празни постоянно показват и че се усещат вцепенени и сами. Споменават, че работата им е незадоволителна и се усещат несполучливи в нея, връзките им не ги изпълват с безредици. Много от хората, борещи се с меланхолия, се усещат празни (вместо тъжни).
Усещането за празнина може да бъде победено благодарение на психолог, като е значимо да се прегледа вероятността да развивате депресивно положение. Как се справяте с празнотата зависи от това, което я предизвиква.
На вниманието ви предлагаме няколко от вероятните решения.
Внимателно признайте чувството
Ако изпитвате празнина, която ви гълтам, като че ли падате в бездна, е добре да я признаете и да бъдете по-нежни със себе си, споделя Ашли Едър (психотерапевт в Калифорния). Не се борете със самопризнанието, че се чувствате по този начин. Не се опитвайте да отхвърлите и избегнете осъзнаването на страстите си. Ако тази пустош е в следствие от кончината на непосредствен човек, не се гневете на себе си. Рано или късно, даже в името на неговата памет ще се наложи да живеете макар неналичието му. Понякога празнината се демонстрира, тъй като сте изгубили обич. Това включва всички типове любов, за които се сетите. Едър предлага да помислите за себе си, да изкажете състрадание на личната си персона и даже да си поговорите. Да помислите „ мъчно е да си толкоз уединен “ или „ вярно, имам нужда от повече обич “.
Прекарайте време със себе си
Повечето хора търсят запълване на празнината вън от себе си. Вместо да се пробвате да спрете неприятното възприятие с опиати, телевизия, храна, компютърни игри или непознато утвърждение, обърнете взор във вътрешността и прекарайте време със себе си.
Този миг на същинско познаване на възприятията и претекстовете ще ни даде късмет да изследвате личните си стремежи, страхове, очаквания и фантазии. Това освен ще ви помогне да разберете, какво желаете да вършиме с бъдещето си, а и да намерите верните способи за освобождение от възприятието за празнота.
За другите хора работят разнообразни неща, може би, с цел да достигнете до своите отговори ще ви е нужно да опитате медитация, писане в дневник или физическо упражнение, като основната цел на активността е да насочите фокуса към своето Аз.
„ Първоначално може би ще се чувствате неловко, само че колкото повече практикувате, отделяте време и сила, и се грижите за себе си, толкоз по-малко ще е възприятието за празнина. “
Разгледайте деликатно възприятията си
Специалистите споделят, че би трябвало да отделите някакъв най-малко от време, с цел да забележите какво изпитвате тъкмо в този миг. „ Не е нужно да дълбаете всякога “. Възможно е просто да изникне констатация – „ скучно ми е “ или „ разчувствам съм за… “. Ако сметнете, че не можете да назовете възприятията си, даже е добре да прочетете повече за тях, което ще обогати освен знанията, само че и самооценяването. Благодарение на това, че практикувате за кратни интервали, ще развиете табиет да познавате чувствата си и последователно ще разтворите прозореца на толерантността си, с цел да включите по-съществени усеща, това ще ви направи по-емоционално интелигентни.
Разгледайте възприятието за празнина
Отговорете на тези въпроси, може да запишете отговорите си (така ще формулирате по-ясно и точно).
- Сравнявам ли се с другите? Осъждам ли се?
- Казвам ли си позитивни неща?
- Имам ли податливост да виждам основно неуспехите и да се упреквам за грешките/да се назовавам простак?
- Чувствата ми зачитат ли се във взаимоотношенията ми или минимизирам всичко, което изпитвам?
- Активно ли се грижа за физическите и здравословните си потребности?
- Посегнал ли съм към несъмнено държание или пристрастяване, с цел да избегна личните си страсти?
- Отговарям ли единствено за потребностите на другите?
- Какво се пробвам да потвърдя или печеля?
- Обвинявам ли се/чувствам ли се отговорен за неща отвън контрола ми?
- Показвам ли към себе си съчувствие, както към близки другари или родственици?
- Утвърждавам ли себе си и персоналния си избор в решенията, които върша?
Похвалете се
Когато едно дете е под мощен напън, едно от най-честото решение, което взема е да потисне неприемливото възприятие. В доста случаи възрастните прибягват до същата тактичност.
Бъдете същински зрели и отделете време да усетите страстите си толкоз, колкото е нужно, с цел да наваксате. Не е нужно да бързате. Опитайте се да чувствате страстите си същински, с цел да прекратите неуловимото им отрицателно въздействие, когато са потискани.
Усещането за празнина постоянно води до раздразнителни мисли, като „ животът е прогнил “ или „ няма вяра “. Терапията може да помогне. Тя ще ви упътва, тъй че да изследвате главните аргументи за страстите си и да решите рационално по какъв начин да ги изразявате. Много е значимо да признаете и приемете възприятията си, в това число и това на празнина. Следващата стъпка е да сте състрадателни и благи към себе си, няма смисъл да се съдите. Няма значение какви неприятни мисли сте насочили към себе си, вие заслужавате да живеете заслужен и логичен живот, който да изпълва същински съществуването ви.
Framar.bg
