Признат провал
Управляващите трансформираха датата за присъединението на страната към заветната еврозона и я отложиха с една година. Така те публично признаха провалянето си за приемането на еврото. Въпреки това апелите да бързаме и оптимизмът не секват, тъй като в случай че се бавим, съгласно думите на финансовия мнистър Асен Василев загубите за страната ще се пресмятат на 4-5 % от Брутният вътрешен продукт. Как ги е пресметнал, единствено той си знае.
Известни са социологическите изследвания, съгласно които над 60 % от жителите на най-бедната страна в Европейски Съюз - България, не желаят еврото. Явно те инстиктивно усещат, че не ние към момента там мястото, макар че непрестанно ни убеждават, по какъв начин е влиятелно да влезем в Еврозоната - клубът на богатите. А има много богати страни, като да вземем за пример Швеция и Дания, които не желаят да влизат в този клуб. Защото тази мантра няма да ни направи нито по-богати, нито пък по-успешни.
Единственото несъмнено там е членският импорт, а той занапред ще нараства. При състояние, че нашите приходи са едвам на половина от междинните за ДклубаУ това значи, че българите в дословния смисъл ще би трябвало да си изгладуват своето участие, или пък в случай че желаят да се приближат до клубния стандарт, ще могат да го създадат единствено на заем. Вероятно ще стане тъкмо това, защото с влизането си ще получим по-висок рейтинг, по-изгодни лихви и по този начин по-лесно ще потънем в задължения.
Като прилежаща Гърция, чийто обществен дълг до влизането в Европейския съюз беше едвам 50% от Брутният вътрешен продукт, само че през 2001 година, когато страната влезе в Еврозоната към този момент доближи над 100%, а по-късно, до началото на дълговата рецесия съотношението се усили двукратно.
Освен това множеството от досегашните оценки за вредите и изгодите от единната валута са меко казано непълни, а сериозният разбор въобще отсъства от дневния ред на страната. Разбира се, без да броим пропагандното говорене на политическия и икономическия хайлайф, макар неуспехите му в тази област. Всичко е въпрос на интерес, само че не националният интерес е тематика на този непотребен обществен звук.>
Известни са социологическите изследвания, съгласно които над 60 % от жителите на най-бедната страна в Европейски Съюз - България, не желаят еврото. Явно те инстиктивно усещат, че не ние към момента там мястото, макар че непрестанно ни убеждават, по какъв начин е влиятелно да влезем в Еврозоната - клубът на богатите. А има много богати страни, като да вземем за пример Швеция и Дания, които не желаят да влизат в този клуб. Защото тази мантра няма да ни направи нито по-богати, нито пък по-успешни.
Единственото несъмнено там е членският импорт, а той занапред ще нараства. При състояние, че нашите приходи са едвам на половина от междинните за ДклубаУ това значи, че българите в дословния смисъл ще би трябвало да си изгладуват своето участие, или пък в случай че желаят да се приближат до клубния стандарт, ще могат да го създадат единствено на заем. Вероятно ще стане тъкмо това, защото с влизането си ще получим по-висок рейтинг, по-изгодни лихви и по този начин по-лесно ще потънем в задължения.
Като прилежаща Гърция, чийто обществен дълг до влизането в Европейския съюз беше едвам 50% от Брутният вътрешен продукт, само че през 2001 година, когато страната влезе в Еврозоната към този момент доближи над 100%, а по-късно, до началото на дълговата рецесия съотношението се усили двукратно.
Освен това множеството от досегашните оценки за вредите и изгодите от единната валута са меко казано непълни, а сериозният разбор въобще отсъства от дневния ред на страната. Разбира се, без да броим пропагандното говорене на политическия и икономическия хайлайф, макар неуспехите му в тази област. Всичко е въпрос на интерес, само че не националният интерес е тематика на този непотребен обществен звук.>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ