Коментар на Петър Волгин: Историята и злоупотребите с нея
Управляващите постоянно са желали да пренаписват историята по метод, който да дава отговор на моментния им интерес. Затова и техният обслужващ личен състав, формиран от правилни на властта учени и всевъзможни други говорещи глави, се стреми да изчегърта от историята всичко, което не се вписва в политическата обстановка. Да вземем отношението на властта към националния празник Трети март.
Нека първо си напомним за какво Трети март е националният ни празник. Защото тогава е възобновена българската държавност. След пет века небитие България още веднъж се появява на историческата карта. Да, това става допустимо с помощта на Руско-турската освободителна война. Такива са обстоятелствата. Колкото и да не им харесва на днешните ръководещи, точно решителната интервенция на Русия прави допустимо нашето Освобождение. Ако войната беше Американо-турска, или Британо-турска, точно тези страни щяха да са нашите освободители. Ама не са.
Съвсем друго е станало, колкото и да не се харесва това на ръководещите, които напълно явно желаят да изличат от историята ни всичко, което е обвързвано с Русия. Тези дни ротационният министър председател показа с нас визията си, че той нямал нищо срещу Трети март, но тъй като дипломат Митрофанова била споделила нещо си, пък съветският патриарх и той нещо направил, та поради това трябвало да си сменим националния празник. Не знам вие какво мислите, но не ми се коства изключително умно да си сменяме националните празници единствено тъй като някой споделил или направил нещо. Това е същият, безусловно неясен за мен метод на мислене, съгласно който би трябвало да си променяме законите, че и самата Конституция единствено тъй като ръководещите не харесват президента.
Не са длъжни да го харесват, естествено, но за какво поради наранените си усеща би трябвало да бърникат главния ни закон, ето това в никакъв случай няма да схвана. Изобщо кой ли не се упражнява сега върху Конституцията ни. Едни правоверни евроатлантици предложиха там да бъде записано, че България е член на НАТО и Европейски Съюз вечно. Гениална концепция в действителност! Веднага обаче ми хрумват и други гениални хрумвания в тази тенденция, освен това въодушевени точно от близката ни история, за която беседваме през днешния ден.
Не толкоз от дълго време в главния ни закон имаше член Първи, който постановяваше управителната роля на Българска комунистическа партия. В днешния член Първи може да написа, че България ще бъде ръководена единствено и само от ПП-ДБ. Защото тези партии са изначално и непоколебимо евроатлантически и никой различен с изключение на тях няма право да ръководи. Да се върнем в този момент към Девети септември и почналите тогава процеси. Не може да не ви е направил усещане фактът, че хората, които през днешния ден най-гласовито ругаят комунизма и които се кълнат, че са станали антикомунисти още в детската градина, в дейностите си по нищо не се разграничават от най-едноизмерните комунистически управници.
Тези едноизмерни началници отпреди 1989 година забраняваха всичко, което опонираше на убогия им светоглед. Тези, предходните, постулираха, че има единствено един метод на мислене и една-единствена позиция. Абсурдът е, че днешните им отрицатели, така наречен „ демократи “ и „ либерали “ вършат безусловно същото. Те желаят да има единствено едно мислене, една-единствена позиция и един-единствен прочит на историята – този, който те утвърждават.
Изобщо днешните антикомунисти се пробват да възкресят най-мракобесните комунистически практики. Опитват се да не разрешават или, както е модерната дума, да „ анулират “ всичко, което не се вмества в официозното мислене и говорене. Пренаписват историята тъкмо както правеше това режимът преди 1989 година, а от съвремието отстраняват нещата, които не се вместват в тяхното Прокрустово ложе.
Ако пък се случи по този начин, че някой министър или консултант на министъра се държи несъответстващо на обществено място, какъвто беше казусът с държанието на един служител в „ Пирогов “, разгласяването на сходни събития бива определяно като съветска специфична интервенция. Тоест, всеки, който подлага на критика днешните ръководещи, бива заклеймяван като „ сътрудник на Кремъл “, тъкмо както преди Десети ноември всеки, който подлагаше на критика тогавашните ръководещи, биваше определян като „ прислужник на западния империализъм “. Не знам дали е смешно или е тъжно, само че е несъмнено, че глашатаите на победилия вечно евроатлантизъм по нищо не се разграничават от пропагандаторите на тогавашния комунизъм, който също трябваше да продължава до края на света.
*Коментарът показва персоналното мнение на създателя
Източник:
Нека първо си напомним за какво Трети март е националният ни празник. Защото тогава е възобновена българската държавност. След пет века небитие България още веднъж се появява на историческата карта. Да, това става допустимо с помощта на Руско-турската освободителна война. Такива са обстоятелствата. Колкото и да не им харесва на днешните ръководещи, точно решителната интервенция на Русия прави допустимо нашето Освобождение. Ако войната беше Американо-турска, или Британо-турска, точно тези страни щяха да са нашите освободители. Ама не са.
Съвсем друго е станало, колкото и да не се харесва това на ръководещите, които напълно явно желаят да изличат от историята ни всичко, което е обвързвано с Русия. Тези дни ротационният министър председател показа с нас визията си, че той нямал нищо срещу Трети март, но тъй като дипломат Митрофанова била споделила нещо си, пък съветският патриарх и той нещо направил, та поради това трябвало да си сменим националния празник. Не знам вие какво мислите, но не ми се коства изключително умно да си сменяме националните празници единствено тъй като някой споделил или направил нещо. Това е същият, безусловно неясен за мен метод на мислене, съгласно който би трябвало да си променяме законите, че и самата Конституция единствено тъй като ръководещите не харесват президента.
Не са длъжни да го харесват, естествено, но за какво поради наранените си усеща би трябвало да бърникат главния ни закон, ето това в никакъв случай няма да схвана. Изобщо кой ли не се упражнява сега върху Конституцията ни. Едни правоверни евроатлантици предложиха там да бъде записано, че България е член на НАТО и Европейски Съюз вечно. Гениална концепция в действителност! Веднага обаче ми хрумват и други гениални хрумвания в тази тенденция, освен това въодушевени точно от близката ни история, за която беседваме през днешния ден.
Не толкоз от дълго време в главния ни закон имаше член Първи, който постановяваше управителната роля на Българска комунистическа партия. В днешния член Първи може да написа, че България ще бъде ръководена единствено и само от ПП-ДБ. Защото тези партии са изначално и непоколебимо евроатлантически и никой различен с изключение на тях няма право да ръководи. Да се върнем в този момент към Девети септември и почналите тогава процеси. Не може да не ви е направил усещане фактът, че хората, които през днешния ден най-гласовито ругаят комунизма и които се кълнат, че са станали антикомунисти още в детската градина, в дейностите си по нищо не се разграничават от най-едноизмерните комунистически управници.
Тези едноизмерни началници отпреди 1989 година забраняваха всичко, което опонираше на убогия им светоглед. Тези, предходните, постулираха, че има единствено един метод на мислене и една-единствена позиция. Абсурдът е, че днешните им отрицатели, така наречен „ демократи “ и „ либерали “ вършат безусловно същото. Те желаят да има единствено едно мислене, една-единствена позиция и един-единствен прочит на историята – този, който те утвърждават.
Изобщо днешните антикомунисти се пробват да възкресят най-мракобесните комунистически практики. Опитват се да не разрешават или, както е модерната дума, да „ анулират “ всичко, което не се вмества в официозното мислене и говорене. Пренаписват историята тъкмо както правеше това режимът преди 1989 година, а от съвремието отстраняват нещата, които не се вместват в тяхното Прокрустово ложе.
Ако пък се случи по този начин, че някой министър или консултант на министъра се държи несъответстващо на обществено място, какъвто беше казусът с държанието на един служител в „ Пирогов “, разгласяването на сходни събития бива определяно като съветска специфична интервенция. Тоест, всеки, който подлага на критика днешните ръководещи, бива заклеймяван като „ сътрудник на Кремъл “, тъкмо както преди Десети ноември всеки, който подлагаше на критика тогавашните ръководещи, биваше определян като „ прислужник на западния империализъм “. Не знам дали е смешно или е тъжно, само че е несъмнено, че глашатаите на победилия вечно евроатлантизъм по нищо не се разграничават от пропагандаторите на тогавашния комунизъм, който също трябваше да продължава до края на света.
*Коментарът показва персоналното мнение на създателя
Източник:
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ