Унгария е под карантина. Не в медицински смисъл, а политически.

Унгария е под карантина. Не в медицински смисъл, а политически. Гласуването на Народното събрание на 30 март да утвърди ръководството с изключителни пълномощия по време на коронавирусната пандемия провокира рецензии към държавното управление на Виктор Орбан вкъщи и в чужбина.

Действително стъпката (сочат изследвания на публичното мнение) се радва на поддръжка. Унгария означи съвсем 450 случая на COVID-19 и 15 смъртни и това отключи паниката в обществото. Други европейски държавни управления също вкараха специфични правни ограничения, с цел да се оправят с изключителната обстановка. Общата им характерност обаче са ясните периоди, в които ще приключат или ще бъдат преразгледани от държавните управления. Новите правила в Унгария са разнообразни както в обсега си, по този начин и в евентуалната си дълготрайност.

Разпространяването на изопачена или подправена информация да вземем за пример в този момент се санкционира с до 5 години затвор. Определението на това закононарушение зависи от основния прокурор. Може би това ще спре всяването на суматоха (макар управляващите да не показаха доказателства, че казусът изисква такива фрапантни нови мерки). Те обаче не вършат нищо за подкрепяне на различен значим фактор в опазване на обществената непоклатимост: публичното доверие.

Механизмите за инспекция и баланс на управляващите ерозираха за десетте години, откогато партията на Орбан, " Фидес ", се върна на власт през 2010 година На доктрина Народното събрание може да анулира изключителните пълномощия, които даде. Но ръководещата партия " Фидес " има " конституционно " болшинство от две трети, което прави това малко евентуално. Конституционният съд би трябвало да съставлява още една спирачка за злоупотребите - само че в политическата система на Унгария, в която " спечелилият взема всичко ", този орган в този момент е цялостен с хора, правилни на Орбан. Единствената същинска спирачка е самоограничаването: държавното управление упорства, че ще употребява властта отговорно. Вярата в това изказване обаче се подкопава от все по-силната акция на облика против самостоятелните медии и други сериозни гласове. Предвестник на казуса се появи в придобиването, оповестено на 31 март и осъществено от Миклош Васий, медиен магнат, другарски надъхан към Орбан, на контролния пакет в " Индамедия груп ", холдинга, който управлява рекламните доходи на " Индекс " - най-големият останал самостоятелен новинарски уебсайт.

В чужбина терзанието си показаха еврокомисарят за правораздаването Дидие Рейндерс, генералният секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович Бурич, и Ингибьорг Солрун Гисладотир, шеф на бюрото на Организацията за сигурност и съдействие в Европа за демократични институции и човешки права. Страхът им не е единствено за свободата в Унгария. Ако Орбан сполучливо се възползва от рецесията, за бетонира властта си, мощни водачи в други страни може да последват образеца му.

В страната политическият пейзаж е мощно поляризиран. Един сегмент има вяра на всичко, което споделя " Фидес ", другият не има вяра. Много критици на държавното управление имат вяра, че управляването с укази ще е опция да се сплашат опозицията и самостоятелните медии, да се отстранен изборите и в последна сметка да се размени демокрацията с тирания. По-нюансирана интерпретация е, че рецесията ще даде подтик за изборния триумф на " Фидес ", като изборите ще се свикат след очевидно сполучливото ръководство на пандемията и преди да се усетят ударите от породената от него икономическа рецесия. В този миг ръководството с укази ще завърши и Унгария ще излезе от карантината. Ефектите върху интернационалната ѝ известност и здравето на демокрацията - в Унгария и другаде - в дълготраен проект ще са различен въпрос.

Едуард Лукас е старши вицепрецидент на Европейския център за разбор на политики. Коментарът бе оповестен на уеб страницата на организацията.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1392)