Уранът е навсякъде около нас: Какви са рисковете?
Уранът е открит още през 18 век от немския химик Мартин Клапрот. Радиоактивният детайл се среща в цялата заобикаляща ни среда, само че в доста дребни количества, които учените назовават " следи ". Тези следи можем да открием на всички места: в скалите, в почвата, в растенията, във водоизточниците, в прахоляка из въздуха.
Как наподобява уранът?
Радиоактивният детайл наподобява по своя сребристо сиво-бял цвят на другите тежки метали: оловото, кадмия, волфрама. Уранът е извънредно компактен метал: кубче със страна 10 сантиметра тежи цели 20 кг. Представете си единствено: едно малко по-голямо кубче на Рубик да тежи колкото цялостен куфар с багаж!
Уран в околната среда
Ако разровите почвата в своя двор или в градината, несъмнено ще попаднете на уран, въпреки и в пренебрежимо дребни количества. Според Международната организация за атомна сила (МААЕ) междинната централизация на уран в почвата възлиза на две елементи на един милион, което изразено в проценти наподобява по този начин: 0,0002%. Точно такива количества учените назовават " следи ".
Уранът от прахоляците във въздуха може да се утаи върху повърхността на реките, потоците и езерата, по-късно да потъне към дъното и там да се смеси със следите от различен уран. Тревопасните животни също поемат уран в организмите си с храната, само че той бързо се изхвърля от организма благодарение на урината и изпражненията.
За какво се употребява уранът?
Обогатеният уран се употребява като гориво в атомните електроцентрали и в други нуклеарни реактори - да вземем за пример такива, които зареждат военни кораби и подводници. Разбира се, обогатеният уран е централната съставния елемент и на извънредно рисковите нуклеарни оръжия. Обогатеният уран може да служи също така за радиационна отбрана или за производството на бронебойни снаряди.
Знаете ли, че уран има даже в питейната ни вода?
Както стана дума, уран се утаява на дъното на водоизточниците, а също и в подпочвените води. Световната здравна организация (СЗО) ни успокоява обаче: приемът на уран посредством питейна вода е извънредно невисок. Макар че не на всички места по света това е по този начин. Според МААЕ в някои области концентрацията на уран в питейните води е изключително висока.
В някои елементи от Финландия да вземем за пример на човек може да му се случи да поеме десетки микрограма уран на ден. Учените към момента не могат за сигурност да кажат дали такова вдишване на уран може да провокира ракови болести. СЗО оповестява единствено, че не разполага с задоволително данни от лабораторни проучвания върху хора или животни.
Колко рисков е уранът?
Да, този радиоактивен детайл може да бъде доста рисков, само че всичко зависи от това в каква степен сте се изложили на въздействието му. Ако става дума за минималните количества уран в околната среда, т.е. това, което учените назовават " външна експозиция ", то рискът за здравето си остава невисок.
Уранът се разпада на алфа частици, а човешката кожа може да ги блокира. Тези частици са относително мудни и тежки спрямо другите форми на нуклеарна радиация и те не могат да обхванат доста надълбоко или да преодолеят пластове материя. И въпреки всичко: в случай че човек поеме висока централизация на уран, това може да аргументи рак, който да засегне костите или белия дроб. При поемане на висока централизация от уран рискът от рак на белия дроб става изключително огромен.
Уранът е отровен химически детайл и поемането му вътре в човешкия организъм съществено поврежда вътрешните органи и изключително бъбреците.
Изтичане на уран в индустрията и минното дело
Част от урана в околната среда е резултат от течове - от промишлени предприятия или мини. Самият уран се добива в изкопни мини най-много в страни като Казахстан, Канада и Австралия. Но уран има и другаде - да вземем за пример в Нигерия и Намибия.
И в България има много уран
В България добивът на уран води началото си от мина Бухово, където през 1938 година стартират добивни работи. След края на Втората международна война Народна република България стартира да изнася добитата суровина за Съюз на съветските социалистически републики. През идващите години са открити още голям брой залежи - в Стара Планина, Родопите и другаде.
Според " Уикипедия " през 1988 година в България работят 47 уранови мини, с общ рандеман от 662 тона за съответната година, което е било 1,5% от международния рандеман. През 1992 година добивът на уран в България е прекратен като " стопански неблагоприятен ". Към 2014 година потвърдените ресурси уран на територията на България се равняват на 35 374 тона. Най-големите залежи са Бухово, Симитли, Елешница, Момино, Белозем, Симеоновград и Смолян.
Как наподобява уранът?
Радиоактивният детайл наподобява по своя сребристо сиво-бял цвят на другите тежки метали: оловото, кадмия, волфрама. Уранът е извънредно компактен метал: кубче със страна 10 сантиметра тежи цели 20 кг. Представете си единствено: едно малко по-голямо кубче на Рубик да тежи колкото цялостен куфар с багаж!
Уран в околната среда
Ако разровите почвата в своя двор или в градината, несъмнено ще попаднете на уран, въпреки и в пренебрежимо дребни количества. Според Международната организация за атомна сила (МААЕ) междинната централизация на уран в почвата възлиза на две елементи на един милион, което изразено в проценти наподобява по този начин: 0,0002%. Точно такива количества учените назовават " следи ".
Уранът от прахоляците във въздуха може да се утаи върху повърхността на реките, потоците и езерата, по-късно да потъне към дъното и там да се смеси със следите от различен уран. Тревопасните животни също поемат уран в организмите си с храната, само че той бързо се изхвърля от организма благодарение на урината и изпражненията.
За какво се употребява уранът?
Обогатеният уран се употребява като гориво в атомните електроцентрали и в други нуклеарни реактори - да вземем за пример такива, които зареждат военни кораби и подводници. Разбира се, обогатеният уран е централната съставния елемент и на извънредно рисковите нуклеарни оръжия. Обогатеният уран може да служи също така за радиационна отбрана или за производството на бронебойни снаряди.
Знаете ли, че уран има даже в питейната ни вода?
Както стана дума, уран се утаява на дъното на водоизточниците, а също и в подпочвените води. Световната здравна организация (СЗО) ни успокоява обаче: приемът на уран посредством питейна вода е извънредно невисок. Макар че не на всички места по света това е по този начин. Според МААЕ в някои области концентрацията на уран в питейните води е изключително висока.
В някои елементи от Финландия да вземем за пример на човек може да му се случи да поеме десетки микрограма уран на ден. Учените към момента не могат за сигурност да кажат дали такова вдишване на уран може да провокира ракови болести. СЗО оповестява единствено, че не разполага с задоволително данни от лабораторни проучвания върху хора или животни.
Колко рисков е уранът?
Да, този радиоактивен детайл може да бъде доста рисков, само че всичко зависи от това в каква степен сте се изложили на въздействието му. Ако става дума за минималните количества уран в околната среда, т.е. това, което учените назовават " външна експозиция ", то рискът за здравето си остава невисок.
Уранът се разпада на алфа частици, а човешката кожа може да ги блокира. Тези частици са относително мудни и тежки спрямо другите форми на нуклеарна радиация и те не могат да обхванат доста надълбоко или да преодолеят пластове материя. И въпреки всичко: в случай че човек поеме висока централизация на уран, това може да аргументи рак, който да засегне костите или белия дроб. При поемане на висока централизация от уран рискът от рак на белия дроб става изключително огромен.
Уранът е отровен химически детайл и поемането му вътре в човешкия организъм съществено поврежда вътрешните органи и изключително бъбреците.
Изтичане на уран в индустрията и минното дело
Част от урана в околната среда е резултат от течове - от промишлени предприятия или мини. Самият уран се добива в изкопни мини най-много в страни като Казахстан, Канада и Австралия. Но уран има и другаде - да вземем за пример в Нигерия и Намибия.
И в България има много уран
В България добивът на уран води началото си от мина Бухово, където през 1938 година стартират добивни работи. След края на Втората международна война Народна република България стартира да изнася добитата суровина за Съюз на съветските социалистически републики. През идващите години са открити още голям брой залежи - в Стара Планина, Родопите и другаде.
Според " Уикипедия " през 1988 година в България работят 47 уранови мини, с общ рандеман от 662 тона за съответната година, което е било 1,5% от международния рандеман. През 1992 година добивът на уран в България е прекратен като " стопански неблагоприятен ". Към 2014 година потвърдените ресурси уран на територията на България се равняват на 35 374 тона. Най-големите залежи са Бухово, Симитли, Елешница, Момино, Белозем, Симеоновград и Смолян.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ