Позицията на Лютви Местан за "Властелинът на порциите или за цената на Догановия етнически мир "
Умишлено изчаках да премине връхната точка на напрежението край Росенец, с цел да не бъда махленски в зложелателство, въпреки природата ми да е лишена от сходно възприятие. Освен това бях любопитен дали ще се откри най-малко една медия или анализатор, който ще се допре до същинското символно значение на това, което се случи не в деня на митинг а, а в нощта преди него.
На 10-ти против 11-ти юли регионът към парк Росенец бе залят от хиляди подчинени на Доган , проведени, несъмнено, от кметове на общини. Медиите небрежно и наивно ги дефинираха като “защитници на почетния ръководител “. Защита от какво и от кого? Нито Христо Иванов, комуто прави чест, че пое политическа отговорност за митинг а на жителите, нито митинг иращите жители бяха опасност за Доган. Осъществяването на конституционно право на свободен достъп до плаж, обществена държавна благосъстоятелност, не може да се квалифицира като опасност за който и да е. В това число и за този, който го е узурпирал под закрилата на държавни и общински управляващи.
Движение за права и свободи акцията край Росенец има друго прекомерно рисково измерение. Това бе безочлив акт не на отбрана, а на предизвестие, на директна опасност – Внимавайте! Ще върша каквото си желая, ще смъквам демократично определени държавни управления, ще строя зимни и летни сараи, есенни и пролетни даже; ще закупувам лодки, яхти, ТЕЦ-ове, че и летящи чинии, стига да желая. Аз съм субектът на властта. Аз систематизирам порциите. Дори без власт, отново съм субектът на властта. Защото с изключение на очевидна има и сива, подмолна власт. Това е моята територия. Тук аз съм Царят и по тази причина съм
Недосегаем. Извън и над закона.
И в случай че някой се осмели с дрън-дрън правила като господство на закона да ми потърси отговорност, за малко време ще активизирам не 3, а 30 хиляди, в случай че се постанова и 300 хиляди и тогава ще стане ужасно за етническия мир.
Безспирен 30 годишен рекет.
Маниакалната рекламация, че етническият мир зависи от една личност и може да бъде заплашен по негова волност даже във връзка законни права на български жители, единствено тъй като те биха нарушили морския конфорт на Властелина, е афектиран за всички – и за българите и за турците.
Мотивът, който изправи митинг иращите жители против летния сарай, не е етнически, по тази причина и не станахме очевидци на прояви на етническа назадничавост от тяхна страна. Христо Иванов и водените от него са наясно, че цяло едно малцинство не може да бъде дамгосано с към този момент публично нетърпимите дейности на една партийна клика, подготвена да етнизира всеки проблем като най-краен механизъм за своя отбрана. “Да не стане Катуница “; “Да не стане Сребреница “ са част от репликите, чути в ефир от “ Доган овите бранители “, с които наново и окончателно се дефинира цената на етническия мир – корупция и безотговорност. Висока, само че става известно платима цена. Тук аналогията с българската национална максима за зелника е неизбежна. Само че когато зелникът е публичното богатство, държавната хазна, виновността в действителност е на този, който го дава. Затова, по отношение на Росенец на Борисов и на Бургаския му кмет, по никакъв начин не им отива ролята на “Ни лук ял, ни лук мирисал “. Те носят директна отговорност за основаването на този мини анклав като част от по-големия съветски анклав на Лукойл.
Росенец надалеч не е единственият, още по-малко най-важният „ жест “ на редица български държавни и локални управляващи към Доган. Росенец единствено извади на показ систематичния недостатък в ръководството на редица български държавни управления – тежка взаимозависимост от Сараите. Има единствено едно блестящо изключение – Филип Димитров, който заплати висока цена – загуби властта си, само че остана единственият Рицар в българската политика и без да се кичи със звание „ Почетен “, остана честен.
Борисов не може да бъде подреден до Филип Димитров. Управлението му е типичен образец за подмолни зависимости от Сараите и взаимни отстъпки за сметка на публичния интерес.
Това към този момент не може да се скрие. Премиерът ще акумулира възходящо съмнение не поради общата си политика, а поради сарайските си зависимости. Росенец бе началото. Ще последват и други форми на неодобрение. Тук изобщо не имам предвид митинг ите, проведени от Президента Радев. Моето отношение към него е декларирано от дълго време, поради безусловно неприемливата му геополитическа ориентировка.
Освен това, през 2017 година Президентът Радев в услуга на Доган , който го поддържа на изборите, поради общата им взаимозависимост от Кремъл, застана отпред на проведена опозиция на цялата държавна машина против решителния опит на партия ДОСТ да разбие монопола на Движение за права и свободи. И на Президента и на Премиера, както и на другите демократични партии (ако са такива) им следва да научат тежък урок – България, макар участието в НАТО и Европейски Съюз, няма да се трансформира в същинска народна власт, до момента в който Държавата на процедура пази монопола на Доган върху най-голямото малцинство и то остава изолирано от общите демократични процеси.
През 2009 година арогантното изявление на Доган от Кочан увеличи изборната интензивност до над 4 200 000. Близо половината от тези гласоподаватели качиха на власт Борисов с очакване, че той ще въздаде правдивост и ще накаже корумпираните. Борисов не покри това очакване. Това в политиката не се прости.
Парадоксът е, че този, който пристигна на власт с анти-Доган реторика, може да загуби властта си поради тежката зависимост от сарайския властелин на порциите.
На 10-ти против 11-ти юли регионът към парк Росенец бе залят от хиляди подчинени на Доган , проведени, несъмнено, от кметове на общини. Медиите небрежно и наивно ги дефинираха като “защитници на почетния ръководител “. Защита от какво и от кого? Нито Христо Иванов, комуто прави чест, че пое политическа отговорност за митинг а на жителите, нито митинг иращите жители бяха опасност за Доган. Осъществяването на конституционно право на свободен достъп до плаж, обществена държавна благосъстоятелност, не може да се квалифицира като опасност за който и да е. В това число и за този, който го е узурпирал под закрилата на държавни и общински управляващи.
Движение за права и свободи акцията край Росенец има друго прекомерно рисково измерение. Това бе безочлив акт не на отбрана, а на предизвестие, на директна опасност – Внимавайте! Ще върша каквото си желая, ще смъквам демократично определени държавни управления, ще строя зимни и летни сараи, есенни и пролетни даже; ще закупувам лодки, яхти, ТЕЦ-ове, че и летящи чинии, стига да желая. Аз съм субектът на властта. Аз систематизирам порциите. Дори без власт, отново съм субектът на властта. Защото с изключение на очевидна има и сива, подмолна власт. Това е моята територия. Тук аз съм Царят и по тази причина съм
Недосегаем. Извън и над закона.
И в случай че някой се осмели с дрън-дрън правила като господство на закона да ми потърси отговорност, за малко време ще активизирам не 3, а 30 хиляди, в случай че се постанова и 300 хиляди и тогава ще стане ужасно за етническия мир.
Безспирен 30 годишен рекет.
Маниакалната рекламация, че етническият мир зависи от една личност и може да бъде заплашен по негова волност даже във връзка законни права на български жители, единствено тъй като те биха нарушили морския конфорт на Властелина, е афектиран за всички – и за българите и за турците.
Мотивът, който изправи митинг иращите жители против летния сарай, не е етнически, по тази причина и не станахме очевидци на прояви на етническа назадничавост от тяхна страна. Христо Иванов и водените от него са наясно, че цяло едно малцинство не може да бъде дамгосано с към този момент публично нетърпимите дейности на една партийна клика, подготвена да етнизира всеки проблем като най-краен механизъм за своя отбрана. “Да не стане Катуница “; “Да не стане Сребреница “ са част от репликите, чути в ефир от “ Доган овите бранители “, с които наново и окончателно се дефинира цената на етническия мир – корупция и безотговорност. Висока, само че става известно платима цена. Тук аналогията с българската национална максима за зелника е неизбежна. Само че когато зелникът е публичното богатство, държавната хазна, виновността в действителност е на този, който го дава. Затова, по отношение на Росенец на Борисов и на Бургаския му кмет, по никакъв начин не им отива ролята на “Ни лук ял, ни лук мирисал “. Те носят директна отговорност за основаването на този мини анклав като част от по-големия съветски анклав на Лукойл.
Росенец надалеч не е единственият, още по-малко най-важният „ жест “ на редица български държавни и локални управляващи към Доган. Росенец единствено извади на показ систематичния недостатък в ръководството на редица български държавни управления – тежка взаимозависимост от Сараите. Има единствено едно блестящо изключение – Филип Димитров, който заплати висока цена – загуби властта си, само че остана единственият Рицар в българската политика и без да се кичи със звание „ Почетен “, остана честен.
Борисов не може да бъде подреден до Филип Димитров. Управлението му е типичен образец за подмолни зависимости от Сараите и взаимни отстъпки за сметка на публичния интерес.
Това към този момент не може да се скрие. Премиерът ще акумулира възходящо съмнение не поради общата си политика, а поради сарайските си зависимости. Росенец бе началото. Ще последват и други форми на неодобрение. Тук изобщо не имам предвид митинг ите, проведени от Президента Радев. Моето отношение към него е декларирано от дълго време, поради безусловно неприемливата му геополитическа ориентировка.
Освен това, през 2017 година Президентът Радев в услуга на Доган , който го поддържа на изборите, поради общата им взаимозависимост от Кремъл, застана отпред на проведена опозиция на цялата държавна машина против решителния опит на партия ДОСТ да разбие монопола на Движение за права и свободи. И на Президента и на Премиера, както и на другите демократични партии (ако са такива) им следва да научат тежък урок – България, макар участието в НАТО и Европейски Съюз, няма да се трансформира в същинска народна власт, до момента в който Държавата на процедура пази монопола на Доган върху най-голямото малцинство и то остава изолирано от общите демократични процеси.
През 2009 година арогантното изявление на Доган от Кочан увеличи изборната интензивност до над 4 200 000. Близо половината от тези гласоподаватели качиха на власт Борисов с очакване, че той ще въздаде правдивост и ще накаже корумпираните. Борисов не покри това очакване. Това в политиката не се прости.
Парадоксът е, че този, който пристигна на власт с анти-Доган реторика, може да загуби властта си поради тежката зависимост от сарайския властелин на порциите.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ