Разкази от първо лице: Какво е да си наркоман
" Употребата на опиати за нас беше по-важна от нашите фамилии, съпруги, съпрузи и деца "
В идващите седмици в Петя Дикова ще ни споделя разнообразни истории за зависимости като алкохол, хазарт, опиати, храна, даже секс.
В днешното издание на „ Насреща Петя Дикова “ за първи път телевизионна камера е позволена на колекция на " Анонимни наркозависими ", написа
На сбирката пристигнаха към 40 души, най-малко една трета от тях бяха дами – всички добре облечени, приветливи и дружелюбни. Всички, с които разговаряхме, имаха положителни кариери и благоприятни условия.
" Наркозависим " – това е мъж или жена, чийто живот е зависещ на опиатите.
„ Ние сме хора в лапите на хронична и прогресираща болест, чийто край постоянно е еднакъв: ЗАТВОР, БОЛНИЦА или СМЪРТ “, споделят наркозависимите.
„ Ние сме възстановяващи се подвластни, които постоянно се срещат, с цел да си оказват помощ един на различен да останат чисти “, показват още те.
„ Употребата на опиати за нас беше по-важна от нашите фамилии, съпруги, съпрузи и деца. Ние наранихме мощно доста хора, само че най-много наранихме себе си “, споделят някои от тях.
Един подвластен може най-добре да разбере различен подвластен и да му помогне.
“Нека преди да стартираме, да почетем с минута безмълвие подвластните, които към този момент не са измежду нас, както и тези, които към момента страдат отвън рамките на " Анонимни наркозависими " – се споделя при започване на срещата.
„ Моля, в случай че имате опиати или такъми, свързани с тяхната приложимост, да излезете и да се върнете без тях “, означават още организиращите срещата.
Благодаря за сбирките. Иван, подвластен.
Здрасти, Ванка!
„ Всичко към мен се разпадаше. Просто взимах, едвам не се побъркам, да мога да стана от леглото и да изкарам деня. Просто вътре в мен нещо към този момент не можеше да го понася това нещо “, споделя наркозависим.
„ Не можех да претърпявам да пребивавам и непрекъснато да завися от някого, и да извършвам кражба, да неистина и да манипулирам. Много е гадно да се живее живот, който просто е въпрос на време да си заминеш, и то по най-гадния метод “, отбелязва мъжът.
„ Ние имаме мощна съзависимост с моето семейство. И аз по този начин и не съумях да уцеля някакво " хубаво " дъно – да остана на улицата, да влезна в психиатрия, да вляза в пандиза, заобиколих ги всичките тия неща.
Но най-после стана доста тежко – към този момент аз самият не можех да се претърпявам.
И взех решение да се изчистя. Значи, аз имах една " хубава " приложимост 25 години.
И тогава за първи път желаех помощ от фамилията ми, да ми помогне.
Изчистих се и трябваше да пребивавам живота към този момент на чисто “, споделя неизвестен участник.
„ Не съумях, главата ми не беше моята, просто нищо не се получаваше, до момента в който един ден не ме доведоха на колекция на " Анонимни наркозависими ", добавя още той.
„ Чувството беше, че не съм самичък. На сбирката беше неповторимо. Аз с терапевта ми в никакъв случай не съм се свързвал толкоз, и не ми е помагал, колкото при първата ми колекция – първия път, когато се върнах тук откакто " пробих " неотдавна. Примерно, това с обсебването, терапевтът няма да ми го каже, щего каже някой, " пробил' доста пъти и знае “, споделя участникът в срещата.
„ Освен че външно може да те обсеби, заболяването може и прочувствено да те обсеби. Много ме заболя днеска, напряко не знам по какъв начин се сдържах да не посегна. Но се сдържах и се оправям, тъй като съм мощен и си споделям, че мога. Това не ми харесва – като ме заловен в крачка, би трябвало да си призная. Защо не преставам да неистина, Господи? Искам да съм почтен, само че ме мъчи това нещо до ден сегашен. И ми става мъчително. Освен че неистина себе си, неистина и майка ми. Благодаря, че ме изслушахте “, споделя наркозависим.
„ Болестта на мен ми се разви доста последователно. Уж всичко на бъзик, надали не. Просто напълно умерено и внезапно стана всекидневие. От всекидневие стана полуда. От полуда пристигна своеволието, предубедеността... Накрая какво стана? Изгубих си разсъдъка. Нашите желаеха... Не знаеха какво да ме вършат. Искаха да ме вкарат надали не в психиатрия “, споделя мъж.
„ Не че " надали не ", а те безусловно желаеха да ме вкарат в психиатрия. Някакси постепенно се случи надали не някакво знамение, аз започнах да си връщам здравия разсъдък, тъй като нямах. Не действах. Аз непрекъснато бях в параноя, че някой ме гони, обаче ето, че пристигнаха верните хора и този път взеха решение да ме спасят. И в този момент тъкмо като въстановяващ се подвластен мога аз пък да оказвам помощ на други хора да може и те да се възтановяват, а не просто да го карат на мускули “, показва той.
„ 30 години продължи моята " работа " с опиатите. И като ме питаха: " Какво правиш? ", " Какво работиш? ", аз все не знаех какво работя. Аз съм си работил подвластен. Обаче ми омръзна към този момент. Дойде време да се пенсионирам. Вече 4 години се пробвам да се пенсионирам. И се връщах отново към работа, толкоз бях привързан към работата, че понякога пред мен се отваряше една носталгия. Аз се пробвам да го осмивам, само че то изобщо не е смешно. Това беше една носталгия по работните места – да мина и да си ги видя – питейните заведения, барчетата, казината, където съм бил. Но в действителност се уморих от живота, от тоя метод на живот, който водех. Лека бавно, много от приятелите ми, от познатите ми, си отпътуваха. Днеска сме дружно, работим на едно и също място – в някое казино, в някое барче или някой хотел, в идващия миг чуваш, че индивидът е умрял по време на " трудов случай " – прекалил с веществото. Харесвам си новия метод на живот и животът на пенсиониран наркоман. Сега се любувам на втората половина от живота си, в случай че е рекъл Бог “, споделя различен участник в групата.
„ Моят стаж в използването също е значителен. И " розовият " ми интервал е значителен. Покрай използването започнах да си построявам някакви правила. Гледайки няколко хора по какъв начин постъпват в психиатрия си споделях, че аз такива неща няма да върша, нито да протягам ръка към хора, нито към техника, нито към някакви работи. И в следствие развих голям толеранс. Майка ми ме прави на дъвка, държи ме във въздуха напряко. Аз обаче съм споделил: " Няма да агресирам! ", " Няма да отвръщам! " и си мълча. Така устоях 20 години. Самото положение не се търпи. И се свързах с това, че нито с опиати, нито без опиати, дали ще се срина по този начин или по този начин. Тук чувам хора, които са се възстановили, имат деца, фамилии.. При мен макар че година и нещо към този момент съм чист, нещата не се движат розово. Правя стъпките към този момент, каквото стане. Благодаря, това желаех да кажа “, споделя наркозависим.
„ Аз също нямам такива затвори, нямам обири. Опитвах безусловно всички способи да спра, заключванки, работи, метадонови стратегии... безусловно всичко.
И през днешния ден мога с ръка на сърцето да кажа, че даже да имам всичките пари на света, най-красивите дами, най-красиви деца и всичко най–, най–, най– на света, даже Земята да владея, аз знам, че употребя ли веднъж, животът иска ми се трансформира в безусловно същия пъкъл. Аз си бях работещ наркоман, защото съм си работил от самото начало на зависимостта си съм вадил пари, в един миг стигнах до там, че нямаше по какъв начин да продължа. Аз не бяха окей, към този момент се държах несъответстващо с хората и нямаше по какъв начин да си прави работата. Имах проблем със зверовете, със срама, с отхвърлянето.
С течение на събитията от една обстановка бях предизвикан и се върнах тук. Почнах да работя по програмата. Преди нея имаше други хора, които са ми били доста близки и са се опитвали 20 години по всевъзможен метод да ми оказват помощ и с пари и с какво ли не, само че действително те не могат. Реално на мен ми оказват помощ напълно други хора, които нямат нищо общо. Това с парите няма общо. Тук има хора, които не схващат и знаят по какъв начин се усещам аз “, споделя участник в групата.
„ Все си мисля, че като бях дете, преди да стартира да използвам, не разбирах доста добре нещата, мислех се тогава за специфичен и друг. И си търсех адреналина, даже да беше без субстанции. Живеех в отлично семейство, които към момента ме обичат доста, които направиха от обичта и незнанието си доста неприятни услуги. Нямали са схващане за това, несъмнено, създали са го от любов. Те не знаеха по какъв начин. Средата и използването на опиати в продължение на 17 години способстваха за развиването на настояването на този адреналин, до стойности, от които аз в случай че не бях на ръба на това да съм в тръпката, не можех. Ще кажете какво е особеното в един наркозависим и 9-е места, на които съм се опитвал да се церя професионално? Различното беше, че вратата се отваряше и след някакво време се затваряше зад мен и аз оставах самичък, а най-страшното беше, че когато спирах да използвам, тогава започваше пъкълът. Не знаех по какъв начин да пребивавам на открито. Хората – с работа, фамилии. Аз се потисках и се самосъжалявах. Пак неприятни услуги от фамилията.
Оставя майка ми без заплата примерно и тя: " Няма да го изгоня на открито, няма да го вкарам в центъра, тъй като...Той горкичкият... това е детенцето ми " - отново обич, само че неприятна услуга “, споделя подвластен.
„ Господи, дай ни смирението, с цел да примемем нещата, които не можем да променим,
Смелостта да променяме нещата, които можем да применим и
Мъдростта да прозираме разликата.
Продължавай да се връщаш! Това работи!!! “
В идващите седмици в Петя Дикова ще ни споделя разнообразни истории за зависимости като алкохол, хазарт, опиати, храна, даже секс.
В днешното издание на „ Насреща Петя Дикова “ за първи път телевизионна камера е позволена на колекция на " Анонимни наркозависими ", написа
На сбирката пристигнаха към 40 души, най-малко една трета от тях бяха дами – всички добре облечени, приветливи и дружелюбни. Всички, с които разговаряхме, имаха положителни кариери и благоприятни условия.
" Наркозависим " – това е мъж или жена, чийто живот е зависещ на опиатите.
„ Ние сме хора в лапите на хронична и прогресираща болест, чийто край постоянно е еднакъв: ЗАТВОР, БОЛНИЦА или СМЪРТ “, споделят наркозависимите.
„ Ние сме възстановяващи се подвластни, които постоянно се срещат, с цел да си оказват помощ един на различен да останат чисти “, показват още те.
„ Употребата на опиати за нас беше по-важна от нашите фамилии, съпруги, съпрузи и деца. Ние наранихме мощно доста хора, само че най-много наранихме себе си “, споделят някои от тях.
Един подвластен може най-добре да разбере различен подвластен и да му помогне.
“Нека преди да стартираме, да почетем с минута безмълвие подвластните, които към този момент не са измежду нас, както и тези, които към момента страдат отвън рамките на " Анонимни наркозависими " – се споделя при започване на срещата.
„ Моля, в случай че имате опиати или такъми, свързани с тяхната приложимост, да излезете и да се върнете без тях “, означават още организиращите срещата.
Благодаря за сбирките. Иван, подвластен.
Здрасти, Ванка!
„ Всичко към мен се разпадаше. Просто взимах, едвам не се побъркам, да мога да стана от леглото и да изкарам деня. Просто вътре в мен нещо към този момент не можеше да го понася това нещо “, споделя наркозависим.
„ Не можех да претърпявам да пребивавам и непрекъснато да завися от някого, и да извършвам кражба, да неистина и да манипулирам. Много е гадно да се живее живот, който просто е въпрос на време да си заминеш, и то по най-гадния метод “, отбелязва мъжът.
„ Ние имаме мощна съзависимост с моето семейство. И аз по този начин и не съумях да уцеля някакво " хубаво " дъно – да остана на улицата, да влезна в психиатрия, да вляза в пандиза, заобиколих ги всичките тия неща.
Но най-после стана доста тежко – към този момент аз самият не можех да се претърпявам.
И взех решение да се изчистя. Значи, аз имах една " хубава " приложимост 25 години.
И тогава за първи път желаех помощ от фамилията ми, да ми помогне.
Изчистих се и трябваше да пребивавам живота към този момент на чисто “, споделя неизвестен участник.
„ Не съумях, главата ми не беше моята, просто нищо не се получаваше, до момента в който един ден не ме доведоха на колекция на " Анонимни наркозависими ", добавя още той.
„ Чувството беше, че не съм самичък. На сбирката беше неповторимо. Аз с терапевта ми в никакъв случай не съм се свързвал толкоз, и не ми е помагал, колкото при първата ми колекция – първия път, когато се върнах тук откакто " пробих " неотдавна. Примерно, това с обсебването, терапевтът няма да ми го каже, щего каже някой, " пробил' доста пъти и знае “, споделя участникът в срещата.
„ Освен че външно може да те обсеби, заболяването може и прочувствено да те обсеби. Много ме заболя днеска, напряко не знам по какъв начин се сдържах да не посегна. Но се сдържах и се оправям, тъй като съм мощен и си споделям, че мога. Това не ми харесва – като ме заловен в крачка, би трябвало да си призная. Защо не преставам да неистина, Господи? Искам да съм почтен, само че ме мъчи това нещо до ден сегашен. И ми става мъчително. Освен че неистина себе си, неистина и майка ми. Благодаря, че ме изслушахте “, споделя наркозависим.
„ Болестта на мен ми се разви доста последователно. Уж всичко на бъзик, надали не. Просто напълно умерено и внезапно стана всекидневие. От всекидневие стана полуда. От полуда пристигна своеволието, предубедеността... Накрая какво стана? Изгубих си разсъдъка. Нашите желаеха... Не знаеха какво да ме вършат. Искаха да ме вкарат надали не в психиатрия “, споделя мъж.
„ Не че " надали не ", а те безусловно желаеха да ме вкарат в психиатрия. Някакси постепенно се случи надали не някакво знамение, аз започнах да си връщам здравия разсъдък, тъй като нямах. Не действах. Аз непрекъснато бях в параноя, че някой ме гони, обаче ето, че пристигнаха верните хора и този път взеха решение да ме спасят. И в този момент тъкмо като въстановяващ се подвластен мога аз пък да оказвам помощ на други хора да може и те да се възтановяват, а не просто да го карат на мускули “, показва той.
„ 30 години продължи моята " работа " с опиатите. И като ме питаха: " Какво правиш? ", " Какво работиш? ", аз все не знаех какво работя. Аз съм си работил подвластен. Обаче ми омръзна към този момент. Дойде време да се пенсионирам. Вече 4 години се пробвам да се пенсионирам. И се връщах отново към работа, толкоз бях привързан към работата, че понякога пред мен се отваряше една носталгия. Аз се пробвам да го осмивам, само че то изобщо не е смешно. Това беше една носталгия по работните места – да мина и да си ги видя – питейните заведения, барчетата, казината, където съм бил. Но в действителност се уморих от живота, от тоя метод на живот, който водех. Лека бавно, много от приятелите ми, от познатите ми, си отпътуваха. Днеска сме дружно, работим на едно и също място – в някое казино, в някое барче или някой хотел, в идващия миг чуваш, че индивидът е умрял по време на " трудов случай " – прекалил с веществото. Харесвам си новия метод на живот и животът на пенсиониран наркоман. Сега се любувам на втората половина от живота си, в случай че е рекъл Бог “, споделя различен участник в групата.
„ Моят стаж в използването също е значителен. И " розовият " ми интервал е значителен. Покрай използването започнах да си построявам някакви правила. Гледайки няколко хора по какъв начин постъпват в психиатрия си споделях, че аз такива неща няма да върша, нито да протягам ръка към хора, нито към техника, нито към някакви работи. И в следствие развих голям толеранс. Майка ми ме прави на дъвка, държи ме във въздуха напряко. Аз обаче съм споделил: " Няма да агресирам! ", " Няма да отвръщам! " и си мълча. Така устоях 20 години. Самото положение не се търпи. И се свързах с това, че нито с опиати, нито без опиати, дали ще се срина по този начин или по този начин. Тук чувам хора, които са се възстановили, имат деца, фамилии.. При мен макар че година и нещо към този момент съм чист, нещата не се движат розово. Правя стъпките към този момент, каквото стане. Благодаря, това желаех да кажа “, споделя наркозависим.
„ Аз също нямам такива затвори, нямам обири. Опитвах безусловно всички способи да спра, заключванки, работи, метадонови стратегии... безусловно всичко.
И през днешния ден мога с ръка на сърцето да кажа, че даже да имам всичките пари на света, най-красивите дами, най-красиви деца и всичко най–, най–, най– на света, даже Земята да владея, аз знам, че употребя ли веднъж, животът иска ми се трансформира в безусловно същия пъкъл. Аз си бях работещ наркоман, защото съм си работил от самото начало на зависимостта си съм вадил пари, в един миг стигнах до там, че нямаше по какъв начин да продължа. Аз не бяха окей, към този момент се държах несъответстващо с хората и нямаше по какъв начин да си прави работата. Имах проблем със зверовете, със срама, с отхвърлянето.
С течение на събитията от една обстановка бях предизвикан и се върнах тук. Почнах да работя по програмата. Преди нея имаше други хора, които са ми били доста близки и са се опитвали 20 години по всевъзможен метод да ми оказват помощ и с пари и с какво ли не, само че действително те не могат. Реално на мен ми оказват помощ напълно други хора, които нямат нищо общо. Това с парите няма общо. Тук има хора, които не схващат и знаят по какъв начин се усещам аз “, споделя участник в групата.
„ Все си мисля, че като бях дете, преди да стартира да използвам, не разбирах доста добре нещата, мислех се тогава за специфичен и друг. И си търсех адреналина, даже да беше без субстанции. Живеех в отлично семейство, които към момента ме обичат доста, които направиха от обичта и незнанието си доста неприятни услуги. Нямали са схващане за това, несъмнено, създали са го от любов. Те не знаеха по какъв начин. Средата и използването на опиати в продължение на 17 години способстваха за развиването на настояването на този адреналин, до стойности, от които аз в случай че не бях на ръба на това да съм в тръпката, не можех. Ще кажете какво е особеното в един наркозависим и 9-е места, на които съм се опитвал да се церя професионално? Различното беше, че вратата се отваряше и след някакво време се затваряше зад мен и аз оставах самичък, а най-страшното беше, че когато спирах да използвам, тогава започваше пъкълът. Не знаех по какъв начин да пребивавам на открито. Хората – с работа, фамилии. Аз се потисках и се самосъжалявах. Пак неприятни услуги от фамилията.
Оставя майка ми без заплата примерно и тя: " Няма да го изгоня на открито, няма да го вкарам в центъра, тъй като...Той горкичкият... това е детенцето ми " - отново обич, само че неприятна услуга “, споделя подвластен.
„ Господи, дай ни смирението, с цел да примемем нещата, които не можем да променим,
Смелостта да променяме нещата, които можем да применим и
Мъдростта да прозираме разликата.
Продължавай да се връщаш! Това работи!!! “
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ