Къната - източна рецепта за красота
Упоритите предизвестия, че боите за коса съдържат най-вече нездравословни съставки, из сред всички козметични артикули, ме накараха да си напомня за едно позабравено средство за оцветяване и поддържане на косата – къната.
Истинската къна съставлява стрити на прахуляк листа от растението Хена (Lawsonia inermis), което се отглежда в доста страни на Северна Африка и Средния изток. То съдържа растителни пигменти, смоли и танини, които обгръщат косъма и му придават повече размер, искра и огнен цвят. Интересното е, че билката има и противогъбично деяние, заради което в обичайна медицина се употребява като лечебно средство за разнообразни кожни болести, да вземем за пример пърхот. Или другояче казано, къната е изцяло естествен артикул за разкрасяване, който се употребява към този момент хилядолетия от дамите в арабския свят и Индия. А както знаем, те се славят с обилните си коси.
Въпреки това доста дами са резервирани към къната и то до някъде с съображение. За разлика от химичните бои, които имат непрекъснат състав и окислител, което подсигурява съвсем еднакъв цвят с този от каталога, резултатът от оцветяването с къна е строго самостоятелен. От една страна той зависи от естественият цвят на косата ви, защото растителните пигменти единствено го обогатяват в огнено, само че не могат да го потъмнят или изсветлят. От друга, значение има и при какви климатични условия е отглеждано растението. Така да вземем за пример египетската къна дава по-риж нюанс, а индийската интензивно червен. Също по този начин листата, които порастват по върховете на храста са по-качествени и дават по-дълбок цвят от тези, които са в основата. Но тази информация няма по какъв начин да намерите на опаковката.
Разбира се, да не сте удовлетворени от резултата, може да ви се случи и с всяка една багра. Но следователно постоянно има избавителен вид – да се пребоядисате, колкото и пагубно да бъде това за косата ни. Що се отнася до къната обаче, ще се наложи да изчакате няколко месеца, защото резултатът е непредвидим и може да се обагрите във всеки един от цветовете на дъгата.
Това обаче не трябва да ви отхвърля от къната. Всичките ви терзания могат да бъдат успокоени единствено с един прелиминарен тест. За него би трябвало да съберете няколко косъма от четката или гребена си и да ги потопите за 2-3 часа в гъста примес от малко къна и топла вода. След като ги измиете и подсушите, ще видите какъв е резултатът, които се получава върху вашата коса.
Всъщност най-големият риск при използването на къна е да не попаднете на артикул с добавени химически оцветители или железни соли, които могат да се окажат даже по-вредни от тези в боите. За това би трябвало да знаете, че натуралната къна е землисто зелена на цвят и има присъщ аромат на сушена билка. Освен това черна, кестенява или изсветляваща къна не съществуват. Цветът, които можете да се реализира с това растение е само червен. Все отново разнообразни нюанси на косата могат да се получат и по изцяло естествен метод, като къната се комбинира с други билки, да вземем за пример сена (наричана безцветна къна) за златисти оттенъци, индиго за по-тъмно червени тонове и амла за кестеняви, само че при всички случаи това би трябвало да е изписано в съставките на етикета.
Истинската къна съставлява стрити на прахуляк листа от растението Хена (Lawsonia inermis), което се отглежда в доста страни на Северна Африка и Средния изток. То съдържа растителни пигменти, смоли и танини, които обгръщат косъма и му придават повече размер, искра и огнен цвят. Интересното е, че билката има и противогъбично деяние, заради което в обичайна медицина се употребява като лечебно средство за разнообразни кожни болести, да вземем за пример пърхот. Или другояче казано, къната е изцяло естествен артикул за разкрасяване, който се употребява към този момент хилядолетия от дамите в арабския свят и Индия. А както знаем, те се славят с обилните си коси.
Въпреки това доста дами са резервирани към къната и то до някъде с съображение. За разлика от химичните бои, които имат непрекъснат състав и окислител, което подсигурява съвсем еднакъв цвят с този от каталога, резултатът от оцветяването с къна е строго самостоятелен. От една страна той зависи от естественият цвят на косата ви, защото растителните пигменти единствено го обогатяват в огнено, само че не могат да го потъмнят или изсветлят. От друга, значение има и при какви климатични условия е отглеждано растението. Така да вземем за пример египетската къна дава по-риж нюанс, а индийската интензивно червен. Също по този начин листата, които порастват по върховете на храста са по-качествени и дават по-дълбок цвят от тези, които са в основата. Но тази информация няма по какъв начин да намерите на опаковката.
Разбира се, да не сте удовлетворени от резултата, може да ви се случи и с всяка една багра. Но следователно постоянно има избавителен вид – да се пребоядисате, колкото и пагубно да бъде това за косата ни. Що се отнася до къната обаче, ще се наложи да изчакате няколко месеца, защото резултатът е непредвидим и може да се обагрите във всеки един от цветовете на дъгата.
Това обаче не трябва да ви отхвърля от къната. Всичките ви терзания могат да бъдат успокоени единствено с един прелиминарен тест. За него би трябвало да съберете няколко косъма от четката или гребена си и да ги потопите за 2-3 часа в гъста примес от малко къна и топла вода. След като ги измиете и подсушите, ще видите какъв е резултатът, които се получава върху вашата коса.
Всъщност най-големият риск при използването на къна е да не попаднете на артикул с добавени химически оцветители или железни соли, които могат да се окажат даже по-вредни от тези в боите. За това би трябвало да знаете, че натуралната къна е землисто зелена на цвят и има присъщ аромат на сушена билка. Освен това черна, кестенява или изсветляваща къна не съществуват. Цветът, които можете да се реализира с това растение е само червен. Все отново разнообразни нюанси на косата могат да се получат и по изцяло естествен метод, като къната се комбинира с други билки, да вземем за пример сена (наричана безцветна къна) за златисти оттенъци, индиго за по-тъмно червени тонове и амла за кестеняви, само че при всички случаи това би трябвало да е изписано в съставките на етикета.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ