Властта ремонтира закона за еврото и даде за пример текстове отпреди 101 години, довели до... дефицит на хляба
Управляващите от ГЕРБ, Българска социалистическа партия, " ИТН " и " Движение за права и свободи - Ново начало " стремително одобриха измененията в Закона за въвеждане на еврото на първо четене, който планува възбрана търговците да подвигат цените на артикули и услуги " без основателна причина " - каквото и да значи това - до края на 2026 година Въвеждат се и големи санкции при нарушавания, и изключителни пълномощия на Комисията за отбрана на потребителите (КЗП).
Бизнесът към този момент предизвести, че поправките могат да доведат до административен произвол, а икономисти - че с тях властта връща на процедура плановата и стопанска система от комунизма, а с разширените пълномощия на КЗП се основава " Комитет по цените " - какъвто също има в тоталитарната страна..
В опит да отбрани поправките, импортирани от кабинета " Желязков ", депутатът от ГЕРБ Любен Дилов - наследник напомни, че преди 101 години на същата дата Народното събрание е гласувало сходен закон. Председателят на комисията по бюджет и финанси Деляв Добрев (ГЕРБ) заключи, че очевидно и тогава е имало потребност да се вземат ограничения.
Става дума за интервал преди комунистическия режим - след Първата международна война при ръководството на кабинета на Демократическия сговор с министър председател Александър Цанков след Деветоюнския прелом (1923 г.).
Справка на " Булевард България " демонстрира, че на 24 юли 1924 година е признат Закона за облекчение на продоволствието и битка със скъпотията, препоръчан от ръководещите тогава.
Въпреки скептицизма на някои депутати, в това число Андрей Ляпчев (към оня миг дълготраен депутат от Демократическата партия и Демократическия сговор, а по-късно министър-председател), законът е гласуван.
Последиците от непазарното контролиране на цените в интервала сред Първата и Втората Световна война са обект на проучване в труда на
Какво е заложено в закона от 1924 година:
Назначаване на Главен комисар по продоволствието (Коста Николов) и локални комисари по прехраната (ако би трябвало да вършим прилика, евентуално нещо такова ще е функционалността на председателката на КЗП Мария Филипова);Комисарите по места би трябвало да изследват и ползват ограничения против скъпотията и спекулата;Въвеждат се санкции и затвор за спекуланти, фалшификатори и корумпирани служители;Държавата купува хранителни първични материали с бюджетни средства и ги продава на ниска цена на производители, с цел да държи цените ниски.
Какъв е резултатът:
Цените на някои артикули са нормирани, само че това води до дефицити – изключително на самун, само че също и на захар, кафе, сол, месо и др.Черният пазар процъфтява, защото пазарните сили не са регистрирани.Социално напрежение – хората се редят на опашки, както по време на войната; най-бедните са най-засегнати, тъй като не могат да си разрешат по-скъп самун или алтернативиОпитите да се балансира сред ниски цени за потребителите и приходи за производителите се провалят – изключително очевидно при фиксирането на цената на хляба, което води до прекъсване на производството от страна на хлебарите.
През 1932 година се прави нов опит – вкарва се налог върху хляба посредством хлебни марки (подобни на бандеролите). Но обезпечените цени на брашното не се съблюдават, което води до нов спад в производството.
Вместо да ограничи скъпотията, законоът основава пазарни изкривявания, дефицит и обществено напрежение, като удостоверява икономическата доктрина, че закрепените цени, когато не отразяват действителността на търсенето и предлагането, водят до дефицити и контрабанда, написа в проучването на проф. Пенчев
Така 101 години по-късно страната прави следващ опит да управлява цените - въпреки и не чак по този начин фрапантно на пръв взор. Очаква се поправките в закона за въвеждане на еврото да влязат на второ четене в пленарната зала още идната седмица. Официално цените в България би трябвало да се означават в лев и евро от 8 август.
Бизнесът към този момент предизвести, че поправките могат да доведат до административен произвол, а икономисти - че с тях властта връща на процедура плановата и стопанска система от комунизма, а с разширените пълномощия на КЗП се основава " Комитет по цените " - какъвто също има в тоталитарната страна..
В опит да отбрани поправките, импортирани от кабинета " Желязков ", депутатът от ГЕРБ Любен Дилов - наследник напомни, че преди 101 години на същата дата Народното събрание е гласувало сходен закон. Председателят на комисията по бюджет и финанси Деляв Добрев (ГЕРБ) заключи, че очевидно и тогава е имало потребност да се вземат ограничения.
Става дума за интервал преди комунистическия режим - след Първата международна война при ръководството на кабинета на Демократическия сговор с министър председател Александър Цанков след Деветоюнския прелом (1923 г.).
Справка на " Булевард България " демонстрира, че на 24 юли 1924 година е признат Закона за облекчение на продоволствието и битка със скъпотията, препоръчан от ръководещите тогава.
Въпреки скептицизма на някои депутати, в това число Андрей Ляпчев (към оня миг дълготраен депутат от Демократическата партия и Демократическия сговор, а по-късно министър-председател), законът е гласуван.
Последиците от непазарното контролиране на цените в интервала сред Първата и Втората Световна война са обект на проучване в труда на
Какво е заложено в закона от 1924 година:
Назначаване на Главен комисар по продоволствието (Коста Николов) и локални комисари по прехраната (ако би трябвало да вършим прилика, евентуално нещо такова ще е функционалността на председателката на КЗП Мария Филипова);Комисарите по места би трябвало да изследват и ползват ограничения против скъпотията и спекулата;Въвеждат се санкции и затвор за спекуланти, фалшификатори и корумпирани служители;Държавата купува хранителни първични материали с бюджетни средства и ги продава на ниска цена на производители, с цел да държи цените ниски.
Какъв е резултатът:
Цените на някои артикули са нормирани, само че това води до дефицити – изключително на самун, само че също и на захар, кафе, сол, месо и др.Черният пазар процъфтява, защото пазарните сили не са регистрирани.Социално напрежение – хората се редят на опашки, както по време на войната; най-бедните са най-засегнати, тъй като не могат да си разрешат по-скъп самун или алтернативиОпитите да се балансира сред ниски цени за потребителите и приходи за производителите се провалят – изключително очевидно при фиксирането на цената на хляба, което води до прекъсване на производството от страна на хлебарите.
През 1932 година се прави нов опит – вкарва се налог върху хляба посредством хлебни марки (подобни на бандеролите). Но обезпечените цени на брашното не се съблюдават, което води до нов спад в производството.
Вместо да ограничи скъпотията, законоът основава пазарни изкривявания, дефицит и обществено напрежение, като удостоверява икономическата доктрина, че закрепените цени, когато не отразяват действителността на търсенето и предлагането, водят до дефицити и контрабанда, написа в проучването на проф. Пенчев
Така 101 години по-късно страната прави следващ опит да управлява цените - въпреки и не чак по този начин фрапантно на пръв взор. Очаква се поправките в закона за въвеждане на еврото да влязат на второ четене в пленарната зала още идната седмица. Официално цените в България би трябвало да се означават в лев и евро от 8 август.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ