Ценни експонати за Кирило-Методиевската идея в православието – изложени за кратко в БАН
Уникални украшения с древен сюжети от сребро с позлата и седеф, икони и изящни богослужебни кръстове от средновековието, факсимилета на глаголически и кирилски текстове и на скъпи исторически документи са изложени за малко в централното предверие на Българска академия на науките. Експозицията, отдадена на Кирило-Методиевската концепция в православното християнство е дело на Центъра по Кирило-Методиевистика и Етнографския музей при Академията и ще продължи до 27 май 2019 година.
„ Благодарение точно на Кирил и Методий, християнството се утвърждава в българската страна и това проличава в културата и в националното творчество. Ето, тази година честваме 1150 години от успението на Св. Константин-Кирил Философ - повече от едно хилядолетие България е християнска страна “, посочи и.д. шеф на музея доцент доктор Петко Христов, представяйки пред Actualno.com витрината с артефакти за Кирило-Методиевото въздействие в православието.
" Кирил и Методий са тези, които превеждат Светото писание на старобългарски език и както обичам да споделям по доста интернационалните конгреси, изключително на приятелите от Македония и от Сърбия - единствената страна в света, в която българският език, който е от славянската група и кирилицата не са променяни от 894 година, е моята страна България " - добави той. (бел. ред. - едно от решенията на Преславския църковно-народен събор от края на 893 година или началото на 894 година е българският език да размени гръцкия в богослужението, с което той става формален език на българската държава).
Преправянето на основаната от Кирил глаголица от учениците му в кирилица, съгласно доцент Христов е държавническа и православна задача: „ Факт е, че Папата благославя глаголицата в Рим и по тази причина тя се резервира като литургична писменост в Хърватия съвсем до XIX век., а кирилицата е основана в България от учениците на Кирил и Методий за потребностите на българския княжески двор и от 894 година е формалната писменост и в княжеската канцелария, и в българската черква “.
Отражения
По въпроса за какво Кирил и Методий се изобразяват, държащи кирилицата, доцент Христов е безапелационен - тя се слага в ръцете им, тъй като е отдадена на тях. „ Това е осмислянето. Така са го възприемали. Все отново култът, с който българският народ се разпознава, съществува и той приема образни форми “, разяснява пред Actualno.com той.
Още в ранното средновековие се утвърждава култът към славянските пръвоучители и в разнообразни исторически интервали придобива доста значима българистична страна като част от националната еднаквост, което личи и през византийския интервал, и изключително през мюсюлманския, безапелационни са откривателите.
Първите изображения на Кирил и Методий датират от XI и XII век - те са на светци, които не държат букви , означи доцент Десислава Найденова от Кирило-Методиевисткия център на Българска академия на науките и уточни като образец, че в с. Курбиново в околносттите на Охрид има изображение от 1191 година със непокътнати надписи " Кирил и Методий, учители на българите “.
Популярният сюжет, в който Светите братя са с кирилицата в ръце, е от по-късния интервал на българското Възраждане, когато стартират всеобщо да се появяват такива техни изображения. Едно от най-впечатляващите и постоянно интерпретирани в съвремието е на неповторимия Зарий Зограф в Троянския манастир от 1847 година Подобни изображения на първоучителите с глаголически букви няма открити. Представянето на Светите братя с кирилски букви в ръцете става изключително известно откакто се популяризира една печатна гравюра, поместена в “Български буквар ”, публикуван в Москва през 1844 година, заяви пред Actualno.com доцент Найденова. Гравюрата е озаглавена „ Български книжици ”. На нея двамата славянски просветители са показани обърнати един към различен в отшелнически облекла с качулки на главите и държат свитък с кирилската писменост , посочи тя.
Обяснението за този сюжет тя вижда в разногласията измежду откривателите през XIX век коя писменост е първа - глаголицата или кирилицата и във обстоятелството, че съгласно някои учени първата писменост, която са основали Кирил и Методий е кирилицата. По това време измежду българските възрожденци е била доста публикувана концепцията, че Кирил и Методий са нашите покръстители, от които одобряваме християнството и дори в някои от стенописите по възрожденските църкви и манастири те са изобразени тъкмо като покръстители на българите, уточни още доцент Найденова.
Животът на глаголицата
В последните години изследванията на откривателите - и филолози, и археолози - потвърдиха, че глаголицата не изчезва внезапно през X век, когато може би се появява в двора на цар Симеон кирилицата. Защо кирилица и за какво по времето на Симеон? Според доцент Найденова - тъй като цялата му политика на български държател е ориентирана към това България да прилича Византия. „ Ако се вгледаме в кирилицата или в някои от по-старите текстове, се вижда какъв брой доста наподобява тя на гръцкото писмо. Кирилицата не е толкоз истинска по своята ортография и палеография, както е глаголицата “, означи тя.
Тя е безапелационна, че доста дълго време двете писмености съществуват редом. „ Пише се на кирилица, множеството монументи са на кирилица, само че това никога не значи, че глаголицата не се използва “, споделя тя. „ Има доста творби като „ Апостола “, „ Псалтира “ и други, в които от време на време се срещат цели фрази или букви на глаголица на вярно място в кирилския текст, което най-малкото демонстрира, че тези творби са били основани на глаголица епохи преди да се направи съответния дубликат “, означи тя и уточни на едно от таблата в изложбата и противоположен образец - клише на мемоари на кирилица сред редовете на глаголически текст.
„ Това е Зографското евангелие, което е писано на глаголица в края на X – началото на XI век. Намерено е в Света гора, където са разбирали глаголица. Интересното е, че очевидно през XIII – XIV век някой на Зограф е добавил към Евангелието синаксар, писан на кирилица. Синаксарът е този лист, който указва в кой месец на кой ден кой светец би трябвало да честваме. Най-вероятно същият драскач, който е съставил синаксара прави и кирилските вписвания в маргиналното поле. По същия метод в друго евангелие, още веднъж открито на Света гора, което се споделя Мариинско евангелие, има един лист на кирилица писан през XIV в. “, описа доцент Найденова.
Тезата, че кирилицата незабавно измества глаголицата съществува дълго време в славистиката и едвам в последно време, от 15 - 20 години, започнаха да се появяват проучвания, които демонстрират, че примерно Триодът (богослужебна книга, отразяваща преносимите празници в годината, според от Великден), може би е бил основан на глаголица. В негови късни преписи се откриват фрази и букви, които демонстрират, че най-вероятно оригиналът е бил писан на глаголица. Следователно, може би това произведение също е писано на глаголица, само че това е в областта на догадките, добави доцент Найденова. Тя е уверена в дългата паралелна действителност на двете писмености. Показателен е фактът, че в глаголически ръкописи, освен в Зографското евангелие, има кирилски бележки, а в кирилските ръкописи пък има обозначения на глаголица.
На въпроса на Actualno.com в случай че Кирил и Методий можеха да видят кирилицата, по какъв начин би им се сторила, доцент Найденова допусна, че би им се видяла по-опростена . „ Ако приемем, че Кирил и Методий са се стремели да основат едно толкоз автентично писмо като глаголицата, което да бъде доста алегорично, тъй като знаем, че глаголицата стартира с кръстния знак, което е буквата „ А “..., то може би за тях кирилицата би била опростяване на това, което са правили и ги връща към гръцкото писмо. Те са били византийски сановници, византийски дипломати и в действителност за тях това е добре познато писмо “, счита изследователката.
Какво е кирилицата
„ Истината е, че кирилицата е смяна на графичната система – буквата „ А “, изписана вместо по един метод - по различен, само че геният на Кирил и Методий, без значение дали приказваме за глаголицата или за кирилицата, е в това, че съумяват да изнамерят тези звукове и букви, които да отговорят на фонетичните особености на езика на славяните “, акцентира доцент Найденова. „ Гърците нямат „ б “, „ ъ “, „ я “... – всичко това е отразено в глаголицата, а килрилицата просто трансформира типа на буквата, само че резервира концепцията, резервира концепцията – книжовност на приказваме език, което точно е гениалното в Кирило-Методиевото дело “, добави тя.
Спорно е по кое време наименованието " кирилица " се използва за първи път. В славистиката съществува мнение, сподели още тя – че названието „ кирилица “ на първо време е било обещано на глаголическото писмо в чест на неговия откривател Константин-Кирил Философ и че едвам след това, когато глаголицата престанала да се използва, било трансферирано на писмеността – дело на учениците му. „ В славистичната просвета е изрично открито, че Константин-Кирил Философ е изобретил за потребностите на славянското свещенодействие във Велика Моравия глаголическата писменост. Всички негови съвременници и почитатели акцентират, че той е създател на едно напълно ново писмо. уточни още доцент Найденова.
Из изложбата
„ Кирило-Методиевото дело е феномен, еднакъв по мащабите си на най-големите достижения в развиването на европейската писмена просвета от зараждането й през VIII – VII в. прочие н. е. до през днешния ден. За пръв път в средновековна Европа Константин-Кирил и неговият брат Методий основават в средата на IX век нова цялостна и приключена система – славянската писменост, фонетично писмо, учредено върху говоримия национален език на славяните от българската езикова група, населяващи Солунската област на Византия. Тази система отразява по най-съвършен метод особеностите на говора на солунските славяни и се вписва изцяло във възприетия тогава за европейските писмености принцип на потребление на звуковото писмо. За първи път Константин и Методий превеждат на приказваме национален език всички най-важни богослужебни текстове и вкарват в богослужението построения от тях нов оезик, старобългарския. За първи път целеустремено и редовно те популяризират единствената в средновековна Европа книжовност, която се развива на език, актуален на нейната поява. По този метод Кирило-Методиевото дело трансформира конфигурацията на културната обстановка освен в Европа, само че и в целия прочут по това време свят.
Снимки: Ива Иванова /Аctualno.com
В основата на цялостната активност на св. Кирил и Методий измежду новоаприсъединилите се към християнството славянски нации в Европа стои концепцията за разпространяването на Божието слово на понятен за най-широки кръгове на обществото език, концепция, произхождаща от тяхното схващане за правото на всеки народ на независимо културно развиване.
След практическото използване на тази концепция в продължение на две десетилетия във Велика Моравия и разгрома на делото и Централна Европа, след 885 година тя пуска дълбоки корени и се постанова като водеща в развиването на Българската просвета . Българската страна поддържа нейното реализиране след идването на Кирило-Методиевите възпитаници в Българската столица Плиска и с помощта на активността на най-изтъкнатите Климент Охридски, Наум Охридски, Константин Преславски, както и на работещите дружно с тях в България Кирило-Методиеви следовници Йоан Екзарх и Черноризец Храбър, славянската книжовност освен се стабилизира, само че и претърпява подем, траял едно столетие и наименуван още през първата половина на XIX век от чешките учени „ Златен век “.
Благодарение на този подем от края на X век кирило-методиевската концепция освен се популяризира измежду южните и източните славяни, само че и измежду някои неславянски нации в Югоизточна Европа, всичките те съставящи през днешния ден общността на православните страни, като и до през днешния ден дава богати плодове.
Развитието на кирило-методиевската концепция има голямо значение за цялостния исторически път набългарския народ и на българската страна като един от най-важните фактори и стожери за съхраняването на националната еднаквост на българите и като техен максимален принос в европейската и в международната писмена просвета. Тя е обвързвана с цялостното културно-историческо развиване на всички славянски нации до през днешния ден, само че е играла и играе най-голяма роля в живота на православните християни до наши дни.
Нейните проявления са многопосочни и обгръщат освен тяхната писмена просвета, само че всички клонове на изкуството, навлезли са също в техния обичай и материална просвета. Ето за какво в изложбата са показани разнообразни артефакти, свързани с тази концепция до наши дни измежду православните християни, без значение къде са се появили. Те са значими свидетелства за жизнеността и плодотворността на кирило-методиевската концепция, значителен щрих в културното многообразие на Европа ”.
„ Благодарение точно на Кирил и Методий, християнството се утвърждава в българската страна и това проличава в културата и в националното творчество. Ето, тази година честваме 1150 години от успението на Св. Константин-Кирил Философ - повече от едно хилядолетие България е християнска страна “, посочи и.д. шеф на музея доцент доктор Петко Христов, представяйки пред Actualno.com витрината с артефакти за Кирило-Методиевото въздействие в православието.
" Кирил и Методий са тези, които превеждат Светото писание на старобългарски език и както обичам да споделям по доста интернационалните конгреси, изключително на приятелите от Македония и от Сърбия - единствената страна в света, в която българският език, който е от славянската група и кирилицата не са променяни от 894 година, е моята страна България " - добави той. (бел. ред. - едно от решенията на Преславския църковно-народен събор от края на 893 година или началото на 894 година е българският език да размени гръцкия в богослужението, с което той става формален език на българската държава).
Преправянето на основаната от Кирил глаголица от учениците му в кирилица, съгласно доцент Христов е държавническа и православна задача: „ Факт е, че Папата благославя глаголицата в Рим и по тази причина тя се резервира като литургична писменост в Хърватия съвсем до XIX век., а кирилицата е основана в България от учениците на Кирил и Методий за потребностите на българския княжески двор и от 894 година е формалната писменост и в княжеската канцелария, и в българската черква “.
Отражения
По въпроса за какво Кирил и Методий се изобразяват, държащи кирилицата, доцент Христов е безапелационен - тя се слага в ръцете им, тъй като е отдадена на тях. „ Това е осмислянето. Така са го възприемали. Все отново култът, с който българският народ се разпознава, съществува и той приема образни форми “, разяснява пред Actualno.com той.
Още в ранното средновековие се утвърждава култът към славянските пръвоучители и в разнообразни исторически интервали придобива доста значима българистична страна като част от националната еднаквост, което личи и през византийския интервал, и изключително през мюсюлманския, безапелационни са откривателите.
Първите изображения на Кирил и Методий датират от XI и XII век - те са на светци, които не държат букви , означи доцент Десислава Найденова от Кирило-Методиевисткия център на Българска академия на науките и уточни като образец, че в с. Курбиново в околносттите на Охрид има изображение от 1191 година със непокътнати надписи " Кирил и Методий, учители на българите “.
Популярният сюжет, в който Светите братя са с кирилицата в ръце, е от по-късния интервал на българското Възраждане, когато стартират всеобщо да се появяват такива техни изображения. Едно от най-впечатляващите и постоянно интерпретирани в съвремието е на неповторимия Зарий Зограф в Троянския манастир от 1847 година Подобни изображения на първоучителите с глаголически букви няма открити. Представянето на Светите братя с кирилски букви в ръцете става изключително известно откакто се популяризира една печатна гравюра, поместена в “Български буквар ”, публикуван в Москва през 1844 година, заяви пред Actualno.com доцент Найденова. Гравюрата е озаглавена „ Български книжици ”. На нея двамата славянски просветители са показани обърнати един към различен в отшелнически облекла с качулки на главите и държат свитък с кирилската писменост , посочи тя.
Обяснението за този сюжет тя вижда в разногласията измежду откривателите през XIX век коя писменост е първа - глаголицата или кирилицата и във обстоятелството, че съгласно някои учени първата писменост, която са основали Кирил и Методий е кирилицата. По това време измежду българските възрожденци е била доста публикувана концепцията, че Кирил и Методий са нашите покръстители, от които одобряваме християнството и дори в някои от стенописите по възрожденските църкви и манастири те са изобразени тъкмо като покръстители на българите, уточни още доцент Найденова.
Животът на глаголицата
В последните години изследванията на откривателите - и филолози, и археолози - потвърдиха, че глаголицата не изчезва внезапно през X век, когато може би се появява в двора на цар Симеон кирилицата. Защо кирилица и за какво по времето на Симеон? Според доцент Найденова - тъй като цялата му политика на български държател е ориентирана към това България да прилича Византия. „ Ако се вгледаме в кирилицата или в някои от по-старите текстове, се вижда какъв брой доста наподобява тя на гръцкото писмо. Кирилицата не е толкоз истинска по своята ортография и палеография, както е глаголицата “, означи тя.
Тя е безапелационна, че доста дълго време двете писмености съществуват редом. „ Пише се на кирилица, множеството монументи са на кирилица, само че това никога не значи, че глаголицата не се използва “, споделя тя. „ Има доста творби като „ Апостола “, „ Псалтира “ и други, в които от време на време се срещат цели фрази или букви на глаголица на вярно място в кирилския текст, което най-малкото демонстрира, че тези творби са били основани на глаголица епохи преди да се направи съответния дубликат “, означи тя и уточни на едно от таблата в изложбата и противоположен образец - клише на мемоари на кирилица сред редовете на глаголически текст.
„ Това е Зографското евангелие, което е писано на глаголица в края на X – началото на XI век. Намерено е в Света гора, където са разбирали глаголица. Интересното е, че очевидно през XIII – XIV век някой на Зограф е добавил към Евангелието синаксар, писан на кирилица. Синаксарът е този лист, който указва в кой месец на кой ден кой светец би трябвало да честваме. Най-вероятно същият драскач, който е съставил синаксара прави и кирилските вписвания в маргиналното поле. По същия метод в друго евангелие, още веднъж открито на Света гора, което се споделя Мариинско евангелие, има един лист на кирилица писан през XIV в. “, описа доцент Найденова.
Тезата, че кирилицата незабавно измества глаголицата съществува дълго време в славистиката и едвам в последно време, от 15 - 20 години, започнаха да се появяват проучвания, които демонстрират, че примерно Триодът (богослужебна книга, отразяваща преносимите празници в годината, според от Великден), може би е бил основан на глаголица. В негови късни преписи се откриват фрази и букви, които демонстрират, че най-вероятно оригиналът е бил писан на глаголица. Следователно, може би това произведение също е писано на глаголица, само че това е в областта на догадките, добави доцент Найденова. Тя е уверена в дългата паралелна действителност на двете писмености. Показателен е фактът, че в глаголически ръкописи, освен в Зографското евангелие, има кирилски бележки, а в кирилските ръкописи пък има обозначения на глаголица.
На въпроса на Actualno.com в случай че Кирил и Методий можеха да видят кирилицата, по какъв начин би им се сторила, доцент Найденова допусна, че би им се видяла по-опростена . „ Ако приемем, че Кирил и Методий са се стремели да основат едно толкоз автентично писмо като глаголицата, което да бъде доста алегорично, тъй като знаем, че глаголицата стартира с кръстния знак, което е буквата „ А “..., то може би за тях кирилицата би била опростяване на това, което са правили и ги връща към гръцкото писмо. Те са били византийски сановници, византийски дипломати и в действителност за тях това е добре познато писмо “, счита изследователката.
Какво е кирилицата
„ Истината е, че кирилицата е смяна на графичната система – буквата „ А “, изписана вместо по един метод - по различен, само че геният на Кирил и Методий, без значение дали приказваме за глаголицата или за кирилицата, е в това, че съумяват да изнамерят тези звукове и букви, които да отговорят на фонетичните особености на езика на славяните “, акцентира доцент Найденова. „ Гърците нямат „ б “, „ ъ “, „ я “... – всичко това е отразено в глаголицата, а килрилицата просто трансформира типа на буквата, само че резервира концепцията, резервира концепцията – книжовност на приказваме език, което точно е гениалното в Кирило-Методиевото дело “, добави тя.
Спорно е по кое време наименованието " кирилица " се използва за първи път. В славистиката съществува мнение, сподели още тя – че названието „ кирилица “ на първо време е било обещано на глаголическото писмо в чест на неговия откривател Константин-Кирил Философ и че едвам след това, когато глаголицата престанала да се използва, било трансферирано на писмеността – дело на учениците му. „ В славистичната просвета е изрично открито, че Константин-Кирил Философ е изобретил за потребностите на славянското свещенодействие във Велика Моравия глаголическата писменост. Всички негови съвременници и почитатели акцентират, че той е създател на едно напълно ново писмо. уточни още доцент Найденова.
Из изложбата
„ Кирило-Методиевото дело е феномен, еднакъв по мащабите си на най-големите достижения в развиването на европейската писмена просвета от зараждането й през VIII – VII в. прочие н. е. до през днешния ден. За пръв път в средновековна Европа Константин-Кирил и неговият брат Методий основават в средата на IX век нова цялостна и приключена система – славянската писменост, фонетично писмо, учредено върху говоримия национален език на славяните от българската езикова група, населяващи Солунската област на Византия. Тази система отразява по най-съвършен метод особеностите на говора на солунските славяни и се вписва изцяло във възприетия тогава за европейските писмености принцип на потребление на звуковото писмо. За първи път Константин и Методий превеждат на приказваме национален език всички най-важни богослужебни текстове и вкарват в богослужението построения от тях нов оезик, старобългарския. За първи път целеустремено и редовно те популяризират единствената в средновековна Европа книжовност, която се развива на език, актуален на нейната поява. По този метод Кирило-Методиевото дело трансформира конфигурацията на културната обстановка освен в Европа, само че и в целия прочут по това време свят.
Снимки: Ива Иванова /Аctualno.com
В основата на цялостната активност на св. Кирил и Методий измежду новоаприсъединилите се към християнството славянски нации в Европа стои концепцията за разпространяването на Божието слово на понятен за най-широки кръгове на обществото език, концепция, произхождаща от тяхното схващане за правото на всеки народ на независимо културно развиване.
След практическото използване на тази концепция в продължение на две десетилетия във Велика Моравия и разгрома на делото и Централна Европа, след 885 година тя пуска дълбоки корени и се постанова като водеща в развиването на Българската просвета . Българската страна поддържа нейното реализиране след идването на Кирило-Методиевите възпитаници в Българската столица Плиска и с помощта на активността на най-изтъкнатите Климент Охридски, Наум Охридски, Константин Преславски, както и на работещите дружно с тях в България Кирило-Методиеви следовници Йоан Екзарх и Черноризец Храбър, славянската книжовност освен се стабилизира, само че и претърпява подем, траял едно столетие и наименуван още през първата половина на XIX век от чешките учени „ Златен век “.
Благодарение на този подем от края на X век кирило-методиевската концепция освен се популяризира измежду южните и източните славяни, само че и измежду някои неславянски нации в Югоизточна Европа, всичките те съставящи през днешния ден общността на православните страни, като и до през днешния ден дава богати плодове.
Развитието на кирило-методиевската концепция има голямо значение за цялостния исторически път набългарския народ и на българската страна като един от най-важните фактори и стожери за съхраняването на националната еднаквост на българите и като техен максимален принос в европейската и в международната писмена просвета. Тя е обвързвана с цялостното културно-историческо развиване на всички славянски нации до през днешния ден, само че е играла и играе най-голяма роля в живота на православните християни до наши дни.
Нейните проявления са многопосочни и обгръщат освен тяхната писмена просвета, само че всички клонове на изкуството, навлезли са също в техния обичай и материална просвета. Ето за какво в изложбата са показани разнообразни артефакти, свързани с тази концепция до наши дни измежду православните християни, без значение къде са се появили. Те са значими свидетелства за жизнеността и плодотворността на кирило-методиевската концепция, значителен щрих в културното многообразие на Европа ”.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ