Вратата към Атон е винаги отключена
Уранополис е граничен град. Създаден е от бежанци, пристигнали от Мала Азия след гиганска естествена злополука. И по море, и по суша той е комшия с единствената в света монашеска република Атон. Открай време и по целия свят, щом има граница, към нея не постоянно е спокойно. И тук е било по този начин. За благополучие пушкалата са спрели да гърмят преди към два века. Дотогава са настъпвали турци, пирати, авантюристи. И всеки е гледал да отхапе парче от земите на монасите. Те пък, неспособни да се бият с надалеч по-войнствените и готови нападатели, отстъпвали метър след метър. С болежка гледали по какъв начин върху техните парцели се настаняват други. Накрая съумели да спрат набезите. Така била начертана последната сухоземна граница на Света гора. Тя съществува и през днешния ден. Намира се на коло 1,5 километра от центъра на Уранополис. През нея не може да премине никой: Нито мъж, нито жена, нито министър, нито епископ, нито Путин, нито Тръмп. Няма документ, посредничество и толкоз огромна пачка пари, които да взривят вековните закони. В Атон може да се влезе единствено по море. Единственото място, откъдето потеглят фериботите за Света гора, е пристанището на Уранополис. Те пътуват два пъти на ден и костват по 8,5 евро в едната посока. Може да се вземе и водно такси. Цената на това наслаждение е 150 евро.
На земята на Света гора могат да стъпят единствено мъже, които имат постоянно издадена виза. Дамите нямат никакъв късмет. Един от редките случаи те да не са по-привилегировани от мъжете. На по-нежната част от човечеството е позволено да гледат красивата планина и манастирите единствено от морето, и то не по-близо от петстотин метра. Такива са разпоредбите и никой не се сърди. Обиколката с транспортен съд към брега трае към три часа.
И до момента в който съпрузите се пречистват в светинята, техните половинки се утешават с хубостта, спокойствието, магазините, дребните ресторантчета, вкусната риба и, несъмнено, узото на брега.
Както в България всяка луканка е смядовска, всички картофи самоковски, а бобът смилянски, по този начин е в Уранополис - всичко, което може да се види по витрини, лавици и под тях, сергии и магазинчета, е направено от монасите в Атон. Така споделят продавачите, без значение дали става въпрос за икони, гривнички от семена, колиета и броеници, зехтин, маслини, вино и ракия. Печелившият, или по-точно единствен бранд тук, е Света гора. Твърде неуместно би изглеждал оня търговец, пристигнал в Уранополис да предлага маслини от Солун или бурканчета мед от Атина.
Произведенията, направени от монасите, се продават във всеки магазин в Уранополис
Главната улица на града, който поради близостта до святото място е именуван небесен, е дълга тъкмо 240 метра. Започва от остарялата византийска кула, признака на Уранополис. Тя е строена през 14-и век. Подобни дребни замъци има във всеки атонски манастир. От тях в далечината се вижда морето и възможните нападатели, понечили да похитят монашеската република.
Сега към каменната наблюдателница кръжат туристи, основно от България, Сърбия, Русия, страните, които наред с Гърция имат храмове на Света гора. Непрекъснат е потокът и от монаси от целия свят, тръгнали на поклонение, които настойчиво се пробват да избегнат ориентираните към тях обективи на фотоапаратите.
В упоменатите 240 метра чаршия, или дано бъдем по-модерни - ларго, са ситуирани единствено ресторантчета и магазини. В началото на юни тук към този момент стартира да става все по-шумно. Зимата е история. Назад са месеците, когато по централната улица е пусто и се разхождат единствено котки и кучета. Дори някой от хилядата непрекъснато живеещи поданици рядко идва насам, нито пък поклонниците мъже, които въпреки мощно намалели, не стопират през цялата година. Вратата към Атон е постоянно отключена.
Днес към този момент е лято и „ лъвът се готви за скок”. Предложенията пред всеки с тип на екскурзиант са безпределно съблазнителни: омари, октоподи, тиквички по гръцки, риба, сладкиши. Цялото това многообразие се предлага на минувача от рекламните сътрудници пред заведенията за хранене.
Величко Батинков от Асеновград е основен готвач на един от тях. Преди петнадесет години тук го е довела любовта към градската музика и икономическото състояние в България. После към плюсовете се прибавили и хубостта на града, добротата на хората, спокойствието. Обграден от тенджери, тигани, цвърчаща риба, нетърпеливи келнери и гладни клиенти, той небрежно изяснява, че основната фалшификация, без която нито едно ядене не може да бъде вкусно, е любовта към работата и хората, които са предпочели твоя мурафет.
И още една история за: „ Любов, обич и още нещо...” И тя се разиграва на основната улица. Христос е притежател на ресторант със странното име „ Орех”. Наследил го е от дядо си. Роден е в Солун от майка и татко гърци, само че твърди, че е българин, и то на чист нашенски. В случая е използвана формулата: „ Откъдето е дамата, оттова е и родата”. Така брачният партньор автоматически става жител на Монтана. Оттам е Павлина. Там прекарват и зимата. Иначе нищо изключително: Класическа обич от пръв взор, която продължава към този момент три години. И несъмнено скоро няма да стихне, тъй като с помощта на нея и двамата са сполучливи, усмихнати и щастливи.
Христос и Павлина – обич от пръв взор
Таня Колева пък е екскурзовод в Уранополис от 11 години. Всеки ден тя води битка за всеки екскурзиант. Този, който го качи на кораба, печели. Конкуренцията е жестока. Не липсват удари и под кръста. Вчера ми взеха единадесет клиенти, ядосва се Таня, само че през днешния ден е удовлетворена. Групата, която води, е задоволително огромна. Моли се по този начин да е през цялото лято.
На земята на Света гора могат да стъпят единствено мъже, които имат постоянно издадена виза. Дамите нямат никакъв късмет. Един от редките случаи те да не са по-привилегировани от мъжете. На по-нежната част от човечеството е позволено да гледат красивата планина и манастирите единствено от морето, и то не по-близо от петстотин метра. Такива са разпоредбите и никой не се сърди. Обиколката с транспортен съд към брега трае към три часа.
И до момента в който съпрузите се пречистват в светинята, техните половинки се утешават с хубостта, спокойствието, магазините, дребните ресторантчета, вкусната риба и, несъмнено, узото на брега.
Както в България всяка луканка е смядовска, всички картофи самоковски, а бобът смилянски, по този начин е в Уранополис - всичко, което може да се види по витрини, лавици и под тях, сергии и магазинчета, е направено от монасите в Атон. Така споделят продавачите, без значение дали става въпрос за икони, гривнички от семена, колиета и броеници, зехтин, маслини, вино и ракия. Печелившият, или по-точно единствен бранд тук, е Света гора. Твърде неуместно би изглеждал оня търговец, пристигнал в Уранополис да предлага маслини от Солун или бурканчета мед от Атина.
Произведенията, направени от монасите, се продават във всеки магазин в Уранополис
Главната улица на града, който поради близостта до святото място е именуван небесен, е дълга тъкмо 240 метра. Започва от остарялата византийска кула, признака на Уранополис. Тя е строена през 14-и век. Подобни дребни замъци има във всеки атонски манастир. От тях в далечината се вижда морето и възможните нападатели, понечили да похитят монашеската република.
Сега към каменната наблюдателница кръжат туристи, основно от България, Сърбия, Русия, страните, които наред с Гърция имат храмове на Света гора. Непрекъснат е потокът и от монаси от целия свят, тръгнали на поклонение, които настойчиво се пробват да избегнат ориентираните към тях обективи на фотоапаратите.
В упоменатите 240 метра чаршия, или дано бъдем по-модерни - ларго, са ситуирани единствено ресторантчета и магазини. В началото на юни тук към този момент стартира да става все по-шумно. Зимата е история. Назад са месеците, когато по централната улица е пусто и се разхождат единствено котки и кучета. Дори някой от хилядата непрекъснато живеещи поданици рядко идва насам, нито пък поклонниците мъже, които въпреки мощно намалели, не стопират през цялата година. Вратата към Атон е постоянно отключена.
Днес към този момент е лято и „ лъвът се готви за скок”. Предложенията пред всеки с тип на екскурзиант са безпределно съблазнителни: омари, октоподи, тиквички по гръцки, риба, сладкиши. Цялото това многообразие се предлага на минувача от рекламните сътрудници пред заведенията за хранене.
Величко Батинков от Асеновград е основен готвач на един от тях. Преди петнадесет години тук го е довела любовта към градската музика и икономическото състояние в България. После към плюсовете се прибавили и хубостта на града, добротата на хората, спокойствието. Обграден от тенджери, тигани, цвърчаща риба, нетърпеливи келнери и гладни клиенти, той небрежно изяснява, че основната фалшификация, без която нито едно ядене не може да бъде вкусно, е любовта към работата и хората, които са предпочели твоя мурафет.
И още една история за: „ Любов, обич и още нещо...” И тя се разиграва на основната улица. Христос е притежател на ресторант със странното име „ Орех”. Наследил го е от дядо си. Роден е в Солун от майка и татко гърци, само че твърди, че е българин, и то на чист нашенски. В случая е използвана формулата: „ Откъдето е дамата, оттова е и родата”. Така брачният партньор автоматически става жител на Монтана. Оттам е Павлина. Там прекарват и зимата. Иначе нищо изключително: Класическа обич от пръв взор, която продължава към този момент три години. И несъмнено скоро няма да стихне, тъй като с помощта на нея и двамата са сполучливи, усмихнати и щастливи.
Христос и Павлина – обич от пръв взор
Таня Колева пък е екскурзовод в Уранополис от 11 години. Всеки ден тя води битка за всеки екскурзиант. Този, който го качи на кораба, печели. Конкуренцията е жестока. Не липсват удари и под кръста. Вчера ми взеха единадесет клиенти, ядосва се Таня, само че през днешния ден е удовлетворена. Групата, която води, е задоволително огромна. Моли се по този начин да е през цялото лято.
Забравете компютъра и елате в 18-и век
Едно от най-красивите места в покрайнините на Света гора се назовава „ Порто елея”. Ненапразно преди два века монасите от Атон си построили тук метох, в който преспивали, щом тръгнат по каузи отвън Атон. Направили си и работилница за произвеждане на зехтин. Заради маслините, от които натежават клоните на дърветата.
Днес от тогавашната идилия са останали елементи от метоха, превърнати в първокласни жилища, без нищо от остарялото да е погубено. Гмуркачи идват да се порадват на чистото море и неповторимите гледки на дълбините. Маслиновата гора е все по този начин гъста и брани от слънцето гостите, пристигнали да почиват в къмпинга. Тук няма злокобни стъклени хотели, нито тълпи, въоръжени с пластмасови дюшеци и пояси, понесли се към плажа като на война. На това място още витае духът на осемнадесети век, само че при едно изискване, в случай че сте си не запомнили мобилния телефон и компютъра у дома.
Исак ГОЗЕС
Днес от тогавашната идилия са останали елементи от метоха, превърнати в първокласни жилища, без нищо от остарялото да е погубено. Гмуркачи идват да се порадват на чистото море и неповторимите гледки на дълбините. Маслиновата гора е все по този начин гъста и брани от слънцето гостите, пристигнали да почиват в къмпинга. Тук няма злокобни стъклени хотели, нито тълпи, въоръжени с пластмасови дюшеци и пояси, понесли се към плажа като на война. На това място още витае духът на осемнадесети век, само че при едно изискване, в случай че сте си не запомнили мобилния телефон и компютъра у дома.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ