Уникален златен кръст с частица от Христовото разпятие откриха на хълма Трапезица в Търново
Уникален златен кръст реликварий с парченце от Христовото разпятие е открит при разкопки на крепостта “Трапезица ” във Велико Търново.
„ Реликвата е напълно непокътната и бе открита в апсидата на новооткритата черква 23. “, разгласи археологът проф.Константин Тотев.
Проучвателят посочи, че кръстът е бил положен източно от стълба на олтарната маса и е лежал в специфична дребна камера, обмазана с хоросан и запечатана от всички страни. Находката е с тегло 75 г и се отличава с ювелирна направа.
„ Това е единственият кръст енколпион от чисто злато, намиран до момента освен у нас, само че и в света. Основната част от тези кръстове са направени от бронз. На пръсти се броят екземплярите, изпълнени от сребро и злато, съхранявани в международните музеи. На този декор находката от Трапезица е от извънредно значение, защото кръстът е златен и от тази група до момента не е прочут различен сходен образец ”, разкри проф. Тотев.
Археологът добави, че кръстът е с височина 11 см, която включва и ухото за провесване, широчината му е 5,5 см, а дебелината – 1 см. Съставен е от две елементи, които се затварят и образуват куха кутийка, в която стои част от св. Кръст.
“Тези две половинки са закрепвани между тях посредством шарнирна връзка, а в горния край кръстът още веднъж посредством шарнир е екипиран с солидна художествено завършена халка за провесване на верижка и носене пред гърдите. В случая тя е направена от солидно злато, завършена е като многостенно тяло и е украсена с ниело техника. На трите забележими страни на ухото в ромбовидни полета са показани три разнообразни по форма гравирани разцъфнали кръстове, запълнени с ниело. Това е живачна примес, която при избрана температура става извънредно устойчива. Кръстовете са фланкирани от четирите страни с растителни орнаменти ”, сподели още проф. Тотев.
Рамената на кръста са правоъгълни, като в краищата си приключват с кръгли медальони. Разпятието е украсено двустранно с релефни изображения. “От едната страна в средекръстието е показано Разпятие Христово, а в медальоните в края на раменете са поместени допоясни светци. От другата страна в средекръстието е ситуирано релефно изображение на Богородица Оранта в цялостен растеж с ръце пред гърдите, обърнати с дланите напред. В релефните медальони в края на раменете са показани допоясни фигури на светци ”, посочи проф.Тотев.
Изследователят разясни, че кръстовете енколпиони водят началото си от Мала Азия и извършват ролята на реликварии за запазване на парче от Честния и животворящ кръст. По-късно те намират необятно разпространяване във византийския свят. Кулминацията в тяхната направа обгръща интервала IX-XI век, само че тиражирането им продължава и през палеологовото и постпалеологово време. Кръстът от олтара на черква 23 е направен във втората половина на XII-XIII век и се причислява към групата, известна с неофициалното наименование „ съветски кръстове енколпиони “, защото тези паметни предмети, направени в влиятелни ателиета във Византия, стартират всеобщо да се копират и популяризират в Русия през XII-XIV век.
Проф. Константин Тотев напомни, че Църква 23 беше открита в края на септември. Тя е ситуирана директно до Западната крепостна стена. Отличава се с неповторимите си стенописи, които са рисувани през XIII век, когато е бил издигнат и храмът. Сред стотиците фрагменти, които експертите извънредно точно вадят от земята, се разграничават и човешки облици, а такива до момента няма в стенописите на нито един от храмовете на втората търновска цитадела.
„ Църквата се отличава с неповторимите си стенописи, които са рисувани през XIII век, когато е бил издигнат и храмът. Изключително качествените фрески са изпълнени в стилистиката на Търновската живописна школа “, изясни проф. Тотев.
Сред десетките фрагменти, които експертите са извадили от земята, се разграничават и човешки облици, а такива до момента няма в стенописите на нито един от храмовете на втората търновска цитадела.
“Много красива живопис. По качество и художествена стойност фреските тук надминават тези в църкви 13 и 2, които са най-хубавите на Трапезица. Досега сме разкрили три човешки фигури, които са изпълнени монументално, и глава с нимб ”, посочи проф. д.изк. Константин Тотев.
Църква 23 е с ширина 4 м и дължина 10 м и единствена на Трапезица е долепена до крепостната стена, уточни археологът. Това е вторият храм от столично Търново с сходно разположение. Единствен неин аналог е черква 10 на Царевец.
Археологът попаднал на новия храм, изследвайки сектор от към 40 м по протежението на Западната крепостна стена. Първоначално разкрил гробове и първокачествен стенописен материал, а след това се появили и основите на църковната постройка. Оказва се, че директно до северната стена на храма стартира некропол, от който до момента са проучени шест гроба. Това евентуално е енорийска черква, която е обслужвала живеещите в квартала занаятчии и търговци, не скри догатките си професорът.
Това е петият новооткрит храм на Трапезица през последните към 10 години. Проф. Тотев разкри църкви 19 и 20, които се намират в северния бранш на крепостта. Доц. доктор Мирко Робов е изобретател на черква 21 в югоизточния бранш. Миналата година доцент доктор Деян Рабовянов попадна на черква № 22 в южния бранш на средновековния град, в чийто олтар бяха открити скъпи реликви на християнския фетиш.
През този археологически сезон проф. Тотев работи в екип с още трима археолози, а пом.-ръководител на експедицията е шефът на Историческия музей в Раднево Пламен Караилиев. Заедно с тях са Надежда Ботева, началник на разкопките на крепостта “Хоталич ” край Севлиево, и шефът на музея в Ботевград Рени Петрова. Със стенописната декорация е ангажирана доцент доктор Диана Тотева от Регионалния исторически музей във Велико Търново.
„ Реликвата е напълно непокътната и бе открита в апсидата на новооткритата черква 23. “, разгласи археологът проф.Константин Тотев.
Проучвателят посочи, че кръстът е бил положен източно от стълба на олтарната маса и е лежал в специфична дребна камера, обмазана с хоросан и запечатана от всички страни. Находката е с тегло 75 г и се отличава с ювелирна направа.
„ Това е единственият кръст енколпион от чисто злато, намиран до момента освен у нас, само че и в света. Основната част от тези кръстове са направени от бронз. На пръсти се броят екземплярите, изпълнени от сребро и злато, съхранявани в международните музеи. На този декор находката от Трапезица е от извънредно значение, защото кръстът е златен и от тази група до момента не е прочут различен сходен образец ”, разкри проф. Тотев.
Археологът добави, че кръстът е с височина 11 см, която включва и ухото за провесване, широчината му е 5,5 см, а дебелината – 1 см. Съставен е от две елементи, които се затварят и образуват куха кутийка, в която стои част от св. Кръст.
“Тези две половинки са закрепвани между тях посредством шарнирна връзка, а в горния край кръстът още веднъж посредством шарнир е екипиран с солидна художествено завършена халка за провесване на верижка и носене пред гърдите. В случая тя е направена от солидно злато, завършена е като многостенно тяло и е украсена с ниело техника. На трите забележими страни на ухото в ромбовидни полета са показани три разнообразни по форма гравирани разцъфнали кръстове, запълнени с ниело. Това е живачна примес, която при избрана температура става извънредно устойчива. Кръстовете са фланкирани от четирите страни с растителни орнаменти ”, сподели още проф. Тотев.
Рамената на кръста са правоъгълни, като в краищата си приключват с кръгли медальони. Разпятието е украсено двустранно с релефни изображения. “От едната страна в средекръстието е показано Разпятие Христово, а в медальоните в края на раменете са поместени допоясни светци. От другата страна в средекръстието е ситуирано релефно изображение на Богородица Оранта в цялостен растеж с ръце пред гърдите, обърнати с дланите напред. В релефните медальони в края на раменете са показани допоясни фигури на светци ”, посочи проф.Тотев.
Изследователят разясни, че кръстовете енколпиони водят началото си от Мала Азия и извършват ролята на реликварии за запазване на парче от Честния и животворящ кръст. По-късно те намират необятно разпространяване във византийския свят. Кулминацията в тяхната направа обгръща интервала IX-XI век, само че тиражирането им продължава и през палеологовото и постпалеологово време. Кръстът от олтара на черква 23 е направен във втората половина на XII-XIII век и се причислява към групата, известна с неофициалното наименование „ съветски кръстове енколпиони “, защото тези паметни предмети, направени в влиятелни ателиета във Византия, стартират всеобщо да се копират и популяризират в Русия през XII-XIV век.
Проф. Константин Тотев напомни, че Църква 23 беше открита в края на септември. Тя е ситуирана директно до Западната крепостна стена. Отличава се с неповторимите си стенописи, които са рисувани през XIII век, когато е бил издигнат и храмът. Сред стотиците фрагменти, които експертите извънредно точно вадят от земята, се разграничават и човешки облици, а такива до момента няма в стенописите на нито един от храмовете на втората търновска цитадела.
„ Църквата се отличава с неповторимите си стенописи, които са рисувани през XIII век, когато е бил издигнат и храмът. Изключително качествените фрески са изпълнени в стилистиката на Търновската живописна школа “, изясни проф. Тотев.
Сред десетките фрагменти, които експертите са извадили от земята, се разграничават и човешки облици, а такива до момента няма в стенописите на нито един от храмовете на втората търновска цитадела.
“Много красива живопис. По качество и художествена стойност фреските тук надминават тези в църкви 13 и 2, които са най-хубавите на Трапезица. Досега сме разкрили три човешки фигури, които са изпълнени монументално, и глава с нимб ”, посочи проф. д.изк. Константин Тотев.
Църква 23 е с ширина 4 м и дължина 10 м и единствена на Трапезица е долепена до крепостната стена, уточни археологът. Това е вторият храм от столично Търново с сходно разположение. Единствен неин аналог е черква 10 на Царевец.
Археологът попаднал на новия храм, изследвайки сектор от към 40 м по протежението на Западната крепостна стена. Първоначално разкрил гробове и първокачествен стенописен материал, а след това се появили и основите на църковната постройка. Оказва се, че директно до северната стена на храма стартира некропол, от който до момента са проучени шест гроба. Това евентуално е енорийска черква, която е обслужвала живеещите в квартала занаятчии и търговци, не скри догатките си професорът.
Това е петият новооткрит храм на Трапезица през последните към 10 години. Проф. Тотев разкри църкви 19 и 20, които се намират в северния бранш на крепостта. Доц. доктор Мирко Робов е изобретател на черква 21 в югоизточния бранш. Миналата година доцент доктор Деян Рабовянов попадна на черква № 22 в южния бранш на средновековния град, в чийто олтар бяха открити скъпи реликви на християнския фетиш.
През този археологически сезон проф. Тотев работи в екип с още трима археолози, а пом.-ръководител на експедицията е шефът на Историческия музей в Раднево Пламен Караилиев. Заедно с тях са Надежда Ботева, началник на разкопките на крепостта “Хоталич ” край Севлиево, и шефът на музея в Ботевград Рени Петрова. Със стенописната декорация е ангажирана доцент доктор Диана Тотева от Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ