Показват златен пръстен на хан Омуртаг
Уникален златен пръстен на езически държател от първата половина на ІХ век, евентуално Омуртаг, е бил открит в Плиска предишното лято. Той за първи път ще бъде показан обществено в завладяваща галерия, която се открива довечера в Националния археологически музей. Това може би е най-интригуващата находка от миналата година в изложбата " Българска археология 2022 ".
За шестнадесети следващ път изложбата показва най-интересните находки и богат илюстративен материал от теренната работа на българските археолози. Като част от изложбата са показани постери за 53 археологически плана.
" 2022 година беше сложна за българската археология. Сесията за планувани археологически изследвания при Министерство на културата доста закъсня. С стеснен размер и брой бяха и избавителните археологически разкопки по разнообразни инфраструктурни планове в цялата страна. Въпреки това българските археолози се оправиха по най-хубавия метод със своите задания ", каза доцент доктор Христо Попов, шеф на НАИМ при Българска академия на науките.
Изложбата показва над 300 експоната от 30 обекта, илюстриращи развиването на културите в днешните български земи от неолита (6000 години прочие Хр.) до Средновековието.
Златният пръстен на езически държател от първата половина на ІХ век е открит в първата българска столица Плиска при разкопки на кръгла каменна площадка, която е заемала значимо място в историята на града. През 2021 година при разкопките на това място е открит златен солид на византийския император Теофил от 831 година На идната година там е открит златен пръстен-печат с изображение на езически държател. Археолозите не се наемат да кажат дали е бил на някой български хан, тъй като не желаят да вършат спекулации. По това време отпред на българите е хан Омургтаг (814 - 831 г.), след него се възкачва синът му хан Маламир (831 - 836 г.), а по-късно престолът е ангажиран от хан Персиян (836 - 852 г.).
На плочката на открия пръстен е изобразено лице на мъж с диадема на главата и дреха с копчета и с декорация от кръгли приложения. Теглото на бижуто е 26,8 грама, а диаметърът на пръстена е 2,7 сантиметра.
Представени са находки и от продължаващите изследвания на праисторическите селищни могили Провадия, Дуранкулак, Порой, Юнаците, Сушина и Козарева могила, римският архитектурен комплекс при село Стройно, община Елхово, римските градове Улпия Ексус и Сексагинта приста, крепостите Калята и Букелон и редица други. За следващ път са показани избавителни изследвания по Черноморието - находки от античния некропол в местността " Морската градина " на Аполония Понтика, Созопол.
Сред експонатите на изложбата са златни, сребърни и бронзови декорации, изящни керамични антропоморфни фигури и съдове, мраморни оброчни плочки и стенни декоративни украси, ритуално огнище - есхара, сечива и оръжия, монети, и доста други.
Сред впечатляващите находки са керамичните съдове от селищните могили при Порой и Провадия, огърлицата от селищна могила Дуранкулак, огърлица от злато и нефрит от античния некропол в местността " Морската градина " на Аполония Понтика, оброчни плочки на Тракийския конник от римския архитектурен комплекс при село Стройно, бронзов стилус от античната цитадела " Боровец " при село Разлив, община Правец. В тази цитадела са открити още монети от злато, сребро и бронз от ІІІ и VІ век.
Изложбата " Българска археология 2022 " ще бъде отворена за гости от сряда, 15 февруари до 21 май в залата за краткотрайни експозиции на Националния археологически музей на пл. " Атанас Буров " № 1 в София.
За шестнадесети следващ път изложбата показва най-интересните находки и богат илюстративен материал от теренната работа на българските археолози. Като част от изложбата са показани постери за 53 археологически плана.
" 2022 година беше сложна за българската археология. Сесията за планувани археологически изследвания при Министерство на културата доста закъсня. С стеснен размер и брой бяха и избавителните археологически разкопки по разнообразни инфраструктурни планове в цялата страна. Въпреки това българските археолози се оправиха по най-хубавия метод със своите задания ", каза доцент доктор Христо Попов, шеф на НАИМ при Българска академия на науките.
Изложбата показва над 300 експоната от 30 обекта, илюстриращи развиването на културите в днешните български земи от неолита (6000 години прочие Хр.) до Средновековието.
Златният пръстен на езически държател от първата половина на ІХ век е открит в първата българска столица Плиска при разкопки на кръгла каменна площадка, която е заемала значимо място в историята на града. През 2021 година при разкопките на това място е открит златен солид на византийския император Теофил от 831 година На идната година там е открит златен пръстен-печат с изображение на езически държател. Археолозите не се наемат да кажат дали е бил на някой български хан, тъй като не желаят да вършат спекулации. По това време отпред на българите е хан Омургтаг (814 - 831 г.), след него се възкачва синът му хан Маламир (831 - 836 г.), а по-късно престолът е ангажиран от хан Персиян (836 - 852 г.).
На плочката на открия пръстен е изобразено лице на мъж с диадема на главата и дреха с копчета и с декорация от кръгли приложения. Теглото на бижуто е 26,8 грама, а диаметърът на пръстена е 2,7 сантиметра.
Представени са находки и от продължаващите изследвания на праисторическите селищни могили Провадия, Дуранкулак, Порой, Юнаците, Сушина и Козарева могила, римският архитектурен комплекс при село Стройно, община Елхово, римските градове Улпия Ексус и Сексагинта приста, крепостите Калята и Букелон и редица други. За следващ път са показани избавителни изследвания по Черноморието - находки от античния некропол в местността " Морската градина " на Аполония Понтика, Созопол.
Сред експонатите на изложбата са златни, сребърни и бронзови декорации, изящни керамични антропоморфни фигури и съдове, мраморни оброчни плочки и стенни декоративни украси, ритуално огнище - есхара, сечива и оръжия, монети, и доста други.
Сред впечатляващите находки са керамичните съдове от селищните могили при Порой и Провадия, огърлицата от селищна могила Дуранкулак, огърлица от злато и нефрит от античния некропол в местността " Морската градина " на Аполония Понтика, оброчни плочки на Тракийския конник от римския архитектурен комплекс при село Стройно, бронзов стилус от античната цитадела " Боровец " при село Разлив, община Правец. В тази цитадела са открити още монети от злато, сребро и бронз от ІІІ и VІ век.
Изложбата " Българска археология 2022 " ще бъде отворена за гости от сряда, 15 февруари до 21 май в залата за краткотрайни експозиции на Националния археологически музей на пл. " Атанас Буров " № 1 в София.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ