Управляващите социалдемократи водят на изборите в Румъния. Предстоят трудни преговори
Управляващата Социалдемократическа партия ( СДП ) е на прага на успеха след парламентарните избори, които се организираха в неделя в Румъния.
Това основава предпоставки за договаряния за образуване на прозападна коалиция в страната, която е членка на Европейски Съюз и НАТО.
Гласуването в неделя се организира седмица след оспорваните в страната, на които проруски извънредно десен претендент изненадващо завоюва на първия тур. Тогава актуалният министър председател Марсел Чолаку подаде оставка като водач на СДП, откакто остана на трето място и не се класира за балотажа.
Първите резултати демонстрират, че при 99,3 % преброени гласове за СДП са дали своят вот 22,7% от гласоподавателите. На второ място е ултранационалистическият Алианс за обединяване на румънците ( АОР ) с 18,2%. Окончателните резултати се чакат по-късно денем, като разпределението на местата в двете камари на Народното събрание евентуално ще стане ясно по-късно.
Ако нито една партия не реализира независимо парламентарно болшинство, както демонстрират резултатите все още, ще последват сложни договаряния за сформиране на държавно управление, които може да зависят от резултата от балотажа на президентските избори идната седмица.
Основните тематики, които мотивираха гласоподавателите да гласоподават на парламентарните избори, бяха стопанската система и корупцията, както и геополитическата ориентировка на страната.
Анализатори допускат, че може да се сътвори несигурна коалиция, в която да се обединят силите на лявата СДП и дясноцентристките Национално-либерална партия ( НЛП ) и „ Съюз за избавление на Румъния “ ( ССР ), които се обрисува да бъдат надлежно на трето и четвърдо място. Преди седмица лидерката на ССР Елена Ласкони се класира за балотаж на президентските избори.
Такава коалиция би дала гаранция за прозападната политика на Румъния на фона на нововъзникващите крайнодесни партии, които постоянно са другарски настроени към Русия.
На пето място съгласно частичните резултати е партията Демократичен съюз на унгарците в Румъния с съвсем 9%. На шесто се обрисува да е партия „ SOS Румъния “ на евродепутатката Диана Шошоака със 7,19%. За първи път тази партия ще влезе в румънския парламент.
Изненадата на тези избори е прекосяването на 5-процентния предел за влизане в Народното събрание на Партия на младежите - нова партия, учредена през 2023 година от някогашната депутатка от АОР Анамария Гаврила. Крайнодесните популистки партии печелят общо към 30% от гласовете съгласно частичните резултати.
Според публични данни изборната интензивност е била 52,36% , или към 9,43 млн. гласоподаватели - най-високата интензивност на парламентарни избори в Румъния от 12 години насам. Избирателната интензивност на предния избор е била към 32%.
От няколко дни в Букурещ се организират протестни манифестации против крайнодесния победител на първия тур на президентските избори Калин Джорджеску. Много от протестиращите упрекват съветския президент Владимир Пути н, че се намесва във вътрешните работи на Румъния.
Това основава предпоставки за договаряния за образуване на прозападна коалиция в страната, която е членка на Европейски Съюз и НАТО.
Гласуването в неделя се организира седмица след оспорваните в страната, на които проруски извънредно десен претендент изненадващо завоюва на първия тур. Тогава актуалният министър председател Марсел Чолаку подаде оставка като водач на СДП, откакто остана на трето място и не се класира за балотажа.
Първите резултати демонстрират, че при 99,3 % преброени гласове за СДП са дали своят вот 22,7% от гласоподавателите. На второ място е ултранационалистическият Алианс за обединяване на румънците ( АОР ) с 18,2%. Окончателните резултати се чакат по-късно денем, като разпределението на местата в двете камари на Народното събрание евентуално ще стане ясно по-късно.
Ако нито една партия не реализира независимо парламентарно болшинство, както демонстрират резултатите все още, ще последват сложни договаряния за сформиране на държавно управление, които може да зависят от резултата от балотажа на президентските избори идната седмица.
Основните тематики, които мотивираха гласоподавателите да гласоподават на парламентарните избори, бяха стопанската система и корупцията, както и геополитическата ориентировка на страната.
Анализатори допускат, че може да се сътвори несигурна коалиция, в която да се обединят силите на лявата СДП и дясноцентристките Национално-либерална партия ( НЛП ) и „ Съюз за избавление на Румъния “ ( ССР ), които се обрисува да бъдат надлежно на трето и четвърдо място. Преди седмица лидерката на ССР Елена Ласкони се класира за балотаж на президентските избори.
Такава коалиция би дала гаранция за прозападната политика на Румъния на фона на нововъзникващите крайнодесни партии, които постоянно са другарски настроени към Русия.
На пето място съгласно частичните резултати е партията Демократичен съюз на унгарците в Румъния с съвсем 9%. На шесто се обрисува да е партия „ SOS Румъния “ на евродепутатката Диана Шошоака със 7,19%. За първи път тази партия ще влезе в румънския парламент.
Изненадата на тези избори е прекосяването на 5-процентния предел за влизане в Народното събрание на Партия на младежите - нова партия, учредена през 2023 година от някогашната депутатка от АОР Анамария Гаврила. Крайнодесните популистки партии печелят общо към 30% от гласовете съгласно частичните резултати.
Според публични данни изборната интензивност е била 52,36% , или към 9,43 млн. гласоподаватели - най-високата интензивност на парламентарни избори в Румъния от 12 години насам. Избирателната интензивност на предния избор е била към 32%.
От няколко дни в Букурещ се организират протестни манифестации против крайнодесния победител на първия тур на президентските избори Калин Джорджеску. Много от протестиращите упрекват съветския президент Владимир Пути н, че се намесва във вътрешните работи на Румъния.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ