Управляващите опитаха да превърнат посещението на председателя на Еврогрупата Паскал

...
Управляващите опитаха да превърнат посещението на председателя на Еврогрупата Паскал
Коментари Харесай

Една несполучлива пропагандна акция за въвеждането на еврото

Управляващите пробваха да трансфорат визитата на ръководителя на Еврогрупата Паскал Донахю в мощен агитационен инструмент в интерес на влизането на България в Еврозоната и въвеждането на еврото като единствена българска парична единица.

За задачата бе проведена специфична конференция, на която ръководителят на Еврогрупата, дружно с шефът на Българска народна банка Димитър Радев и министърът на финансите Асен Василев, трябваше да опишат за изгодите от влизането на страната ни в Еврозоната.

Неясно остана кого имаха за цел да убедят уредниците, тъй като присъстващите в залата представители на бизнеса нямаха потребност от такова увещание. Те даже нямаха и въпроси във връзка с въвеждането на еврото и надали щяха да се вземат думата по тематиката, в случай че не бяха нападателните изявления на представителите на онази група (не разясняваме дребна или огромна е тя) политици и жители, които са съперници на въвеждането на еврото у нас и на метода, по който ръководещите се пробват да създадат това. Именно наличието и интензивността на тези лица очевидно не бе планувано от уредниците на събитието. А бе разумно да се допусна, че едно такова пропагандно деяние, като въпросната конференция, ще има и съответното противопоставяне. В залата противодействието бе оглушително и брутално, изцяло в стила на политическите съперници на въвеждането на еврото, като някои от техните представители не се посвениха да задават продължителните си въпроси-изказвания, четейки ги от телефоните си по този начин, както някой им ги бе написал и изпратил.

На този декор Паскал Донахю прояви блестящите умения на европейската западна политическа школа, като умерено изясни какви са били преимуществата от приемането на еврото в неговата лична страна - Ирландия. Той също така уточни, че с влизането в еврозоната българският министър на финансите и шефът на Българска народна банка ще могат да участват в залата и да вземат участие във взимането на значимите за Европейски Съюз и за страната ни стопански решения. Друг е въпросът каква изгода България ще има от такова наличие и присъединяване, в случай че гласът й на такива разисквания няма нужната тежест, с цел да защити интересите на страната ни. Защото, както практиката е посочила, дадени стратегически решения за фискалната, паричната и икономическата политика на Европейски Съюз постоянно са преференциални единствено за част от членовете на съюза, а за други може и да са отрицателни. Организаторите на конференцията обаче не дадоха опция Донахю да бъде питан по тази тематика, с цел да внесе съответните разяснения.

Донахю нито за един миг не падна до равнището на българския жесток примитивизъм в разискването на тематиките към въвеждането на еврото. А на въпроса какво мисли за предотвратения референдум у нас по тази тематика, отговори, че не би давал препоръки какви политически действия да се правят по тематиката в една суверенна страна като България, както би бил много обезпокоен, в случай че някой чужденец стартира да поучава ирландците защо да вършат референдум и защо не.
 Амбицията да влезем в Еврозона през 2025 година стои
Амбицията да влезем в Еврозона през 2025 година стои

Мария Габриел: От нас зависи да се противопоставим на популисткия песимизъм

Управителят на Българска народна банка Димитър Радев също избегна сполучливо прекия сблъсък с съперниците на еврото, като уточни какви преимущества е дало на България влизането и в Банковия съюз на Европейски Съюз и по какъв начин тогавашните страхове от този акт не са се сбъднали. Той съобщи, че влизането в Еврозоната дава доста спомагателни благоприятни условия за сполучливо икономическо развиване, само че не дава гаранции, че това ще се случи, в случай че не бъдат направени нужните промени и страната не се придържа към положителни стопански и финансови политики.

С тези свои думи той изцяло се консолидира с позицията на Донъхю, който съобщи, че влизането в Еврозоната не подсигурява автоматично икономически разцвет. " Ако вземете верните политики за регулациите в банковия бранш и за стабилността на финансите, присъединяване ви в Еврозоната ще ви даде опция да се възползвате от бонусите на тези решения ", съобщи Донъхю.

На този декор министърът на финансите Асен Василев направи изненадващо известие, че всички упования и модели демонстрират, че тази година България ще покрие критерия за инфлация. Въпросът бил по кое време това ще стане - през юли, през септември, през октомври или през ноември. Василев категорично съобщи, че в тази връзка му било дадено, когато и да изиска Европейската комисия да изготви спомагателен конвергентен доклад за страната ни. Този подробност искахме да уточним с умишлен въпрос към Донахю дали това е по този начин, защото подобно нещо е казус, и също така за никого не е загадка, че когато сегашният ни финансов министър каже " Добър ден ", би трябвало да се уверите дали слънцето на открито е на небосклона. Но опция за сходно конкретизиране от ръководителя на Еврогрупата, по този начин и не получихме от уредниците на събитието.
 Асен Василев предложи на бизнеса да се приготви за еврото
Асен Василев предложи на бизнеса да се приготви за еврото

Кога тъкмо през 2025 година ще се присъединим към еврозоната зависи от инфлацията в България

За сметка на това Асен Василев за следващ път " блесна " със съмнителната си трактовка на българската история, като съобщи, че за целия интервал на самостоятелното битие на страната ни - от средновековието до наши дни, българската национална валута е била самостоятелна единствено два пъти по седем години и през тези два пъти страната е банкрутирала. Подобни изказвания демонстрират надълбоко непознаване на финансовите документи на Българска народна банка от основаването й до края на 1989 година, които са оповестени в многотомно издание. Или пък просто са плод на първичен нихилизъм. За сведение на Василев ще посочим, че през последните две десетилетия на 19 век Българска народна банка и неговите прародители в Министерството на финансите са водили напрегната битка с изваждането от обръщение в страната на сребърната руска рубла и монетите от на други страни, с които е бил наводнен българският пазар, и замяната им с български левове със сребърно и златно покритие. И в случай че това не е самостоятелна политика за налагане на българската национална валута, здраве му кажи.

За позоваването на средновековната история и по какъв начин сме получили право през 1230-а от папа Инокентий III да сечем някакви си римски монети изобщо няма да приказваме. Въпросният папа умира през 1216 година, а разрешението, дадено от него на българският държател Калоян, да сече монети е част от институционалния символизъм на реалиите, свързани с кралските преимущества, които Инокентий дава на Kалоян в желанието си да го притегли на страната на католицизма. Впрочем, за момента археологията не е разкрила монета на Калоян, а това, за което очевидно са разказали на Василев, само че той не е запомнил добре, е за златната номизма с лика на Иван Асен II.
Източник: news.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР