Унижението е основно съпътстващо чувство в отношенията ни с т.нар.

Унижението е главно съпътстващо възприятие в връзките ни с така наречен " политически хайлайф ". Унижават ни всякога, когато безочливо показват, че от нас нищо не зависи, всякога, когато чуват гласа ни и го подценяват, всякога, когато вземат решение, че знаят по-добре и могат да вършат каквото изискат.
В основата на това оскърбление обаче стои една процедура, която всеки уважаващ себе си български политик, който желае най-малкото да се задържи там, докъдето е стигнал, владее до съвършенство - дискредитирането на гражданската сила . То е наложителен прийом на политическата ни върхушка. Защото в противоположен случай, в случай че уважаваш " гласа национален ", няма по какъв начин да го пренебрегваш. И надлежно, няма по какъв начин да дирибействаш на воля.
На думи всички родни политици почитат правото на гражданско неодобрение и митинг, тъй като, нали, сякаш, сме народна власт. Тази отпусната независимост обаче постоянно стопира до там, докъдето съответствува със личните им ползи . В момента, в който народът изиска нещо, което върхушката не е подготвена да му даде, се включва пропагандният уред за дискредитация.
Всички по-осезаеми митинги, при които излиза наяве, че има сериозна гражданска воля, се очернят, принизяват и омаловажават по един и същи метод - че са платени, че са проведени, че са в нечий подмолен интерес, че са напук, че са ирационални, че въобще - са безсмислени.
Властимащите постоянно знаят по-добре, постоянно могат да отсъдят и като такива всевластни господари на страната, постоянно могат да преценяват, че следващото неодобрение не си заслужава да бъде отразявано и надлежно - го подминават.
Вчера вицепремиерът Валери Симеонов съобщи, че не би трябвало да се робува на псевдо митинги . За него, естествено, псевдо митинги са всички, които го подлагат на критика - тези по морето против нощните му дискотечни рейдове, както и актуалните - в отбрана на Национален парк " Пирин ". Последните той дефинира точно като " безсмислени ".
Защото върхушката постоянно прави по този начин.
Тя не приема аргумента, изведен още по времето на многолюдните и упорити шествия против назначението на Пеевски за началник на ДАНС и кабинета " Орешарски " - " ненавиждаме ви гратис ". Върхушката афишира неуместните цивилен начинания за платени и проведени с вярата, че публичната сила ще се отхвърли от тях и още веднъж ще остави облечените във власт да разполагат с страната по този начин, както до момента.
Кой е Валери Симеонов или всички останали от " богоизбраните ", че да вземат решение кое предпочитание на суверенния български народ е " свястно " и кое " безсмислено "? Кои са те, че да ни назовават продажници, марионетки и лумпени за това, че желаеме да вземем личния си живот в ръце, да посочим нередностите, които се случват и да се борим за правата си? Кои са те, че от чиновници си фантазират, че са се трансформирали в господари и съдници на народа?
Унижението гласът ти да бъде подритнат като нещо излишно, мърляво, маловажно и неприлично от допустимо най-дискредитиралите се хора в страната е в основата на неуспехите ни да се преборим за каквото и да било значимо. Защото преглъщаме и продължаваме. С вяра идващия път да попаднем на някой по-сговорчив, който да ни обърне внимание.

Само че там горе, на трона на " богоизбраните ", сговорчиви няма. Единствено самозабравили се 20%, които се усещат в цялостното си право да разполагат с останалите 80% дебили както намерят за добре, и които ще паднат колкото низко е нужно, с цел да задържат мижавата си власт.
И до момента в който сами не решим, че гласът ни е значим, те в никакъв случай няма да го създадат.
Автор: Десислава Любомирова