Хърватия обяви, че скоро ще показва цените и в куни, и в евро
Управителят на Хърватската национална банка Борис Вуйчич даде индикации, че в идващите шест-седем месеца Хърватия може да започне да демонстрира цените в магазините и други търговски обекти както в куни, по този начин и в евро.
Борис Вуйчич уточни, че Хърватия може да извърши и критериите за присъединение към еврозоната в точния момент, макар терзанията от възходящата инфлация.
" Основната логистична активност е тегленето на пари в брой в евро и сеченето на евромонети. Трябва да подсигуряваме, че 1 януари 2023 година те ще попаднат в ръцете на хората. Ако влезем в еврозоната от 1 януари 2023 година, тогава ще би трябвало да демонстрираме цените и в куни, и в евро още през летните месеци ", изясни хърватският гуверньор.
Хърватия към този момент може да сече монети евро, откакто получи зелена светлина за присъединение към еврозоната и през септември подписа с Европейската комисия и страните от еврозоната.
На неотдавнашна сесия Съветът на Хърватската национална банка разиска настоящото икономическо и финансово развиване и одобри Прогнозата на паричната политика и макроикономическото развиване. През 2022 година се чака растеж на хърватската стопанската система от 4.1 %. От централната им банка разясняват обаче, че прогнозата към момента е изложена на многочислени опасности, като доминират отрицателните, и те са свързани главно с евентуалното неподходящо развиване на настоящата епидемиологична обстановка и увеличението на несигурността в стопанската система.
Очаква се инфлацията в страната да се форсира до 2.4% за тази година и да се задържи на това равнище през идната.
България и Хърватия дружно влязоха в чакалнята на еврозоната на 10 юли 2020 година Властта в Загреб се оказа по-амбициозна и заложи по-ранна целева дата за приемане на еврото - 2023-та, до момента в който в България възнамерява да се причисли към еврозоната от 2024 година. В същото време Румъния охлади интереса си към общата европейска валута и отложи влизането в еврозоната най-малко до 2029 година.
Борис Вуйчич уточни, че Хърватия може да извърши и критериите за присъединение към еврозоната в точния момент, макар терзанията от възходящата инфлация.
" Основната логистична активност е тегленето на пари в брой в евро и сеченето на евромонети. Трябва да подсигуряваме, че 1 януари 2023 година те ще попаднат в ръцете на хората. Ако влезем в еврозоната от 1 януари 2023 година, тогава ще би трябвало да демонстрираме цените и в куни, и в евро още през летните месеци ", изясни хърватският гуверньор.
Хърватия към този момент може да сече монети евро, откакто получи зелена светлина за присъединение към еврозоната и през септември подписа с Европейската комисия и страните от еврозоната.
На неотдавнашна сесия Съветът на Хърватската национална банка разиска настоящото икономическо и финансово развиване и одобри Прогнозата на паричната политика и макроикономическото развиване. През 2022 година се чака растеж на хърватската стопанската система от 4.1 %. От централната им банка разясняват обаче, че прогнозата към момента е изложена на многочислени опасности, като доминират отрицателните, и те са свързани главно с евентуалното неподходящо развиване на настоящата епидемиологична обстановка и увеличението на несигурността в стопанската система.
Очаква се инфлацията в страната да се форсира до 2.4% за тази година и да се задържи на това равнище през идната.
България и Хърватия дружно влязоха в чакалнята на еврозоната на 10 юли 2020 година Властта в Загреб се оказа по-амбициозна и заложи по-ранна целева дата за приемане на еврото - 2023-та, до момента в който в България възнамерява да се причисли към еврозоната от 2024 година. В същото време Румъния охлади интереса си към общата европейска валута и отложи влизането в еврозоната най-малко до 2029 година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ