Еврото като извинение за неограничена държавна намеса
Управляващите желаят да върнат плановата стопанска система от комунизма под знамето на битката против инфлацията. Ако бъдат признато предлагането на държавното управление всички цени минават под контрола на Комисията за отбрана на потребителите до края на 2026 г.
За какво става въпрос?
В настоящия Закон за въвеждане на еврото е планувано, че в интервала на двойно обращение търговците не могат да усилват цените на предлаганите от тях артикули и услуги, когато това не е обосновано от справедливи стопански фактори.
Пак неразбираемо и непазарно – най-малкото тъй като не съществува научна категория или правна формулировка за това по какъв начин се образува цена и каква би трябвало да е връзката с посочените справедливи фактори. Но този текст е очакван за напълно къс интервал на прекосяване към новата валута – в рамките единствено на единия месец на двойно обращение (януари 2026 г.)
Още по тематиката:
Сега държавното управление предлага напълно друга дефиниция – възбраната да важи за целия интервал на двойно обозначаване, т.е. от 8 август 2025 до 31 декември 2026 година А за близо 17 месеца е ясно, че въпросните “обективни стопански фактори ” ще се трансформират – в стопанската система има непрекъсната динамичност, търсенето и предлагането на милиони артикули, услуги, запаси и така нататък са непрекъснато изложени на пазарния напън, цените порастват и падат в някои случаи в границите на деня. Какво излиза – всяко дружество или би трябвало да замрази цените на всичките си цени за близо година и половина, или да чака в цялостна неопределеност дали КЗП ще одобри „ обосновката “ за всяка смяна.
И по какъв начин ще се ползва сходна икономическа химера? Управляващите желаят да трансфорат Комисията за отбрана на потребителите в същински “Комитет по цените ” – специалистите ще преценят, неразбираемо следвайки каква методика или най-малко образователно пособие дали някоя цена от хилядите е изменена “обосновано ”. За да приложи това централно обмисляне, Комисията ще получи два рискови инструмента – право на достъп до на практика цялата бизнес и комерсиална информация от всеки, от който реши да изиска, и право да постанова наказания до 2% от оборота.
Правителството пробва да даде формулировка на въпросните “обективни стопански фактори ” – пояснено е с образци, че става въпрос за повишение на цените на първични материали и материали, повишение на цените на електрическата сила и природния газ, повишение на цените на горивата, повишаване на минималната работна заплата, повишаване на данъчно-осигурителната тежест, форсмажорни условия и други.
Но единствено до такава степен – няма методика, няма нито една формула или каквото и да е друго напътствие по какъв начин се чака да работят икономическите сътрудници при смяна на някои от тези, или попадащи в групата “други ” фактори. Например съвсем несъмнено е, че минималната заплата ще се увеличи от 1 януари – а тя е посочена измежду „ обективните фактори “ – само че какъв брой тъкмо % нарастване на цената на всеки артикул е позволен?
Ами в случай че нямаш служащи на минимална заплата – тогава можеш ли да вдигаш цените, в случай че въпреки всичко си увеличи възнагражденията? Че горивата сменят цените си всяка седмица, от време на време всеки ден с по няколко стотинки – „ обосновано “ ли е поради това да нарастне мъжкото подкастряне или електрическата крушка?
Още по тематиката:
Кога спазваш и по кое време нарушаваш закона – не си сигурен, разбираш от акта след инспекция от КЗП.
Това пътят към цялостен регулаторен произвол. Оцеляването на на практика всеки бизнес ще зависи от усмотрението на Комисията. И тъй като това регулаторно страшилище не може да ревизира хилядите компании за хиляди цени – ясно е, че това ще се трансформира в непрекъснато надвиснала опасност. Т.е. – още една бухалка, която може да се употребява изборно.
Такава интервенция в стопанската система нямаше и при Жан Виденов – когато въпреки всичко имаше група на артикули и услуги с контролирани цени и даже тогава правната норма приемаше, че отвън листата цените се договарят свободно. В този тип предлагането е нездравословно, рисково и не трябва да се приема.
*Текстът е препечатан на Института за пазарна стопанска система.
За какво става въпрос?
В настоящия Закон за въвеждане на еврото е планувано, че в интервала на двойно обращение търговците не могат да усилват цените на предлаганите от тях артикули и услуги, когато това не е обосновано от справедливи стопански фактори.
Пак неразбираемо и непазарно – най-малкото тъй като не съществува научна категория или правна формулировка за това по какъв начин се образува цена и каква би трябвало да е връзката с посочените справедливи фактори. Но този текст е очакван за напълно къс интервал на прекосяване към новата валута – в рамките единствено на единия месец на двойно обращение (януари 2026 г.)
Още по тематиката:
Сега държавното управление предлага напълно друга дефиниция – възбраната да важи за целия интервал на двойно обозначаване, т.е. от 8 август 2025 до 31 декември 2026 година А за близо 17 месеца е ясно, че въпросните “обективни стопански фактори ” ще се трансформират – в стопанската система има непрекъсната динамичност, търсенето и предлагането на милиони артикули, услуги, запаси и така нататък са непрекъснато изложени на пазарния напън, цените порастват и падат в някои случаи в границите на деня. Какво излиза – всяко дружество или би трябвало да замрази цените на всичките си цени за близо година и половина, или да чака в цялостна неопределеност дали КЗП ще одобри „ обосновката “ за всяка смяна.
И по какъв начин ще се ползва сходна икономическа химера? Управляващите желаят да трансфорат Комисията за отбрана на потребителите в същински “Комитет по цените ” – специалистите ще преценят, неразбираемо следвайки каква методика или най-малко образователно пособие дали някоя цена от хилядите е изменена “обосновано ”. За да приложи това централно обмисляне, Комисията ще получи два рискови инструмента – право на достъп до на практика цялата бизнес и комерсиална информация от всеки, от който реши да изиска, и право да постанова наказания до 2% от оборота.
Правителството пробва да даде формулировка на въпросните “обективни стопански фактори ” – пояснено е с образци, че става въпрос за повишение на цените на първични материали и материали, повишение на цените на електрическата сила и природния газ, повишение на цените на горивата, повишаване на минималната работна заплата, повишаване на данъчно-осигурителната тежест, форсмажорни условия и други.
Но единствено до такава степен – няма методика, няма нито една формула или каквото и да е друго напътствие по какъв начин се чака да работят икономическите сътрудници при смяна на някои от тези, или попадащи в групата “други ” фактори. Например съвсем несъмнено е, че минималната заплата ще се увеличи от 1 януари – а тя е посочена измежду „ обективните фактори “ – само че какъв брой тъкмо % нарастване на цената на всеки артикул е позволен?
Ами в случай че нямаш служащи на минимална заплата – тогава можеш ли да вдигаш цените, в случай че въпреки всичко си увеличи възнагражденията? Че горивата сменят цените си всяка седмица, от време на време всеки ден с по няколко стотинки – „ обосновано “ ли е поради това да нарастне мъжкото подкастряне или електрическата крушка?
Още по тематиката:
Кога спазваш и по кое време нарушаваш закона – не си сигурен, разбираш от акта след инспекция от КЗП.
Това пътят към цялостен регулаторен произвол. Оцеляването на на практика всеки бизнес ще зависи от усмотрението на Комисията. И тъй като това регулаторно страшилище не може да ревизира хилядите компании за хиляди цени – ясно е, че това ще се трансформира в непрекъснато надвиснала опасност. Т.е. – още една бухалка, която може да се употребява изборно.
Такава интервенция в стопанската система нямаше и при Жан Виденов – когато въпреки всичко имаше група на артикули и услуги с контролирани цени и даже тогава правната норма приемаше, че отвън листата цените се договарят свободно. В този тип предлагането е нездравословно, рисково и не трябва да се приема.
*Текстът е препечатан на Института за пазарна стопанска система.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ