Селско читалище пази писмо на Апостола
Уникална находка има Народно читалище „ Зора 1869” в село Дичин. Културната институция, която е на 153 години, е горделив притежател на писмо от Апостола на свободата. То било писано до правилния му сподвижник и другар Матей Преображенски – Миткалото.
Никой не знае по какъв начин тъкмо е попаднало писмото на Левски в Дичин, само че догатките са, че е донесено посредством някоя от книгите на Миткалото, написа borbabg.com.
„ В Дичин се съхраняват доста старовремски книги. Навремето е имало печатница в Мусина и Дичин е близо. Освен това Матей Преображенски е носил книжки. В една негова книга намираме лист на донори за издаването й. И измежду тях е моят прародител Герги Гергев “, споделя някогашният кмет и ръководител на читалището Иван Кръстев.
Писмото се разчита мъчно, само че Левски и Миткалото са обсъждали главно революционните битки и мрежата от комитети. Особено скъп е подписът на Апостола, който е подложен в края на писмото. Всъщност Матей Преображенски е провел революционен комитет в Дичин през 1873 година, който е наброявал 100 души.
„ Главен уредник е бил Петър Драганов, който е бил даскал, а по-късно станал духовник, с цел да обикаля всички къщи. И на 27 април е взел участие в съвещанието в Мусина, когато афишират, че въстанието би трябвало да стартира. С него бил и Петко Карапетков. Заедно се връщат в Дичин и събират 16 души. След това потеглят за Мусина. Времето било неприятно, Росица била придошла, валял проливен дъжд. Много от тези, които тръгнали за Дряновския манастир, се отказали пред водите на Росица.
Тези, които минават, мокри до кости, се включват в четата на Бачо Киро и поп Харитон. Водят битка с 10-хилядна турска войска. Много от нашите хора умират. 9 души оставят костите си там, другите се връщат в Дичин и се крият. Петър Драганов отива в Румъния, а по-късно взе участие в освещаване на Самарското знаме.
През 1877 година влиза в България с освободителите, взе участие с кръст и меч в боевете на Шипка. В най-трудния миг той държи дълга тирада, която дава сили на всички опълченци. Награждаван е с доста ордени и медали, след Освобождението взе участие в Народното събрание “, споделя Иван Кръстев.
Читалището в Дичин пази и доста неповторими книги, грижливо съхранени през вековете. Една от тях е „ Турските зверства “ на американския публицист Джанюариъс Макгахан, който разказва баташкото кръвопролитие и провокира вълна от неодобрение против османските поробители. Книгата е издадена през 1880 година и е преведена от Стефан Стамболов.
Преди няколко години в читалището пристигнала група възпитаници от Ресен, а техният преподавател по история не можал да повярва, че вижда с очите си сходна книга. Той разказал на учениците, че точно Макгахан разсънва европейците, които до този миг на са поглеждали съществено към поробената българска страна.
Никой не знае по какъв начин тъкмо е попаднало писмото на Левски в Дичин, само че догатките са, че е донесено посредством някоя от книгите на Миткалото, написа borbabg.com.
„ В Дичин се съхраняват доста старовремски книги. Навремето е имало печатница в Мусина и Дичин е близо. Освен това Матей Преображенски е носил книжки. В една негова книга намираме лист на донори за издаването й. И измежду тях е моят прародител Герги Гергев “, споделя някогашният кмет и ръководител на читалището Иван Кръстев.
Писмото се разчита мъчно, само че Левски и Миткалото са обсъждали главно революционните битки и мрежата от комитети. Особено скъп е подписът на Апостола, който е подложен в края на писмото. Всъщност Матей Преображенски е провел революционен комитет в Дичин през 1873 година, който е наброявал 100 души.
„ Главен уредник е бил Петър Драганов, който е бил даскал, а по-късно станал духовник, с цел да обикаля всички къщи. И на 27 април е взел участие в съвещанието в Мусина, когато афишират, че въстанието би трябвало да стартира. С него бил и Петко Карапетков. Заедно се връщат в Дичин и събират 16 души. След това потеглят за Мусина. Времето било неприятно, Росица била придошла, валял проливен дъжд. Много от тези, които тръгнали за Дряновския манастир, се отказали пред водите на Росица.
Тези, които минават, мокри до кости, се включват в четата на Бачо Киро и поп Харитон. Водят битка с 10-хилядна турска войска. Много от нашите хора умират. 9 души оставят костите си там, другите се връщат в Дичин и се крият. Петър Драганов отива в Румъния, а по-късно взе участие в освещаване на Самарското знаме.
През 1877 година влиза в България с освободителите, взе участие с кръст и меч в боевете на Шипка. В най-трудния миг той държи дълга тирада, която дава сили на всички опълченци. Награждаван е с доста ордени и медали, след Освобождението взе участие в Народното събрание “, споделя Иван Кръстев.
Читалището в Дичин пази и доста неповторими книги, грижливо съхранени през вековете. Една от тях е „ Турските зверства “ на американския публицист Джанюариъс Макгахан, който разказва баташкото кръвопролитие и провокира вълна от неодобрение против османските поробители. Книгата е издадена през 1880 година и е преведена от Стефан Стамболов.
Преди няколко години в читалището пристигнала група възпитаници от Ресен, а техният преподавател по история не можал да повярва, че вижда с очите си сходна книга. Той разказал на учениците, че точно Макгахан разсънва европейците, които до този миг на са поглеждали съществено към поробената българска страна.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ