Стефан Шивачев: Съединението и неговите уроци са невероятно актуални и днес
Уроците, които би трябвало да помним от Съединението 137 по-късно – посетител на радио " Фокус " е Стефан Шивачев, шеф на Регионалния историческия музей в Пловдив.
Здравейте, цветущ празник!
Здравейте. Честит празник на вас и на всички слушатели на Радио " Фокус “!
Г-н Шивачев, за какво Съединението е толкоз особено и нормално го назоваваме " най-българския акт в нашата история “? Как съумяваме да реализираме това? Духът на българина ли? Кои са силите, които ни сплотяват, и ни дават мощ да обединим двете раздрани Българии?
Съединението е доста особено събитие в българската история и както аз постоянно го назовавам – най-светлото събитие в новата българска история. По простата причина, че през 1878 година свободата или Освобождението идва единствено за част от българите. След решението на Берлинския конгрес българските земи са разграничени на две елементи и една огромна част от българите остават било под директната власт на Османската империя, каквато е Македония и Одринско, било под автономията на Източна Румелия, или пък предадени от Великите сили на Румъния – в тази ситуация става дума за Северна Добруджа, или на Сърбия – става дума за Пиринско и елементи от западното българско землище.
Така националнообединителната стратегия става основата за развиването, най-важният фокус в развиването на българския народ. От 1878 до 1885 година думата " съединяване “ е най-често срещана в българските медии тогава, във вестниците, в публичния живот на България. Това е по този начин, тъй като българите и на север, и на юг от Балкана заявяват, че не желаят да живеят разграничени. И тази концепция за съединяване обгръща всички българи. Или както националният стихотворец Иван Вазов споделя, Съединението на първо време е осъществено в мозъците и сърцата на всички българи. Това е изключително значимо и по тази причина, тъй като Съединението е осъществено от цялото българско общество.
Съединението е чисто българско събитие, което е квалифицирано от революционерите отпред със Захарий Стоянов, с Иван Андонов, в границите на тази изключителна българска 1885 година Обявено е на 6 септември. Тук, в Пловдив е посрещнато с голям екстаз, с голяма наслада от всички, само че през идващите няколко месеца то е предпазено с напъните, с дипломацията, с мъдростта на всички българи, като стартираме от княз Александър, българския държател, който приема Съединението под своя жезъл, знаейки, че това най-често ще му коства короната, тъй като и в предишното, пък знаете, че и в този момент Русия в никакъв случай не прости сходни актове, осъществени без нейно единодушие.
Като минем през ръководителя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, всички български министри, българските капитани от новата войска и всички български бойци, несъмнено, всички тези доброволци, които безусловно зарязват образованието си в Средна или в Западна Европа, качват се на кораби, качват се на влака и потеглят за България, с цел да се запишат доброволци, всички тези българи от Македония, които се записват доброволци и вземат участие в последващата Сръбско-българска война. Съединението е извънредно значимо и с още нещо.
Съединението за първи път демонстрира, че един дребен народ може да се наложи над волята на Великите сили. ХІХ век е прочут с това, че Великите сили се събират на избрани конгреси – било то в Париж, във Виена, одобряват решения, които основават така наречен статукво в Европа, а мога да кажа и в света, и това статукво никой не си е помислил, че може да бъде нарушено.
Изведнъж се оказва, че на 6 септември тук, в Пловдив, българският дух, българският народ афишира това Съединение, знаейки, че това е срещу волята на Русия, срещу волята на всички други Велики сили. И в случай че първоначално има един изцяло оневинен песимизъм, тъй като никой народ не си е разрешавал това нещо, по-късно, единствено седмици по-късно, изключително след епопеята на Сръбско-българската война и превъзходната българска победа, всички схващат, че българите са застанали като един и са декларирали: ще живеем обединени, свободни и сме подготвени да умрем в отбрана на нашето Съединение.
Всичко това дефинира този комплекс от аргументи, в който ние поглеждаме на Съединението и на неговите уроци, които са необикновено настоящи в идващите десетилетия, че и през днешния ден, 137 години, да кажем тъкмо, след Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Всъщност, в случай че би трябвало да приказва за военната отбрана на Съединението, България чака, че по този начин ударът ще пристигна от южната граница, от Турция. Всъщност обаче ние оставаме сюрпризирани, тъй като Сърбия атакува вероломно България. Защо?
Вижте, би трябвало искрено да приказваме за българската история. Напълно обикновено е нашите предшественици тогава да чакат, че ударът ще пристигна от Османската империя, по тази причина, тъй като Съединението е оповестено в столицата на Източна Румелия – Пловдив, а Източна Румелия е самостоятелна провинция на Османската империя. Т.е. откъсва се парче от снагата на тази империя. Макар тя да е в рецесия, въпреки всички да приказват за нейния предстоящ разпад, в последна сметка това е удар против Османската империя.
Благодарение обаче на намесата на Великите сили, които схващат, че влизането на османските войски в Източна Румелия и в Княжеството ще докара до една невероятна рецесия, тогава се оказва, че с помощта на намесата на Англия, на Русия също, макар тези несъгласия, които има сред император Александър ІІІ и българския държател княз Александър, Османската империя тихомълком приема това състояние. Но всички наши съседи са привикнали още от времето преди 1878 година, тъй като България се освобождава последна от балканските страни – те са привикнали последователно да лишават елементи от снагата на българския народ.
Така Сърбия неколкократно реалокира границата. Нишко, Пиротско, Поморавието – това са области, които са обитаеми с преобладаващо българско население. Румъния също има искания, въпреки че е взела Северна Добруджа, в която няма пукнат румънец, както споделят, през 1876 година Гърция също предявява своите искания. И това, че сръбският крал Милан се оказва задоволително непредвидлив и задоволително алчен да го нарека в човешкия смисъл на думата – знаете ли, в Сърбия след 6 септември Артур декор Хун, като сътрудник на Kölnische Zeitung, минавайки през Белград, остава ужасяващ от тези тълпи, които манифестират и които декларират, че единствено след седмици ще бъдат към този момент в София сръбските войски и ще разделят нова граница, която да бъде на няколко километра от София.
И това в действителност е балканската история, това в действителност са изцяло неоправданите искания. Но пък в историята постоянно има и такива моменти, в които започвайки нещо, то има радикално противоположни резултати. Така се получава със Сръбско-българската война. Никой не има вяра, че командваната от генерали Сръбска войска, която е изкарала две войни против Турция, която се води за една от – или най-малко сърбите си мислят, че е една от положителните армии в Югоизточна Европа, внезапно се оказва, че младата Българска войска, командвана от капитани, които просто не са имали време да доближат до майорския чин, внезапно се оказва, че тази млада войска от тези български бойци – пет века българите не са имали своя страна, не са имали войска, и внезапно те изкарват една войска, която прави на пух и прахуляк войските на Сърбия.
Да, по този начин е.
И това към този момент демонстрира на цяла Европа, че няма връщане обратно. И тогава към този момент с помощта на английската дипломация се измисля тази дефиниция, която с Топханенския акт от края на март 1886 година, признавайки Османската империя, разпорежда ръководството на Източна Румелия на българския княз за период от две години, което ще се възобновява след всеки пет години, и по този начин и вълкът се оказва утолен, и агнето се оказва цяло. България е съединена, обединена, българското Княжество става най-голямото по територия и по господство на Балканския полуостров. Разбира се, в някаква степен и Османската империя е задоволена, тъй като тя пък ще си получава този налог, който получава от Княжеството и Източна Румелия чак до 1908 година
Благодаря ви! Хубав празник да си пожелаем още един път и все по този начин да бъдем обединени в идеята.
Здравейте, цветущ празник!
Здравейте. Честит празник на вас и на всички слушатели на Радио " Фокус “!
Г-н Шивачев, за какво Съединението е толкоз особено и нормално го назоваваме " най-българския акт в нашата история “? Как съумяваме да реализираме това? Духът на българина ли? Кои са силите, които ни сплотяват, и ни дават мощ да обединим двете раздрани Българии?
Съединението е доста особено събитие в българската история и както аз постоянно го назовавам – най-светлото събитие в новата българска история. По простата причина, че през 1878 година свободата или Освобождението идва единствено за част от българите. След решението на Берлинския конгрес българските земи са разграничени на две елементи и една огромна част от българите остават било под директната власт на Османската империя, каквато е Македония и Одринско, било под автономията на Източна Румелия, или пък предадени от Великите сили на Румъния – в тази ситуация става дума за Северна Добруджа, или на Сърбия – става дума за Пиринско и елементи от западното българско землище.
Така националнообединителната стратегия става основата за развиването, най-важният фокус в развиването на българския народ. От 1878 до 1885 година думата " съединяване “ е най-често срещана в българските медии тогава, във вестниците, в публичния живот на България. Това е по този начин, тъй като българите и на север, и на юг от Балкана заявяват, че не желаят да живеят разграничени. И тази концепция за съединяване обгръща всички българи. Или както националният стихотворец Иван Вазов споделя, Съединението на първо време е осъществено в мозъците и сърцата на всички българи. Това е изключително значимо и по тази причина, тъй като Съединението е осъществено от цялото българско общество.
Съединението е чисто българско събитие, което е квалифицирано от революционерите отпред със Захарий Стоянов, с Иван Андонов, в границите на тази изключителна българска 1885 година Обявено е на 6 септември. Тук, в Пловдив е посрещнато с голям екстаз, с голяма наслада от всички, само че през идващите няколко месеца то е предпазено с напъните, с дипломацията, с мъдростта на всички българи, като стартираме от княз Александър, българския държател, който приема Съединението под своя жезъл, знаейки, че това най-често ще му коства короната, тъй като и в предишното, пък знаете, че и в този момент Русия в никакъв случай не прости сходни актове, осъществени без нейно единодушие.
Като минем през ръководителя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, всички български министри, българските капитани от новата войска и всички български бойци, несъмнено, всички тези доброволци, които безусловно зарязват образованието си в Средна или в Западна Европа, качват се на кораби, качват се на влака и потеглят за България, с цел да се запишат доброволци, всички тези българи от Македония, които се записват доброволци и вземат участие в последващата Сръбско-българска война. Съединението е извънредно значимо и с още нещо.
Съединението за първи път демонстрира, че един дребен народ може да се наложи над волята на Великите сили. ХІХ век е прочут с това, че Великите сили се събират на избрани конгреси – било то в Париж, във Виена, одобряват решения, които основават така наречен статукво в Европа, а мога да кажа и в света, и това статукво никой не си е помислил, че може да бъде нарушено.
Изведнъж се оказва, че на 6 септември тук, в Пловдив, българският дух, българският народ афишира това Съединение, знаейки, че това е срещу волята на Русия, срещу волята на всички други Велики сили. И в случай че първоначално има един изцяло оневинен песимизъм, тъй като никой народ не си е разрешавал това нещо, по-късно, единствено седмици по-късно, изключително след епопеята на Сръбско-българската война и превъзходната българска победа, всички схващат, че българите са застанали като един и са декларирали: ще живеем обединени, свободни и сме подготвени да умрем в отбрана на нашето Съединение.
Всичко това дефинира този комплекс от аргументи, в който ние поглеждаме на Съединението и на неговите уроци, които са необикновено настоящи в идващите десетилетия, че и през днешния ден, 137 години, да кажем тъкмо, след Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Всъщност, в случай че би трябвало да приказва за военната отбрана на Съединението, България чака, че по този начин ударът ще пристигна от южната граница, от Турция. Всъщност обаче ние оставаме сюрпризирани, тъй като Сърбия атакува вероломно България. Защо?
Вижте, би трябвало искрено да приказваме за българската история. Напълно обикновено е нашите предшественици тогава да чакат, че ударът ще пристигна от Османската империя, по тази причина, тъй като Съединението е оповестено в столицата на Източна Румелия – Пловдив, а Източна Румелия е самостоятелна провинция на Османската империя. Т.е. откъсва се парче от снагата на тази империя. Макар тя да е в рецесия, въпреки всички да приказват за нейния предстоящ разпад, в последна сметка това е удар против Османската империя.
Благодарение обаче на намесата на Великите сили, които схващат, че влизането на османските войски в Източна Румелия и в Княжеството ще докара до една невероятна рецесия, тогава се оказва, че с помощта на намесата на Англия, на Русия също, макар тези несъгласия, които има сред император Александър ІІІ и българския държател княз Александър, Османската империя тихомълком приема това състояние. Но всички наши съседи са привикнали още от времето преди 1878 година, тъй като България се освобождава последна от балканските страни – те са привикнали последователно да лишават елементи от снагата на българския народ.
Така Сърбия неколкократно реалокира границата. Нишко, Пиротско, Поморавието – това са области, които са обитаеми с преобладаващо българско население. Румъния също има искания, въпреки че е взела Северна Добруджа, в която няма пукнат румънец, както споделят, през 1876 година Гърция също предявява своите искания. И това, че сръбският крал Милан се оказва задоволително непредвидлив и задоволително алчен да го нарека в човешкия смисъл на думата – знаете ли, в Сърбия след 6 септември Артур декор Хун, като сътрудник на Kölnische Zeitung, минавайки през Белград, остава ужасяващ от тези тълпи, които манифестират и които декларират, че единствено след седмици ще бъдат към този момент в София сръбските войски и ще разделят нова граница, която да бъде на няколко километра от София.
И това в действителност е балканската история, това в действителност са изцяло неоправданите искания. Но пък в историята постоянно има и такива моменти, в които започвайки нещо, то има радикално противоположни резултати. Така се получава със Сръбско-българската война. Никой не има вяра, че командваната от генерали Сръбска войска, която е изкарала две войни против Турция, която се води за една от – или най-малко сърбите си мислят, че е една от положителните армии в Югоизточна Европа, внезапно се оказва, че младата Българска войска, командвана от капитани, които просто не са имали време да доближат до майорския чин, внезапно се оказва, че тази млада войска от тези български бойци – пет века българите не са имали своя страна, не са имали войска, и внезапно те изкарват една войска, която прави на пух и прахуляк войските на Сърбия.
Да, по този начин е.
И това към този момент демонстрира на цяла Европа, че няма връщане обратно. И тогава към този момент с помощта на английската дипломация се измисля тази дефиниция, която с Топханенския акт от края на март 1886 година, признавайки Османската империя, разпорежда ръководството на Източна Румелия на българския княз за период от две години, което ще се възобновява след всеки пет години, и по този начин и вълкът се оказва утолен, и агнето се оказва цяло. България е съединена, обединена, българското Княжество става най-голямото по територия и по господство на Балканския полуостров. Разбира се, в някаква степен и Османската империя е задоволена, тъй като тя пък ще си получава този налог, който получава от Княжеството и Източна Румелия чак до 1908 година
Благодаря ви! Хубав празник да си пожелаем още един път и все по този начин да бъдем обединени в идеята.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ