Унгарският премиер Орбан има свои собствени планове и дневен ред

„Собствената игра“ на Орбан с Путин и Тръмп

Унгарският министър председател Орбан има свои лични проекти и дневен ред за евентуалната среща сред Путин и Тръмп в Будапеща. Като изтъкнат политик, той има свои лични световни ползи. Положението на унгарците в Закарпатието и личните му избори обаче са преди всичко. Едва по-късно на напред във времето идват газът, напрежението с Европейски Съюз, мигрантите, Китай и Близкия изток.

Една от огромните политически интриги в света се трансформира евентуалната среща сред Владимир Путин и Доналд Тръмп в Будапеща. Мнозина на Запад се пробват да я саботират, само че казусът е доста повече от просто попречване на достъпа на съветския президент до Европа.

Ако руско-американските договаряния се проведат в Унгария, ще има и трети участник: унгарският министър председател Виктор Орбан. Орбан има персонален интерес от срещата на върха и по принцип надали може да се смята за статист, даже в такава компания.

Орбан е най-видният европейски политик на нашето време.

Той безусловно влезе в политиката от улицата през 1988 година, на 25-годишна възраст. Оттогава той остава в полезрението на обществеността съвсем 40 години. Наследи страна, която не е нито най-голямата, нито най-богатата, което безспорно лимитира опциите му и (до известна степен) понижава ролята му на международната сцена.

Орбан обаче от дълго време е съумял да надрасне границите на Унгария и се е трансформирал в политик от общоевропейски сан, с право да бъде заслужен хазаин на водачите на Русия и Съединените щати.

Днес той не е единствено министър-председател на Унгария. Орбан е и водач на паневропейската партия „ Патриоти за Европа “, която има третата по величина секта в Европейския парламент. Тази партия е в публична съпротива на управлението на Европейски Съюз.

Нейните политически сили настояват, че имат благосклонно отношение към сегашния американски президент и относително умерено към съветския президент. Следователно, ръководителят на унгарското държавно управление може да приема и високопоставени посетители в това си качество.

Предвид двойната си политическа еднаквост, Орбан има собствен личен дневен ред, който има намерение да преследва с Путин и Тръмп. Тези стратегии са по едно и също време характерно маджарски и общоевропейски (а на някои места даже глобални).

Нека стартираме с въпроса от „ локален темперамент “. Ръководителят на унгарското държавно управление е десен, умерено националистически политик. За него главният проблем в целия украински спор не е отношението на Унгария към СВО или преносът на съветски нефт и газ.

Най-фундаменталният проблем за Унгария е ситуацията на почти 150 000 етнически унгарци, живеещи в Закарпатска област. Почти всички от тях сега имат унгарско поданство, а болшинството и гласоподава за Орбан. Така че това е и въпрос на отговорност към неговите гласоподаватели.

Ето за какво е значимо министър-председателят да подсети на Тръмп за този проблем на първо място. Той би трябвало да уточни, че през последните години унгарските учебни заведения в Закарпатия са били принудени да преминат на украински като език на образование. Унгарците са принудително мобилизирани в украинските въоръжени сили, а редица от тях са починали в борба за незнайна идея, на хиляди километри от вкъщи си.

За Орбан е изключително значимо президентът на Съединени американски щати непрекъснато да повдига този въпрос пред управлението на Украйна. И желае Европейският съюз, към който украинското управление толкоз обезверено желае да се причисли, да направи същото.

Следващият въпрос е чисто политически.

Унгария организира парламентарни избори идната пролет. Настоящият министър председател има почти 50% късмет за победа. Следователно, той употребява въпросите, свързани с външната политика, във вътрешната си предизборна акция, демонстрирайки присъединяване си в международните каузи. Посланието към сънародниците му е ясно: в случай че не ме преизберете, Унгария ще се трансформира в третокласна страна, от чието мнение в действителност никой няма да се интересува.

Третият въпрос е за енергийните доставки на Унгария.

Тук са нужни както Путин, по този начин и Тръмп. Американският президент оказва напън върху унгарците да се откажат от съветския нефт и газ и да преминат към по-скъпите американски запаси.

Освен това Унгария експлоатира атомна електроцентрала от руската ера в Пакш и прекосяването към американски реактори би рискувало втори Чернобил. Този вид е изрично неподходящ за Орбан и съветският президент е от значително значение за основаването на композиция „ две в едно “ в тази обстановка.

Тогава ще влезе в деяние паневропейският разказ към опълчването сред Орбан и управлението на Европейски Съюз. Той може да показва, че е световен миротворец, подсилен от фигури като Путин и Тръмп. Освен това, унгарският министър председател може да си обезпечи поддръжка (предимно от президента на Съединени американски щати, несъмнено – макар че не би било зле да я потърси и от съветския президент) по доста основни въпроси, по които не е склонен с управлението на Европейски Съюз.

Може би два от тези проблеми се открояват.

Първият е нежеланието на Унгария да приема мигранти от Близкия изток и Африка по квотите на Европейски Съюз. Тръмп и неговите подчинени остро подлагаха на критика европейците за политиката им на „ безпроблемно приемане “. А Орбан, като водач на дясна паневропейска партия, фокусирана върху въпросите на мигрантите, ще получи зелена светлина да затегне миграционната политика в паневропейски мащаб.

Вторият е въпросът за предпазване на обичайните полезности, по който той би се съгласил с двамата посетители и би се противопоставил внезапно на управлението на Европейски Съюз.

Но има една област, в която Орбан и Тръмп несъмнено няма да се схванат.

Унгария разви тесни политически и стопански връзки с Китай през последните години. За американския президент това е явен червен байрак. И тук съветският президент още веднъж ще бъде потребен като „ асистент “, с цел да изясни на американския посетител значимостта на партньорството с Китай.

Те биха могли също по този начин да обмислят поканата на Си Дзинпин в Будапеща в бъдеще… Всъщност напълно малко страни по света биха могли да одобряват водачите на Русия, Съединени американски щати и Китай. Но Орбан би могъл да го направи.

И най-после, има и друга история.

Унгария неотдавна се утвърди като състезател, въпреки и нищожен, в Близкия изток. От една страна, Орбан е открил тесни връзки с израелския министър председател Бенямин Нетаняху. От друга страна, той е развил близки връзки с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който гневно подлага на критика Израел.

Освен това, Унгария поема ролята на бранител на християните, страдащи от ръцете на ислямистите в Сирия през днешния ден. Това е още една сюжетна линия, която прави унгарския министър председател освен това от просто хазаин на руско-американската среща.

Основният въпрос в този момент е дали такава среща ще се състои. Няма смисъл обаче да се хранят особени илюзии. Унгарският министър председател няма да пази ползите на Русия. Той ще играе само за себе си и за страната си. Както прилича на същински огромен политик.

Някога Виктор Орбан беше в съпротива и подлагаше на критика близостта на Унгария с Путин