Гибелта на древните гори преди 252 млн. години разкрива плашещ паралел със съвременната климатична криза
Унищожаването на горите в края на Пермския интервал и началото на Триаса е било основна причина за това Земята да остане в положение на „ суперпарников резултат “ в продължение на милиони години, демонстрира ново изследване, представено от New Scientist.
Какво разкриха фосилите?
Изследователи от Университета в Аделаида са проучили фосилни записи, които свидетелстват, че солидните гори — в миналото достигащи 50 метра височина — са били унищожени, а на тяхно място са се появили ниски, издръжливи растения. Унищожени са били и торфените блата, които са складирали големи количества въглерод. Това е нарушило естествения въглероден цикъл, а равнищата на CO₂ са останали високи в продължение на към 5 милиона години — доста повече, в сравнение с демонстрират климатичните модели за сходен сюжет.
Какво се е случило?
Масовото измиране е било провокирано от солидна вулканична интензивност в сегашен Сибир, която е нараснала CO₂ в атмосферата. Повърхността на Земята се е затоплила с до 10°C, а на екватора междинната температура е достигнала 34°C, с цели 8°C по-висока от днешната. Това е заличило над 80% от морските типове и 70% от сухоземните гръбначни фамилии.
Защо загубата на гори е била толкоз сериозна?
Според ръководителя на изследването Андрю Мърдит, растителността играе основна роля за изветряването на скали — натурален развой, който извлича въглерод от атмосферата и го складира за милиони години. Без огромни гори и торфища, този механизъм е бил нарушен, а Земята не е съумяла да се върне бързо към предходното си равновесие.
„ Не е като да влезеш за малко в оранжерия и след това да се върнеш в ледената къща. Веднъж щом преминеш прага, планетата намира нова точка на равновесие — и тя може да не е същата като преди “, споделя Мърдит.
Какво значи това за днешния климат?
Екипът акцентира паралелите със сегашната обстановка: в случай че заличаването на горите тогава е поддържало суперпарникови условия милиони години, актуалното заличаване на тропически и субтропически гори, съчетано с внезапното повишаване на парниковите газове, може да докара до сходен дългогодишен резултат.
„ Губим сериозната роля на растителността в климата. Ако преминем избран предел, няма да има „ бързо връщане “, предизвестява Мърдит.
Остава ли въпрос без отговор?
Според климатоложката Катрин Майснер от Университета на Нов Южен Уелс възобновяване на тези антични събития е като „ пъзел с доста изчезнали части “. Тя отбелязва, че към момента не е ясно какво тъкмо се е случило в океаните, които съхраняват доста повече въглерод от сушата и атмосферата взети дружно.
Извод:
Древната история на всеобщото изгубване преди 252 млн. години демонстрира, че унищожаването на горите и нарушаването на въглеродния цикъл могат да заключат планетата в парникова капанка за милиони години — отблъскващ урок за днешната ера на бърза климатична смяна и обезлесяване.
Какво разкриха фосилите?
Изследователи от Университета в Аделаида са проучили фосилни записи, които свидетелстват, че солидните гори — в миналото достигащи 50 метра височина — са били унищожени, а на тяхно място са се появили ниски, издръжливи растения. Унищожени са били и торфените блата, които са складирали големи количества въглерод. Това е нарушило естествения въглероден цикъл, а равнищата на CO₂ са останали високи в продължение на към 5 милиона години — доста повече, в сравнение с демонстрират климатичните модели за сходен сюжет.
Какво се е случило?
Масовото измиране е било провокирано от солидна вулканична интензивност в сегашен Сибир, която е нараснала CO₂ в атмосферата. Повърхността на Земята се е затоплила с до 10°C, а на екватора междинната температура е достигнала 34°C, с цели 8°C по-висока от днешната. Това е заличило над 80% от морските типове и 70% от сухоземните гръбначни фамилии.
Защо загубата на гори е била толкоз сериозна?
Според ръководителя на изследването Андрю Мърдит, растителността играе основна роля за изветряването на скали — натурален развой, който извлича въглерод от атмосферата и го складира за милиони години. Без огромни гори и торфища, този механизъм е бил нарушен, а Земята не е съумяла да се върне бързо към предходното си равновесие.
„ Не е като да влезеш за малко в оранжерия и след това да се върнеш в ледената къща. Веднъж щом преминеш прага, планетата намира нова точка на равновесие — и тя може да не е същата като преди “, споделя Мърдит.
Какво значи това за днешния климат?
Екипът акцентира паралелите със сегашната обстановка: в случай че заличаването на горите тогава е поддържало суперпарникови условия милиони години, актуалното заличаване на тропически и субтропически гори, съчетано с внезапното повишаване на парниковите газове, може да докара до сходен дългогодишен резултат.
„ Губим сериозната роля на растителността в климата. Ако преминем избран предел, няма да има „ бързо връщане “, предизвестява Мърдит.
Остава ли въпрос без отговор?
Според климатоложката Катрин Майснер от Университета на Нов Южен Уелс възобновяване на тези антични събития е като „ пъзел с доста изчезнали части “. Тя отбелязва, че към момента не е ясно какво тъкмо се е случило в океаните, които съхраняват доста повече въглерод от сушата и атмосферата взети дружно.
Извод:
Древната история на всеобщото изгубване преди 252 млн. години демонстрира, че унищожаването на горите и нарушаването на въглеродния цикъл могат да заключат планетата в парникова капанка за милиони години — отблъскващ урок за днешната ера на бърза климатична смяна и обезлесяване.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ