Йордан Божилов: По време на война не е разумно да се правят промени във военното разузнаване
Управляващото болшинство анонсира подготвянето на промени в законите за службите, които целят промяна в бранша. До момента няма публично оповестени текстове, само че е ясно, че се търси промяна на ръководителите на специфичните служби, смяна в метода им на избор и назначение – посредством Народното събрание, а не с декрет на президента, както и обединение на военното с цивилното разузнаване. За нуждата от сходни промени потърсихме мнението на Йордан Божилов, шеф на Софийски конгрес за сигурност.
Г-н Божилов, ръководещите анонсираха промяна с в службите. Все още параметрите на тези промени не са напълно ясни. Какво е обаче мнението ви по дадените досега поръчки?
Не съм виждал документи, които да разказват какви промени се плануват. Въпросът за обединение на военното с цивилното разузнаване стои на вниманието на обществото от доста години. Но значимият въпрос, в случай че приказваме за сливането или оставането на двете разузнавания, както са в този момент – настрана, кое е по-доброто от позиция на извършване на техните задания.
Много добре би трябвало да се реши дали едно обединение ще увеличи успеваемостта.
Другото е, коства ми се, че по време на во йна, която се води доста покрай България, този въпрос не би трябвало да стои на дневен ред. Трябва доста добре да се преценяват всички плюсове и минуси. Военното разузнаване дава в този момент извънредно доста информация за това какво става в Украйна.
По отношение на ръководителите – по какъв начин да се регламентира оттук насетне активността на тези служби и най-много управлението. Защото управлението е основно, то дефинира по какъв начин тези служби ще работят – дали те ще извършват прецизно закона, дали те ще бъдат подвластни на политически и други въздействия. Дейността на ръководителя на тези служби е извънредно значима.
Какво споделя Конституцията за подчинеността на службите?Моето мнение е, че Конституцията е доста бездънен, доста рационален документ. Един от правилата, които тя залага,това е разделянето и салдото на управляващите.Със сигурност по време на служебни държавни управления не би трябвало да се сменят ръководители на служби, не би трябвало да се сменят и назначават посланици. Това е изрично, тъй като то е на процедура корист с право. Президентът, който назначава служебното държавно управление и по този метод служебното държавно управление да прави оферти за промяна на посланици, на служби, на генерали в армията, това е корист с право. Но аз съм срещу и това всичко да отиде в изпълнителната власт, както в този момент се чуват такива хрумвания. Има механизъм, по който да се направи по този начин, че президентът да не може еднолично да назначава ръководителите на служби или тези лица, които изброих.Това може да стане с доста грациозен ход –като се вкара спомагателен детайл за избор и назначение на сходни лица, които в този момент са в кръга на компетенциите на президента да ги назначава, да се вкара едно условие за чуването им в Народното събрание или парламентарни комисии. И без такова чуване да не могат да се назначават, това да стане детайл на назначението. Това значи, че, в случай че няма настоящ парламент, президентът не може да назначи някое от тези лица по предложение на служебното държавно управление.Но съм изрично срещу да се бяга от този баланс, който Конституцията умно е заложила. Мотивите и причините за тези смени са свързани точно с Конституцията – това, че държавното управление дава отговор за сигурността и вътрешния ред в страната. Да, член 105 от Конституцията споделя, че Министерският съвет реализира политиката по сигурност и защита. Категорично е по този начин. Но Конституцията е вкарала фигурата на президента и му е дала избрани пълномощия. Те не са доста, само че по този начин или другояче президентът е орган, който гравитира към изпълнителната власт. За мен по-добрият вид е, да се сътвори механизъм, тъй че президентът, при назначено от него държавно управление да сменя… Това не са единствено службите. Това е управлението на Българската войска, това е управлението на Министерство на вътрешните работи, това са всички посланици. Задачата на служебното държавно управление е да приготви избори. Така е по Конституция.Тези хрумвания за промени в службите, в действителност промяна ли са? И въобще нужна ли е промяна?Със сигурност е нужна, само че такава промяна има доста аспекти. Една работа, с цел да работи, на нея ѝ би трябвало управление. Ако приказваме за ДАНС, да вземем за пример, това управление следва Стратегията за национална сигурност. Там се дефинира кои са рисковете, кои са, жестоко казано, нашите врагове, кои са ни съдружниците. Тоест, не може да се остави на ДАНС сама да преценя против какъв риск да работи. Ние би трябвало да имаме документи, които дават ясни насоки за работата на службите.Трябва да има Съвет по сигурността,
който да извършва ролята на координатор и който да има повече благоприятни условия да дава задания, да проучва. Ние и този съвет нямаме, имаме един секретар и трима-четирима специалисти към него. Трябва по този начин да се направи, че шефовете на служби да подсигуряват безпристрастността на осъществяване на дилемите, да няма политическа интервенция, да няма външна интервенция – това също е детайл на промяната.
И най-после би трябвало да има доста добър надзор върху активността на тези служби – финансов надзор, надзор какво е правено – кой е наблюдаван, за какво е наблюдаван. При това, което излезе за съветника Весела Чернева, че се е срещала с македонци, в случай, че това е била политиката на държавното управление и тя е работила от името на министър-председателя, за мен това е доста рисков рецидив.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Г-н Божилов, ръководещите анонсираха промяна с в службите. Все още параметрите на тези промени не са напълно ясни. Какво е обаче мнението ви по дадените досега поръчки?
Не съм виждал документи, които да разказват какви промени се плануват. Въпросът за обединение на военното с цивилното разузнаване стои на вниманието на обществото от доста години. Но значимият въпрос, в случай че приказваме за сливането или оставането на двете разузнавания, както са в този момент – настрана, кое е по-доброто от позиция на извършване на техните задания.
Много добре би трябвало да се реши дали едно обединение ще увеличи успеваемостта.
Другото е, коства ми се, че по време на во йна, която се води доста покрай България, този въпрос не би трябвало да стои на дневен ред. Трябва доста добре да се преценяват всички плюсове и минуси. Военното разузнаване дава в този момент извънредно доста информация за това какво става в Украйна.
По отношение на ръководителите – по какъв начин да се регламентира оттук насетне активността на тези служби и най-много управлението. Защото управлението е основно, то дефинира по какъв начин тези служби ще работят – дали те ще извършват прецизно закона, дали те ще бъдат подвластни на политически и други въздействия. Дейността на ръководителя на тези служби е извънредно значима.
Какво споделя Конституцията за подчинеността на службите?Моето мнение е, че Конституцията е доста бездънен, доста рационален документ. Един от правилата, които тя залага,това е разделянето и салдото на управляващите.Със сигурност по време на служебни държавни управления не би трябвало да се сменят ръководители на служби, не би трябвало да се сменят и назначават посланици. Това е изрично, тъй като то е на процедура корист с право. Президентът, който назначава служебното държавно управление и по този метод служебното държавно управление да прави оферти за промяна на посланици, на служби, на генерали в армията, това е корист с право. Но аз съм срещу и това всичко да отиде в изпълнителната власт, както в този момент се чуват такива хрумвания. Има механизъм, по който да се направи по този начин, че президентът да не може еднолично да назначава ръководителите на служби или тези лица, които изброих.Това може да стане с доста грациозен ход –като се вкара спомагателен детайл за избор и назначение на сходни лица, които в този момент са в кръга на компетенциите на президента да ги назначава, да се вкара едно условие за чуването им в Народното събрание или парламентарни комисии. И без такова чуване да не могат да се назначават, това да стане детайл на назначението. Това значи, че, в случай че няма настоящ парламент, президентът не може да назначи някое от тези лица по предложение на служебното държавно управление.Но съм изрично срещу да се бяга от този баланс, който Конституцията умно е заложила. Мотивите и причините за тези смени са свързани точно с Конституцията – това, че държавното управление дава отговор за сигурността и вътрешния ред в страната. Да, член 105 от Конституцията споделя, че Министерският съвет реализира политиката по сигурност и защита. Категорично е по този начин. Но Конституцията е вкарала фигурата на президента и му е дала избрани пълномощия. Те не са доста, само че по този начин или другояче президентът е орган, който гравитира към изпълнителната власт. За мен по-добрият вид е, да се сътвори механизъм, тъй че президентът, при назначено от него държавно управление да сменя… Това не са единствено службите. Това е управлението на Българската войска, това е управлението на Министерство на вътрешните работи, това са всички посланици. Задачата на служебното държавно управление е да приготви избори. Така е по Конституция.Тези хрумвания за промени в службите, в действителност промяна ли са? И въобще нужна ли е промяна?Със сигурност е нужна, само че такава промяна има доста аспекти. Една работа, с цел да работи, на нея ѝ би трябвало управление. Ако приказваме за ДАНС, да вземем за пример, това управление следва Стратегията за национална сигурност. Там се дефинира кои са рисковете, кои са, жестоко казано, нашите врагове, кои са ни съдружниците. Тоест, не може да се остави на ДАНС сама да преценя против какъв риск да работи. Ние би трябвало да имаме документи, които дават ясни насоки за работата на службите.Трябва да има Съвет по сигурността,
който да извършва ролята на координатор и който да има повече благоприятни условия да дава задания, да проучва. Ние и този съвет нямаме, имаме един секретар и трима-четирима специалисти към него. Трябва по този начин да се направи, че шефовете на служби да подсигуряват безпристрастността на осъществяване на дилемите, да няма политическа интервенция, да няма външна интервенция – това също е детайл на промяната.
И най-после би трябвало да има доста добър надзор върху активността на тези служби – финансов надзор, надзор какво е правено – кой е наблюдаван, за какво е наблюдаван. При това, което излезе за съветника Весела Чернева, че се е срещала с македонци, в случай, че това е била политиката на държавното управление и тя е работила от името на министър-председателя, за мен това е доста рисков рецидив.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ