Уранополис е граничен град. Създаден е от бежанци, пристигнали от

...
Уранополис е граничен град. Създаден е от бежанци, пристигнали от
Коментари Харесай

Вратата към Атон е винаги отключена

Уранополис е граничен град. Създаден е от бежанци, пристигнали от Мала Азия след гиганска естествена злополука. И по море, и по суша той е комшия с единствената в света монашеска република Атон. Открай време и по целия свят, щом има граница, към нея не постоянно е спокойно. И тук е било по този начин. За благополучие пушкалата са спрели да гърмят преди към два века. Дотогава са настъпвали турци, пирати, авантюристи. И всеки е гледал да отхапе парче от земите на монасите. Те пък, неспособни да се бият с надалеч по-войнствените и готови нападатели, отстъпвали метър след метър. С болежка гледали по какъв начин върху техните парцели се настаняват други. Накрая съумели да спрат набезите. Така била начертана последната сухоземна граница на Света гора. Тя съществува и през днешния ден. Намира се на коло 1,5 километра от центъра на Уранополис. През нея не може да премине никой: Нито мъж, нито жена, нито министър, нито епископ, нито Путин, нито Тръмп. Няма документ, посредничество и толкоз огромна пачка пари, които да взривят вековните закони. В Атон може да се влезе единствено по море. Единственото място, откъдето потеглят фериботите за Света гора, е пристанището на Уранополис. Те пътуват два пъти на ден и костват по 8,5 евро в едната посока. Може да се вземе и водно такси. Цената на това наслаждение е 150 евро.

На земята на Света гора могат да стъпят единствено мъже, които имат постоянно издадена виза. Дамите нямат никакъв късмет. Един от редките случаи те да не са по-привилегировани от мъжете. На по-нежната част от човечеството е позволено да гледат красивата планина и манастирите единствено от морето, и то не по-близо от петстотин метра. Такива са разпоредбите и никой не се сърди. Обиколката с транспортен съд към брега трае към три часа.

И до момента в който съпрузите се пречистват в светинята, техните половинки се утешават с хубостта, спокойствието, магазините, дребните ресторантчета, вкусната риба и, несъмнено, узото на брега.

Както в България всяка луканка е смядовска, всички картофи самоковски, а бобът смилянски, по този начин е в Уранополис - всичко, което може да се види по витрини, лавици и под тях, сергии и магазинчета, е направено от монасите в Атон. Така споделят продавачите, без значение дали става въпрос за икони, гривнички от семена, колиета и броеници, зехтин, маслини, вино и ракия. Печелившият, или по-точно единствен бранд тук, е Света гора. Твърде неуместно би изглеждал оня търговец, пристигнал в Уранополис да предлага маслини от Солун или бурканчета мед от Атина.


Произведенията, направени от монасите, се продават във всеки магазин в Уранополис

Главната улица на града, който поради близостта до святото място е именуван небесен, е дълга тъкмо 240 метра. Започва от остарялата византийска кула, признака на Уранополис. Тя е строена през 14-и век. Подобни дребни замъци има във всеки атонски манастир. От тях в далечината се вижда морето и възможните нападатели, понечили да похитят монашеската република.

Сега към каменната наблюдателница кръжат туристи, основно от България, Сърбия, Русия, страните, които наред с Гърция имат храмове на Света гора. Непрекъснат е потокът и от монаси от целия свят, тръгнали на поклонение, които настойчиво се пробват да избегнат ориентираните към тях обективи на фотоапаратите.

В упоменатите 240 метра чаршия, или дано бъдем по-модерни - ларго, са ситуирани единствено ресторантчета и магазини. В началото на юни тук към този момент стартира да става все по-шумно. Зимата е история. Назад са месеците, когато по централната улица е пусто и се разхождат единствено котки и кучета. Дори някой от хилядата непрекъснато живеещи поданици рядко идва насам, нито пък поклонниците мъже, които въпреки мощно намалели, не стопират през цялата година. Вратата към Атон е постоянно отключена.

Днес към този момент е лято и „ лъвът се готви за скок”. Предложенията пред всеки с тип на екскурзиант са безпределно съблазнителни: омари, октоподи, тиквички по гръцки, риба, сладкиши. Цялото това многообразие се предлага на минувача от рекламните сътрудници пред заведенията за хранене.

Величко Батинков от Асеновград е основен готвач на един от тях. Преди петнадесет години тук го е довела любовта към градската музика и икономическото състояние в България. После към плюсовете се прибавили и хубостта на града, добротата на хората, спокойствието. Обграден от тенджери, тигани, цвърчаща риба, нетърпеливи келнери и гладни клиенти, той небрежно изяснява, че основната фалшификация, без която нито едно ядене не може да бъде вкусно, е любовта към работата и хората, които са предпочели твоя мурафет.

И още една история за: „ Любов, обич и още нещо...” И тя се разиграва на основната улица. Христос е притежател на ресторант със странното име „ Орех”. Наследил го е от дядо си. Роден е в Солун от майка и татко гърци, само че твърди, че е българин, и то на чист нашенски. В случая е използвана формулата: „ Откъдето е дамата, оттова е и родата”. Така брачният партньор автоматически става жител на Монтана. Оттам е Павлина. Там прекарват и зимата. Иначе нищо изключително: Класическа обич от пръв взор, която продължава към този момент три години. И несъмнено скоро няма да стихне, тъй като с помощта на нея и двамата са сполучливи, усмихнати и щастливи.


Христос и Павлина – обич от пръв взор


Таня Колева пък е екскурзовод в Уранополис от 11 години. Всеки ден тя води битка за всеки екскурзиант. Този, който го качи на кораба, печели. Конкуренцията е жестока. Не липсват удари и под кръста. Вчера ми взеха единадесет клиенти, ядосва се Таня, само че през днешния ден е удовлетворена. Групата, която води, е задоволително огромна. Моли се по този начин да е през цялото лято.

Забравете компютъра и елате в 18-и век

Едно от най-красивите места в покрайнините на Света гора се назовава „ Порто елея”. Ненапразно преди два века монасите от Атон си построили тук метох, в който преспивали, щом тръгнат по каузи отвън Атон. Направили си и работилница за произвеждане на зехтин. Заради маслините, от които натежават клоните на дърветата.

Днес от тогавашната идилия са останали елементи от метоха, превърнати в първокласни жилища, без нищо от остарялото да е погубено. Гмуркачи идват да се порадват на чистото море и неповторимите гледки на дълбините. Маслиновата гора е все по този начин гъста и брани от слънцето гостите, пристигнали да почиват в къмпинга. Тук няма злокобни стъклени хотели, нито тълпи, въоръжени с пластмасови дюшеци и пояси, понесли се към плажа като на война. На това място още витае духът на осемнадесети век, само че при едно изискване, в случай че сте си не запомнили мобилния телефон и компютъра у дома.

Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР