Романтиката е сега в машините: Индустрия 4.0 и „умното“ производство
Умни машини, които сами вземат решения и управляват индустриалния развой в предприятията. Автономни коли, които транспортират пасажери, доставят товари и споделят данни с други транспортни средства на база на напълно автоматизирани процеси.
Интелигентни домове, заводи и даже цели градове, в които още веднъж машини координират публичния превоз, вземат решение проблемите с паркирането и даже с мръсния въздух. Бъдещето е през днешния ден и то е артикул на т.нар „ Индустрия 4.0 “.
Според специалистите през днешния ден сме на прага на скок във опциите и организацията на труда без аналог в последните десетилетия. В свят, в който комплицирани логистични и индустриални процеси се базират на „ огромните данни “ в облака, България може да има водещо място.
Индустрията… преди
Началото на индустриалната гражданска война стартира с появяването на парната двигателна сила и първите машини, които механизират част от работата, осъществявана от нашите предшественици.
Следва електричеството, поточната линия и раждането на всеобщото произвеждане.
Третата епоха настава с появяването на компютрите, началото на автоматизацията и роботиката.
Константната големина, която не се трансформира за всички тези години, е ролята на човешкия разум и безкрайните му благоприятни условия, които не престават да развиват индустриалния развой.
Индустрията… в този момент
Четвъртата индустриална гражданска война основава така наречен „ умни” фабрики, в границите на които кибер-физични системи управляват физичните процеси, създавайки виртуално копие на физическия свят, с цел да могат да взимат самостоятелни решения. Синхронът към този момент съществува посредством интернет на нещата и безжична мрежа, където машините и хората поддържат връзка и съгласуват процесите между тях в действително време.
Основната цел е да се обединят знанията на индивида с модерните цифрови технологии, с цел да се реализира по-ефективно и гъвкаво промишлено произвеждане, както и стабилно развиване на обществото.
Подобно на предходните три революционни стадия, и Индустрия 4.0 се чака да прекрои картата на международната стопанска система.
Голямото предизвикателство
Според създателите на инж. Стефан Стефанов и инж. Георги Велев от Фондация „ Информационните технологии и бъдещето на икономическата наука” главният проблем на Индустрия 4.0 е неналичието на квалифицирани фрагменти, които да боравят с цифровите технологии и да ръководят едно дружество по допустимо най-хубавия метод.
Инж. Стефан Стефанов и инж. Георги Велев Снимка: Личен списък
„ Сами по себе си, машините не основават нови технологии. Ако се замислим, хората са по-важни от всеки път, тъй като техните знания са нещото, което основава предприятието и го движи напред, а не машините”, споделя инж. Стефанов.
Нужно е ново потомство експерти. „ Водещо е ръководството на хората. Можеш да си купиш най-скъпите машини, само че в случай че нямаш хора, които да ги усвоят и да работят с тях, ще имаш паметници”, прибавя и инж. Велев.
Именно възобновяване на производството на първокласен машиностроителен човешки капитал и основаването, развиването и всеобщо проучване на програмните функционални структури на нов клас цифрови технологии за управническо моделиране на стопанската система на индустриалните предприятия стои в основата на предлаганата от двамата „ Дигитална Реформа на Икономическата Наука “.
Така казано от специалистите, това звучи доста комплицирано и повода е, че галактически технологии през днешния ден се ръководят по метода, по който преди епохи са се организирали първите механизирани фабрики. По думите на двамата сега икономическата просвета се намира „ на средновековно равнище на развиване “ и не съумява да изведе това, което назовават „ повсеместен модел на дружество “.
„ Технологиите, които се създават в предприятието от инженери и служащи, са създали голям скок в последните 100 години, само че науката, която дава познания за ръководство на предприятието и по какъв начин то действа, е в средновековно равнище на развиване. Има голяма бездна сред технологиите и знанието за икономика”, изясняват те.
Какво е решението?
Според инж. Стефанов и инж. Велев образованието по стопанска система в университетите би трябвало да се промени радикално, тъй като то не дава нужните познания за ръководството на едно дружество.
Снимка: iStock
„ Образованието по стопанска система би трябвало да направи преход към цифровите технологии, по този начин наречените ERP системи или програмен продукт за обмисляне на ресурсите на предприятието са добър ход в тази посока. Така комбинираме доктрина и процедура и студентите ще получат действителни знания, които да ползват в бъдеще. Единствено тогава ще можем да реализираме същинска цифрова промяна и да изпълним Индустрия 4.0”, безапелационни са те.
Някои към този момент го вършат
Откъснатостта на образованието от практиката и неналичието на фрагменти, готови за утрешния ден, не е общоприетата обстановка в световен проект. Китай е образец за сполучливо въвеждане на цифровите технологии в промишлеността и рационализация на всекидневния метод на живот.
„ Индустрия 4.0 е извънредно значима за Европа и Запада, тъй като без индустрия, нашият свят, сравнен с Китай сега, изостава внезапно. Там има влакове с по 600 км/час., строят се по 10 000 км автомагистрали годишно, нови градове изникват като че ли от нищото”, споделя инж. Стефанов.
По думите му главната разлика сред Китай и Европа, в частност България, е, че от 1990 година насам азиатската страна основава голямо количество инженери, които имат всички благоприятни условия да боравят с новите технологии. По данни за 2018г. Китай основава 1 362 000 инженери-бакалаври, до момента в който в Съединени американски щати са единствено 140 000.
Индустрия 4.0 в България
През 2017 година у нас се приема, която има за цел до 2030 година България да се разпознава като районен център на цифровата стопанска система посредством внедряване на артикули, технологии, бизнес модели и процеси от Индустрия 4.0.
„ В момента всички предприятия у нас по един или различен метод употребяват технологиите от Индустрия 4.0, защото без автоматизирани системи за ръководство на стратегии и обмисляне на произвеждане, е доста мъчно те да съществуват. Въпросът е какви нови технологии можем да използваме и дали основаването на ново потомство ERP системи няма да е най-ефективният ход за работата на всяко едно предприятие”, споделят създателите на манифеста.
Те имат и образец за това, че всичко, което желаят да се случи, е допустимо – и то у нас. Технологичният парк „ База ИДЕУМ “ съществува близо 20 година и съчетава две компании – IT насочена и машиностроителна, които дружно създават повсеместен модел за управническо моделиране на индустриалното дружество, а също така основават и т.нар дииновативна ERP система, стъпила на този модел.
Снимка: iStock
Преди няколко години концпетуалният техпарк приключва активността си, само че инж. Стефанов и инж. Велев са на мнение, че би трябвало да проработи отначало. Очакванията им са при нужната капиталова поддръжка планът да стане важен за цялата българска стопанска система – в това число и като ноу-хау, което да отиде в просветителната система и да я направи по-адаптивна за провокациите на бъдещето.
Интелигентни домове, заводи и даже цели градове, в които още веднъж машини координират публичния превоз, вземат решение проблемите с паркирането и даже с мръсния въздух. Бъдещето е през днешния ден и то е артикул на т.нар „ Индустрия 4.0 “.
Според специалистите през днешния ден сме на прага на скок във опциите и организацията на труда без аналог в последните десетилетия. В свят, в който комплицирани логистични и индустриални процеси се базират на „ огромните данни “ в облака, България може да има водещо място.
Индустрията… преди
Началото на индустриалната гражданска война стартира с появяването на парната двигателна сила и първите машини, които механизират част от работата, осъществявана от нашите предшественици.
Следва електричеството, поточната линия и раждането на всеобщото произвеждане.
Третата епоха настава с появяването на компютрите, началото на автоматизацията и роботиката.
Константната големина, която не се трансформира за всички тези години, е ролята на човешкия разум и безкрайните му благоприятни условия, които не престават да развиват индустриалния развой.
Индустрията… в този момент
Четвъртата индустриална гражданска война основава така наречен „ умни” фабрики, в границите на които кибер-физични системи управляват физичните процеси, създавайки виртуално копие на физическия свят, с цел да могат да взимат самостоятелни решения. Синхронът към този момент съществува посредством интернет на нещата и безжична мрежа, където машините и хората поддържат връзка и съгласуват процесите между тях в действително време.
Основната цел е да се обединят знанията на индивида с модерните цифрови технологии, с цел да се реализира по-ефективно и гъвкаво промишлено произвеждане, както и стабилно развиване на обществото.
Подобно на предходните три революционни стадия, и Индустрия 4.0 се чака да прекрои картата на международната стопанска система.
Голямото предизвикателство
Според създателите на инж. Стефан Стефанов и инж. Георги Велев от Фондация „ Информационните технологии и бъдещето на икономическата наука” главният проблем на Индустрия 4.0 е неналичието на квалифицирани фрагменти, които да боравят с цифровите технологии и да ръководят едно дружество по допустимо най-хубавия метод.
Инж. Стефан Стефанов и инж. Георги Велев Снимка: Личен списък
„ Сами по себе си, машините не основават нови технологии. Ако се замислим, хората са по-важни от всеки път, тъй като техните знания са нещото, което основава предприятието и го движи напред, а не машините”, споделя инж. Стефанов.
Нужно е ново потомство експерти. „ Водещо е ръководството на хората. Можеш да си купиш най-скъпите машини, само че в случай че нямаш хора, които да ги усвоят и да работят с тях, ще имаш паметници”, прибавя и инж. Велев.
Именно възобновяване на производството на първокласен машиностроителен човешки капитал и основаването, развиването и всеобщо проучване на програмните функционални структури на нов клас цифрови технологии за управническо моделиране на стопанската система на индустриалните предприятия стои в основата на предлаганата от двамата „ Дигитална Реформа на Икономическата Наука “.
Така казано от специалистите, това звучи доста комплицирано и повода е, че галактически технологии през днешния ден се ръководят по метода, по който преди епохи са се организирали първите механизирани фабрики. По думите на двамата сега икономическата просвета се намира „ на средновековно равнище на развиване “ и не съумява да изведе това, което назовават „ повсеместен модел на дружество “.
„ Технологиите, които се създават в предприятието от инженери и служащи, са създали голям скок в последните 100 години, само че науката, която дава познания за ръководство на предприятието и по какъв начин то действа, е в средновековно равнище на развиване. Има голяма бездна сред технологиите и знанието за икономика”, изясняват те.
Какво е решението?
Според инж. Стефанов и инж. Велев образованието по стопанска система в университетите би трябвало да се промени радикално, тъй като то не дава нужните познания за ръководството на едно дружество.
Снимка: iStock
„ Образованието по стопанска система би трябвало да направи преход към цифровите технологии, по този начин наречените ERP системи или програмен продукт за обмисляне на ресурсите на предприятието са добър ход в тази посока. Така комбинираме доктрина и процедура и студентите ще получат действителни знания, които да ползват в бъдеще. Единствено тогава ще можем да реализираме същинска цифрова промяна и да изпълним Индустрия 4.0”, безапелационни са те.
Някои към този момент го вършат
Откъснатостта на образованието от практиката и неналичието на фрагменти, готови за утрешния ден, не е общоприетата обстановка в световен проект. Китай е образец за сполучливо въвеждане на цифровите технологии в промишлеността и рационализация на всекидневния метод на живот.
„ Индустрия 4.0 е извънредно значима за Европа и Запада, тъй като без индустрия, нашият свят, сравнен с Китай сега, изостава внезапно. Там има влакове с по 600 км/час., строят се по 10 000 км автомагистрали годишно, нови градове изникват като че ли от нищото”, споделя инж. Стефанов.
По думите му главната разлика сред Китай и Европа, в частност България, е, че от 1990 година насам азиатската страна основава голямо количество инженери, които имат всички благоприятни условия да боравят с новите технологии. По данни за 2018г. Китай основава 1 362 000 инженери-бакалаври, до момента в който в Съединени американски щати са единствено 140 000.
Индустрия 4.0 в България
През 2017 година у нас се приема, която има за цел до 2030 година България да се разпознава като районен център на цифровата стопанска система посредством внедряване на артикули, технологии, бизнес модели и процеси от Индустрия 4.0.
„ В момента всички предприятия у нас по един или различен метод употребяват технологиите от Индустрия 4.0, защото без автоматизирани системи за ръководство на стратегии и обмисляне на произвеждане, е доста мъчно те да съществуват. Въпросът е какви нови технологии можем да използваме и дали основаването на ново потомство ERP системи няма да е най-ефективният ход за работата на всяко едно предприятие”, споделят създателите на манифеста.
Те имат и образец за това, че всичко, което желаят да се случи, е допустимо – и то у нас. Технологичният парк „ База ИДЕУМ “ съществува близо 20 година и съчетава две компании – IT насочена и машиностроителна, които дружно създават повсеместен модел за управническо моделиране на индустриалното дружество, а също така основават и т.нар дииновативна ERP система, стъпила на този модел.
Снимка: iStock
Преди няколко години концпетуалният техпарк приключва активността си, само че инж. Стефанов и инж. Велев са на мнение, че би трябвало да проработи отначало. Очакванията им са при нужната капиталова поддръжка планът да стане важен за цялата българска стопанска система – в това число и като ноу-хау, което да отиде в просветителната система и да я направи по-адаптивна за провокациите на бъдещето.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ