Управляващите да не се замозаблуждават - инфлацията почти сигурно ще

...
Управляващите да не се замозаблуждават - инфлацията почти сигурно ще
Коментари Харесай

Иван Костов предлага временни тавани на надценките на основни стоки

Управляващите да не се замозаблуждават - инфлацията съвсем несъмнено ще надмине упованията. Това споделя някогашният министър председател Иван Костов в своя обява за.

Според Костов има няколко фактора за повишението на инфлацията. Първият е, че приходите се усилват по-бързо от увеличението на Брутният вътрешен продукт. Вторият е страхът от въвеждането на еврото, който се подхранва и от някои политици. Третият е това, че сивата стопанска система е към 30% от Брутният вътрешен продукт и около приемането на еврото тя ще би трябвало да излезе най-малко за малко на ярко. Това става най-много посредством покупки, което също е фактор за инфлацията.

Костов предлага и няколко ограничения, които да понижат инфлацията: да се ограничи растежа на заплатите, да се отсрочи увеличението на административни такси и акцизи, да се даде краткотрайна поддръжка за локалното произвеждане, което предлага по-ниски цени, да се вкарат краткотрайни тавани на комерсиалните надценки за съществени артикули, като храни и медикаменти, да се понижи лимитът за кешови заплащания от 10 000 на 2 000 лева и други
Ето цялостния текст на Иван Костов:
Не е време за самозаблуда. Управляващите не трябва да се успокояват, че инфлацията е под надзор и че прогнозите им ще се осъществен. В страната има мощен вътрешен фактор, който тласка цените нагоре – това е политиката на приходите.

Имаме инфлация на предлагането 

Данните на Национален статистически институт за март 2025 година демонстрират, че междинната работна заплата е повишена с 11.1% по отношение на март 2024 година, а инфлацията за този интервал е едвам 2.9%. Това значи действителен растеж на покупателната дарба на заплатите с към 8%. Пенсиите също са се нараснали действително с близо 7%. С други думи, действителните приходи на популацията порастват приблизително със 7.9% – доста по-бързо от действителното повишаване на Брутният вътрешен продукт и на продуктивността, която се е повишила с едвам 2.8%.

Изпреварващият растеж на приходите по отношение на основания Брутният вътрешен продукт би могъл да провокира свръхтърсене, само че това не се случва в цялостен мащаб. По-голямото търсене се задоволява посредством импорт на артикули и услуги, което води не толкоз до вътрешна инфлация, по отношение на утежняване на комерсиалния баланс и настоящата сметка на страната.

Истинският инфлационен напън идва от различен механизъм: изпреварващото повишаване на заплатите по отношение на продуктивността на труда усилва разноските за труд в себестойността и оскъпява създадените у нас артикули и услуги. Това е " инфлация на предлагането ". Именно този развой се следи в България в този момент.

От началото на годината до края на юни цените към този момент са се покачили доста. Ако прибавим нормалната лятно-есенна инфлация, следена след пандемията, прогнозите на държавното управление ще бъдат надхвърлени.

Страхът подвига цените  

Освен това в България работят и няколко спомагателни фактора, които усилват покачването на цените.

Често се подценява ролята на упованията. Когато жителите и бизнесът считат, че следва инфлация, те бързат да харчат. Това усилва внезапно търсенето, подвига цените и форсира спиралата. Президентът и политиците, които се афишират против приемането на еврото, ускоряват тези опасения. Твърденията им, че страната не е подготвена и че ще има ценови потрес, плашат хората. А страхът е най-силният проинфлационен фактор.

Преминаването към евро не е просто промяна на банкноти – за мнозина това значи комплициране в ръководството на персоналния бюджет, спестяванията и задълженията. Колкото по-несигурни се усещат хората, толкоз по-лесно се поддават на страховете и толкоз по-бързо харчат. Това още веднъж води до инфлация.

Сенчестата стопанска система  

Голяма част от стопанската система – към 31-32% от Брутният вътрешен продукт – е в сянка. Тя също ще премине към еврото. Тези недекларирани пари – " под дюшека " или в " черни каси " – ще се появят краткотрайно на повърхността, защото ще би трябвало да се обменят или харчат. Много от тях към този момент се употребяват за покупки на скъпи артикули: коли, техника, жилища. Причината – закрепеният курс към еврото основава чувство за финален късмет за " парично леговище ".

Този интензивен " спринт " на сивия бранш към консумация и вложения не се записва в формалната статистика, само че основава спомагателен напън върху цените. Така се основава значим, въпреки и мъчно проследим източник на инфлация.

Инфлацията съвсем несъмнено ще надмине упованията. Правителството би трябвало да се приготви – още в този момент – с антиинфлационна политика. Това е изключително значимо в интервала преди въвеждането на еврото, при подготовката на бюджета за 2026 година и в границите на фискалната и паричната тактика на страната.

У нас се не помни опитът от 1997–2001 година, когато бе водена сполучлива битка с инфлацията. Днес има повече принадлежности, само че би трябвало да бъдат употребявани рационално. Не може да се разчита единствено на Българска народна банка. Необходими са дейности на изпълнителната и законодателната управляващи: административни, фискални и структурни. И то – в точния момент.

Какво може да се направи? 

Да се ограничи темпото на повишаване на заплатите и да се предизвиква конкуренцията на пазара на труда, в това число посредством привличане на непозната работна ръка.

Да се отсрочи увеличението на административни такси и акцизи.

Да се даде краткотрайна поддръжка за локалното произвеждане, което предлага по-ниски цени.

Да се възпре автоматизираното прекачване на по-високите разноски върху цените, посредством поощряване на конкуренцията.

Да се лимитират растежът на заплатите в обществения бранш и автоматизираното индексиране на приходите.

Да се вкарат краткотрайни тавани на комерсиалните надценки за съществени артикули, като храни и медикаменти.

Сивата стопанска система би трябвало да бъде овладяна 

Да се понижи лимитът за кешови заплащания от 10 000 на 2 000 лева

Да се забранят заплащания в брой при покупка на парцели и коли.

Да се вкара електронна отчетност в действително време към Национална агенция за приходите.

Да се подтикват заплащанията по банков път.

Да се облекчат изискванията за микро- и дребни компании, които минават на ярко.

Контролът също би трябвало да се ускори – с повече инспекции, инспекции и действителни наказания. А жителите да бъдат окуражавани: " Искай касова записка ", " Работиш ли на ярко? " – това не са просто лозунги, а метод всеки да способства за постоянна и предвидима стопанска система.

Ако има доверие във властта и явен проект за деяние, страната може да премине сполучливо през този сензитивен преход – без да допусне инфлацията да усили хората в риск от беднотия.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР