Политико: Борисов пред края на шоуто
Управлението на Бойко Борисов е изправено пред огромно тестване през днешния ден, когато в България се организират всеобщи митинги на фона на корупционната рецесия, която стартира да провокира безпокойствие в Берлин и Брюксел.
В продължение на съвсем два месеца Борисов се изправя пред ежедневни демонстрации от най-вече млади протестиращи, на моменти десетки хиляди, които настояват, че олигархична мафия е поела контрола над нацията посредством въздействието си върху правосъдната власт, медиите и апарата за държавна сигурност.
Тъй като инерцията на ежедневните митинги стартира да понижава, стачкуващите желаят да подсилят самодейността през днешния ден с това, което те назовават „ Велико национално въстание “ против Борисов. Политикът е някогашен пожарникар и телохранител, лоялен на Европейска национална партия – дясноцентристкото политическо семейство, което включва християндемократите на немския канцлер Ангела Меркел.
Протестиращите избраха сряда, с цел да усилят натиска, защото е първият работен ден на българския парламент след лятото и Борисов би трябвало да стартира мощно оспорвано преразглеждане на Конституцията.
В средата на август Борисов отговори на настояванията на протестиращите да подаде оставка, като сподели, че схваща „ дълбокото предпочитание за смяна “ в България и предложи „ рестарт “ посредством ревизирана Конституция.
Неговите съперници незабавно помирисаха провалянето и обявиха, че той печели време, като инициира евентуално нескончаем развой, който ще му разреши да се прегрупира. Според тях и няколко от препоръчаните от него промени единствено в допълнение ще подкопаят върховенството на закона в интерес на мафиотските крале, в чиято отбрана е той.
Яростният конкурент на Борисов, президентът Румен Радев, обвързван със Социалистическата партия в страната, се изрече остро за оферти “рестарт”. „ Може ли мафията да реформира правосъдната система? Отговорът е не! “, сподели Радев.
В реалност конституционните промени към този момент наподобяват невъзможни, тъй като на Борисов му липсва болшинството от две трети, належащо в Народното събрание за привикване на Велико национално заседание – нещо като суперпарламент с спомагателни депутати, които могат да преработят Конституцията. В едно от типично двусмислените си обещания за оставка, Борисов даде обещание да се отдръпна, откакто бъде взето решение за образуване на Велико народно събрание – само че има дребна вероятност за това.
Съществува обаче по-непосредствен политически риск, който може да изложи на показ уязвимостта му през днешния ден. За да стартира до пет месеца диспути за Велико национално заседание – нещо, което може да даде на Борисов време да си поеме мирис – той се нуждае от половината гласове в Народното събрание.
Изглежда, че всеки избор се свежда до деликатна игра, тъй като той се нуждае от поддръжка отвън личната си държавна коалиция. Политическата му орис в този момент е обвързана с второстепенни партийни водачи. По-специално популисткият магнат Веселин Марешки, чиято известност произтича от веригата му аптеки на ниски цени и от който чака поддръжка за конституционните промени.
Борисов предвижда във вторник, че ще обезпечи 120-те гласа, нужни в 240-местния парламент, и отхвърли догатките, че може да се наложи да подаде оставка. На въпрос на кореспонденти какво ще се случи, в случай че той не обезпечи нужната поддръжка за своите планове за промени, той сподели: “Работа!”
Положението с върховенството на закона в България е многостранно и варира от олигархична багра на пейзажа с нелегално строителство до непозволено потребление на сътрудници на държавна сигурност. Най-привличащите вниманието разкрития се концентрират върху степента, до която правосъдната система е въоръжена за вътрешноолигархични войни и изнудване на предприемачи. Протестиращите упорстват за оставката на основния прокурор Иван Гешев, само че той отхвърля да я даде.
Провалящото се с години господство на закона в България е поради неналичието на надзор от Европейски Съюз, също като в Полша и Унгария, тъй като Борисов заобикаля всякаква идеологическа война с Брюксел и постоянно се стреми да парадира със своята преданост на европейската сцена към Меркел и Европейската национална партия.
Способността на Борисов да заобикаля интернационалната рецензия обаче се изчерпва, а рецесията в България даже стартира да бие тревожни камбани в редиците на християндемократите на Меркел, от дълго време считани за подкрепящи настойници на партията ГЕРБ на Борисов.
“За мен е ясно, че би трябвало да беседваме съществено с държавното управление на Бойко Борисов, без никакви „ ако” и „ но”, сподели пред „ Политико “ Гюнтер Крихбаум, християндемократ, ръководител на Комисията по европейските въпроси на Бундестага. “Тези неща са неприемливи. Присъединяването на България към Европейски Съюз е обвързвано с ясни задължения и упования, а жителите на България в този момент са излъгани от плодовете на участието в Европейски Съюз.”
Детлеф Мюлер, заместник-председател на групата за политиката на народна власт в Социалдемократическа партия (СПД) в Бундестага, също изрази опасения, че България може да се трансформира в друга Унгария. “Трябва да обърнем повече внимание на страни като България по време на председателството на Съвета на ЕС”, сподели той. Неговата партия, младши сътрудник в ръководещата коалиция на Меркел, към този момент изрази поддръжка за митингите против Борисов и Гешев.
Нарастващите терзания към България в този момент са забележими и в Европейския парламент. Миналата седмица неговата група за наблюдаване на демокрацията, върховенството на закона и главните права, организира сесия зад закрити врата за България, която проверява тематики като основния прокурор и ролята на еврофондовете в корупцията. Законодателите от групата за наблюдаване желаеха да запазят поверителността на детайлите от съвещанието при закрити врата, само че няколко обявиха обществено, че България заслужава по-внимателна инспекция.
“Не приказваме задоволително за България”, сподели Катарина Барли, социалдемократ, някогашен немски министър на правораздаването, която в този момент е подпредседател на Европейския парламент.
На въпроса дали Европейски Съюз би трябвало да подложи България на същия надзор като Полша и Унгария, немският евродепутат Сергей Лагодински отговори: „ Разбира се “.
Партията ГЕРБ на Борисов дефинира групата за наблюдаване като несполучлив опит на евродепутати от опозицията на България да опетнят имиджа на нацията. В изказване депутатът от ГЕРБ Емил Радев сподели, че това е опит за дискредитиране на България поради потреблението на еврофондове за създаване на основна инфраструктура. „ Когато атакувате родината си сега на осъществяване на жизненоважни планове и желаете да управлявате, би трябвало да вземете поради следствията “, сподели той.
Иронично, като се има поради историческата тежест на това, което Борисов се пробва, доста правни специалисти настояват, че няма потребност от Велико народно събрание или конституционна смяна, с цел да се приложат промените в правосъдната система и да се преглежда методът на премиера по-скоро като политическа димна завеса.
Някои от главните опасения са, че новата конституционна рамка ще се стреми да понижи властта на президента – врагът на Борисов – като в същото време не постанова обилни инспекции на всемогъщата прокуратура.
Христо Иванов, някогашен министър на правораздаването и водач на партията за битка с корупцията “Да, България”, се обърна към ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, с цел да изясни гледната си точка.
“Вместо да докара до търсене на отговорност от основния прокурор…, той отстранява даже съществуващите, въпреки и минимални и незначителни инспекции по отношение на неговото предопределение и действия”, написа Иванов. „ Предложената от Борисов „ нова Конституция “ не е нищо повече от следващ опит за машинация, маневриране и печелене на време и, всъщност, заплашва доста да утежни обстановката. “
Кристиан Оливер, Ханс фон дер Бурхард и Мая де ла Бауме за „ Политико “
В продължение на съвсем два месеца Борисов се изправя пред ежедневни демонстрации от най-вече млади протестиращи, на моменти десетки хиляди, които настояват, че олигархична мафия е поела контрола над нацията посредством въздействието си върху правосъдната власт, медиите и апарата за държавна сигурност.
Тъй като инерцията на ежедневните митинги стартира да понижава, стачкуващите желаят да подсилят самодейността през днешния ден с това, което те назовават „ Велико национално въстание “ против Борисов. Политикът е някогашен пожарникар и телохранител, лоялен на Европейска национална партия – дясноцентристкото политическо семейство, което включва християндемократите на немския канцлер Ангела Меркел.
Протестиращите избраха сряда, с цел да усилят натиска, защото е първият работен ден на българския парламент след лятото и Борисов би трябвало да стартира мощно оспорвано преразглеждане на Конституцията.
В средата на август Борисов отговори на настояванията на протестиращите да подаде оставка, като сподели, че схваща „ дълбокото предпочитание за смяна “ в България и предложи „ рестарт “ посредством ревизирана Конституция.
Неговите съперници незабавно помирисаха провалянето и обявиха, че той печели време, като инициира евентуално нескончаем развой, който ще му разреши да се прегрупира. Според тях и няколко от препоръчаните от него промени единствено в допълнение ще подкопаят върховенството на закона в интерес на мафиотските крале, в чиято отбрана е той.
Яростният конкурент на Борисов, президентът Румен Радев, обвързван със Социалистическата партия в страната, се изрече остро за оферти “рестарт”. „ Може ли мафията да реформира правосъдната система? Отговорът е не! “, сподели Радев.
В реалност конституционните промени към този момент наподобяват невъзможни, тъй като на Борисов му липсва болшинството от две трети, належащо в Народното събрание за привикване на Велико национално заседание – нещо като суперпарламент с спомагателни депутати, които могат да преработят Конституцията. В едно от типично двусмислените си обещания за оставка, Борисов даде обещание да се отдръпна, откакто бъде взето решение за образуване на Велико народно събрание – само че има дребна вероятност за това.
Съществува обаче по-непосредствен политически риск, който може да изложи на показ уязвимостта му през днешния ден. За да стартира до пет месеца диспути за Велико национално заседание – нещо, което може да даде на Борисов време да си поеме мирис – той се нуждае от половината гласове в Народното събрание.
Изглежда, че всеки избор се свежда до деликатна игра, тъй като той се нуждае от поддръжка отвън личната си държавна коалиция. Политическата му орис в този момент е обвързана с второстепенни партийни водачи. По-специално популисткият магнат Веселин Марешки, чиято известност произтича от веригата му аптеки на ниски цени и от който чака поддръжка за конституционните промени.
Борисов предвижда във вторник, че ще обезпечи 120-те гласа, нужни в 240-местния парламент, и отхвърли догатките, че може да се наложи да подаде оставка. На въпрос на кореспонденти какво ще се случи, в случай че той не обезпечи нужната поддръжка за своите планове за промени, той сподели: “Работа!”
Положението с върховенството на закона в България е многостранно и варира от олигархична багра на пейзажа с нелегално строителство до непозволено потребление на сътрудници на държавна сигурност. Най-привличащите вниманието разкрития се концентрират върху степента, до която правосъдната система е въоръжена за вътрешноолигархични войни и изнудване на предприемачи. Протестиращите упорстват за оставката на основния прокурор Иван Гешев, само че той отхвърля да я даде.
Провалящото се с години господство на закона в България е поради неналичието на надзор от Европейски Съюз, също като в Полша и Унгария, тъй като Борисов заобикаля всякаква идеологическа война с Брюксел и постоянно се стреми да парадира със своята преданост на европейската сцена към Меркел и Европейската национална партия.
Способността на Борисов да заобикаля интернационалната рецензия обаче се изчерпва, а рецесията в България даже стартира да бие тревожни камбани в редиците на християндемократите на Меркел, от дълго време считани за подкрепящи настойници на партията ГЕРБ на Борисов.
“За мен е ясно, че би трябвало да беседваме съществено с държавното управление на Бойко Борисов, без никакви „ ако” и „ но”, сподели пред „ Политико “ Гюнтер Крихбаум, християндемократ, ръководител на Комисията по европейските въпроси на Бундестага. “Тези неща са неприемливи. Присъединяването на България към Европейски Съюз е обвързвано с ясни задължения и упования, а жителите на България в този момент са излъгани от плодовете на участието в Европейски Съюз.”
Детлеф Мюлер, заместник-председател на групата за политиката на народна власт в Социалдемократическа партия (СПД) в Бундестага, също изрази опасения, че България може да се трансформира в друга Унгария. “Трябва да обърнем повече внимание на страни като България по време на председателството на Съвета на ЕС”, сподели той. Неговата партия, младши сътрудник в ръководещата коалиция на Меркел, към този момент изрази поддръжка за митингите против Борисов и Гешев.
Нарастващите терзания към България в този момент са забележими и в Европейския парламент. Миналата седмица неговата група за наблюдаване на демокрацията, върховенството на закона и главните права, организира сесия зад закрити врата за България, която проверява тематики като основния прокурор и ролята на еврофондовете в корупцията. Законодателите от групата за наблюдаване желаеха да запазят поверителността на детайлите от съвещанието при закрити врата, само че няколко обявиха обществено, че България заслужава по-внимателна инспекция.
“Не приказваме задоволително за България”, сподели Катарина Барли, социалдемократ, някогашен немски министър на правораздаването, която в този момент е подпредседател на Европейския парламент.
На въпроса дали Европейски Съюз би трябвало да подложи България на същия надзор като Полша и Унгария, немският евродепутат Сергей Лагодински отговори: „ Разбира се “.
Партията ГЕРБ на Борисов дефинира групата за наблюдаване като несполучлив опит на евродепутати от опозицията на България да опетнят имиджа на нацията. В изказване депутатът от ГЕРБ Емил Радев сподели, че това е опит за дискредитиране на България поради потреблението на еврофондове за създаване на основна инфраструктура. „ Когато атакувате родината си сега на осъществяване на жизненоважни планове и желаете да управлявате, би трябвало да вземете поради следствията “, сподели той.
Иронично, като се има поради историческата тежест на това, което Борисов се пробва, доста правни специалисти настояват, че няма потребност от Велико народно събрание или конституционна смяна, с цел да се приложат промените в правосъдната система и да се преглежда методът на премиера по-скоро като политическа димна завеса.
Някои от главните опасения са, че новата конституционна рамка ще се стреми да понижи властта на президента – врагът на Борисов – като в същото време не постанова обилни инспекции на всемогъщата прокуратура.
Христо Иванов, някогашен министър на правораздаването и водач на партията за битка с корупцията “Да, България”, се обърна към ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, с цел да изясни гледната си точка.
“Вместо да докара до търсене на отговорност от основния прокурор…, той отстранява даже съществуващите, въпреки и минимални и незначителни инспекции по отношение на неговото предопределение и действия”, написа Иванов. „ Предложената от Борисов „ нова Конституция “ не е нищо повече от следващ опит за машинация, маневриране и печелене на време и, всъщност, заплашва доста да утежни обстановката. “
Кристиан Оливер, Ханс фон дер Бурхард и Мая де ла Бауме за „ Политико “
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ