На 14 януари Народното събрание ще поднови работата си, а

На 14 януари Народното събрание ще възобнови работата си, а изключителните парламентарни избори ще се проведат най-вероятно в края на март. Преди старта на горещия политически сезон ви предлагаме преглед за активността на партиите през 2025-а и прогноза за 2026-а, направени от Института за тактики и разбори (ИСА). Изводите на ИСА са правени през цялата минала година. Припомняме ги с фокус върху предстоящи развития през новия политически цикъл.
Започваме изявленията с водещата политическа мощ – ГЕРБ. 

С оставката на държавното управление, която изиска през декември, водачът на ГЕРБ Бойко Борисов запази възможностите на партията да остане фактор в българската политика. 

Да напомним - митингите през лятото на 2020-а ерозираха доверието към ГЕРБ, като трайната загуба на гласове е към 500 000. В серията от предварителни избори от този момент насам партията се задържа на равнища от 650 000 гласа, което, при фрагментацията на партийната система, й обезпечава първото място в социологическите рейтинги и надлежно – на избори. 

Какви можеха да са следствията от ескалиращото неодобрение през зимата на 2025-а, в случай че кабинетът " Желязков “ не бе подал оставка?

Ако бяха траяли да се развиват, Протести 2025 можеха да подложат на риск две основни неща: водещата роля на ГЕРБ и способността на Борисов за точни преценки на политическата обстановка. 

С оставката на „ Желязков “, основан с мандата на ГЕРБ, приключи едногодишен политически развой, чийто водещ белег бе следният факт: това бе първото държавно управление с мандат на партията, в което Бойко Борисов не е министър председател. Оттук, съгласно разбора на ИСА, произтекоха редица особености в развиването на процеса, които се отразиха и върху партията. 

Припомняме основни моменти от политическата динамичност, обвързвана директно с ГЕРБ: 

Със съставянето на кабинета „ Желязков “ партията на Бойко Борисов излезе от изолацията. Това бе първото държавното управление с неин мандат от началото на рецесията след 2020. Самият Борисов остана встрани, макар многократните му ангажименти след номинирането на Росен Желязков, че е най-подготвен.
Ключовият миг: ГЕРБ потвърди, че е върнала способността си да притегля съдружни сътрудници.

Борисов изпитваше забележим дискомфорт от това, че не е министър председател.
Още през март той съобщи прочувствено, че няма да оказва помощ на Росен Желязков, като обезпечава болшинство в Народното събрание. Извод на ИСА тогава бе, че Борисов би трябвало да надвие егото си, с цел да даде късмет на кабинета „ Желязков “.
Лидерът на ГЕРБ сподели и следното: „ Ще оставя да ми се катерят на гърба до тогава, до момента в който влезем в еврозоната. След това ще видите каква ще е реакцията на мен и на партията. (...) Най-голяма отговорност носи ГЕРБ, само че за нас ръководството не е непременно. Затова да е ясно – няма да поемаме непознати вини. “

ИЗВОД на ИСА бе  тогава, че държавното управление не съумява да проработи в резистентен темп, като една от аргументите е вносът на неустойчивост, който идва от изказванията на Борисов.

Безспорно е, че за ГЕРБ влизането в еврозоната е триумф, какъвто партията нямаше в актива си. Но тя не съумя да употребява триумфа си, тъй като в същия ден бе задържан кметът на Варна Благомир Коцев. Борисов разяснява събитието по този начин: „ Действително не мога да схвана за какво тъкмо този миг беше селекциониран. Когато цяла Европа ни поздравяваше, някой ни постави една лъжичка катран в кацата с меда. “

По мотив рецесията с неналичието на вода в редица обитаеми места, Борисов насочи сериозна имитация към Желязков, която може да се заключи с думите „ в случай че аз бях министър председател, казусът щеше да е решен. “

Думите му изрично сочат следното: 
Борисов обича да има избор, да не се усеща като пленник, да не наподобява притиснат. Със забележката към Желязков той показва, че има мощ и че думата му тежи, макар че не е министър председател. Ако кабинетът натрупа негативи, когато и да са парламентарните избори, Борисов ще взе участие в тях, без да носи тежестта от греховете на ръководството, защото е успявал да се дистанцира.
Това е извод, който се удостоверява 100 %. 

През септември Борисов даде доста явен знак към всички, като не взе участие в гласуването на вота на съмнение, т.е. не поддържа държавното управление. 
ИЗВОДЪТ НА ИСА бе следният: Неучастието на водача на партията-мандатоносител е знак за дискомфорт от позицията му и за отдалеченост от държавното управление, лидирано от ГЕРБ. Решението му може да се пояснява като отвод от стопроцентова поддръжка от съдружен кабинет, основан като че ли непредпазливо. Като разграничаване от „ Желязков “, като открехване на вратата към нова настройка, преформатиране или даже предварителен избор. 

Борисов заприказва и за партията като за дадена чартърен, а във връзка реплики на Делян Пеевски („ Аз съм гарантът “) прочувствено съобщи: „ Правителството е на България. То не е на ГЕРБ, то не е на Пеевски, то не е на Има Такъв Народ, то не е на Българска социалистическа партия, а е доста мъчно съединено. Никой от нас няма право да приказва „ аз “, „ аз съм поръчител “, „ от мен зависи “, тъй като всеки от нас може да го каже. Така е конструирана сега цялата политическа система у нас, че не сме си самодостатъчни. Без ГЕРБ не можеше да се направи държавно управление, по тази причина седим в него, тъй като не мога да измисля нищо по-добро. “

Така Борисов втвърди тона във всички направления, в това число към държавното управление, опозиционната ПП-ДБ, президента („ Аз президент нямам, имам партиен водач, който употребява всяко мероприятие, с цел да приказва единствено против държавното управление. “)

През октомври се очерта следният извод: Изборите за общински съветници в Пазарджик се трансфораха в повратна точна на политическия развой. Резултатите обрисуваха напредък на Движение за права и свободи и отлив на ГЕРБ, като останалите политически сили се показаха в границите на предстоящото. Движение за права и свободи бе първа мощ със 17,13%, втора – ПП-ДБ с 11,75%, следвана от Политическа партия „ Свобода “ с 10,345, Българска социалистическа партия със 7,42%, ВМРО-БНД с 6,84 и на шесто място ГЕРБ с 6,16%.
Пренесен върху общата политическа обстановка, трендът бе интерпретиран като индикатор за възходящата мощност на Движение за права и свободи с водач Делян Пеевски, което стряска преди всичко всички негови съперници – от ПП-ДБ до президента. Резултатът бе общопризнат като риск и от водача на ГЕРБ Бойко Борисов.

След доста ядосан обществен монолог Борисов изпрати депутатите си в изборните им региони с цел да видят какъв брой е „ изядено “ от партията (според израза на Ивайло Мирчев, което водачът на ГЕРБ възприе като огромна насмешка и надсмиване). 

ИЗВОД НА ИСА бе: Борисов разбра, че партията търпи вреди, които намират отражение в гласовете, които получава на избори. Това се случва за първи път, откогато ръководи държавно управление с неин мандат. Обикновено негативите отиват в съдружните сътрудници. Другояче казано, обстановката се обръща против ГЕРБ. 

Емоцията от резултатите в Пазарджик въпреки всичко бе туширана и на 22 октомври след среща сред управленията на парламентарните групи на ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи – НОВО НАЧАЛО бе оповестено, че е реализирана сделка за цялостен мандат; че актуалната форма на поддръжка няма да се променя; че Движение за права и свободи – НОВО НАЧАЛО отхвърля присъединяване в изпълнителната власт, както и в управленията на парламентарните комисии.

Протестите през ноември, които отключи планът за бюджет, предизвикаха решителна интервенция на Борисов, като през декември се стигна и до правителствената  оставка.  
Грешка бе, че обещанието проектобюджетът да се изтегли не бе удържано. 
Правилно бе, че оставката бе дадена, когато митингите се разгоряха с искане държавното управление да се отдръпна. Недоволството мъчно можеше да бъде удържано. 

И още ИЗВОДИ:
Борисов е ситуационен състезател, адаптивен, с инстинкт да оцелява. Последното доказателство е поисканата през декември оставка на кабинета.
Напрежението в връзките сред водачите и развиването на политическия развой ясно сочеха, че е допустима развръзка в тази посока – отдръпване на кабинета и нови избори. 
Появата единствено на Деница Сачева на консултациите при президента Радев бе значим знак за това, че връзките на ГЕРБ и Борисов с Радев са остри и ще продължат да се развиват в конфронтационен режим. Тоест, планът на Радев е припознат за политически конкурент още преди да се появил. Очевидно е, че в случай че това се случи, ГЕРБ се стреми да резервира за себе си проевропейската ниша, оставяйки на Радев единствената опция да се конкурира с „ Възраждане “. Тоест, пробва се да стисне периметъра на неговата интензивност. 

Този извод се удостоверява и от последното изявление на Бойко Борисов (2 януари, „ Гласове “). Разговорът не оставя подозрение, че Борисов е партията му (ще) се движат поредно по проевропейската линия, въпреки и с някои основни ангажименти, които засягат преди всичко Вашингтон. Лидерът на партията бе пределно явен за разликата в връзките със Щатите и Европа: От Брюксел сме подвластни, до момента в който със Съединени американски щати сме сътрудници. С всички останали, акцентира той, имаме прагматични връзки, които ни пазят. Той остана твърдо и на позицията на Брюксел, че Путин е агресор, навлизайка в непозната страна. Впрочем, наблягайки неведнъж, че най-хубавото за България и света е да има мир. 

Интервюто на Борисов бе всекидневен старт на акцията, която той и ГЕРБ ще водят за идните избори. Силуетът й и главните тези наподобяват обрисувани.
Един от стълбовете й са достиженията от премиерските мандати на Борисов: 
- преодоляването на миграцията, което направи България спокойна страна; „ зелената договорка “ и запазването на въглищните мощности; стоп пред джендър идеологията в учебните заведения при цялата другояче приемливост към „ инакомислещите “;

- България към този момент не е най-бедната страна в Европейски Съюз. По покупателна дарба изпреварваме Гърция, Румъния, Унгария, Словакия и Литва;

- от появяването на ГЕРБ на партийната карта мощта за бизнеса и хората като размер на Брутният вътрешен продукт се е нараснала четири пъти; 

- към днешна дата жителите още веднъж могат да са спокойни, тъй като фискалният запас е 20 милиарда лева;

- за последните 11 месеца, т.е. в границите на своето ръководство, ГЕРБ не е направила нито една грешка;

- ГЕРБ е партията, която вкара страната ни в Шенген и еврозоната – достижения, които правят оценка най-много младите българи. От участието в еврозоната “хората се усещат горди “.

Към президента Радев водачът на ГЕРБ насочи предизвестието, че слезе ли на партийния терен, ще би трябвало да носи отговорност. На въпросите за оставката на кабинета изведе като съществени аргументи самоувереност и липса на мярка („ всички прекалиха “).
От изброеното Борисов изведе следното умозаключение: „ Българите ще позволен неточност, в случай че не ни поддържат в този момент. И след няколко години отново ще поддържат нас “.

ИЗВОДИТЕ на ИСА: 
Решението на Борисов да даде двучасово изявление директно след коледните и новогодишните празничи е ексцентрично и самоуверено. В политическата пауза то се трансформира в топтема и бе безусловно разнищено в обществените мрежи – без значение дали с позитивен или негативен знак, само че всички говореха за него. 
Борисов, без да го декларира едно към едно, даде да се разбере, че упоритостта на ГЕРБ е още веднъж да бъде мощ №1 в България. 
В новия сезон ГЕРБ влиза с актива, че в границите на нейния мандат сме влезнали в клуба на богатите. 
ГЕРБ остава партия на балансите, като прави поклон и към ЕНП, и към Тръмп. 

Накратко: Борисов ускори ГЕРБ към победа на идните избори, остави отворени въможностите за коалиция на партията му в разнообразни направления, изчаквайки международните събития. 
Сега след него останалите са на ход.