Управителят на БНБ за еврото – новата стъпка в европейското бъдеще на България
Управителят на Българската национална банка Димитър Радев, показа своето изявление по време на Годишната публична вечеря на Европейския стабилизационен механизъм в Люксембург. В словото си той очерта смисъла на идното присъединение на България към еврозоната, като го показа като естествено продължение на дългогодишния европейски и стопански път на страната. Изказването съчетава ретроспекция на институционалната и макроикономическа подготовка, разбор на стратегическите изгоди от участието в еврозоната и акцент върху ролята на публичното доверие и политическата последователност в този исторически развой.
Изказване на шефа на Българска народна банка господин Димитър Радев, по време на Годишната публична вечеря на Европейския стабилизационен механизъм, Люксембург, декември 2025 г:
„ Уважаеми Пиер,
Дами и господа,
Колеги и другари,
Благодаря за общителното показване, както и на Европейския стабилизационен механизъм за семейството на довечера. За мен е наслаждение да бъда измежду толкоз изтъкнати представители на финансовата общественост.
ЕСМ е основен детайл от финансовата архитектура на еврозоната – доказателство за способността на Европа да работи с дисциплинираност, отговорност и взаимност. Както Жак Делор ни подсещаше, „ Европа е странствуване, което изисква по едно и също време визия и неизменност “. Тази вечер България стои на прага на значима стъпка в това странствуване: своето присъединение към еврозоната.
Естествено продължение на европейския път на България
Готовността на България да одобри еврото не е резултат от еднократно решение. Тя е плод на повече от две десетилетия поредна икономическа ориентировка и институционално доближаване.
Валутният ръб – в началото закрепен към немската марка, а по-късно към еврото – е основата на макроикономическата непоклатимост на страната към този момент повече от 25 години. Еврото от дълго време извършва ролята на де факто парична котва, оформяйки упованията и насърчавайки дисциплинираност в частния и обществения бранш.
От 2020 година България е част от Единния контролен механизъм и ползва същите надзорни стандарти като банките в еврозоната. В рамките на ERM II националните институции работиха поредно за осъществяване на всички правни, оперативни и институционални условия, свързани с въвеждането на еврото.
В този смисъл приемането на еврото е разумно институционално продължение на траектория, която оформи икономическия модел на България през последните десетилетия.
Стабилна котва в нерешителен свят
Живеем във време на нараснали геополитически опасности, затегнати финансови условия и ускорени структурни промени. В сходна среда цената на надеждна парична котва изпъква още по-ярко.
Членството в еврозоната дава три основни преимущества за България.
Първо, то укрепва доверието. Участието в рамката на паричната политика на Евросистемата обезпечава предвидимост и ускорява доверието измежду вложители, банки и семейства.
Второ, то задълбочава интеграцията с европейските финансови пазари – усъвършенства изискванията за финансиране, понижава транзакционните разноски и поддържа дълготрайните вложения.
Трето, то покачва устойчивостта посредством достъп до инструментите за непоклатимост на еврозоната – принадлежности, основани освен за ръководство на рецесии, само че и за тяхното попречване.
Тези преимущества поддържат процеса на икономическа конвергенция и укрепват способността на България да се приспособява в изискванията на неустановеност.
Обществено доверие и ясна връзка
Осъзнаваме, че жителите имат терзания, изключително във връзка с цените. Подобни опасения не са характерни за България – те съпътстват всяка страна, която минава към еврото.
Но опитът на страните от еврозоната демонстрира, че тези резултати са краткотрайни и лимитирани, изключително при ефикасен контрол, двойно ценообразуване и транспарантна връзка.
Нашето обръщение е ясно: институционалните гаранции са надеждни и пазят потребителите.
Институционална подготвеност – поредна и изчерпателна
Българската национална банка се приготви задълбочено за въвеждането на еврото посредством необятен пакет от дейности – от законодателството и платежните системи до паричните интервенции, логистиката и ИТ сигурността.
Банковата система е ликвидна, добре капитализирана и механически готова за работа с еврото от първия ден. Тази подготовка е резултат от тясно съдействие с ЕЦБ, Европейската комисия, националните институции и Европейския стабилизационен механизъм.
Политическа последователност – нюансиран, само че действителен консенсус
Въвеждането на еврото изисква политическа отговорност и публично доверие, а освен техническа подготвеност.
България сега претърпява политически напрежения и талази на публичен напън. Тези динамичности са част от демократичния живот и пораждат натоварен публичен спор. Но макар тези промени стратегическата ориентировка към еврото остава непокътната.
Подкрепа за приемането на еврото съществува в необятен политически набор и е закрепена посредством конституционно болшинство. Това не е консенсус на единогласие, а консенсус на последователност – учреден на разбирането, че дълготрайната сигурност и разцвет на страната зависят от по-дълбоката европейска интеграция.
Тази последователност придава непоклатимост и надеждност на процеса на присъединение.
Напред – архитектурата на европейската непоклатимост и провокациите пред нас
Когато гледаме към бъдещето, би трябвало да отчетем, че Европа се намира в повратен миг. Глобалната стопанска система става по-фрагментирана; геополитическото напрежение придобива систематичен характер; конкурентоспособността на Европа е под възходящ натиск; а зелената и цифровата промяна изискват обилни и устойчиви вложения.
Тези процеси слагат на тестване нашите институции и политики. Те изискват Европа да укрепи способността си да работи, да ускори икономическото си ръководство и да отбрани доверието в рамките, които поддържат стабилността – парична, фискална и финансова.
В този подтекст засилената архитектура на европейската непоклатимост има основно значение. Реформата на Договора за ЕСМ – след влизането ѝ в действие – ще разреши на механизма да извършва ролята на общ защитен инструмент към Единния фонд за преструктуриране, укрепвайки банковия съюз и способността на Европа да реагира на рецесии решително и координирано.
За България присъединението към еврозоната значи вдишване на своя дял от тази отговорност още от първия ден.
Като член на Управителния съвет на ЕЦБ ще се стремя да способствам с самостоятелност и професионализъм за формулирането на единната парична политика – управителен от мандата за ценова непоклатимост и с ясното схващане, че решенията през идващите години ще оформят устойчивостта на Европа за десетилетия напред.
България носи значим опит – този на дребна, отворена стопанска система, привикнала да действа в изискванията на строга парична дисциплинираност, да поддържа фискална резистентност и да се приспособява към външни шокове. Този опит ще бъде скъп принос към Евросистемата и към общите старания за ръководство на все по-сложната европейска и световна среда.
Позволете ми да завърша с думите на Томазо Падоа-Скиопа, един от архитектите на еврото: „ Еврото е общественост на непоклатимост и доверие. “
За България присъединението към тази общественост бележи началото на нов стадий от европейското ни развиване – стадий, който укрепва нашите институции, поддържа жителите и задълбочава уговорката ни към бъдещето на Европа.
Зад всяка техническа подготовка стои една елементарна истина: еврото е за хората – за техните спестявания, тяхната сигурност и тяхното бъдеще.
Нека вдигнем тост – за България, за Европа, и за еврото – основата, върху която градим нашата споделена непоклатимост и бъдеще. “
Още вести от деня – четете тук
