Кой даде пари на Спас Русев, за да си купи Булсатком?
United Group - компанията, притежател на Vivacom и Нова телевизия у нас, е финансирала предприемача Спас Русев при придобиването на активите на " Булсатком " преди няколко месеца. Това излиза наяве от финансовия доклад на групата, който Клуб Z съумя да види. Групата е дала на Русев тъкмо 126,5 млн. евро, колкото по публични данни той е платил за най-големия български телекомом. Въпреки че очевидната съгласуваност на сдруженията обаче, Комисията за защита на конкуренцията не е известена за заема. Поне не и до момента.
Сделката сред United Group и Спас Русев допуска, че групата счита да придобие инфрастуктурата на " Булсатком ", до момента в който мрежата на компанията ще бъде върната към нейното главно сдружение. На процедура от цялата група огромният печеливш от договорката е Виваком, който ще постави ръка на съвсем всички станции на " Булсатком ".
Интересното е, че съгласно групата бъдещето прекачване на оптичната мрежа не предстои на утвърдени от Комисия за защита на конкуренцията, тъй като тя ще остане в активите на " Булсатком ". Все отново в доклада на сдружението е написано, че счита да уведоми регулатора, с цел да не оставали никакви подозрения в законността на договорката.
Големият въпрос обаче е за какво Спас Русев отхвърляше да признае, че финансирането идва от United Group. Преди два месеца в изявление за Капитал той съобщи, че договорката е финансиране с с композиция от мои лични средства и заеми от интернационалните финансови институции и че няма българско присъединяване.
Важно конкретизиране, че групата е предоставила номинално заема за придобиването на Viva Corporate Bulgaria - сдружението, през което Русев влезе в " Булсатком ".
Предисторията
Клуб Z към този момент няколко пъти разказва в детайли драмата по промяната на собствеността на " Булсатком ". Всъщност първите известия, че сдружението на Русев е придобило телекома се появиха през лятото на 2021 година, само че към фактическа смяна нямаше по какъв начин да се премине, поради висящи каузи. Тогава съоснователят Пламен Генчев написа писмо до чиновниците, в което на цели 9 страници споделя една ужасяваща история за рейдърство, нарушавания на закони и практическо враждебно завладяване на неговата компания от кредиторите, които имали за цел да продадат компанията на трето лице - точно Спас Русев. Към писмото на Генчев не бяха приложени никакви документи, има само клише на писмо от краткотрайния шеф до чиновниците на компанията.
Накратко - Пламен Генчев твърди, че кредиторите на сдружението пробвали да " лишават собствеността " му в компанията и да я продадат на Спас Русев в нарушаване на редица закони и вътрешни съглашения сред тях. Изтъква се и още един факт - оповестяването на договорката с Русев е направено без да има изпратена молба за концетрация в Комисията за защита на конкуренцията, каквата би трябвало да има по закон. Самият той пък никога не е давал позволение за промяна на контрола.
Проблемите на " Булсатком " започнаха още през 2017 година Особено задълбочаване се получи след решението да бъде изстрелян първият български геостационарен спътник " България Сат-1 ", благосъстоятелност на компанията. Финансовият колапс се задълбочи, макар на процедура съвсем монополното състояние на " Булсатком " и това наложи влизането на редица кредитори в сдружението, измежду които и Българската банка за развиване.
Според Генчев обаче, през декември на 2020 година той е упражнил свое право на прът алтернатива, с което е изкупил назад 100% от собствеността на групата " Булсатком ". Действие непризнато от кредиторите, които взеха контрола над сдружението на 22 август 2019 г.
Според свидетелствата на създателя, още при започване на 2020 година той и кредиторите се спогаждат той да остане в сдружението, помагайки му да оздравее, а в подмяна получава обещанието да му бъде дадена опция да си върне назад контрола. Подписано е и Междуакционерно съглашение. По неговата мощ Генчев получава 20% обикнове акции без право на глас в контролиращото холдингово сдружение, записано във Англия и правото да изкупи назад 100% от акциите на останалите акционери в период до 31 декември на 2020 година посредством " безусловна и неотменима Кол Опция (бел. ред. - алтернатива за изкупуване). "
" На 4 декември 2020 година упражних Опцията за изкупуване на акциите ", твърди Генчев.
Той подрежда транш от 100,2 млн. евро, които би трябвало да дойдат в кредиторите на 23 декември. По силата на съглашението, те са длъжни да дават собствеността на акциите на Генчев и по този начин действително да прекратят експозициите на " Булсатком " към тях. Към този миг задълженията на сдружението са малко над 77 млн. евро или казано другояче - Генчев е надплатил съществено, с цел да получи назад акциите.
Акционерите обаче отхвърлят подпомагане и заплащането е отказано без смислени пояснения. Според Генчев задачата е една - в последна сметка до сдружението да се добере Русев.
Драмата има развиване с още няколко каузи в България и чужбина. В последна сметка обаче, през септември всичко е към този момент завършено и Viva corporate влиза в ръководството. Вече е ясно и с чии пари.
Сделката сред United Group и Спас Русев допуска, че групата счита да придобие инфрастуктурата на " Булсатком ", до момента в който мрежата на компанията ще бъде върната към нейното главно сдружение. На процедура от цялата група огромният печеливш от договорката е Виваком, който ще постави ръка на съвсем всички станции на " Булсатком ".
Интересното е, че съгласно групата бъдещето прекачване на оптичната мрежа не предстои на утвърдени от Комисия за защита на конкуренцията, тъй като тя ще остане в активите на " Булсатком ". Все отново в доклада на сдружението е написано, че счита да уведоми регулатора, с цел да не оставали никакви подозрения в законността на договорката.
Големият въпрос обаче е за какво Спас Русев отхвърляше да признае, че финансирането идва от United Group. Преди два месеца в изявление за Капитал той съобщи, че договорката е финансиране с с композиция от мои лични средства и заеми от интернационалните финансови институции и че няма българско присъединяване.
Важно конкретизиране, че групата е предоставила номинално заема за придобиването на Viva Corporate Bulgaria - сдружението, през което Русев влезе в " Булсатком ".
Предисторията
Клуб Z към този момент няколко пъти разказва в детайли драмата по промяната на собствеността на " Булсатком ". Всъщност първите известия, че сдружението на Русев е придобило телекома се появиха през лятото на 2021 година, само че към фактическа смяна нямаше по какъв начин да се премине, поради висящи каузи. Тогава съоснователят Пламен Генчев написа писмо до чиновниците, в което на цели 9 страници споделя една ужасяваща история за рейдърство, нарушавания на закони и практическо враждебно завладяване на неговата компания от кредиторите, които имали за цел да продадат компанията на трето лице - точно Спас Русев. Към писмото на Генчев не бяха приложени никакви документи, има само клише на писмо от краткотрайния шеф до чиновниците на компанията.
Накратко - Пламен Генчев твърди, че кредиторите на сдружението пробвали да " лишават собствеността " му в компанията и да я продадат на Спас Русев в нарушаване на редица закони и вътрешни съглашения сред тях. Изтъква се и още един факт - оповестяването на договорката с Русев е направено без да има изпратена молба за концетрация в Комисията за защита на конкуренцията, каквата би трябвало да има по закон. Самият той пък никога не е давал позволение за промяна на контрола.
Проблемите на " Булсатком " започнаха още през 2017 година Особено задълбочаване се получи след решението да бъде изстрелян първият български геостационарен спътник " България Сат-1 ", благосъстоятелност на компанията. Финансовият колапс се задълбочи, макар на процедура съвсем монополното състояние на " Булсатком " и това наложи влизането на редица кредитори в сдружението, измежду които и Българската банка за развиване.
Според Генчев обаче, през декември на 2020 година той е упражнил свое право на прът алтернатива, с което е изкупил назад 100% от собствеността на групата " Булсатком ". Действие непризнато от кредиторите, които взеха контрола над сдружението на 22 август 2019 г.
Според свидетелствата на създателя, още при започване на 2020 година той и кредиторите се спогаждат той да остане в сдружението, помагайки му да оздравее, а в подмяна получава обещанието да му бъде дадена опция да си върне назад контрола. Подписано е и Междуакционерно съглашение. По неговата мощ Генчев получава 20% обикнове акции без право на глас в контролиращото холдингово сдружение, записано във Англия и правото да изкупи назад 100% от акциите на останалите акционери в период до 31 декември на 2020 година посредством " безусловна и неотменима Кол Опция (бел. ред. - алтернатива за изкупуване). "
" На 4 декември 2020 година упражних Опцията за изкупуване на акциите ", твърди Генчев.
Той подрежда транш от 100,2 млн. евро, които би трябвало да дойдат в кредиторите на 23 декември. По силата на съглашението, те са длъжни да дават собствеността на акциите на Генчев и по този начин действително да прекратят експозициите на " Булсатком " към тях. Към този миг задълженията на сдружението са малко над 77 млн. евро или казано другояче - Генчев е надплатил съществено, с цел да получи назад акциите.
Акционерите обаче отхвърлят подпомагане и заплащането е отказано без смислени пояснения. Според Генчев задачата е една - в последна сметка до сдружението да се добере Русев.
Драмата има развиване с още няколко каузи в България и чужбина. В последна сметка обаче, през септември всичко е към този момент завършено и Viva corporate влиза в ръководството. Вече е ясно и с чии пари.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ