Управлението на Леополд II над Конго представлява история на ужасите,

Управлението на Леополд II над Конго съставлява история на ужасите, която несмущаемо може да се съпостави с тази на Хитлер, само че за какво за него не се приказва толкоз доста? Белгия не е първата европейска страна, за която се сещаме, когато чуем израза „ кървава робия “. Малката страна постоянно е била по-известна с бирата си, в сравнение с с закононарушенията против човечеството.

Имало е време обаче, в разцвета на европейския империализъм в Африка, когато кралят на Белгия Леополд II ръководи своята персонална империя с свирепост, която доближава, а на моменти даже надминава закононарушенията даже на най-ужасните диктатори на 20 век.

Империята му е позната като Свободна страна Конго, а Леополд II е неин неоспорим държател. За близо 30 години, вместо да е елементарна колония на европейско държавно управление, както останалите, Конго е управлявана като частна благосъстоятелност на Леополд II, която цели неговото персонално обогатяване.

Негово величество крал Леополд II

Нищо от детството на Леополд II не показвало, че той ще се трансформира в всеобщ палач. Роден да заеме трона на Белгия през 1835 година, той прекарвал дните си, вършейки всичко това, което един елементарен европейски принц правел, преди да наследи трона от татко си – учел се да язди, да стреля, взел участие в разнообразни церемонии, срещал се с представители на армията, дами се за австрийска принцеса и по този начин нататък.

Леополд II заема трона през 1865 година. Той ръководи с лека ръка и тъкмо по метода, по който белгийците чакат това да се случи, изключително след многочислените революции и промени, които демократизират страната през последните няколко десетилетия. Онова, за което кралят в действителност упорствал пред сената, било да построи задгранична империя, както всички по-големи страни правели.

Това се трансформирало в фикс идея. Леополд II бил уверен, като множеството държавници от времето си, че величието на нацията е директно съразмерно на размера на облагите от колониите й. Той желае Белгия да има колкото е допустимо повече колонии. Първоначално, през 1866 година, Леополд II стартира договаряния с испанската кралица Исабела II за Филипините, само че договарянията завършват, когато през 1868 година Исабела II е принудена да се отдръпна от трона и да избяга във Франция. Тогава Леополд II за първи път стартира да приказва за Африка.

Обосновка за завладяването

През 1878 година журналистът и откривател на Африка Хенри Стенли се среща с различен собствен сътрудник – доктор Ливингстън надълбоко в тропическите гори на Конго. Медиите трансформират двамата мъже в герои – смели откриватели, отишли в сърцето на Африка. Онова, което медиите не загатват обаче, е за какво двамата известни публицисти са отишли въобще в Конго.

Няколко години преди двамата откриватели да се срещнат в Конго, Леополд II основава International African Society, с цел да провежда и финансира проучването на континента. Официално това негово деяние е показано като благо, а самият той като изтъкнат човеколюбец и великодушен крал, който разказвал на локалните за християнството.

Стенли и Ливингстън отворили пътя към Африка за сътрудниците на краля. Леополд II назовава мястото „ Свободна страна Конго “, иронично, само че името е прието на Конгреса в Берлин през 1885 година. Възможно е Леополд II, като същински католик, да е направил всичко, с цел да трансформира народа на Конго в християнски. Но той прави това по допустимо най-буквалния и недодялан метод – убивайки хиляди хора и правейки живота на останалите нетърпим, като ги принуждава непрекъснато да копаят за злато, да убиват слонове и да унищожава тропическите гори на родината им.

Белгийското държавно управление заема на Леополд II нужните средства за този „ филантропичен “ план и откакто кралят връща задълженията си, безусловно 100% от приходите отиват право в неговия джоб. Това не било белгийска колония. Земята принадлежала на един мъж, който бил решен да изцеди и последната капка от нея, до момента в който е жив.

Зверствата на Леополд II

Повечето колонисти упражнявали известна форма на принуждение, с цел да съумеят да придобият надзор върху колонизираните и с цел да запазят този надзор. През 25-те години, през които Свободна страна Конго съществува, е избран нов стандарт на свирепост, който ужасява даже и останалите колонизатори на Европа. Завоеванието стартира, когато Леополд II укрепва относително слабите си позиции, сключвайки съюз с локалните управляващи. Главният измежду тях е арабският търговец на плебеи – Типу Тип.

Групата на Тип има доста наличие на земята и изпраща постоянни колета с плебеи и слонова кост до крайбрежията на Занзибар. Това го трансформира в противник на краля, а претенциите му за преустановяване на робството в Африка прави всички договаряния прекомерно неуместни. Въпреки това, Леополд II назначава Тип за собствен губернатор на провинцията в подмяна на неговата дума, че няма да се меси в колонизирането на западните региони.

Тип употребява позициите си, с цел да ускори търговията с плебеи и слонова кост, а европейската общност, която е срещу робството, оказва напън върху Леополд II да го приключи. В последна сметка кралят го прави, само че по най-ужасяващият метод – той събира войска от наемници, които да се бият против групата на Тип наоколо до Източноафриканската рифтова котловина. След няколко години Тип е пропъден, дружно със своите арабски плебеи, а Леополд II поема цялостен надзор над Конго.

На земята, освободена от противници, Леополд II реорганизира наемниците си и ги трансформира в безмилостна група окупатори, наречена Force Publique, карайки ги да наложат волята си в цялата колония. Всеки регион има квоти за извличане на слонова кост, злато и диаманти. Леополд II избрал шефове, които да имат превеси над района, който управлявали. На всеки от тях му била изплащана комисионна, по тази причина шефовете се стремели да правят работата си оптимално добре – те принуждавали голям брой локални да работят по плантациите, а други подземен. Повечето от тях работели до гибел в мините.

Навсякъде властвала жестокостта. Хората били прогонвани от домовете си, с цел да се освободи място за продукциите. Алчността на шефовете на Конго не познавала граници. Хората (включително дами и деца), които не можели да доближат избраната им норма даже един път, били осакатявани, като най-често те изгубвали ръцете си. Ако на някой мъж не било допустимо да му се отреже ръка, тъй като трябвало да работи, Forces Publique отрязвали ръцете на брачната половинка или децата му.

Никой не знае какъв брой тъкмо хора са обитавали Свободна страна Конго през 1885 година, само че регионът, който е три пъти по-голям от Тексас, е имал към 20 милиона души население преди колонизирането. До 1924 година популацията било 10 милиона. Заради отдалечеността си и труднопроходимия терен, никоя друга европейска колония не знаела какво сигурно се случва с Конго, само че се смята, че тези „ изчезнали “ 10 милиона души най-вероятно са били убити.

Причината за гибелта на всички тези хора не е единствено една. В региона върлували, апетит, заболявания, прекалено натоварване от тежката работа, инфекциите, породени в резултат на осакатяванията, както и многочислените изтезания.

В последна сметка историите за кошмарите в Конго доближават до външния свят. Хората стартират да се опълчват на тази процедура. През 1908 година Леополд II няма различен избор, с изключение на да отстъпи земята на белгийското държавно управление. Правителството прави някои леки промени и трансформира името на колонията в Белгийско Конго. Жестокостта и осакатяванията не престават през идващите години до оповестяването на независимостта през 1960 година.

Леополд II, кралят на Белгия, умира в успокоение на 44-тата година от коронацията си – през декември 1909 година. Той е запомнен с огромното завещание, което оставя, както и с големите здания, които финансира със лични средства.