5 признака, че душата ви се нуждае от почивка, а не тялото
Умората е освен физическо, само че и душевно положение. И в случай че физическите признаци са елементарно разпознаваеми, от време на време е мъчно да си дадете сметка, че в действителност това, което ви се случва, е знак, че сте душевен изтощени и че душата ви се нуждае от отмора.
1. Спите задоволително, само че се чувствате изтощени.
Спали сте съвсем непробудно 7-8 часа и все пак се събуждате изтощени, постоянно с главоболие, в неприятно въодушевление, без сила и предпочитание. Имайте поради, че в случай че физически 8 часа са задоволителни за тялото да отпочине, то за душата не са и в случай че пренебрегнете този признак, е допустимо умората да се трансформира в хронична.
2. Потъвате постоянно в фантазии.
Мечтите са хубаво нещо. В литературата има доста образци за това по какъв начин фантазиите са спасявали индивида. Но в случай че прекомерно постоянно бягате с мислите си от действителността и се отнасяте в фантазии, това евентуално значи, че животът ви подобен, какъвто е в сегашния миг, ви носи горест и отмалялост.
3. Променяте ненадейно настроението си.
Ако постоянно и внезапно сменяте настроението си без забележима причина, сигурно има някакъв проблем. Ако бързо преминавате от горест към наслада, от успокоение към раздразнителност, това приказва за вътрешна неустойчивост. Ако не сте в мир със себе си, няма по какъв начин да бъдете в мир и със света.
4. Завладяла ви е незаинтересованост.
Ако съвсем нищо не ви радва, не притегля трайно вниманието ви, евентуално страдате от хронична отмалялост на душата. Особено блестящо доказателство в тази посока е, в случай че забележите, че сте изгубили интерес към нещата, които преди са ви носили задоволство. Това положение е изключително рисково, тъй като сте склонни да омаловажавате триумфите си, да се съмнявате в личната си значителност, да се подценявате до рисково равнище, допустимо е даже да намразите живота си.
5. Чувствате се самотни и нямате предпочитание за нищо.
Постоянно ви изтезава чувството, че никой не ви схваща. Постепенно губите даже желанието си да споделяте. Не желаете да се виждате с никого и от ден на ден се затваряте в себе си. Отдавате се на отрицателни и самосъжалителни мисли. Това няма да докара до нищо положително.
Ако сте се разпознали в някой от горните признаци, то сигурно душата ви страда и е време да се погрижите за нея.
Какво можете да извършите?
Освободете се от хората, които ви натоварват, потискат, зареждат с негативизъм.
Обаждайте се по-често на хората, които ви зареждат с позитивна сила и повдигат настроението ви.
Насилвайте се да споделяте какво ви тревожи. Но единствено с най-близките.
Не се опасявайте от измененията. Емоционалната отмалялост нормално се натрупва в резултат на еднакво всекидневие, лишено от събития и динамичност. Ако имате опция, отдайте се на смяната, за която се колебаете.
Цветелина Велчева
