Вижте как се борят със задръстванията в Пловдив и как работят “умните“ светофари
„ Умни светофари ”. Вече повече от 2 години тази фраза се върти безотговорно в общественото пространство, без да става изцяло ясно защо става дума. Попадналите в тапите в Пловдив водачи насочват гнева си към нея, сипейки хули по светофарните уредби и хората зад тях – като че ли това ще помогне по някакъв метод да се измъкнат по-бързо от следващата запушалка.
Контролът на трафика в Пловдив обаче е една извънредно значима тематика, изключително предвид на това, че към този момент е септември, есента идва, с нея неизбежно ще дойдат и множеството коли, а с тях и тапите. Но по какъв начин тъкмо се ръководи трафика в един от най-големите градове в България?
Първият въпрос, на който би трябвало да отговорим, е от кое място . В града беше построен Център за ръководство на трафика, който се намира в постройката на някогашния хотел на Ванко 1 на бул. „ 6 септември”, написа trafficnews.bg. В специфична зала там се намират видео стена и работни станции, на които онлайн се следи картина от най-натоварените кръстовища в града.
Системата за ръководство на трафика обгръща 50 кръстовища в целия град. Още в края на 2015 година там бяха сменени светофарните секции с LED такива за по-добра видимост отдалеко, а тук-там, където е имало такава потребност, напълно беше заменена структурата на светофарите. На 15-те най-възлови кръстовища в града пък бяха инсталирани и CCTV камери за видеонаблюдение. Картината от тях се изпраща непосредствено на мониторите в Центъра, откъдето диспечерите могат да следят трафика в действително време и да вземат нещата в свои ръце, в случай че на някое от тези 15 кръстовища се образува огромно запушване. Важно е да отбележим обаче, че тези камери не се употребяват за следене на извършители и следващо санкциониране на водачите. Целта тук е единствено наблюдаване на трафика и ограничения за неговото " олекотяване ".
Но какво е „ умното” на светофарите? Основното е, че на тези 50 кръстовища са били сменени светофарните контролери. Това е дало повече благоприятни условия за ръководство на системата, с цел да може да се преценя натовареността на обещано кръстовище и да се реагира при възможното оформяне на запушалка. С тази смяна обаче пристигна и смяната в организацията на придвижването в града или по-скоро в тази зона, която попадна под контрола на Центъра. В първите месеци на съгласуваност на организацията на придвижването тапите бяха постоянно срещано събитие, а с нея се развихри и гнева на пловдивчани.
„ Един метод, който беше налаган в града в продължение на десетилетия, беше внезапно изменен, което много мъчно се одобри като ново”, изясни шефът на Оперативна програма „ Организация и надзор на транспорт” инж. Борислав Кръстев. „ Но считам, че с течение на времето хората осъзнаха измененията и схванаха, че са за положителното на всички”, добави той и означи, че към този момент се получават голям брой сигнали за организацията на превоза в града, като в тях налице са съответни рекомендации. Такива, които в действителност биха подобрили придвижването. Т.е. пловдивчани към този момент не реагират единствено прочувствено, само че и дават смислени оферти за справяне с проблематичните кръстовища.
Кръстовищата в града се ръководят по три метода. Има такива светофари, които са на местно-гъвкаво ръководство. Това значи, че се ръководят от трафик детектори, които автоматизирано дефинират най-подходящата циклограма* според от това какъв брой автомобила минават през кръстовището. Системата има заложени минимални и оптимални времена на зелената светлина на светофара и я трансформира по отношение на това каква е натовареността в даден миг.
Други кръстовища са на координационен режим, т.е. координират се между тях и по този начин се получава така наречен „ зелена вълна”. Тя обаче не е панацея за всеки проблем, разяснява инж. Кръстев. Последните кръстовища пък са на корав цикъл с ясно посочени времена на аленото и зеленото.
Диспечерът, който се намира в Центъра за ръководство на трафика, има опция в даден миг да изключи всички други режими и ръчно да задейства това, което е най-подходящо за дадения миг. Диспечерът обаче не е всесилен и не трябва, попадайки в запушване, да насочвате гнева си към него или светофарите. Това, което може да направи диспечерът, е да избере една от няколко авансово съгласувани с „ Пътна полиция” циклограми, като реши коя съгласно него ще помогне най-вече на даденото кръстовище да не се образува огромно запушване.
Всичко разказано досега цели точно спокойното пътешестване из пловдивските булеварди и улици. Има, несъмнено, фактори, които са отвън контрола на диспечери и светофари. Това са мощно увеличеният брой коли, ремонтите на съществени булеварди, превишената скорост, с която доста водачи се движат (над 70 км/ч в града), а най-много – неспазване на разпоредбите за придвижване. Защото колкото и системи да бъдат вградени, държанието на водачите е нещо, което не може да бъде следено и което също стои в основата на тапите, които се оформят из града.
Контролът на трафика в Пловдив обаче е една извънредно значима тематика, изключително предвид на това, че към този момент е септември, есента идва, с нея неизбежно ще дойдат и множеството коли, а с тях и тапите. Но по какъв начин тъкмо се ръководи трафика в един от най-големите градове в България?
Първият въпрос, на който би трябвало да отговорим, е от кое място . В града беше построен Център за ръководство на трафика, който се намира в постройката на някогашния хотел на Ванко 1 на бул. „ 6 септември”, написа trafficnews.bg. В специфична зала там се намират видео стена и работни станции, на които онлайн се следи картина от най-натоварените кръстовища в града.
Системата за ръководство на трафика обгръща 50 кръстовища в целия град. Още в края на 2015 година там бяха сменени светофарните секции с LED такива за по-добра видимост отдалеко, а тук-там, където е имало такава потребност, напълно беше заменена структурата на светофарите. На 15-те най-възлови кръстовища в града пък бяха инсталирани и CCTV камери за видеонаблюдение. Картината от тях се изпраща непосредствено на мониторите в Центъра, откъдето диспечерите могат да следят трафика в действително време и да вземат нещата в свои ръце, в случай че на някое от тези 15 кръстовища се образува огромно запушване. Важно е да отбележим обаче, че тези камери не се употребяват за следене на извършители и следващо санкциониране на водачите. Целта тук е единствено наблюдаване на трафика и ограничения за неговото " олекотяване ".
Но какво е „ умното” на светофарите? Основното е, че на тези 50 кръстовища са били сменени светофарните контролери. Това е дало повече благоприятни условия за ръководство на системата, с цел да може да се преценя натовареността на обещано кръстовище и да се реагира при възможното оформяне на запушалка. С тази смяна обаче пристигна и смяната в организацията на придвижването в града или по-скоро в тази зона, която попадна под контрола на Центъра. В първите месеци на съгласуваност на организацията на придвижването тапите бяха постоянно срещано събитие, а с нея се развихри и гнева на пловдивчани.
„ Един метод, който беше налаган в града в продължение на десетилетия, беше внезапно изменен, което много мъчно се одобри като ново”, изясни шефът на Оперативна програма „ Организация и надзор на транспорт” инж. Борислав Кръстев. „ Но считам, че с течение на времето хората осъзнаха измененията и схванаха, че са за положителното на всички”, добави той и означи, че към този момент се получават голям брой сигнали за организацията на превоза в града, като в тях налице са съответни рекомендации. Такива, които в действителност биха подобрили придвижването. Т.е. пловдивчани към този момент не реагират единствено прочувствено, само че и дават смислени оферти за справяне с проблематичните кръстовища.
Кръстовищата в града се ръководят по три метода. Има такива светофари, които са на местно-гъвкаво ръководство. Това значи, че се ръководят от трафик детектори, които автоматизирано дефинират най-подходящата циклограма* според от това какъв брой автомобила минават през кръстовището. Системата има заложени минимални и оптимални времена на зелената светлина на светофара и я трансформира по отношение на това каква е натовареността в даден миг.
Други кръстовища са на координационен режим, т.е. координират се между тях и по този начин се получава така наречен „ зелена вълна”. Тя обаче не е панацея за всеки проблем, разяснява инж. Кръстев. Последните кръстовища пък са на корав цикъл с ясно посочени времена на аленото и зеленото.
Диспечерът, който се намира в Центъра за ръководство на трафика, има опция в даден миг да изключи всички други режими и ръчно да задейства това, което е най-подходящо за дадения миг. Диспечерът обаче не е всесилен и не трябва, попадайки в запушване, да насочвате гнева си към него или светофарите. Това, което може да направи диспечерът, е да избере една от няколко авансово съгласувани с „ Пътна полиция” циклограми, като реши коя съгласно него ще помогне най-вече на даденото кръстовище да не се образува огромно запушване.
Всичко разказано досега цели точно спокойното пътешестване из пловдивските булеварди и улици. Има, несъмнено, фактори, които са отвън контрола на диспечери и светофари. Това са мощно увеличеният брой коли, ремонтите на съществени булеварди, превишената скорост, с която доста водачи се движат (над 70 км/ч в града), а най-много – неспазване на разпоредбите за придвижване. Защото колкото и системи да бъдат вградени, държанието на водачите е нещо, което не може да бъде следено и което също стои в основата на тапите, които се оформят из града.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ